English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Мирослав Лайчак: ЕС не е дар

Published on , , Братислава

Европейският съюз трябва да се превърне в приоритет номер едно за страните от Западните Балкани не само на думи, а наистина. За Албания, Босна и Херцеговина, Сърбия и Македония основните приоритети са други, каза в интервю за euinside Мирослав Лайчак, вицепремиер и министър на външните работи и европейските въпроси на Словакия, който има голям опит със страните от региона. Министър Лайчак беше управляващ директор за Европа и Централна Азия в Европейската служба за външна дейност на ЕС в Брюксел до април тази година; бил е специален представител на ЕС за Босна и Херцеговина в Сараево; Върховен представител на ЕС за улесняване на референдума за независимост на Черна гора; посланик на Словакия в Югославия (по-късно Сърбия и Черна гора), в Албания и Македония; помощник на специалния пратеник на генералния секретар на ООН на Балканите.

По думите на Лайчак за ЕС разширяването не е спряло да е приоритет, макар и ентусиазмът да липсва. Съюзът обаче не може да напише домашното на страните от региона, които трябва да посещават столиците на ЕС, не за да лобират, а за да показват конкретни резултати. Той смята още, че съюзът и страните-членки правят повече от достатъчно на фона на резултатите, които получават в замяна. "За танго са нужни двама", обясни той и посочи, че ако има "търсене", ще има и повече предлагане.

По отношение на въпроса, който често занимава анализаторите на фона на проблемите, които излязоха след последния кръг разширяване, дали не е време за смяна на критериите, Мирослав Лайчак заяви, че на критериите не, но на подхода да. Европейският съюз е жив организъм, който еволюира и затова критериите за присъединяване трябва да се напаснат към новите реалности, но не бива да се поставят нови условия пред страните-кандидатки. Един от научените уроци обаче е, че една страна трябва да влезе 100% подготвена без никакъв механизъм, както е случаят с България и Румъния. Освен това страните трябва да бъдат оценявани на базата на личните си постижения, а не да бъдат поставяни в пакет, каза още той и заключи, че за страните от Западните Балкани няма по-добра алтернатива от ЕС.

Цялото интервю с министър Лайчак може да видите във видеофайла.

Пълен текст на интервюто:

euinside: Най-напред благодаря Ви, министре, за това, че отделихте време за нас. Вие имате дълга кариера на Балканите, така че бихте могли да имате много добра представа накъде се движи регионът. Как Ви се струват нещата, накъде са се запътили Западните Балкани?

Мирослав Лайчак: Регионът се движи в правилната посока, но не с правилната скорост. Мисля, че положението е добро, но не толкова, колкото трябва да бъде и освен това не е пропорционално на количеството инвестиции и внимание, които ЕС дава на региона. Така че, няма причини за тревога, но няма причини и за самодоволство.

euinside: На какво мислите, че се дължи тази по-бавна скорост?

Мирослав Лайчак: Има няколко причини за това. Най-важната е, че, както аз виждам нещата, европейската интеграция в действителност не е приоритет номер едно. Тя е във всички документи и лидерите казват правилните неща, но на практика, в ежедневната политика може да се види, че много от тях не водят решенията си, стъпките си с европейската интеграция като върховна цел. Не бих искал да генерализирам, но Хърватия успя да убеди ЕС, че е приоритет номер едно, те предприеха болезнени крачки, но резултатът беше консенсус. Черна гора също успя да убеди, че за правителството това е приоритет номер едно. За останалите от региона, доколкото те казват, че това е приоритет номер едно, когато става дума за справяне с конкретни проблеми - Албания, Босна и Херцеговина, Сърбия - вижда се, че те имат различни приоритети или пък Македония.

euinside: Възможно ли е една от причините за това да е, че разширяването не е приоритет и за ЕС?

Мирослав Лайчак: Не, не. Раширяването е един от приоритетите за ЕС, но не ЕС може да доведе страните от Западните Балкани. Страните от Западните Балкани трябва да си напишат домашното, което означава реформи, които трябва да променят системите си, да изградят европейски стандарти. ЕС е готов да им помогне, ЕС има комисар за разширяването, всички програми, цялата подкрепа, но ЕС не може да напише домашното на страните там. Проблемът разбира се е, че в сравнение с Централна Европа стартовата позиция на Западните Балкани е по-сложна и не бих искал никого да виня, разбирам, че когато все още не знаеш какво е името на страната ти, къде започва и свършва страната ти, къде й е границата, е трудно да си представим, че европейската интеграция ще е приоритет номер едно. Приоритет номер едно е да намериш своята идентичност. Това е обективна реалност, която трябва да вземем предвид, но все пак успешния присъединителен процес означава реформи, означава изпълнение на критерии, на условия. Това не е да се лобира из столиците, защото това не е процес, базиран на политически решения, а е процес, основно базиран на постигнатите резултати на място, тъй като членството в ЕС не е дар, то не е хуманитарен жест или пък благотворителност. Това е нещо, което би трябвало да направи ЕС силен и ефективен. И ако една страна теоретично се присъедини към ЕС без да е 100% подготвена, това ще навреди на самата страна и ще отслаби съюза.

euinside: Говорих с един анализатор наскоро за Западните Балкани и той каза, че големият проблем е, че европейските институции като такива са изключително въвлечени в процеса, дори в лицето на комисар Фюле те имат доста новаторски подход, за да запазят стимула, но това, което липсва е подкрепа от страните-членки. Съгласен ли сте с това?

Мирослав Лайчак: Комисар Фюле върши страхотна, отлична работа и наистина се опитва да намери новаторски начини да запази процеса в движение, както е диалогът на високо равнише с Македония или други формати, чиято цел е, че няма да заседнем, ако има проблеми или да избегнем препятствия или блокади. Що се отнася до страните-членки, не бива да има изненадани, че за тях приоритет е консолидацията на публичните финанси и стабилизирането на националните валути в Европа, което е нормално. Така че, има ли по-малко ентусиазъм за разширяването? Да. Означава ли това, че разширяването е мъртво? Не. То е там, но вече не е толкова рекламирано. Но фактът, че страните-членки на ЕС са по-заети с вътрешните си икономически, социални, финансови проблеми не пречи на страните от района на Западните Балкани да си правят домашното. И това, което те трябва да правят е да идват в нашите столици, да показват резултати - направихме това, променихме този закон, въведохме това законодателство, в името на европейската интеграция. И реакцията със сигурност ще бъде положителна.

euinside: И все пак, разговарях това лято с главния преговарящ на Черна гора, г-н Пейович, и той каза във връзка с това, че най-сетне Черна гора получи зелена светлина за започване на преговори, че има известна умора от чакането, че много от страните в региона са изморени от чакане и че всички тези фрази на ЕС, като перспектива, направете си домашното ...

Мирослав Лайчак: Не съм съгласен. Не мисля, че някой чака. Ние се движим - в сравнение с миналата година виждаме ясен напредък от страна на Хърватия, от страна на Черна гора. Не виждаме напредък в Босна и Херцеговина, но това не е по вина на ЕС. Лидерите много добре знаят какво да правят и знаят точно, защото Европейската Комисия чрез годишните си доклади за напредъка определя ситуацията и формулира стъпките, които трябва да бъдат предприети. Така че, ако тези стъпки не се предприемат, тогава очевидно няма да има напредък, но не може да се оплакваш, че чакаш, ако не си написал домашното си. Толкова е просто!

euinside: Полският институт за международни отношения наскоро публикува анализ, в който казва, че Вишеградската група, на която Словакия е член, може да направи повече като споделя опит и защото всички в групата имат много близки отношения със Западните Балкани, могат да направят повече. Съгласен ли сте и ако да, какво повече могат да направят страните тук?

Мирослав Лайчак: Винаги може да се направи повече във всичко, което се прави, но няма съмнение, че за Вишеградската четворка Западните Балкани са един от приоритетните региони и ние имаме много програми, отделни и като група заедно за подпомагане на страните от региона да се придвижват по-бързо по интеграционния път. Нашето предимство е нашият пресен, успешен опит от първа ръка. И това е нещото, което предлагаме. А от страните в региона зависи до каква степен ще бъдат способни и готови да се възползват от това, което им се предлага. Имаме Вишеградски фонд, който си има програми за Западните Балкани като финансира стипендии, но също и приемаме делегации, изпращаме наши експерти, те извършват тази техническа експертна работа и комуникацията, която е толкова важна, защото това придвижва всъщност страните напред. Така че, не мисля, че може да се направи повече в смисъл на ангажименти и в смисъл на приоритизиране на разширяването на Западните Балкани в нашата политическа програма. Ние предоставяме толкова пари, колкото можем да си позволим, така че мисля, че В4 страните определено са лидери в разпространението на разширяването.

euinside: Тоест, засега няма какво повече да се направи?

Мирослав Лайчак: Винаги може да се направи повече. Винаги може повече, но, нека пак да кажа - нужни са двама за танго. Нашата помощ също така трябва да е базирана на търсенето - ако има по-високо търсене, тогава съм убеден, че ще намерим още програми, още експерти и всичко останало.

euinside: Подходът на пръчката и моркова.

Мирослав Лайчак: Не, не, не. Не пръчката и морковът, защото можеш да предложиш много, но за целта трябва да има кой да приеме тези предложения. Освен това трябва да видим дали тази или онази програма се радва на подкрепа и тогава може да обърнем повече внимание и съответно повече ресурси в такива програми, но не става ние да идваме и да предлагаме, да налагаме нашия опит, нашето знание или know-how.

euinside: Налагане, сега разбрах какво имате предвид. Като имаме предвид опита с България и Румъния, тъй като знаете, че двете страни са със специален механизъм в сферата на правосъдието и вътрешните работи и за съжаление вече пет години този механизъм съществува и ще продължи. Мислите ли, че предвид този опит, критериите за присъединяване трябва да се променят за Западните Балкани, където изглежда страните изпитват същите проблеми?

