English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

ЕС в заешката дупка

Published on , , Twitter: @euinside
Last change on

ЕС бавно пропада в заешката дупка. Само че ЕС не е Алиса, а 28 Алиси, водени от любопитството да видят възможно ли е наистина да има говорящ заек със сако и часовник или шеф на ЕК, който хем да е реформатор и новатор, хем да е привърженик на по-хлабав съюз, хем да уважава фискалната дисциплина, но да може и да отпуска колана, когато някоя от Алисите я стяга прекалено много. Големият въпрос след приключване на падането обаче няма да е дали в петък (27 юни) ЕС ще изпие сиропа, който ще го направи много голям или ще отпие от другия, от който ще се смали още повече, а дали ще отпие от сиропа, който ще направи от 28-те Алиси само една или поне не повече от 2-3 - Еврозонова Алиса, Британска Алиса и/или нееврозонова Алиса. 

От изтеклите в публичното пространство няколко стратегически документа става ясно, че Алисите не са особено амбициозни в своите виждания за бъдещето на Съюза. Това е озадачаващо на фона на залялите в последните седмици изявления в стил "нуждаем се от ново начало", "нужни са ни радикални реформи", "ЕК трябва да се води от реформатор" и т.н. Документите, които са достъпни на този етап за euinside са 3. Първият е стратегическата програма [на английски език] на ЕС до 2020 година, по която работи шефът на Европейския съвет Херман Ван Ромпой в двустранните му разговори със страните-членки. Вторият е визията [на английски език] на италианския министър-председател Матео Ренци в съавторство със Сандро Гоци, помощник секретар по европейските въпроси. И третият документ са проектозаключенията [на английски език] за срещата на върха на 27 юни. И трите документа се отличават с много общи приказки и на практика с продължаване на още от същото. 

Документът Ренци-Гоци е малко по-конкретен, което дава основания да се вярва, че по-конкретните неща и същността са оставени за договаряне от лидерите на 27 юни. Доста амбициозна цел като се има предвид, че в дневния ред на еднодневната среща има и други теми като климатичните цели на ЕС до 2030 г., Европейския семестър и разширяването на Съюза. 

Реформи на ЕС? Не, но на еврозоната - да

Новият лозунг на ЕС вече трябва да бъде не "единни в разнообразието", а "заедно разделени". Такъв извод се налага след прочита на трите документа. В стратегическата програма на ЕС до 2020 година са очертани пет основни насоки на развитие: Съюз на заетост, растеж и конкурентоспособност; Съюз за всички, овластяващ гражданите си; Към енергиен съюз; Съюз на свобода, сигурност и правосъдие; Съюз като силен глобален играч. Единственото ново в иначе до болка познатите европейски клишета е насока номер три - "Към енергиен съюз". Според брюкселската лексика това трябва да се тълкува като сериозно писмо за намерение. Точно така беше наречена пътната карта, която Херман Ван Ромпой начерта заедно с другите трима президенти в ЕС - на Комисията, на ЕЦБ и на Еврогрупата - "Към истински Икономически и паричен съюз". Целта на документа беше да очертае следващите стъпки от задълбочаването на интеграцията в еврозоната.

Използването на същата терминология по отношение на енергетиката е сериозна крачка напред, заслуга за която има полският премиер Доналд Туск, който пръв предложи идеята за създаването на енергиен съюз. Разбира се, трябва да се има предвид, че тази формулировка съвсем не означава, че ЕС наистина планира скоро да създаде такъв съюз. Опитът с банковия съюз показва, че лидерите работят най-добре под силен натиск (в случая на финансовите пазари), но в мига, в който хватката им отслабне те започват да отлагат силно интеграционните решения, които изискват промени в договорите и доста по-силен ангажимент между страните-членки. Така че, една от големите новини, които се очакват от срещата на върха в петък в Брюксел е как точно ще бъде формулирана тази насока. Проектозаключенията показват много слаба амбиция.

