English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

ЕС изпада в глобална самота след избора на Тръмп

Published on , , Twitter: @AdelinaMarini
Last change on

Едва след президентските избори в САЩ ЕС започна да осъзнава, че е оставен сам на себе си, нищо че президентът Барак Обама се опитваше да го каже на европейските си партньори много пъти. Победата на Доналд Тръмп е чудесна възможност ЕС да задълбочи интеграцията си в сферата на сигурността и отбраната, но твъзможно ли е днес това? Първите реакции след обявяването на резултатите от изборите са обнадеждаващи, макар че засега само показват посоката, не и единството. Те показват също, че е станало нещо толкова голямо, което изисква да се излезе извън протоколните поздрави за победата и да се изпрати послание. Оста, около която ЕС трябва да завърти своето единство, е либералната демокрация и ценностите, върху които е изграден, колкото и шаблонно да звучи това. Само че точно това прави задачата трудна. Но първата стъпка е направена - анализа на ситуацията. 

Изненада, а може би и надежда предизвика реакцията на германската канцлерка Ангела Меркел, която директно постави [на английски език] бъдещите отношения между САЩ и Германия под условие. "Германия и Америка са обвързани от ценности - демокрация, свобода, а също и уважение към върховенството на закона и достойнството на индивида, без значение от произхода му, цвета на кожата, вярата, пола, сексуалната ориентация или политическите възгледи. На базата на тези ценности предлагам тясно сътрудничество на бъдещия президент на Съединените американски щати, Доналд Тръмп". По-нататък в изявлението си г-жа Меркел заявява, че САЩ ще останат крайгълен камък за германската външна политика.

Нейният министър на външните работи Франк-Валтер Щайнмаер пък оповести събуждането в новия свят. "Мисля, че трябва да свикнем с мисълта, че американската външна политика ще става все по-малко предсказуема за нас и че САЩ все повече ще взима решения на своя глава", каза г-н Щайнмайер. Той отправи послание и към самия ЕС като заяви, че нито Германия, нито Европа може да си позволи да бъде извадена от релси, заради изборните резултати. "Ние трябва да останем убежище на разума и да се грижим за нашата политическа култура", каза още той. 

Първата министърка на Шотландия Никола Стърджън също не скри недоволството си от резултата. "Въпреки че това не е резултатът, на който се надявахме, това е решението на американския народ и ние трябва да го уважаваме. Поздравявам новоизбрания президент Тръмп за победата на изборите". Тя изрази надежда, че г-н Тръмп няма да се придържа към тона си от кампанията и ще бъде президент на всички "в модерна, мултикултурна Америка". Никола Стърджън призова всички онези, които споделят прогресивните ценности и вярват в толерантността и разнообразието да говорят високо и ясно за тези ценности. 

Традиционното съвместно изявление [на английски език] на председателите на Европейския съвет Доналд Туск (Полша, ЕНП) и на ЕК Жан-Клод Юнкер (Люксембург, ЕНП), макар и да се стараеше да е сдържано и политически коректно, издаваше паника. В него двамата лидери призоваха за организирането "при първа възможност" на среща на върха ЕС-САЩ, по време на която да бъде начертан курсът на трансатлантическите отношения за следващите четири години. Двамата се надяват, че Америка, "чийто демократични идеали винаги са били фар на надеждата по целия свят, ще продължи да инвестира в партньорствата си с приятели и съюзници". 

Малко по-късно Доналд Туск излезе със самостоятелно, доста по-директно изявление, в което признава, че изборите са донесли несигурност за бъдещето на трансатлантическите отношения. "Събитията от последните месеци и дни трябва да се разглеждат като предупредителен сигнал за онези, които вярват в либералната демокрация. Това означава, че трябва да се стегнем и да върнем чувството за посока, да възстановим доверието и чувството за ред", се казва в изявлението. Лидерът на най-голямата политическа група в Европарламента Манфред Вебер (Германия, ЕНП) постави пръст в раната като заяви, че е очевидно, че ЕС трябва да поеме отговорност за своето бъдеще и за собствените си интереси. "Вече не трябва да гледаме толкова близо към Вашингтон. Трябва да гледаме кои са европейските интереси и да ги отстояваме", каза той. 

В подобен дух беше и реакцията в Twitter на лидера на групата на либералите в Европейския парламент Ги Верхофстад. Според него, изборът на Тръмп "е сигнал за събуждане на Европа да продължи да се обединява и да поеме отговорност за своята съдба". Джани Питела (Италия), лидер на групата на Социалистите и демократите, заяви, че изборът на Тръмп отваря възможност Европа да сложи къщата си в ред. "Силни ветрове на промяна духат, подстрекавани от губещите от глобализацията, но не само най-бедните, а също и онези, които избират женомразтвото и расизма", беше реакцията на г-н Питела. 

