euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

На 8 ноември 2011 г. курортното градче Лубмин в североизточна Германия събра половин дузина лидери, които тържествено завъртяха един газов кран, като така дадоха старт на противоречивия газопровод "Северен поток". Тръбата, която бившият полски президент Александър Квашневски нарече "мина, заложена под фундамента на европейската солидарност", вече е факт.

Същия ден Берлин и Варшава изпратиха писмо до Катрин Аштън, върховен представител на ЕС за външната политика и сигурността, в което призовават за преразглеждане на политиката към Русия. В писмото външните министри Гидо Вестервеле и Радослав Шикорски настояват Брюксел да поиска от Москва изпълнение на поетите обещания за върховенство на закона, човешките права, свободата на пресата и демократичните ценности. Според министрите, обявената "рокада между Медведев и Путин не е обнадеждаваща", но ЕС следва да продължи курса на засилване на връзките с Русия и да преодолее "политическата и икономическата летаргия".

Отрезвяване след фалшивата Realpolitik

Посланието илюстрира поредния тандем в ЕС, но сочи и плахото пробуждане на Европа по отношение на Русия. Изборите за Дума [долната камара на парламента], съпътствани от съобщения за фалшификации и брутална реакция срещу разрастващите се протести ускоряват отрезвяването в европейските столици.

Сегашната политика на ЕС към Русия се основава на допускането, че руският елит иска и може да проведе всеобхватна модернизация. Надеждите датират още от първия мандат на Путин (2000-2004) и наложената привидна стабилност след хаоса от 1990-те.

Криворазбраният "прагматичен реализъм" на предишния германски канцлер Герхард Шрьодер предполагаше взаимноизгоден бизнес в замяна на отказ от ценностния подход. Съществена част от сделката беше енергетиката, затова и енергийният диалог продължава да доминира над всички теми за сътрудничество между Европа и Москва. Ангела Меркел продължи тази линия. "Така водещата сила в Европа легитимира руското единовластие и създаде среда за продължаване на живота му", обяснява Лилия Шевцова от московския център "Карнеги".

Но глобалната криза се превърна в кошмар за руския двуглав орел. Вече никой не си прави илюзии, че фасадната демокрация на Путин-Медведев може да постигне нещо повече от куха риторика. Русия все още печели от високите цени на енергоресурсите, но жадуваната модернизация е далеч. Липсва правов ред, корупцията е вездесъща, бюрокрацията задушаваща, а властта - силно персонализирана и преплетена с едрия бизнес. Усещането сред мнозина руснаци е за застой, за нова "брежневизация".

Путин 3.0 - блян за хегемония и двустранни договорки

Вътрешния застой Москва компенсира с външнополитическа активност. По всичко изглежда, че Путин 3.0 възнамерява да се конфронтира със Запада по две линии: със САЩ за противоракетната отбрана, а с ЕС за постсъветското пространство.

Русия осъзнава, че повече не може да врънка Китай за военнополитически блок в противовес на САЩ. "Китай вече не е развиващ се пазар, а супердържава, която разглежда Русия като младши партньор. В Пекин споделят разочарованието на ЕС от лошия бизнес климат и неудържимата корупция в Русия", отбелязва в актуален доклад Европейският съвет за външни отношения (ECFR).

За вътрешна употреба Путин продължава да фантазира за хегемония. През октомври във в. "Известия" той разви идея за Евразийски съюз, но не като възраждане на СССР, а "наднационално обединение на суверенни държави", един вид интеграционен проект. А през ноември руски депутати и политолози дори предложиха и България да се включи в него.

От друга страна, с двустранни споразумения Кремъл атакува държави в переферията си, които попадат и в източната съседска политика на ЕС. Изключително силен е натискът върху Украйна да се присъедини към митническия съюз между Русия, Беларус и Казахстан. Молдова също е обект на въздействие заради конфликта в Приднестровието.

Концентрираното налагане на руското влияние върви в три насоки -
чрез военни бази, тръбопроводи и хапки от националните икономики. Три военни примера: Москва остава с черноморския си флот в Украйна още 25 години, в Армения ще използва армейска база до 2044 г., а в грузинските отцепнически републики Абхазия и Южна Осетия има 7000-9000 войници.

С двустранни договори Москва подкопава и европейската политика. Амбициозният проект на ЕС "Партньорство за модернизация" с Русия на практика е блокиран от споразуменията, които Москва има с 18 от 27-те членки. "От самото начало Русия работи с обединена Европа на "два етажа" - брюкселски и национален. И явно все повече ще обитава втория", посочи миналата година анализаторът Дмитрий Тренин.

Стратегиите за Русия "след БРИК"

Старият континент е затрупан от икономически проблеми и не иска външнополитически ядове. Оформящата се "Европа на две скорости" донякъде предполага, че на външните дела ще се отделя по-малко внимание. Но ЕС не може да си позволи лукса да няма политика за Русия.

В мозъчните центрове се питат какъв да е подходът към Русия "след БРИК" (Post-BRIC Russia) - страна, която вече не е на едно равнище с Бразилия, Индия и Китай. Според Европейския съвет за външни отношения стратегията трябва да се съсредоточи върху укрепване на единството на съюза и задълбочаване на сътрудничеството с Русия. Но в същото време да попречи на руските чиновници да нарушават човешките права и да ограничи претенциите на Путин за диктат в постсъветското пространство.

Колкото и управниците в Москва да не го признават, Русия и ЕС плават в една лодка през бурното море на кризата. Европа е най-големият купувач на руските енергоресурси и си остава най-важният инвеститор и търговски партньор на Москва. Още с първите глобални сътресения през 2008-2009 г. руските лидери видяха колко силно зависима е страната им от европейската и глобалната икономика - под формата на експорт и кредити.

"Загубата на легитимност на Путин ще доведе до нарастващи конфликти между Русия и Запада", прогнозира в необичайно остър анализ и Германското дружество за външна политика, което досега използваше мек език към Москва. Според изследователя Щефан Майстер е крайно време ЕС да види системата "Путин" такава, каквато е - авторитарна, антидемократична и нежелаеща да се реформира. И да търси като свой партньор не толкова руския елит, колкото гражданите и гражданското общество.