В тях е записано, че лидерите подчертават колко е важно да се задълбочи интеграцията на енергийния пазар, но виждат това да се реализира на първо време на регионален принцип чрез изграждането на липсващата инфраструктура, увеличаването на взаимосвързаността в рамките на вече набелязаните цели общият енергиен пазар да бъде завършен до края на тази година. Не се споменава нищо за енергиен съюз. Визията на Матео Ренци също не включва енергиен съюз. Там се говори общо за завършването на единния енергиен пазар, което е обяснимо предвид силните енергийни връзки между Италия и Русия. 

Едно от големите очаквания покрай кризата след евроизборите беше, че на юнската среща на върха ще бъдат обсъждани конкретни стъпки за реформа на Европейския съюз. И трите документа, изтекли в публичното пространство обаче, са силно разочароващи. Стратегическата програма на ЕС до 2020 година завършва със следния извод: "За да се постигнат тези цели [изложени по-горе] са необходими ефективни и легитимни европейски институции. Допълващата се дуална демократична легитимност на ЕС чрез директно избираемия Европейски парламент и избраните национални правителства в Съвета трябва да се уважава. Те трябва да се организират по съответния начин помежду си. Трябва да работят добре заедно при пълно спазване на Договорите и разписаните им роли. Работата им трябва да се води от принципите на субсидиарност и пропорционалност. По-голяма роля трябва да бъде отредена на националните парламенти, включително чрез засилване на средствата им за участие в дебатите и да се чува гласът им в процеса на взимане на решения".

Това доста общо и предпазливо заключение издава една отдавна зрееща тенденция, а именно, че докато се задълбочава интеграцията в еврозоната, ще отслабват притегателните сили на ниво ЕС. Основание за това се намира в проектозаключенията и в документа на Матео Ренци. От лидерите се очаква на 27 юни да потвърдят ангажимента си за продължаване на пътя към "истински икономически и паричен съюз", особено с акцент върху задълбочаването на координацията на икономическите политики. В проектозаключенията е записано, че страните-членки на еврозоната се ангажират да приемат икономически политики, които са взаимно подсилващи се чрез процес на конвергенция (сближаване) и с помощта на механизми за солидарност. Тази задача обаче ще продължи да се изпълнява от бъдещия шеф на Европейския съвет в "тясно сътрудничество с бъдещия председател на ЕК", е записано в документа.

Това е доста силно послание към наследника на Жозе Мануел Барозу, който си позволи собствена инициатива извън пътната карта на четиримата президенти. Този подход също издава желание който и да наследи Барозу на поста му по-скоро да следва страните-членки, а не обратното, което също е в противоречие със заявеното желание следващият шеф на ЕК да е самостоятелен и новатор. И документа на Ренци предвижда задълбочаване на интеграцията чрез следване на пътната карта на Херман Ван Ромпой, което е важно като се има предвид, че Италия поема ротационното председателство на Съвета от 1 юли. Италианският министър-председател смята, че трябва да се наблегне сериозно върху изграждането на фискален капацитет (бюджет на еврозоната), който да може да поема външни шокове. Той предлага и въвеждането на автоматични стабилизатори в рамките на еврозоната. 

Обнадеждаващо в документа на г-н Ренци е, че той отделя специално внимание на структурните реформи. Крайно време е, пише той, договорените реформи да се материализират, особено на фона на отсъствието на "подкрепяща макроикономическа среда и свито потребление". Той смята също, че трябва да се увеличат стимулите за реформи. През последните дни много се говореше за това, че Италия настоява за разхлабване на политиката на затягане на коланите (austerity) като условие за подкрепа на кандидатурата на Юнкер за председателския пост. От документа му обаче трудно може да се открои точно това. Той наистина говори за повече гъвкавост, само че по-скоро демонстрира отвореност за диалог. Казва се, че фискалният пакт вкарва нуждата от фискална дисциплина в дългосрочен план на констутицонно ниво, докато Пактът за стабилност и растеж предвижда известно поле за гъвкавост в краткосрочен план.

