English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Изборите в Хърватия - битка за политическия център

Published on , , Загреб, Twitter: @euinside
Last change on

По-малко от година след редовните парламентарни избори в Хърватия тече кампания за предсрочни избори, насрочени за 11 септември. Причината да се стигне до повтаряне на гласуването е, че крехкото коалиционно правителство, водено от надпартийния хърватски емигрант Тихомир Орешкович падна в началото на лятото под натиска на тежки скандали и вътрешно коалиционно напрежение между старшия коалиционен партньор Хърватски демократичен съюз (HDZ), воден от Томислав Карамарко, и новата политическа сила на хърватската сцена Мост от независими листи с лидер Божо Петров. Падането на правителството беше дълго и мъчително и накрая се въртеше изцяло около оцеляването на лидера на HDZ Томислав Карамарко, който след това изгуби и лидерския си пост в партията. 

Няколко са новите неща за предстоящите избори. Първото е смяната на лидера на HDZ. Сега начело на партията е влиятелният евродепутат Андрей Пленкович. Другата новост е, че беше разбито предизборното коалициостроене, след като г-н Пленкович обяви, че HDZ ще се яви сам на изборите. Така беше сложен край на Родолюбната коалиция, спечелила им няколко поредни избори, но и извела ги в крайно десния ъгъл на политическия спектър. И третата новост, която обаче може и да се промени (но едва ли), на тези избори за пръв път няма да се говори за усташи и партизани. Или поне не вътре в страната. За сметка на това темата е водеща в съседна Сърбия. И докато в Европейския съюз, а и в САЩ политическата сцена се радикализира, в Хърватия може да се каже, че тя се нормализира. Но не губете надежда, кампанията още не е завършила, а и вече има залитания към радикализираща реторика. 

Катарзис или компромис в HDZ?

Разместванията в HDZ разтърсиха цяла Хърватия и пренаредиха изцяло тестето с картите. Вътрешният бунт и превземането на партията от евродепутатите на HDZ свари останалите политически играчи напълно неподготвени. Това прави и вече навлязлата в пика си предизборна кампания много интересна, с постоянно сменящ се фокус и несигурен резултат. Андрей Пленкович е познат като заместник-шеф на външната комисия на Европарламента. Той ръководи делегацията за отношенията с Украйна и в това си качество беше доста активен. Дясната му ръка е друг хърватски евродепутат - Давор Иво Щир. Той също е член на външната комисия, но изпадна във вътрешнопартийно изгнание, заради сътрудничеството си с евродепутат от археврага на HDZ - Социалдемократическата партия (SDP) - по темата за Босна и Херцеговина. Положението му в партията се влоши драматично в края на миналата година, когато публикува есето си за посоката, която партията трябва да поеме. 

Лявата ръка (условно казано) на новия хадезеовски лидер е единствената хърватска евродепутатка, която членува в най-влиятелната комисия в Европарламента - по икономическите и финансовите въпроси - Ивана Малетич. Тя участва активно в писането на икономическата част на предизборната програма [на хърватски език] на партията и заслужено получи място като водач на листа. Очакванията са, че ако HDZ спечели властта, Ивана Малетич ще получи министерски пост. Това, че евродепутати превзеха върха на точно тази партия вкара Европейския съюз в кампанията, макар и не толкова видимо, нито пък кой знае колко съдържателно. В своите изказвания по време на кампанията лидерът Пленкович и неговите най-близки сътрудници постоянно напомнят, че HDZ е член на семейството на Европейската народна партия (ЕНП) и изповядват нейната ценностна система. 

Големият въпрос около HDZ е дали Андрей Пленкович носи цялостна радикална промяна, тоест катарзис - оттласкване от миналото и преминаване от орбанизъм към европейски мейнстрийминг - или е резултат от компромис между враждуващи фракции вътре в партията? На този въпрос може да се отговори по-скоро положително, но все още остават няколко отворени проблема. По време на 4-годишното управление на Томислав Карамарко, който има биография в службите за сигурност и предишни управления, завършили трагично за партията, HDZ зави към крайно дясното и спонсорирания от църквата обществен консерватизъм. С влизането си във властта в началото на годината HDZ започна масова чистка по върховете на ключови за демокрацията и върховенството на закона институции, включително и обществената телевизия. Това създаде усещането, че Хърватия се орбанизира и тръгва по евроскептичния път на Вишеградската четворка. 

В предизборната си програма обновената партия заявява отказ от такава политика. От документа става ясно, че партията тръгва по либералния път. На медиите е отделено специално внимание, като се поема ангажимент да се разработи всеобхватна медийна стратегия, която да осигури медийна независимост. Обещава се да се следват законодателните практики в най-развитите европейски демокрации и препоръките на европейските институции, което е сериозен ангажимент. В програмата се обещава също, че новата стратегия, която ще включва пакет от закони, ще бъде подложена на обществено обсъждане с всички заинтересувани групи. Освен това се поема ангажимент медиите да получат данъчни облекчения.

Специално се посочва, че ще се направят промени в закона за общественото Хърватско радио и телевизия (HRT), така че да се преустанови политическото влияние "върху най-голямата хърватска радиотелевизионна къща, която се финансира от гражданите" (чрез преки вноски). 

За либералния завой на HDZ може да се съди по ангажимента да се работи за полово равенство, особено на пазара на труда. Партията вече не е настроена враждебно към еднополовите двойки, но настоява, че тяхното съжителство не бива да се нарича брак. Иначе се поема ангажимент към това те да се чувстват спокойни и сигурни в страната. По време на първия и засега единствен телевизионен дебат с най-големия му опонент - лидера на SDP и бивш премиер Зоран Миланович - Андрей Пленкович обяви, че винаги е принадлежал към десния център. За него основни ценности са фундамента на ЕНП - народняшкия корен, християндемокрацията, индивидът. 

Андрей Пленкович успя да зададе умерен тон на кампанията с амбицията да се сложи край на досегашната идеоложка полемика. Това обаче се оказва голямо изпитание за останалите политически играчи, които не са подготвени за нещо ново, като например състезание на идеи и програми. