euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Няма никакво съмнение, че Франция и Германия са двигателя на Европейския съюз и това си личи особено силно от изявите на лидерите на двете страни на европейска сцена. Ще сбъркате обаче, ако си помислите, че става дума за участията им в Съвета на ЕС или в срещите на върха, където като цяло проличават повече националните интереси, отколкото общоевропейските, независимо че специално в лексиката на Париж и Берлин двете групи интереси са гъсто преплетени. Водещата им роля най-силно пролича в Европейския парламент. С реформата на икономическото управление на Европейския съюз и особено с въвеждането на Европейския семестър за по-тясна координация на икономическите и бюджетните политики се въведе икономическия диалог в Европейския парламент с представители на страните-членки.

Никъде не е записано изрично, че държавните и правителствени ръководители трябва да се явяват, но под председателството на германския социалист Мартин Шулц дебатите в Европарламента с участието на лидери на страни-членки на ЕС се превръщат в традиция. Ангела Меркел се яви за първи път в подобно качество през есента в разгара на поредния епизод от обсъждането на по-задълбочена европейска интеграция. И макар че от думите й не остана никакво съмнение, че Германия и ЕС са двете страни на една и съща монета, усещането и на евродепутатите, и на обикновения зрител беше, че нейното виждане за общата Европа е по-скоро свързано с усилията на национално ниво - да се извършват реформите, които ще гарантират равнопоставеност и че няма едни страни да лежат на гърба на други; да се върви внимателно и предпазливо към задълбочаване на европейската интеграция, за да се избегнат провалите и да се анализират задълбочено допуснатите до момента грешки; градежът на ЕС да продължи стъпка по стъпка, без бързане и емоции.

Точно обратно е виждането на френския президент-социалист Франсоа Оланд, който се яви също в изключително подходящ момент пред евродепутатите в Страсбург - броени дни преди втората и окончателна среща на върха по договарянето на многогодишната финансова рамка на Съюза 2014-2020 г. Действително моментът беше изключително подходящ, тъй като успя да обърне прожектора към Франция и да покаже цялостната визия на г-н Оланд за бъдещето на Европа в навечерието на тази толкова важна среща. Досега позицията на Франция (а това важи и за всички останали страни-членки) достигаше откъслечно до всички кътчета на ЕС и то по отделни теми като така човек трудно можеше да си представи в крайна сметка как работи френско-германският мотор, има ли конфликт, има ли отстъпление от плановете за надграждане на европейския строеж, каква е цялостната визия за бъдещето на ЕС.

Именно затова и инициативата на Мартин Шулц да привиква националните лидери да говорят от европейската трибуна за вижданията си за бъдещето на ЕС е изключително добра и заслужава адмирации, въпреки че крие и своите рискове, които описах по повод явяването на австрийския канцлер Вернер Файман, който говори пред почти празна зала. На 6 февруари обаче залата в Страсбург беше пълна, което е още едно доказателство за ролята на Франция на общоевропейско ниво.

Европа е проект на бъдещето

Според Франсоа Оланд Европа в момента е на кръстопът и се движи изключително колебливо. Ту прави крачка напред, ту се спира. Твърде много се бави, докато вземе важни решения и посвещава малко време на размисли за своето бъдеще. И това е вярно, тъй като от времето на Конвента, когато се обсъждаше проекта на европейска конституция, разговори, дори и философски за това каква да бъде Европа след 10-15-20 години не са се водили. В един момент всички се измориха от много обсъждания, големите амбиции бяха орязани и така на 1 декември 2009 г. Европа осъмна с Лисабонския договор, крайно неподготвена за това, което вече гореше под краката й - кризата в еврозоната и останалия ЕС. Оттогава досега всякакви крачки в посока повече интеграция и станалото изключително популярно словосъчетание "повече Европа" се осъществява под натиска на външни фактори, но не и поради нуждата да продължим да надграждаме.

Френският президент смята, че кризисната ситуация в момента, слабият растеж и високата безработица не са временно положение, а сериозна промяна. И ако е вярно, каза той, че кризата вече е зад нас, то тогава все още не сме успели да си извлечем всички поуки. Без да навлиза в подробности за това кои уроци не са научени, той обясни, че е налице деморализация, която обаче не е на пазарите, а на хората и това е най-голямата опасност, пред която Съюзът е изправен. И още нещо, което често прави впечатление, но казано от държавен глава има различна тежест - твърде често националните интереси взимат превес над европейските. Да, много неща са направени дотук, продължи г-н Оланд, но не бива да се спре дотук, защото 28 милиона европейци са без работа. Нужно е, според него, политиката да бъде адаптирана към конкретните национални специфики и да се прилага по разумен начин.

