euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

В разгара на сезона, българското Черноморие остана два дни без ток. Сетих се за това, четейки новините от конференция за енергийната сигурност в Черноморския регион (27 юли, Одеса, Украйна). Разбира се, връзката между падналия български далекопровод и енергийната политика в региона е просто метафора. И може би, случайно съвпадение във времето. Напоследък, обаче, сякаш има твърде много енергийни съвпадения.

Само преди две седмици, например, България и Русия се разбраха (между другото, пак на тъмно и то съвсем буквално, защото и по време на срещата в Евксиноград спрял токът) за по-ниски цени на газа срещу продължаване на проекта „Южен поток”. Тези дни пък гръцкият премиер Георгиос Папандреу дойде у нас с цялото си правителство, за да обсъди въпроси от общ интерес и естествено, общите енергийни проекти - „Бургас-Александруполис”, „Южен поток”, че даже и АЕЦ „Белене”. Отново тънък детайл е, че няколко дни по-рано руският премиер Владимир Путин е звъннал по телефона и на Папандреу, и на Борисов - по същата тема.

Картината не е пълна без хиперактивността на посланика на САЩ в София, който е особено деен по отношение на енергийните проекти и приоритети на България. И в рамките на няколко седмици лансира два големи американски проекта в тази област. Изявленията му всеки път носят едно и също послание: България трябва да следва енергийни приоритети, определени от евроатлантическата й ориентация.

За затъналия в дългова криза ЕС енергетиката в момента не е темата на деня, но точно във вторник, докато у нас се говореше за трите големи енергийни проекта с Русия, еврокомисарят Гюнтер Йотингер реши да припомни европейските енергийни приоритети. Еврокомисарят участва в конференция за енергийната сигурност и инвестициите в Черноморския регион в украинския град Одеса. Локацията е ключова, защото Украйна в момента е между руския натиск и европейската перспектива. (Въпреки, че България е член на ЕС вече 3 години, ситуацията у нас в момента е подобна, а натискът от различните страни е видим).

Страната съвсем наскоро преживя кратка, но поучителна газова криза, година и половина след голямата - от началото на 2009 година. И получи предложение лично от руския премиер Владимир Путин за обединяване на „Газпром” и украинския му малък брат „Нафтогаз”. За Русия това е двойно подсигуряване - хем контрол над украинските тръби към Европа, хем „Южен поток” с още 63 милиарда кубически метра годишен капацитет, който да заобиколи проблемния транзитьор. Украйна не отговори на предложението директно.

Еврокомисарят обясни горното по брюкселски, сложно: „Страната е на кръстопът, където има уникалната възможност да докаже, че ще продължи да дава търговски смисъл на играчите на газовия пазар да използват украинската газопреносна мрежа като един от предпочитаните маршрути за доставка на руски газ до ЕС.”

Отбележете си на ум „търговския смисъл”, а именно пазарната причина, вместо руската стратегия с политическите пазарлъци, която беше приложена и в България. За да е още по-убедителен, Европейският съюз съдейства на Украйна в опитите да модернизира газопреносната си система. Освен това, в страната започнаха законодателни промени с цел реформа в енергийния сектор, похвалени от еврокомисаря като стъпка в правилната посока. Нещо повече, Йотингер подчерта, че търговията и инвестиците в региона трябва да бъдат подкрепени с обща правна рамка, осигуряваща прозрачни пазарни правила, защита на инвестициите и предсказуемост, както и справедливи условия за транзит и търговия на енергия.

С изключение на Русия, черноморските страни са членове на СТО и са подписали и ратифицирали Договора за енергийната харта, подчерта Йотингер. Нещо повече, няколко страни, без да са членове на ЕС, са изявили желание да интегрират енергийния си пазар на базата на европейското законодателство и са в различен етап на напредък. „Ние ще продължим интеграцията на пазара с тези страни, които искат в рамките на Договора за енергийната общност. Приемането на Украйна ще бъде голямо събитие в следващите месеци. Ще продължим да подкрепяме страната по пътя на реформите”, каза Йотингер.

Еврокомисарят специално похвали Турция, която въпреки трудните преговори за членство в ЕС в много аспекти вече е привела законодателството си в тази област близо до европейското. Комисарят подчерта също и започнатите преговори с Армения, Грузия и Азербайджан за асоциирано членство в съюза, което „ще приближи региона на Южен Кавказ към ЕС”.

