English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Сделката за бюджетната рамка на ЕС 2014-2020: разединени в еднообразието

Published on , , Загреб, Twitter: @AdelinaMarini

За разлика от предходни преговори по седемгодишната финансова рамка на Европейския съюз този път нямаше тръпка, независимо от това, че последната среща на върха продължи малко над 24 часа. Въпреки че на пръв поглед може да се видят много прилики с предишни преговори, има много големи и съществени разлики в преговорите по Бюджет 2014-2020, приключили със сделка, която определено не е разтърсваща и съвсем точно влиза в определението на британския премиер Дейвид Камерън за "още от същото". Но че нямаше тръпка не е толкова важно, колкото това, че имаше нетърпимост. Противно на лозунга на европейската интеграция "единни в многообразието", преговорите по рамката за периода до 2020 г. показа разединение в еднообразието. Еднообразието на националните проблеми.

Голямата разлика

Съставянето на предишните финансови перспективи на съюза винаги е било възходящо не просто като числово изражение, а като общоевропейски цели - да се подпомогне преодоляването на продоволствената криза след Втората световна война, да се подсили процеса на икономическо сближаване между страни с коренно различни икономически реалности, да се финансира разширяването, да се изгради общ европейски облик на глобалната сцена. Всички тези неща са успявали да вземат превес над дърпането на националното килимче към строго националните интереси. Тази година обаче ситуацията е различна и отразява това, за което Европейският съюз получи Нобеловата награда за мир за 2012 - съюзът постигна мир на континента, но пред него стои въпросът каква е следващата му цел, както писа този сайт преди точно година.

Времето за започване на преговори по финансирането на общите политики на ЕС до края на десетилетието съвпадна с пика на кризата в еврозоната. Затова и намерението на Европейската комисия, когато представи първото си предложение за многогодишната финансова рамка (МФР), беше да синхронизира усилията за преодоляване на кризата, които вече се полагат (като реформата на икономическото управление и задълбочаването на европейската интеграция) не само с целите на десетилетната икономическа стратегия "Европа 2020", но и с усилията, които полагат страните-членки на национално ниво. С това наум Брюксел произведе предложение, което на практика представляваше номинално увеличение на парите и включваше нови общностни цели като инвестиционния интрумент за инфраструктура "Свързване на Европа".

Това, което предложението на ЕК подцени обаче беше мащаба на разединението. Политиките на ограничаване на разходите, водещи до тежки социални решения в повечето страни-членки изостриха до краен предел чувствителността на европейския данъкоплатец, който в някои държави се превръща в изчезващ вид, заради главоломно нарастващата безработица, достигаща в някои големи икономики като Испания например до трудносмилаеми стойности от 25%. Тежките фискални ограничения и лошите икономически перспективи са голямо изпитание за политическите елити, които са подложени на силен натиск. Бързият възход на националистически настроени партии, на популисти и автори на лесни политически решения направи още по-трудно говоренето за идеали, които виреят най-добре в условия на мир и благоденствие.

Задълбочаването на европейската интеграция също е фактор, който трябва да бъде отчетен в резултата от преговорите по дългосрочната финансова визия на ЕС. И ако досега амбицията беше да се развиваме заедно като се помага на по-слабите, сега мотото е "стига сме носили на гръб държави, които са се провалили". Оли Рен констатира по време на междупарламентарната седмица на Европейския семестър в края на януари, че за първи път от много време не е усетил разделението Север-Юг. По време на преговорите по Бюджет 2014-2020 обаче това разделение се усещаше и то много остро. И в крайна сметка резултатът от преговорите е компромис, който подчертава особено ясно разделението между ЕС на институциите и ЕС на страните-членки, както и между самите страни-членки. Това споразумение носи ясно послание - търпението от интеграцията е изчерпано. Този бюджет е последният, който ще изглежда по този начин, защото след 7 години, когато ще започнат следващите преговори, ЕС ще е много различен.

Реформисти срещу статуквисти

Компромисът беше постигнат, след като беше намерен баланс между исканията на реформистите и онези, които искаха да запазят статуквото. Реформистите са онези страни-членки, които настояват за цялостна преориентация на бюджетната рамка към повече инвестиции в научна и развойна дейност, в нови технологии и образование. Това са преобладаващо северните страни и Великобритания. Съответно това са и страните, които плащат най-много, но и получават солидни отстъпки. Статуквистите са страните, чиито граждани имат алергия към резки реформи и често показват своето недоволство, принуждавайки политическите си елити да търсят най-малкото съпротивление. Това са страните, които държат най-много на запазването на финансирането за земеделие и икономическо сближаване. Тези страни, водени от Франция, бяха и най-близо до позициите на Комисията и Парламента.

