English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Студена война, по-студена, Солсбъри

публикувано на , , Twitter: @euinside
Последна промяна на:

Нападението във Великобритания нареди Русия след Бризхода и Доналд Тръмп като поредния мощен двигател на европейското обединение. Решението на Великобритания да напусне ЕС сплоти по невиждан досега начин страните-членки, които си дадоха обет, че проектът не само продължава, но и се задълбочава. Президентът на САЩ Доналд Тръмп пък има заслуги за еманципирането на Европейския съюз от американското отбранително крило, което се изразява в разширяване на интеграцията към сферата на отбраната, а също и към външната/търговска политика. Нападението с нервнопаралитичен газ в малкото югозападно английско градче Солсбъри срещу руския двоен шпионин Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия предизвика още една вълна на единство в ЕС. Нещо повече, нападението показа, че Бризходът не е края на британско-европейските отношения.

На 19 март външните министри на Европейския съюз излязоха с безпрецентно остро изявление [на английски език], в което заявяват, че Съюзът приема много насериозно оценката на британското правителство, че зад нападението е много вероятно да стои Руската федерация. "ЕС е шокиран от нападателната употреба на какъвто и да е военен нервнопаралитичен газ от типа, разработен от Русия, за първи път на европейска земя от 70 години. Употребата на химически оръжия от когото и да било, при каквито и да е обстоятелства е напълно неприемливо и представлява заплаха за сигурността за всички нас", се казва в изявлението. Посочва се, че употребата му е "ясно" нарушение на конвенцията за химическите оръжия, на международното право и че подкопава базирания на правила международен ред. 

Единни, но не съвсем

Въпреки силния език и заявеното единство, инцидентът показа, че Русия все още продължава да е фактор на разделение. Някои страни-членки бяха предпазливи в осъждането на Русия и поискаха повече информация, а някои дори доказателства за участието на руските власти. Изказванията на върховната представителка на ЕС за външната политика и сигурността Федерика Могерини (Италия, Социалисти и демократи) извадиха на преден план един много сериозен вътрешноевропейски въпрос - доколко има доверие между разузнавателните служби на страните-членки. Темата не е нова и излиза наяве всеки път, когато стане дума за задълбочаване на интеграцията в сферата на сигурността и отбраната.

Когато беше помолена да коментира това, че не всички страни-членки реагираха толкова остро, колкото Франция и Германия в защита на Великобритания, г-жа Могерини заяви, че е съвсем нормално реакциите да се различават от страна до страна. "Това може също така да зависи и от факта, че може би различните разузнавателни служби имат различни двустранни отношения с британската разузнавателна служба", подметна върховната представителка. Тя подчерта обаче, че основата на единството е, че всички взимат много насериозно твърденията на Лондон, че зад опита за убийство е много вероятно да стои Руската федерация. 

Впечатленията на британския външен министър Борис Джонсън потвърждават, че Европейският съюз най-сетне узря да признае, че Русия е заплаха. "Това, което наистина ме впечатли, докато говорих с европейските приятели и партньори днес е, че 12 години след убийството на Александър Литвиненко в Лондон, те [руснаците] вече никого не заблуждават. Едва ли има страна около масата тук в Брюксел, която да не е засегната през последните години от някакъв вид злонамерено и подривно руско поведение", каза той след края на Съвета по външни работи на 19 март. 

Случаят "Скрипал" беше една от основните теми на пролетния Европейски съвет, който се състоя в Брюксел на 22 и 23 март, завършил също с демонстрация на единство, но и напомняне, че руският рак е пуснал разсейки в ЕС, а и в самите членки поотделно. Разделение настъпи още преди срещата, когато стана ясно, че някои страни-членки са изпратили  поздравителен адрес по повод подновяването на мандата на руския президент Владимир Путин на нещо, което трудно може да се определи като избори. Голям шум в Брюксел вдигна поздравлението на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер (Люксембург, ЕНП), в което той каза, че винаги е смятал, че положителните отношения между ЕС и Русия са изключително важни за сигурността на нашия континент. "Целта ни трябва да бъде да възстановим паневропейския ред в сигурността, базиран на сътрудничеството", се казва в обръщението.

