English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Противоречиво начало на дискусиите за европейската прокуратура

Published on , , Загреб, Twitter: @AdelinaMarini
Last change on

Помните ли делото "Сапард"? Няма как да го забравите, тъй като става дума за трансевропейско дело, при което германските съучастници получиха ефективни присъди, докато българските им партньори бяха напълно оправдани, сред които имаше и спонсор на президентска кампания. Две са добрите новини. Едната е, че делото ще бъде възобновено в България в началото на следващата година, като то ще бъде върнато още в досъдебната му фаза. Втората добра новина е, че започнаха първите дискусии по предложението на Европейската комисия от юли за създаването на обща европейска прокуратура, която да се занимава именно с такъв тип дела - срещу финансовите интереси на ЕС. 

Според него, европейската прокуратура ще бъде децентрализирана европейска институция с изключителни компетенции за разследването, наказателното преследване и предаването в съда на извършителите и съучастниците им в престъпления срещу финансовите интереси на съюза. За целта ще бъдат създадени еднакви разследващи правомощия из целия ЕС, които ще бъдат интегрирани в националните законодателни системи на страните-членки. Прокуратурата ще се състои от прокурор, четирима негови заместници и делегирани прокурори в страните-членки. Както обясни заместник-председателят на ЕК и ресорен еврокомисар за правосъдието Вивиан Рединг, делегираните прокурори ще могат да изпълняват функцията и на нормални национални прокурори, ако това е възможно в зависимост от броя на делата, свързани с измами. 

В момента, на практика, както показва и делото "Сапард" в България, ЕС няма никакви правомощия да се намесва в дела със злоупотреба с еврофондове. Разследването и преследването се извършва изцяло от националните органи, но изследвания и статистики показват, че често тези разследвания се провалят заради разнообразието от законодателни системи и правораздавателни правила в страните-членки. Делът на успешно приключилите дела варира значително в ЕС - от около 20% до над 90 на сто. Причините най-често са сложността на делата, липсата на достатъчно национални ресурси и честа необходимост да се събират доказателства извън националните граници, е оценката на ЕК. Съвсем отделен въпрос, който обаче не се споменава в документите на ЕС за борбата с измамите с еврофондовете, е неефективното правосъдие и дори политическата намеса в страните, които имат проблеми с върховенството на закона

По изчисления на ЕК през последните години са идентифицирани измами за около 500 милиона евро, въпреки че действителната сума вероятно е много по-висока. Независимо от намеренията изключително показателни бяха реакциите на представителите на страните-членки в Съвета по правосъдие на 7 октомври, когато предложението на ЕК беше обсъдено за първи път. 

От "твърдо да" до "да оставим за по-нататък"

Една от страните-членки на ЕС с най-висока усвояемост на еврофондове - Полша - реагира категорично против предложението на ЕК като посочи, че се преминава от хоризонтален към вертикален подход, което е "изключително противоречиво за Полша". Позицията на страната е, че юрисдикцията, която се дава на европейската прокуратура в предложението на ЕК е неапълно неприемлива за Полша. Не трябва прокурорът да решава кои дела да се задействат. Нужно е да се определят ясно границите на независимостта на работата на европейските прокурори, е мнението на Варшава. Унгария също се обяви против като посочи, че със създаването на новия орган ще се прехвърли част от суверенитета върху новата институция, затова е необходимо да се видят какви ще са последиците от подобно нещо. "Този документ все още не е узрял за приемане", е позицията на Унгария. Важно е дискусиите да продължат, но не бива да се бърза с решение, беше друга често чувана реплика по време на публичното обсъждане.

Сходна позиция застъпи и Чешката република, според която са необходими допълнителни дискусии във вътрешен план и по-специално в чешкия парламент, за да се събере подкрепа. Швеция също не излезе с конкретна позиция, тъй като все още няма единодушие в четирипартийната управляваща коалиция. Въпреки това обаче шведският представител посочи, че е много важно да се засили националното сътрудничество по наказателно-правни въпроси. Германия от своя страна посочи, че е важно националното производство да бъде първостепенно. Франция обаче се обяви за силен привърженик на създаването на европейска прокурорска служба като посочи, че тя трябва да присъства във всяка национална система. 

Люксембург беше сред най-яростните привърженици като посочи, че това е решителен етап за "нашето общо правосъдно пространство, защото трябва да се преборим с този род престъпления във всички страни-членки". Единственият подходящ отговор е една европейска институция. В крайна сметка основният й замисъл е независимост от страните-членки. За Малта въпросът е изключително чувствителен, особено заради различията в правния ред на страните-членки. Подобни притеснения повдигна и Словения, която посочи, че в страната не може да се иска от прокуратурата да действа. Тя може да даде само общи насоки. 

За Естония пък най-важното беше да няма допълнителни разходи за страните-членки или европейския бюджет от създаването на новата структура. Румъния изрази принципно съгласие, но поиска допълнителни дискусии на техническо ниво, а Португалия, също като Люксембург, заяви, че е настъпил моментът за създаване на европейска прокуратура. Белгия дори посочи, че трябва да се отиде много по-далече от това, което е залегнало в предложението на ЕК. Подкрепяме не на 100, а на 500%, каза белгийският представител. Хърватският министър на правосъдието Орсат Мильенич използва същия израз като посочи, че Хърватия застава на 100% зад идеята, но заяви, че Загреб подкрепя повече хоризонталния подход, вместо вертикален. Освен това Хърватия поиска конкретен списък на компетенциите на новия орган.

Българският министър на правосъдието Зинаида Златанова също беше сред най-силните поддръжници на предложението като посочи, че България би подкрепила създаването на силна Европейска прокурорска служба (ЕПС) с изключителна компетентност за повдигане и поддържане на обвинението. 

Създаването на службата е залегнало в Лисабонския договор под член 86 [на английски език]. За да бъде одобрено обаче, предложението трябва да се приеме с единодушие в Съвета, а след това трябва да се получи и съгласието на Европейския парламент. При липса на единодушие е възможно да се отиде към процедура на засилено сътрудничество, което означава да се приложи само от няколко страни-членки, но не по-малко от 9. Страховете от подобно развитие проличаха и по време на дебатите в понеделник по обяд, когато няколко министри призоваха максимален брой страни-членки да приемат ЕПС, сред които беше и г-жа Златанова. Германия посочи, че трябва да се направи всичко необходимо да се постигне максимално широко съгласие между страните-членки. За това призоваха още Финландия и Латвия.

Дания от своя страна посочи, че това ще бъде изключително скъпоструващо начинание, въпреки че страната вече обяви, че няма да участва в ЕПС, както и Великобритания. Все още не е ясно какво ще реши Ирландия, която още не е обявила позицията си. Вивиан Рединг обаче беше въодушевена от големия брой страни, които дадоха положителна оценка. Нещо повече, тя заяви, че става дума за голям пробив, с който председателството на Съвета (Литва) може да се гордее. Само че не става въпрос за гордост, а за защита на парите на данъкоплатците, както и за това, че бизнесът работи транснационално, но, уви, правосъдието продължава да е чисто национално, което оставя ниши, ловко използвани от бизнесмени като участниците в аферата "Сапард" в България. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required