English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Ще създадат ли европейските политически партии европейска политика?

Published on , , Загреб
Last change on

Най-сетне настъпи моментът на федералистите в ЕС, чиито идеи досега биваха отблъсквани с презрение и с репликите "в момента имаме по-важни задачи от това да чертаем бъдеща федерация". Не беше толкова отдавна (2011), когато един от отявлените евродепутати-федералисти, либералът Andrew Duff предложи смела избирателна реформа, с която да издигне изборите за Европейски парламент до нивото, което произтича от името европейски както пред избори, така и пред депутати, парламент и партии. По-малко от година откакто британецът представи идеите си 25 от членовете на Европарламента да бъдат избирани от паневропейска листа, председателят на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу направи ясна заявка за започването на разговори за създаването на европейска федерация и то като се започне още от изборите 2014.

Според самия Andrew Duff предложението на Барозу е в правилната посока, въпреки че е малко закъсняло. "Докато не преминем към фискален съюз, еврозоната ще се разпадне. Фискалният съюз се нуждае от федерално икономическо правителство", заяви евродепутатът в интервю по мейла за euinside. Българският анализатор Владимир Шопов е на мнение, че необходимостта от такива дебати произтича от това, че временните решения са на ръба на закона - например програмите за купуване на дълг от страна на Европейската централна банка (ЕЦБ). Другата причина, поради която г-н Шопов смята, че е назрял момента за провеждането на такъв дебат е, че следващата стъпка предполага отдаване на суверенитет. "Това не може вече да се крие от гражданите и трябва директен разговор и ясен мандат. Ще отнеме много време, ще има много драма, обрати и т.н., но решения 'на тъмно' вече не са опция".

В деня на годишното му обръщение за състоянието на съюза на 12 септември беше представено и предложението [на английски език] за поправка на регламента, който регулира учредяването и финансирането на политическите партии на европейско ниво. Барозу специално наблегна и в годишното си обръщение на това предложение именно заради ясно заявения хоризонт за реформа - изборите през 2014 г. Най-голямата промяна в регламента е нейната амбиция - да създаде истински европейски, наднационални политически партии, които да се борят да достигнат до европейските граждани и да предоставят по-силна връзка между европейското гражданско общество и европейските институции, Европарламентът в частност.

Andrew Duff нарече предложението "малка, но важна крачка, която ще позволи на европейските политически партии реално да провеждат кампании за изборите през 2014 г., както никога досега". Шефът на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу говори специално за необходимостта от създаването на европейско публично пространство. "Създаването на подобно пространство досега си беше интелектуално занимание, но вече се превръща в едно от условията за разговор с европейците. Партиите са задължителен механизъм за това, но засега това не се случваше, не защото беше лоша регулацията, а защото просто националните играчи нямаха съгласие за подобна стратегия дори вътре в собствените си европейски структури. Например програмите бяха кратки и общи, никой не вкарваше в кампаниите политици от други държави, големите европартии нямаха ясни кандидатури и т.н. Това постепенно ще се променя, а по-добрата регулация все пак е необходимо условие", е мнението на Владимир Шопов.

Голямото нововъведение с предлаганите промени в регламента е предложението за създаване на европейски юридически статут. Той ще даде възможност за регистрирането на европейска политическа партия или фондация на базата на законодателството на ЕС. Както припомня Владимир Шопов, досега партиите бяха със статут на фондации, а не европейски институции. Регистрираните на европейско ниво политически партии ще могат да получават и финансиране от ЕС, въпреки че изрично се посочва, че само онези, които имат поне един член в Европейския парламент ще могат да получават финансиране. Заложени са ограничения, според които финансирането през европейския бюджет не може да надхвърля 90% от годишните разходи на европейска политическа партия. Финансирането през европейския бюджет, което ще получават европейските политически партии ще се разпределя по следния начин: 15% на равни дялове, а останалите 85% според броя на членовете в Европарламента.

Освен това се увеличават и таваните за получаване на дарения от физически и юридически лица на 25 000 евро годишно на донор. Единичните дарители, които дарят повече от 12 000 евро ще трябва да бъдат писмено докладвани в Европейския парламент. На европейска политическа партия се забранява да приема анонимни дарения; дарения от бюджетите на политическите групи в Европарламента; дарения от всякакъв вид организация, върху която публичните власти може да упражнят директно или индиректно влияние; от публична институция от трета страна. Членовете на европейска политическа партия също могат да подпомагат финансирането й, но техния принос не може да надвишава 40 на сто от годишния й бюджет, предвижда още регламентът.

На партиите не се позволява да финансират директно или косвено европейски или национални политически партии или кандидати, както и да финансират кампании за национални референдуми. За да може да бъдат равнопоставени във финансов план, европейските политически партии трябва да получат същите данъчни облекчения върху даренията, както националните политически партии, което се отнася и за дарителите.