Ако прилагането на политиката на затягане на коланите продължи твърде дълго, това ще доведе до тежки последици. Според него страните, които имат проблеми с конкурентоспособността, трябва да получат глътка въздух "поне за някакъв период". Тази реплика изглежда беше директно насочена към Германия, тъй като според Франсоа Оланд страните, които имат висока конкурентоспособност трябва да позволят на останалите да се съвземат, докато се постигне равновесие. В момента Франция изпитва сериозни икономически трудности, които доведоха и до напрежение от двете страни на река Рейн, тъй като в Берлин все по-тревожните данни за спадащата конкурентоспособност на френската икономика предизвикват големи притеснения.

Оланд не беше достатъчно подробен в коментарите си, но от насоките на речта му става ясно, че той се застъпва за някаква форма на по-голяма европейска централизация. Един от проблемите, който той само маркира по време на изказването си в Страсбург на 6 февруари, се оказа част от доста по-сериозни усилия - курсът на общата единна валута. Не може курсът на еврото постоянно да се колебае, тъй като това "изяжда" постиженията по отношение на конкурентоспособността. Една зона на обща валута би трябвало да може да влияе на обменните курсове, каза той. Темата с контрола на валутния курс беше повдигната и от министъра на финансите на Франция Пиер Московиси по време на срещата на Еврогрупата на 11 февруари. Тя обаче не беше посрещната особено топло от останалите, най-вече от Германия и от новия шеф на Групата Йероен Дайселблум. Според министрите на финансите от еврозоната, особено от северните страни, пазарите трябва да определят обменните курсове.

Без интеграция не може да има солидарност

Франсоа Оланд обяви, че два принципа са в основата на ЕС и те са интеграцията и солидарността. Интеграцията се състои в това да се дефинират общи цели и да се хармонизират политиките. Нужни са общи политики за инфраструктурата, за научната дейност, но интеграцията зависи и от новите финансови инструменти. Солидарността не е просто прехвърляне на ресурси между страните-членки, а социална амбиция да се гарантира заетост, обучение и образование на всеки гражданин. Солидарност е още да се борим с безработицата като се използва фонда за адаптиране към глобализацията. Съвсем в духа на социалистическата философия Франсоа Оланд обясни, че трябва да се гарантира сигурността на работещите по време на цялата им кариера и на пенсиите им също. Нужна е гаранция и за минималните доходи. Той не спомена изрично думата бюджет, но посочи, че са нужни нови финансови инструменти, като един от тях е данъкът върху финансовите сделки.

Колкото пъти Франсоа Оланд спомена думата интеграция или солидарност, гаранции за безработните и комбинация от мерки за затягане на коланите плюс стимулиране на растежа, толкова пъти той получаваше бурни аплодисменти. На няколко пъти той направи реверанс към Европарламента като го определи като проправящ пътя към задълбочената интеграция. Аплодисменти получи и за репликата му, че Европа не е само един бюджет, общ пазар и обща валута, нито пък може да се разглежда като някакъв набор от правила и договори, които регулират съжителството. Европа трябва да се разглежда като съюз на нации, всяка от които е дошла да потърси решението за своето бъдеще. Европа е политически проект, заключи г-н Оланд, равновесие между правилата и отговорностите.

През тази година, смята той, предстои да бъде обсъдено бъдещето на Европа. Франция е против Европа на 2 скорости, въпреки че това разделение дойде именно от Париж. През 2000-а година тогавашният френски държавен глава Жак Ширак призова не някъде другаде, а от трибуната на германския парламент Франция и Германия да поведат група от страни-пионери към по-бърза интеграция. Тогава г-н Ширак (голист) изключи възможността да се върви към супердържава и подчерта доминиращата роля на националния суверенитет. Той за пръв път употреби израза "Европа на две скорости". 13 години по-късно Франсоа Оланд обяви, че не може да се работи с Европа, в която всеки си избира любими ястия от менюто, което очевидно беше адресирано към британския премиер Дейвид Камерън, който в края на януари обеща на съгражданите си референдум за членството на Великобритания в ЕС, ако обаче бъде преизбран.