Третата група участници в преговорите са страните-получатели, една част от които имат симпатии към реформистите, а друга - към статуквистите, но всички са на мнение, че потоците от пари за икономическо догонване трябва да бъдат запазени. И на четвъртата страна бяха Европейската комисия и Европейският парламент, които настояваха европейският бюджет да отразява задълбочаващата се интеграция и дори федерализация на ЕС, засилващите се правомощия на тези две европейски институции и да се намали думата на страните-членки и особено на някои от тях.

В цялата какофония от позиции Великобритания, както обикновено, беше особен случай, но малко по-особен от обичайното, защото в самия край на преговорите тя обяви намерението си да подложи членството си в Съюза на референдум през 2015, ако британските граждани гласуват за консерваторите. Както отбелязаха някои евродепутати в Twitter, нелепо е да се преговаря със страна, която до края на бюджетната рамка може и да не е член на ЕС.

Споразумението

Структурата на рамката [на английски език] е почти същата, както и настоящата (2007-2013) с някои незначителни нюанси. Основните пера в бюджета са 6:
- Конкурентоспособност за растеж и заетост, към който е включен и механизмът "Свързване на Европа";
- Икономическо и териториално сближаване;
- Устойчив растеж: природни ресурси;
- Сигурност и гражданство;
- Глобална Европа;
- Администрация;
- Компенсации

Общата сума на рамката спадна от над един трилион, каквото беше първоначалното предложение на ЕК, до 960 милиарда евро за ангажименти и 908 милиарда евро за плащания. Това е първото в историята на европейското бюджетиране реално парично намаление на общата рамка. Винаги досега споровете за няколко процентни пункта от стойността на бюджета са били важна част от преговорите, но този път ситуацията беше ултимативна - страните-донорки обявиха, че няма да отстъпят и с милиметър дори от искането си за драстично орязване на бюджета. И това, между другото, е другата голяма разлика от предходните преговори. Тогава Лисабонският договор все още беше далече на хоризонта и неговото съдържание не се знаеше, поради което ротационните председателства играеха ключова роля. През 2005-а година, когато на декемврийския Европейски съвет лидерите на 25-те си стиснаха [английски език] ръцете, съществената част от преговорите се водеше под председателството на тогавашния британски премиер Тони Блеър.

Сега, въпреки че ротационното председателство подготви структурата на рамката, отсъстваше политическото водачеството. През 2005 г. преговорите се водеха от социалист-визионер. През 2013 г. се водеха от групи по интереси без визия. През 2005 г. беше постигната сделка за 1.06% от брутния национален доход на ЕС за съюз от 25 държави (с очакване България и Румъния да се присъединят през 2007), а през 2013 г. се постигна споразумение за 1% от БНД за съюз от 28 държави (с планираното присъединяване на Хърватия на 1 юли 2013 г.).

По първото перо на бюджета за интелигентен и включващ растеж лидерите решиха да заделят 126 млрд. евро, които ще бъдат харчени основно по програми, свързани с изпълнението на стратегията "Европа 2020" и по-специално за финансиране на изследователската дейност, иновациите и технологичното развитие. Нов елемент в сравнение с текущата рамка е въвеждането на инструмент за подпомагане на малки и средни предприятия. Към това перо спада и финансирането за програмата за студентски обмен "Еразъм", която възпали европейската общественост около споровете за бюджет за 2012 и 2013 г., които за първи път и против правилата на ЕС излязоха на дефицит. В своите заключения лидерите са записали, че ЕС има критична нужда да подсили и разшири научната си база.

За сравнение парите, които бяха предвидени в предложението [на английски език] на Херман Ван Ромпой от края на миналата година по това перо са 153 млрд. евро. Независимо от драстичното намаление с 27 милиарда, на практика парите за стимулиране на икономическия растеж са увеличени забележително в сравнение със сегашната рамка, за която бяха планирани през 2005 г. малко над 90 милиарда евро.

Като част от това перо е и любимото отроче на Жозе Мануел Барозу - механизмът за финансиране на общоевропейски инфраструктурни проекти, който претърпя значително орязване и от 46 милиарда евро в последния вариант на Херман Ван Ромпой се предлага "Свързването на Европа" да се финансира с 29 милиарда евро, от които 10 милиарда да бъдат прехвърлени от бюджета на Кохезионния фонд.

Политиката за икономическо сближаване или кохезионната политика отчита реално намаление, но за сметка на това се увеличават условията, при които се отпускат пари по нея. Сумата не бива да надвишава 325 милиарда евро, което е увеличение с близо 16 милиарда от предложението на Ван Ромпой (309 милиарда), но в сравнение със сегашната рамка има намаление от близо 23 милиарда. Към това перо са и другите две нови инициативи на ЕК, насочени към справяне с последиците от кризата и високата безработица. Отпускат се два милиарда и половина евро за помощ за най-нуждаещите се и лишени хора в ЕС, което е увеличение с 400 милиона от предложението на Херман Ван Ромпой. Въвежда се и инициатива за заетост на младите на стойност 6 милиарда евро.