На този фон, еврокомисарят Йотингер беше пределно ясен по отношение на Русия. От една страна, тя трябва да участва на пазара на базата на общите правила. Русия в момента води преговори за членство в СТО, както и за Договора за енергийната харта, който досега отказваше да подпише. От друга страна, каза Йотингер, „ние очакваме нашите руски партньори да разберат нашата политика на сигурността на доставките, базирана на диверсификацията на маршрутите и източниците”. (Безспорно е така на теория, но нека припомня, че през април Йотингер лично присъства на церемонията в компресорната станция "Портовая" във Виборг (Русия), където започна полагането на тръбите на „Северен поток” по дъното на Балтийско море в посока Германия).

Темата за специалните отношения между Германия и Русия подлежи на отделен анализ. Европейската енергийна политика, обаче, има няколко приоритета, сред които т.нар. Южен газов коридор е primus inter pares (първи между равни): „ЕК е наясно че понякога са необходими извънредни мерки. Например, на газовия пазар, извънредни усилия са необходими за отварянето на южния коридор”, призна в Одеса Гюнтер Йотингер.

Съдбата на проекта „Набуко” досега напълно подкрепя думите му. Има, обаче, надежда, че проектът може да потръгне след като наскоро Турция и Азербайджан най-после се разбраха за газа от находището Шах Денис 2. Азербайджан е стратегически европейски партньор в региона, подчерта еврокомисарят и прогнозира, че в идващите месеци ще бъдат направени важни стъпки към инвестиционно решение за „Набуко”.

Йотингер еднозначно определи проекта като отговарящ на обществения интерес в търсене на енергийна сигурност. Защото „Комисията е загрижена заради изолацията от газовия пазар на страните-членки на ЕС в централна и южна Европа”. София или не страда от подобна загриженост, или го прикрива твърде добре.

Защото успоредно с форума в Одеса, в София Бойко Борисов и Георгиос Папандреу говориха за „Южен поток”, „Бургас-Александруполис” и „Белене”. „Набуко” беше споменат от кумова срама, но и по него засега няма много какво да се каже. Любопитна подробност е, че след участието си в съвместното заседание с гръцкия кабинет, министърът на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков е заминал за Одеса, където според програмата на форума е участвал в панела за енергийните предизвикателства в Черноморския регион, заедно с еврокомисаря Йотингер. Пресцентърът на МИЕТ потвърди тази информация и обеща да изпрати подробно съобщение, но това така и не се случи.

Въпросът, в крайна сметка, е в приоритетите. Кои са българските енергийни приоритети и как те се припокриват с европейските? В проекта за енергийна стратегия на страната, публикуван миналия месец, е записано: „България има директен интерес и пряко ще участва в реализацията на стратегическите инициативи на ЕС за изграждане на необходимата инфраструктура и разнообразяване на енергийните доставки за ЕС, а именно – Южен газов коридор, достъп до втечнен природен газ и преносни връзки по оста Север-Юг и др. Предвид високата газова зависимост и незадоволителната енергийна инфраструктура в страната, тези инициативи са от особена важност както за нас, така и за целият регион на Югоизточна Европа.”

По отношение на АЕЦ Белене държавата се ангажира в следния контекст: „Институционална подкрепа и мониторинг на проекти със стратегическо значение за енергийната сигурност, в т.ч. на инвеститори в нови газови централи, които ще бъдат необходими за балансиране на производството от вятърните централи и на проекта АЕЦ „Белене” като проект с преобладаващо участие на чужди инвеститори”. Тоест на теория има пълно припокриване на българските с европейските приоритети. Стратегията, обаче, все още е в проект и не знаем дали в нея няма да бъдат записани промени, които в момента се случват пред очите ни.

Факт е силният руски натиск, за сметка на плахата и дифузна европейска енергийна политика. Факт е и активното американско присъствие в лицето на посланик Уорлик. Факт е, също така, опитът на правителството да ни убеди, че има позиция по съвместните проекти с Русия, която дори е твърда и последователна. Факт е, също така, че докато общата европейска енергийна политика остава предимно на хартия, държавите залагат най-вече на двустранни контакти с Москва (вижте коментар тук), което още повече затруднява българската задача. Защото напоследък доста хора признаха, че не е лесно да си „насаме” с Русия, когато тя много иска нещо.

Очевидно е, че всички тези енергийни съвпадения едва ли са случайни и е дошъл моментът някои важни, но неудобни решения да бъдат взети. При това - ясно политически и икономически аргументирани. Високото напрежение трябва да бъде употребено като енергия за ясно и твърдо политическо действие. Всичко друго означава късо съединение.