Трябва да се говори за по-голяма легитимност на Европа, с институции, които да помогнат да се повлияе на съдбата на целия свят. Оланд говори за общата външна политика на ЕС, особено в контекста на Мали, за това, че е нужно да се говори с един глас на световната арена. Не можем повече да чакаме на САЩ, каза Оланд и посочи, че Европа трябва да присъства в Близкия изток, да участва в подновяването на преговорите между израелци и палестинци, да изиграе ролята си по отношение на климатичните промени и най-общо казано да бъде пример.

Речта на Оланд беше бурно аплодирана и предизвикваше усмивките на шефа на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, който слушаше особено внимателно речта на френския президент. Уви, евродепутатите не успяха да откликнат на така поставената задача, може би с изключение на шефа на групата на либералите в Европарламента Guy Verhofstadt, който е сред пламенните привърженици на федерализацията на ЕС. Той припомни, че светът вече не е просто сбор от някакви си 200 държави, а конгломерат от големи и мощни федерации. Китай не е държава, а цяла цивилизация. Индия е континент с хиляди етнически общности и езици, а Съединените щати са многообразна държава от културна гледна точка. Европа трябва да бъде империя на доброто, каза бившият белгийски премиер.

Лидерът на най-голямата политическа група в ЕП - ЕНП - Joseph Daul (Франция) предупреди френския президент, че трябва да избере страна - или да остави Дейвид Камерън да разбие ЕС тухла по тухла, или да избере Европейския парламент, който иска да създаде един съюз, способен да посрещне предизвикателствата си.

Daniel Cohn-Bendit (Франция), съпредседател на групата на Зелените и Европейския свободен алианс посочи, че има проблеми в отношенията между Съвета и Европейския парламент. Той предупреди обаче, че с вчерашни идеи не може да се строи утрешният свят. Консерваторът Martin Callanan (Великобритания) от групата Европейски консерватори и реформисти атакува политически Франсоа Оланд като заяви, че откакто той е на власт е станало видно колко пагубни може да са социалистите дори и за една добре позиционирана държава. Според г-н Callanan кризата е започнала със социалистите в Испания, Португалия и Гърция. Philippe De Villiers от групата Европа на свободата и демокрацията (Франция) също критикува Оланд като заяви, че мечтата за интеграцията на европейските нации се е изпарила напълно, защото е свързана с много лъжи. Лъжите за Шенген, за съюз без митнически граници и за общата валута. Резултатът обаче е липса на сигурност, крах на европейската промишленост и никакъв растеж.

Един от големите му опоненти по време на президентските избори миналата година Marine Le Pen (независима, Франция) пък го обвини, че води към тоталитарна Европа, която се управлява от ЕЦБ и се стреми единствено към краткосрочна политика. В дебатите се включи и британският популист Nigel Farage, който припомни на френския президент, че предприемачи бягат от Франция заради високите данъци. Европа не е обречена само в Средиземноморието, предупреди той, тя няма да е възможна и за Франция, и Германия. Според него двете страни няма да останат в един и същ икономически и паричен съюз.

Дали скептиците ще се окажат прави зависи много от това как ще тръгнат дебатите за бъдещето на Европа и дали изобщо ще се състоят по начина, по който описа Франсоа Оланд. Всъщност, ако се вгледаме по-задълбочено в изказванията на Меркел и Оланд пред евродепутатите ще видим, че не става дума за фундаментални различия помежду им. Просто двамата говорят за различни етапи. Г-жа Меркел държи основата на бъдещата интеграция да бъде стабилна, а това означава икономически сближени страни-членки, които координират своите политики, изпълняват ангажиментите си и носят отговорност за своите решения, които много отдавна са спрели да имат само национални последици. Г-н Оланд пък говори за бъдещето. Бъдеще, зад което застава Европарламентът и Европейската комисия.

Ще бъде наистина чудесно, ако Европейският парламент успее да организира изслушването на още държавни лидери през тази година като обаче се концентрира наистина върху размислите им за бъдещето и избягва разнопосочните и тяснополитически теми. Това ще помогне на всички ни да сглобим пъзела на националните позиции, което вероятно ще е добра отправна точка за разговорите за бъдещето - обща Европа, на няколко скорости или някакъв трети път.