Другата ресурсоемка общностна политика е селскостопанската, за която са предвидени 373 милиарда евро, което е увеличение в сравнение с предложението на Херман Ван Ромпой, който предлагаше 364 милиарда, но е намаление в сравнение с 2007-2013, където размерът на перото за устойчивостта на природните ресурси е 412 милиарда евро. На фона на общото намаление на рамката обаче се вижда, че парите за земеделски субсидии не са намалени. Парите за сигурност и гражданство са орязани спрямо досегашните предложения и възлизат на близо 16 милиарда евро, което обаче е увеличение спрямо предходната рамка, в която за вътрешната сигурност, миграцията, опазването на външните граници и убежище бяха предвидени 12 милиарда евро.

Външната политика на Съюза ще се финансира с 59 милиарда, което е намаление от близо 66-те милиарда, предлагани в края на ноември на първата среща. Но, спрямо текущата рамка има увеличение от близо 4 милиарда евро. И накрая перото, което британският премиер Дейвид Камерън беше превърнал в своя кауза, подхваната и от Германия - администрация - всъщност не е претърпяло съществени промени. Херман Ван Ромпой предлагаше парите за административни разходи да не надвишават 62.629 милиарда евро, а лидерите са си стиснали ръцете за милиард по-малко - 61.629 млрд., което пак е чувствително увеличение в сравнение с парите, предвидени в рамката 2007-2013 - 55.535 милиарда.

Великобритания запазва своята прословута отстъпка, тъй като тя е част от договорите на ЕС и може да бъде променена само след промени в тях. Дания, Холандия и Швеция обаче са получили реално намаление на годишната си вноска от съответно 130 милиона, 695 милиона и 185 милиона. Австрия също ще получи намаление на брутната си вноска от 30 милиона през 2014 г., 20 милиона през 2015 и 10 милиона през 2016 г.

България и в следващия многогодишен период ще получи пари за извеждането от експлоатация на блокове от АЕЦ "Козлодуй". Окончателната сума е 260 милиона евро, което на фона на предложението на президента на Европейския съвет от 185 милиона, е значително увеличение. За периода 1999-2013 г. за атомната електроцентрала бяха предвидени 868 милиона евро.

С тази сделка обаче страницата с преговорите по Бюджет 2014-2020 съвсем не се обръща. Тепърва предстои споразумението да бъде одобрено от Европейския парламент, което на този етап изглежда трудна задача. Парламентът многократно през целия преговорен процес показа, че ще се възползва от новото си право на налагане на вето, ако не бъдат взети предвид исканията му, но в последните седмици изказванията на шефа на парламента Мартин Шулц (Социалисти и демократи, Германия) позволяват широка основа за тълкуване. Преди и след срещата на върха на 7 и 8 февруари в Брюксел г-н Шулц обяви, че Парламентът няма да одобри сделка за бюджет, който ще излезе на дефицит. Той обаче не посочи коя е сумата, която според него ще изведе европейския бюджет на минус.

Повечето политически партии в Европарламента се застъпват не просто за запазване на европейския бюджет от съкращения, но и за увеличението му в отговор на нарастващите отговорности на съюза. Единствените групи, които говорят открито в защита на сериозните намаления на общоевропейските разходи в унисон с ограниченията в националните хазни, са групата на Европейските консерватори и реформисти с лидер Martin Callanan (Великобритания) и Европа на свободата и демокрацията на Nigel Farage (Великобритания).

В съвместно изявление лидерите на четирите най-големи групи в Европарламента - ЕНП, Социалисти и демократи, АЛДЕ и групата на Зелените и Европейския свободен алианс - заявиха, че Европейският парламент не може да приеме постигнатата сделка от Съвета. Те изразиха и съжаление, че шефът на Европейския съвет Херман Ван Ромпой не е разговарял и преговарял с тях през последните месеци. "Истинските преговори ще започнат сега с Европейския парламент. Ние ще запазим нашите приоритети, които сме заявили ясно многократно", се заканват в декларацията Жозеф Дол, Ханес Свобода, Ги Верхофстад и Даниел Кон-Бендит. Четиримата се обявяват също и против бюджет, който е базиран изцяло върху приоритетите на миналото.

Сключената сделка не е просто базирана на приоритетите на миналото. Тя ясно показва мотивите на богатите страни - да запазят своето, да намалят общото и да отправят предупреждение към онези, които не успяват да осребрят доверието.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required