Председателят на Европейския съвет Доналд Туск (Полша, ЕНП), който през декември по повод подметната от г-н Юнкер закачка заяви, че не е фен на Русия, каза преди срещата на върха миналата седмица, че на фона на нападението в Солсбъри не е в настроение да честити на Путин. Литовската президентка Далия Грибаускайте, която има силно антируски позиции в Европейския съвет, обясни, че е отказала да честити на Путин, особено след нападението във Великобритания. "За мен в този случай няма място за барокова дипломация", заяви тя с присъщия си категоричен тон. 

Други обаче бяха по-предпазливи. Ирландският министър-председател Лео Варадкар призна, че е трудно, когато си малка държава. "Всички ние, 28-те, сме малки държави в много смисли, но сме заобиколени от големи държави и понякога изпадаме в конфликт с тях - Русия, проблеми с Турция в момента, проблеми с Америка в търговията. Много е важно да сме заедно. Мисля, че това, което стана в Солсбъри е отвратително и осъдително, и ние ще стоим до Великобритания по този въпрос", каза той. Българският министър-председател Бойко Борисов, чиято страна в момента държи председателството на Съвета на ЕС изрази съмнения в автентичността на атентата. Бойко Борисов се позова на опита си като главен секретар на МВР и заяви, че обикновено не е това, което изглежда.

"От една страна много е плоско, много е видно, много брутално, много насочващо. В един момент, в който някой казва, че това бил интереса на президента Путин да си вдигне своята избирателна активност. Аз не мисля, че е имало човек в света, който се е съмнявал, че Путин ще спечели изборите. Ни на запад, ни на изток. Още повече че, ако е вярно, това което казват, че той може да повлияе на изборите на САЩ, би било за него детска игра да го направи за своите избори", каза премиерът. Той смята, че най-напред трябва да се докаже и то до ниво поръчители кой стои зад атентата, като допусна, че това може да е и терористична организация. Съмненията му, че е възможно зад атентата да не стои Русия поставят мнозина негови колеги в неприятна ситуация, тъй като и хърватският премиер Андрей Пленкович, и ирландският Лео Варадкар, и други заявиха, че сред присъстващите не е имало съмнения в автентичността на анализите на британското разузнаване, тоест всички до един са се съгласили, че зад нападението най-вероятно стои Русия. 

Разговорите между лидерите са продължили 3-4 часа, но завършиха с общи заключения [на английски език], в които се казва, че Европейският съвет приема оценката на правителството на Обединеното кралство, че е много вероятно Руската федерация да е отговорна за атентата и че няма друго приемливо обяснение. Лидерите решиха да отзоват посланика на ЕС в Москва за консултации и допълнително да обявят индивидуални мерки. Те поеха ангажимент ЕС да се подсигури срещу химически, биологически, радиологически или атомни рискове, което включва по-тясно сътрудничество между ЕС и НАТО. Лидерите възложиха на Европейската комисия и върховната представителка да се заемат с тази задача и да докладват за това как върви работата през юни. 

Доктор Колинда и мистър Пленкович

Позицията към Русия е поредната невралгична точка, която разкри раздвоението на хърватската външна политика. По конституция правителството и президентството трябва да си сътрудничат във формирането на външната политика. Откакто дойде на власт през 2015-та година обаче, Колинда Грабар-Китарович показва амбиция да диктува външнополитическия ред. Това води до все по-чести неудобни ситуации. Президентката беше сред първите и малко лидери в ЕС, които поздравиха Путин за преизбирането му. 

Все още неизличен спомена от неконсултираната с правителството визита на сръбския президент Александър Вучич в Хърватия по-рано тази година по покана на г-жа Колинда Грабар-Китарович, от Пантовчак (седалището на хърватския президент) дойде нов удар в гърба на премиера Андрей Пленкович. Докато той пътуваше за пролетната среща на върха, тя проведе телефонен разговор с г-н Путин, по време на който поднови поканата си към него да посети Хърватия, което би поставило страната сред малкото в ЕС, които отдават такава почест на руския президент в момент, когато отношенията с ЕС са достигнали точката на замръзване. А погледнато от балканския ъгъл, топлите отношения, които тя желае да поддържа с Путин имат съвсем различен оттенък на фона на все по-неоспоримите данни за злонамерената намеса на Кремъл в разпалването на напрежение в страните от Западните Балкани. 