И тъй като целта на промените в регламента все пак е да подпомогнат създаването на мечтаното от Барозу "европейско публично пространство", европейските политически партии ще трябва да отговарят на няколко условия, за да може да получат европейски правен статут. Условията включват спазване на ценностите, на които Европейският съюз е основан, задоволяване на минималните правила на вътрешнопартийната демокрация, което Владимир Шопов отбелязва като важно нововъведение. С новите правила за финансирането и със засилването на възможностите за набиране на собствени средства на европейските политически партии се дава възможност да финансират сами кампаниите си за избор на евродепутати.

От партиите се очаква да работят за увеличаване на европейската политическа активност на гражданите, каквото и да означава това, както и да се борят за прозрачност на европейския изборен процес. За целта се препоръчва на европейските политически партии да информират гражданите по време на европейски избори за връзките между тях и свързаните с тях национални политически партии и кандидати. Партиите трябва да имат европейска програма и дейности с особен фокус върху човешкото достойнство, свободата, демокрацията, равенството, върховенството на закона и човешките права, включително и правата на малцинствата. Дали ще се справят с тази задача, според Andrew Duff ще зависи от това какви кампании ще провеждат те и колко успешни тези кампании ще бъдат.

За да може да получи европейски правен статут, политическата партия трябва да е регистрирана в страна-членка, да бъде представена в поне една четвърт от страните-членки чрез членове в европейския, националните или регионалните парламенти или да е получила поне в една четвърт от страните-членки най-малко 3% от гласовете във всяка една от тези страни-членки на най-скорошните избори за ЕП.

По данни на ЕК за тази година 13 европейски политически партии са получили финансиране от бюджета на Европейския парламент, чийто размер е 31 млн. евро за тази година. Най-големите партии са добре известни - това са Европейската народна партия, която е най-голямата в Европа. Следва Партията на Европейските социалисти, Европейската либерална партия, Европейската партия на зелените, Алианса на европейските консерватори и реформисти, които всъщност са отцепила се фракция от ЕНП.

Жозе Мануел Барозу даде много ясна заявка на 12 септември за изборите за европейски парламент през 2014 г. и основно за това, че европейските политически партии трябва да предложат кандидат за поста шеф на Европейската комисия. Тази смела заявка повдига въпроса доколко е осъществимо това и дали може да отговори на критиките, че европейските институции (с изключение на Европарламента) не са демократично избрани. Владимир Шопов смята, че "един сблъсък на предварително определени кандидати за шеф на ЕК ще даде лице на европейското политическо измерение и ще вкара повече конфликт и дебат в националните кампании. Далеч сме от цялостна единна кампания с европейски мащаб, но е достатъчно партиите да 'вкарат повече Европа' в собствените си национални кампании, за да има повече 'европеизация' на процеса. Това ще се случва така или иначе, защото Европа е вече вътрешно политизирана тема. Поне в голяма част от западна и централна Европа. В същото време това далече не е достатъчен отговор на въпроса за демокрацията в съюза. Но такъв не трябва и да търсим. За мен радикалните идеи с нови Парламенти, Камари и т.н. не са реалистични, не носят демократична добавена стойност и няма да вдигнат неговата легитимност".

Andrew Duff пък е на мнение, че моментът сега е най-подходящ за смели експерименти. Той припомни, че идеята за избор на председателя на Комисията не е на самия Барозу. "Някои от нас от години настояват за това, но той е добре дошъл да си я присвои. Каквото и да стане през 2014 г., договорът от Лисабон е достатъчно ясен, че следващият президент на Комисията ще бъде избран от Европейския парламент. Европейският съвет ще трябва да предложи кандидатура, която може да накара мнозинство от евродепутати да го или я подкрепят".

По време на обръщението си председателят Барозу говори много за европейска демокрация. Напоследък обаче това словосъчетание звучи изпразнено от съдържание, тъй като не отговаря на основния въпрос - как изглежда европейската демокрация при положение, че все още няма федерация на националните държави. С това обаче Владимир Шопов не е съгласен. "Демократичната легитимност на ЕС е двойна: директна чрез Парламента и опосредствана чрез Съвета. Това са два субекта, които взимат решенията. Няма как да търсим автоматично налагане на стандартите на националната държава върху ЕС дори да се върви още по-усилено към федерация. Още повече тя винаги ще бъде частична, защото никога няма да имате една политическа общност, която да произтича от един демос. Аз съм консервативен в това отношение, за мен сегашният баланс е адекватен. По-важно е да удържаме легитимността в очите на европейците чрез ефективност, отколкото да си правим институционални експерименти".

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required