От НАТО към отбранителен съюз?

ЕС отдавна усещаше необходимостта да поеме отговорност за собствената си сигурност, а президентът Барак Обама се опитваше през цялото си управление да обясни на европейските си партньори, че е време да бъдат поне равностойни в трансатлантическото партньорство. Все по-редките през годините срещи на върха ЕС-САЩ бяха сигнал за охладняването на трасатлантическото партньорство, разпалено до крайност от войната в Ирак и Афганистан. Осигуряването на американската енергийна независимост с шистовата революция, преориентирането на външната политика към Тихоокеанския регион и нежеланието на Вашингтон да бъде въвличан в Украйна или Северна Африка бяха ясни показатели, че ЕС все повече трябва да разчита на себе си. Той обаче беше зает с друго. 

По време на последната среща на върха ЕС-САЩ тази година във Варшава, в рамките на срещата на НАТО, президентът Обама, напълно наясно със ситуацията в родината си, тъй като предизборната кампания беше вече в своя пик, недвусмислено даде да се разбере, че може би по-рано, отколкото всички сме очаквали или искали, ЕС ще трябва да поеме съдбата си в свои ръце. Неговите аргументи, отново, бяха базирани в демокрацията. "Всяка членка на ЕС е демокрация. Нито една страна никога не е вдигала оръжие срещу друга. Интегрирана Европа е едно от най-големите политически и икономически достижения на модерните времена и това постижение трябва да бъде запазено". "Светът се нуждае от силна, просперираща, демократична и обединена Европа", каза още г-н Обама. 

Отговорът на председателя на Доналд Туск показваше, че ЕС не е готов. На същата тази среща бившият полски премиер настоя, че ЕС все още се нуждае от САЩ за своята сигурност и демократични устои. "Спомням си преди 27 години, беше в родния ми град Гданск, когато членове на Солидарност посрещнаха Джордж Буш-старши пред известните врати на корабостроителницата в Гданск. Скандирахме тогава 'Няма свобода без солидарност'. Още тогава знаехме, че нашата новопридобита свобода ще изисква отбрана и гаранции, което в глобален план означаваше най-тясното възможно сътрудничество между Европа и САЩ. Днес мога да повторя тази фраза с една малка промяна, но със запазване на смисъла: 'Няма свобода в Европа без атлантическа солидарност'".

Това беше през юли. В началото на ноември шокът от избора на Доналд Тръмп започва да вдъхва увереност у ЕС, че може да бъде самостоятелна свръх сила. Точно тази формулировка беше използвана от върховната представителка на ЕС за външната политика и сигурността Федерика Могерини (Италия, Социалисти и демократи) точно ден след победата на г-н Тръмп. В годишната й реч [на английски език] пред Европейската агенция за отбрана тя заяви, че ЕС крие реален потенциал да бъде супер сила. "Нашето обществено мнение и нашите правителства разбират днес спешността, особено тези дни го виждаме много ясно, да намерим нашия собствен път към сигурността, да формираме отговорите на много трудните въпроси в свят, където има много малко неща, ако изобщо, които можем да приемем за даденост", каза тя.

Някак съвсем навреме, а може би и с малко закъснение г-жа Могерини представи новата глобална стратегия на Съюза. Това стана в изключително неподходящ момент - буквално дни след референдума във Великобритания, на който британските граждани избраха Бризход и то след не по-малко грозна и манипулативна кампания от тази в САЩ. Пред евродепутатите от външната комисия на ЕП и представители на националните парламенти Федерика Могерини се опита да обясни, че нуждата от задълбочаване на интеграцията в сферата на отбраната и сигурността не е резултат от Бризхода, а е приоритет на гражданите. 

Новата стратегия предвижда задълбочаване на интеграцията в сферата на отбраната и сигурността, което Германия и Франция нарекоха "отбранителен съюз". Досега пречка в реализацията на някои по-смели идеи беше НАТО. Много от членките на ЕС, които са и членки на НАТО са резервирани към подобни идеи, защото смятат, че те ще дублират функциите на Алианса. На срещата на върха на НАТО през юли обаче президентът Обама даде carte blanche на европейците да продължат напред. В съвместната декларация на ЕС и НАТО се казва, че предвид общите предизвикателства по-силно НАТО и по-силен ЕС ще се подсилват взаимно.  

В декларацията изрично е записано развитието на "тясно свързани, допълващи се и интероперативни способности за отбрана на страните-членки на ЕС и съюзниците на НАТО". Предвижда се и улесняване на по-силна отбранителна промишленост и по-сериозна развойна дейност в областта на отбраната в Европа и оттатък Атлантическия океан. Част от тази декларация може да се окаже проблем, тъй като по време на кампанията Доналд Тръмп демонстрира презрение към НАТО. Той смята Алианса за остарял, което ще направи сътрудничеството между Вашингтон и ЕС доста трудно по отношение на обмена на информация, заради липсата на доверие към новоизбрания президент. 