Мирослав Лайчак: Критериите за присъединяване са определени и не мисля, че трябва да бъдат променени. Те може да бъдат настроени фино и се настройват фино, тъй като ЕС еволюира, това е жив организъм, който преминава през различни етапи - в момента разбира се са икономическите, финансовите проблеми, но очевидно правилата на разширяването не са фиксирани и трябва да бъдат напасвани гъвкаво, но това не означава, че трябва да създаваме нови условия или нови правила за нови страни. Един урок, който научихме вероятно от случаите на Румъния и България е, че е наистина важно да гарантираме, че в момента на присъединяването страната е 100% подготвена да бъде член, защото да предложиш членство и да имаш някакви механизми, които контролираш, оценяваш, не изглежда подходящ подход.

euinside: Може би този механизъм да бъде изместен преди присъединяването?

Мирослав Лайчак: Точно така. И това е преобладаващото мнение сред страните-членки на ЕС, а също и от страна на Европейската комисия. Това означава, че към момента на присъединяването си към ЕС за една страна трябва да е ясно, че всички условия са изпълнени, всички критерии са налице и тя ще влезе в стандартен режим, а не под някакво наблюдение.

euinside: Съгласен ли сте с мнението на все повече и повече анализатори, че Сърбия е ключовата страна за успеха в региона, за европейския успех на региона?

Мирослав Лайчак: Вярвам в индивидуалния подход. Вярвам, че страните трябва да бъдат оценявани на базата на заслугите, на индивидуалното им представане - има по-големи и по-малки страни, но за доверието в процеса е необходимо да съдим всяка страна по нейните заслуги. Това е важно. Освен това аз наистина не разбирам какво означава ключова страна. Според мен, ако определиш някого за ключова страна, това показва какво, че страната е по-важна от другата? Това не е виждане, което споделям. През 1999 г. представихме пакта за стабилност и по време на Милошевич Сърбия не беше част от него. Тогава Миошевич не можеше да повярва, че е възможно да има регионална инициатива без Сърбия, но това се случи. В резултат година по-късно режимът на Милошевич беше свален и имахме демократично правителство. Опитвам се да разбера какво означава "ключова страна". Какво означава това? Трябва ли да се отнасяме към такава страна по различен начин, трябва ли да сме по-щедри към страната или по-изискващи?

euinside: Може би означава, че това е най-голямата страна в региона, която все още изглежда се колебае какъв път да поеме и все още има наистина трудни отношения със съседите си, особено с Косово.

Мирослав Лайчак: Косово е различна история, специална, която няма много общо с размера на Сърбия, но аз наистина вярвам в равния подход, а не в принципа на ключовата държава. Това би означавало, че трябва някак си да се преразгледа регионалният подход, което съм убеден, че е грешка. Трябва да преценяваме страните на индивидуален принцип, според представянето им.

euinside: Тоест Западните Балкани не бива да бъдат разглеждани в пакет?

Мирослав Лайчак: Определено не.

euinside: Която страна успее, да се присъединява.

Мирослав Лайчак: Абсолютно, точно така, принципът на равенството работи перфектно в Централна Европа и е страшно демотивиращо да се опитваш да отправяш послание на страна, че си свършил работата си, че си твърде малък и че трябва да чакаш някого другиго, който не си е написал домашното, но е по-важен за нас. Това убива европейската идея. Ние наистина трябва да работим със страните и да се отнасяме към тях, и да ги награждаваме, когато заслужават, индивидуално.

euinside: И накрая, мислите ли, че има риск, заради това, което става в ЕС и в някои страни-членки, а имам предвид конкретно Унгария и Румъния, които някак нарушиха някои демократични принципи, че това може да обезкуражи страните от Западните Балкани? Че европейската перспектива и ЕС вече не е модел за подражание?

Мирослав Лайчак: А кое е модел за подражание? Отговорът ми на този въпрос, тъй като това не е първият път, когато чувам този въпрос, е покажете ми по-добър модел. Покажете ми по-добра интеграция на истински страни, които съществуват на тази планета и са постигнали по-високо ниво на демократични стандарти, на икономическо представяне и на социална защита за гражданите си! Няма такива. Ако кажете, добре, но ЕС не е това, което беше, вече не е толкова привлекателен - добре и каква е алтернативата? Да се рееш независимо, да висиш в Евразийския съюз? ЕС не насилва никоя страна да влезе в ЕС. Но все пак, това определено е най-бележития, най-успешен клуб страни, които се движат и напредват. Ако погледнете ЕС днес, преди пет години, преди десет или петнайсет години, ще видите напредък и пак ще кажа, че това е най-добрата перспектива за страните от Западните Балкани.

euinside: Много Ви благодаря, господин министър.

Мирослав Лайчак: Аз Ви благодаря.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required