До момента, пише още в документа, разпоредбите се тълкуват в посока строги ограничения и се използват основно за справяне с екстремни рецесии. Ако вниманието се фокусира повече върху структурните реформи и съответните инвестиции, това налага да се преосмисли доколко е необходима промяна в разбирането относно прилагането на подобни разпоредби за гъвкавост. Нещо повече, трябва да се наблегне на стимулите в подкрепа на реформите, а не на санкциите. Това означава, че Матео Ренци съвсем не желае отстъпки, напротив. Той по-скоро иска, ако дадена страна извършва обещаните структурни реформи, за нея да важат по-гъвкави критерии, което да бъде и нейната награда. 

Матео Ренци говори също и за финансиране на икономическия растеж на европейско ниво най-вече в сферата на цифровата икономика, енергетиката и телекомуникациите. Той смята, че може да се направи повече за прилагането на проектните облигации, въведени от Комисията на Барозу и предлага създаването на Европейски инвестиционен фонд. Стратегическата програма на ЕС препоръчва "адаптиране" на структурите за управление, само че като се гарантира откритост и прозрачност. Координацията на икономическите политики трябва да бъде засилена, се казва още в документа. 

Икономиката не е всичко

Документът на Матео Ренци представлява нещо много повече от стратегически документ. В него има и елемент на политическа декларация. Италианският премиер посочва, че няма нищо по-лошо от това да се навлиза в междуинституционален конфликт около най-важните европейски постове. Това би било напълно неразбираемо за европейското обществено мнение и би било безотговорно на фона на предизвикателствата. Затова Ренци предлага първо да се начертаят приоритетите, а след това да се търсят подходящите хора за провеждането им. Освен това е необходимо да се "вложи повече смисъл" в институционалната структура на ЕС, така че тя да е по-ориентирана към нуждите на гражданите. Това означава да се подсили ефективността и демократичната легитимност на процеса на взимане на решения в ЕС.

Г-н Ренци предлага да се проведе широка дискусия за бъдещето на европейското управление. Той също подкрепя идеята за създаване на групи от комисари (клъстъри) - по една за всеки един от европейските приоритети и смята, че тя трябва много сериозно да бъде обмислена. А европейските приоритети, според него, са растеж и заетост; задълбочаване на интеграцията в еврозоната; външна политика. Освен това е необходимо да се промени европейския дискурс. Европейската интеграция не е само финанси и фискална политика, пише в документа Ренци-Гоци. Нужно е отново внимание да се обърне на правата на човека и основните свободи, за които да се зададе нов тон като се има предвид, че те представляват фундамент в европейската конструкция. 

На това е обърнато сериозно внимание и в другите два документа. В стратегическата програма на ЕС това е четвъртата насока за развитие на ЕС, но няма конкретни предложения в тази посока. Проектозаключенията обаче са доста по-подробни, но се концентрират основно върху вътрешната и външната миграция. Според тях борбата с неравномерните миграционни потоци трябва да се превърне в съществена част от европейската миграционна политика. Проблемът се предлага да се реши основно чрез работа с държавите-източник на тези потоци. Що се отнася до вътрешната миграция, в заключенията не се предвиждат никакви фундаментални промени, а само "подсилване" на вече съществуващи разпоредби. 

Матео Ренци очаква следващия шеф на Комисията да е човек, който е в състояние да реализира начертаните от него приоритети, които ще са основни и за италианското председателство. Бъдещият шеф на ЕК трябва да бъде "смел и изобретателен; решителен в придвижването на нещата напред; готов да защитава приоритетите на ЕК, но същевременно да гледа държавните и правителствени ръководители в очите. Той трябва да подхранва увеличен капацитет за взаимодействие с националните политически системи и парламенти; да изисква спазване на правилата, но да е способен и да мисли извън рамката; да е изобретателен, да разучава нови пътища, да има дългосрочна визия за последиците от европейските политики. С други думи следващият шеф на ЕК трябва да бъде катализатор на промени", пише в документа на Ренци. 