Ако той запази същото виждане за НАТО, това би могло допълнително да развърже ръцете на ЕС да продължи да гради собствената си отбрана без повече да се страхува от реакцията на Вашингтон. Само че това може да се окаже по-трудно днес, когато в ЕС Доналд Тръмп и неговата антисистемна политика имат растящ брой последователи. Унгарският премиер Виктор Орбан, който още по време на кампанията обяви подкрепата си за Тръмп, беше сред първите да му честити победата. Виктор Орбан дори я възвелича като победа на истинската демокрация над либералната недемокрация. Това изглежда е нов рефрен, тъй като преди две години той обяви, че ще гради нелиберален режим, защото смята либералната демокрация за провалена, нищо че благодарение на нея е дошъл на власт. В Полша, макар да не е обявен официално курс против либералната демокрация, действията на правителството са точно в тази посока. Проблеми с демокрацията има и другаде из Съюза. 

Това е много сериозен проблем, който ще спъва ЕС в опитите му да се консолидира в остров на либералната демокрация и мира. Друга пречка се очертава да бъде Великобритания, която въпреки че вече е почти извън ЕС, твърдо заяви, че е против плановете на ЕС за създаване на отбранителен съюз. Лондон се закани, че ще ги блокира до последния възможен момент. За правителството на Териза Мей това е сериозен инструмент за натиск да бъдат извоювани повече отстъпки по време на преговорите по отделянето на Великобритания от Съюза. Решението на Висшия съд в Лондон от миналата седмица обаче показва, че тези преговори може и да не започнат скоро. А това от своя страна означава, че и плановете за отбранителен съюза на ЕС може да закъснеят и да станат още по-невъзможни с усложняването на глобалната атмосфера. 

Съюзът и сега е закъснял. Той не можа да предложи адекватен отговор на руската агресия в Украйна, нито в Близкия изток или Северна Африка. ЕС се оказа напълно неспособен да провежда дори собствената си политика по отношение на миграционната и бежанската криза. През следващите години няма да става по-леко, а само по-тежко, както призна и германският външен министър. След изборите в САЩ ЕС осъмна в свят, в която глобалният баланс вече е нарушен в полза на авторитарните режими. Путин, Ердоган и Китай вече не са глобални маргинали. Техният поход към нов нелиберален световен ред ще бъде предвождан от най-мощната икономика и военна сила в света. За да оцелее в тази все по-враждебна среда, ЕС ще се нуждае много повече от признание, че положението е тежко. 

Доналд Туск напипа този проблем още през юли, когато на срещата ЕС-САЩ  очерта границите на новия световен ред: "Всички онези, които ценят нашите фундаментални принципи на свобода, върховенство на закона, демокрация, човешки и граждански права, трябва да действат в подкрепа на това сътрудничество. [...] Знаем обаче, че освен стария и новия свят има също така и отделен свят с различни ценности и различни стратегически цели. Той има съюзници в САЩ и Европа, а също и тук в Полша. Градяхме либералната демокрация с решителност и от двете страни на Атлантика. Следвахме уроците на същите учени, вдъхновявахме се от същите политически философи. Сега трябва да защитаваме това наследство - едновременно богато и наистина изненадващо прясно". 

В подобен дух тогава се изказа и председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер. "САЩ, НАТО и ЕС са централните стълбове на глобалния ред. Ние се допълваме едни други и заедно осигуряваме мира и стабилността в Европа, съседството ни и отвъд това". Уви, по всичко личи, че САЩ отпада от уравнението, а без САЩ и НАТО отпада. Така че ЕС с още няколко острова по света като Канада, Австралия и Нова Зеландия, Япония ще останат единствените убежища на либералната демокрация. Добрата новина е, че Съюзът е напълно наясно с новата ситуация. Затова още в неделя министрите на външните работи се събират на извънредна и неформална среща в Брюксел, на която ще обсъдят новите планове за отбрана със съзнание за спешност. В понеделник министрите ще обсъдят подробно плана за действие на Федерика Могерини за изпълнението на глобалната стратегия. На тези срещи ще проличи какво е единството в ЕС. 

За да може да бъде ефективен обаче, ЕС трябва най-напред да очисти себе си от анклавите на нелиберална демокрация, които го отслабват и подкопават. Сега повече от всякога е нужна решителност за справяне с този проблем, особено след като първите реакции след избора на Тръмп показват ясно, че разковничето е именно в либералната демокрация и западните ценности. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required