Пред журналисти преди началото на срещата Андрей Пленкович показа, че не е знаел за намерението на г-жа Грабар-Китарович да разговаря с Путин. Според него няма връзка между мерките, които ЕС взима и поканата към Путин. През цялото време обаче, той говореше за диалога на президентката с господин Путин и за нейните договорки с него по време на визитата й в Москва миналата година сякаш това не се прави от името на Хърватия.

Говори Варна

В понеделник Доналд Туск обяви, че първоначално 14 страни-членки ще изгонят руски дипломати. Той направи това от Варна преди срещата на върха ЕС-Турция. Градът е известен със силното си руско присъствие. Според публикации в български медии от тази седмица към момента около 500 000 имота в източна България са собственост на руски граждани. Расте и броят на временно или постоянно пребиваващите руснаци в България, като градовете, където те основно присъстват са именно Варна и още Добрич, Шумен, Бургас, Ямбол и Сливен. Вестник "Сега" съобщава, че населението на Поморие е нараснало двойно заради заселилите се там руски граждани.

По време на изявлението на г-н Туск в Туитър заваляха декларации от страните-членки. Към момента 11 държави все още не са решили да гонят дипломати, сред които са Австрия, България, Белгия, Словакия. Много е вероятно обаче списъкът на нежелаещите да намалява, тъй като тези страни рискуват да останат изолирани. 

Ами, ако Туск не беше председател?

Още когато беше избран на поста през 2014-та година, беше ясно, че Доналд Туск ще създаде баланс между западната част на Съюза и източната. Той е известен с недоверието и подозрителността си към Русия, с това, че няма цедка на устата и казва в прав текст всичко, което смята за важно. През двата си мандата той настояваше Русия да бъде на дневен ред и работеше за изграждането на обща европейска позиция, което се увенча с голям успех през декември, когато лидерите на страните-членки гласуваха единодушно и без дискусии продължаването на санкциите срещу Русия. 

След пролетната среща на върха Доналд Туск заяви, че реакцията на ЕС е без прецедент. "Много е трудно да се подготви адекватна реакция на такъв тип поведение като нападението с нервнопаралитичен газ. Никога няма да имаме реален шанс да откликнем адекватно, тъй като сме напълно различни в сравнение с извършителите на нападението, ако ме разбирате. Затова се спряхме вчера на най-важната политическа цел - цялата общност да бъде колкото се може по-единна. И успяхме. Имаме различни позиции - това не е новина - различни интереси, традиции, география. Това е политическия пейзаж в Европа спрямо Русия и ето защо не е лесно да се запази единна групата от 28", каза Туск и беше подкрепен от Жан-Клод Юнкер, който добави, че това е извънредна мярка. "Никога досега не сме го правили". 

На фона на случая "Скрипал" човек не може да не си зададе въпроса какъв щеше да е резултатът, ако начело на Европейския съвет не беше поляк и то точно Доналд Туск? Този въпрос е особено важен година преди да започне голямото пазарене за ключовите европейски постове, включително и този на шефа на Европейския съвет. Той оставя след себе си силно наследство. Колкото и да е символично, фактът, че повече от половината страни-членки на ЕС (като броят постоянно расте) изгониха руски дипломати е най-силното послание към Русия досега. И това е само началото. Нищо вече няма да бъде същото. Този случай бележи отварянето на нова страница в отношенията с Русия. Както каза един от най-големите русофили на Балканите - сръбският вицепремиер и министър на външните работи Ивица Дачич, войната вече не е студена, е ледена.

Солсбъри накара ЕС да направи още една значителна крачка към създаването на обща европейска външна политика - най-важното условие, за да може Съюзът да се превърне във водещ фактор на глобалната сцена. Постоянно нарастващият брой заплахи показва, че това е неизбежно. 

коментари
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.