Дали Жан-Клод Юнкер влиза в това описание е въпрос, на който отговорът ще се търси от лидерите по време на срещата им на върха. По-големият проблем обаче е, че колкото и да е конкретно описанието на работното място, толкова обтекаеми са идеите за бъдещето, очертани досега. Словенският президент Борут Пахор, който представлява Словения на официалното честване на 100-годишнината от началото на Първата световна война в белгийския град Ипре и участва във вечерята, на която ще се обсъжда бъдещето, заяви, че стратегическата програма на Херман Ван Ромпой не е никак амбициозна. В нея не се предвиждат никакви институционални реформи, които са правилния отговор на проблемите, възникнали по време на кризата. Борут Пахор е от държавните лидери в ЕС, които се застъпват за повече Европа. Визията му изглежда непроменена от речта му пред Европейския парламент миналата година. 

Неговият хърватски колега Зоран Миланович обаче е на мнение, че в ЕС има достатъчно Европа. В интервю той каза наскоро, че е против това някой да казва на страните-членки колко трябва да бъде възрастта за пенсиониране, което поставя хърватския лидер в групата на евроскептиците. 

ЕС в огледалния свят

И докато лидерите на страните-членки търсят най-амбициозния кандидат за разочароващо неамбициозната им програма, в Европарламента политическите групи чертаят коренно различна визия. Наскоро беше публикувана програмата [на английски език] на най-голямата група в Европарламента (ЕНП), която съдържа не просто смели идеи, а буквално изисквания. Групата продължава да смята, че фискалната дисциплина е отговорност спрямо бъдещето. Очакват новата ЕК да отправи конкретни предложения за напредък в изграждането на цифровия пазар, създаване на общи правила за защита на данните, интелектуалната собственост, стратегия за интернет сигурност. Трябва да има постоянен шеф на Еврогрупата и това трябва да бъде комисарят по паричните въпроси, който за целта трябва да има и правото да надзирава националните бюджети в рамките на Европейския семестър. 

Групата на ЕНП не желае ЕС да се раздели на еврозоната и останалите, затова смята, че всякакви бъдещи промени трябва да се правят въз основа на съществуващите общностни институции. Групата не говори за енергиен съюз, но вярва, че общият енергиен пазар трябва да включва колективно договаряне на цени с доставчици от трети страни. В Комисията трябва да се създаде нов пост - комисар на субсидиарността, който да се грижи за това дали принципът на разделение на властите се спазва (това, което може да се направи на национално ниво, да не се прави на европейско и обратното). За групата на ЕНП е много важно да се гарантира медийния плурализъм и прозрачността на медийната собственост. Трябва да се ограничи и политическото влияние върху медиите. 

Евродепутатите от тази група подкрепят изцяло продължаване на разширяването, но са на мнение, че през следващите пет години трябва да се изработят нови предварителни условия специално за страните от Западните Балкани, за което призоваваше и този сайт. Те призовават за провеждането на мащабна дискусия относно географските и политически граници на Европейския съюз. 

Социалистите и демократите в Европарламента имат само едно изискване към бъдещия шеф на ЕК и то е да провежда политики, които ще осигурят заетост и икономически растеж. Фактът, че Ги Верхофстад беше избран да ръководи отново групата на либералите навежда на мисълта, че групата ще провежда програмата, с която той се опита да спечели евроизборите като шпиценкандидат. За разлика от тях вече третата най-голяма сила в Европарламента - групата на Европейските консерватори и реформисти - се застъпват за по-хлабав съюз, по-строг контрол върху изразходването на еврофондовете, премахване на административните пречки през средния и малък бизнес; изпълнение на Европейския семестър; развитие на цифровата икономика. 

Каквото и да решават лидерите тези дни, те трябва да знаят, че когато излязат от заешката дупка светът може отново да се е променил. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required