English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Страхът срещу гнева на референдума в Ирландия

Published on , , София

В четвъртък, 31 май, ирландците ще гласуват на референдум за или против т.нар. фискален пакт, както е по-известен Договорът за стабилност, координация и управление в еврозоната. Договорът беше подписан от 25 страни от ЕС (без Великобритания и Чехия) и в момента е в процес на ратификация. Ирландия е единствената страна, която ще гласува приемането му на референдум, защото това се изисква от конституцията на страната.

Договорът цели затягане на бюджетната дисциплина в ЕС и основно в еврозоната като задължава страните да балансират бюджетите си и да координират икономическите си политики. Европейската комисия получава правото да следи за спазването на договора и да дава страните, които го нарушават на съд. До създаването му се стигна, след като заради съпротивата на Великобритания европейските лидери не можаха да се договорят за промени в съюзните договори. Но приемането на фискалния пакт се смята за силен сигнал към пазарите, че еврозоната върви към по-голяма интеграция и по-добра фискална дисциплина. Защото, макар да не адресира директно структурните недостатъци на еврозоната, нито нуждата от икономически растеж, надеждата е той да купи време на политиците, през което да излязат с работещи решения, пише Хюго Брайди от Центъра за европейска реформа.

И макар в Европа напоследък да се води спор между привържениците на бюджетните икономии, от една страна, и на нуждата от растеж, от друга, мнозинството подкрепя тезата, че ясни и строги фискални правила с необходимите гаранции за спазването им са важна първа стъпка към връщането на пазарното доверие и предпоставка за създаване на икономически растеж. Защо тогава съществува опасност ирландците да кажат „Не” на фискалния пакт?

Съотношението на силите

Коалиционното правителство в Дъблин, което се състои от християндемократическата Фина Гейл и социалдемократическата Лейбъристка партия, агитира в подкрепа на договора. „За” него са и основната опозиционна партия Фина Фойл и най-голямата бизнес организация в страната, посочва в анализа си Хюго Брейди. Той цитира проучвания, според които 47% от гласоподавателите ще гласуват "За", 35% "Против", а 18% все още не са решили. Проблемът обаче е, че правителството се ползва с твърде ниска подкрепа сред избирателите - само 23%, докато хардлайнерите националисти от Шин Фейн събират 21% от гласовете и както се очаква, са против договора.

Положението на управляващите се усложнява още повече, тъй като според ирландските закони правителството няма право да използва публични средства за кампанията си в подкрепа на договора, а в същото време законът задължава медиите да предоставят еднакво ефирно време на двете страни, пише Хюго Брейди. "Това означава, че агитаторите за „Не” се възползват от широко медийно отразяване, независимо че представляват много малък брой места в ирландския парламент".

А основните аргументи на двете страни са „страхът” и „гневът”, пише анализаторът.

„За” заради страха

Основният аргумент на привържениците на фискалния пакт е страхът, че евентуално отхвърляне на договора може да лиши Ирландия от достъп до постоянния спасителен фонд на еврозоната - Европейския механизъм за стабилност, който започва работа от юли. Ратифицирането на договора за стабилност е условие за получаване на заем от фонда. Ирландия ще продължи да получава средства по спасителната си програма от 2010 г. в размер на 67.5 млрд. евро, която се финансира от временния спасителен фонд EFSF, МВФ и двустранни заеми от Великобритания, Дания и Швеция. Но програмата изтича в края на 2013 като тогава се очаква Дъблин да се е върнал на финансовите пазари и да набира финансиране на приемлива цена.

Първите признаци на завръщане на инвеститорското доверие са налице -Ирландия е отличникът сред страните със спасителни програми (другите са Гърция и Португалия), но перспективите пред икономиката са несигурни, а евентуално отхвърляне на фискалния пакт може лесно да разруши крехкото пазарно доверие и отново да се наложи искане на европейски заем. На това противниците на договора отговарят, че никой в Европа няма да позволи Ирландия да се провали и да завлече и еврозоната, затова дори и да отхвърли договора, страната все пак ще получи право на заем от спасителния фонд. А дори и да не получи, винаги може да поиска заем от МВФ, без да се налага да сдава повече правомощия на Брюксел.

Този аргумент обаче звучи все по-неуместно, предвид ситуацията в Гърция. Доскоро немислимата хипотеза за излизане на Атина от еврозоната днес се разиграва като възможна опция, а еврозоната и партньорите й готвят резервни планове. А ако „защитната стена” поддаде, никой в еврозоната не е застрахован от бъдещи нови сътресения.

„Не” заради гнева

Ирландците все още са обидени от начина, по който страната им беше принудена да поиска спасителен заем, въпреки че до последно се съпротивляваше. Но пазарният натиск върху Дъблин вече се пренасяше на юг, към Португалия и Испания, затова върху ирландското правителство беше упражнен безмилостен натиск от европейските партньори с цел да се успокоят финансовите пазари. Ирландците също така са гневни и уморени от строгите бюджетни икономии, увеличение на данъците и висока безработица. Така че "налице са условия за протестен вот", обобщава Хюго Брейди.

Според него има причини да вярваме, че ирландците все пак ще подкрепят договора. Като цяло, референдумите по-скоро запазват статуквото, защото избирателите се страхуват да поемат рискове. Същевременно, договорът засяга единствено икономическата политика и няма как дебатът да се отклони в странични, но чувствителни теми като абортите или създаването на наборна европейска армия, например, както стана по време на референдумите за ратифицирането на договорите от Ница и Лисабон, припомня авторът. Безспорно, ако отговорът на Ирландия е „Да”, Европа ще си отдъхнне с облекчение. Какво обаче ще стане, ако е „Не”?

Ако гласува гневът, ще победи страхът

Отрицателен вот ще бъде еквивалент на „кредитно събитие” в европейската политика, пише Хюго Брейди. Въпреки че ще налее вода в мелницата на френския президент Франсоа Оланд и поддръжниците му, че фискалният пакт трябва да бъде допълнен с мерки за растеж, резултатът няма да смекчи германската съпротива срещу евроблигациите и превръщането на ЕЦБ в кредитор от последна инстанция. "Същевременно, един отрицателен вот ще възпламени съпротива срещу бюджетните икономии в Гърция, Италия и Испания и може да предизвика призиви за референдуми относно договора и в други страни". В крайна сметка пазарите ще интерпретират посланието като политическа безпомощност и липса на план за спасяване на еврото, а страхът отново ще поеме контрола. Лихвите на Испания и Италия ще скочат и в крайна сметка "кризата ще се върне там, където беше през ноември 2011 г. преди да бъде договорен фискалният пакт, когато някои мислеха, че европейските лидери имат само 10 дни, за да спасят еврозоната".

Само че, за да продължа мислите на г-н Брейди, този път вероятно ще става дума за не повече от 10 часа. Испания е буквално на ръба, черната дупка на банковата й система се кани да погълне огромна част от и без това бедстващите държавни финанси, а лихвата по заемите й е на нива, при които „спасените” страни бяха принудени да поискат заеми. Италия се клатушка като презокеански лайнер, устремен право към испанския айсберг, който ще я потопи, подпомогнат от тежестта на огромните й дългове. В тази ситуация дори пеперуда, кацнала на руля, може да промени курса. Вече се появиха първите обнадеждаващи знаци от Гърция, където три седмици преди изборите на 17 юни една от двете големи партии-гаранти на спасителната програма - консервативната Нова демокрация, започна да възвръща популярността си. А положителен вот на референдума в Ирландия ще възроди надеждите, че катастрофата може да бъде избегната.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required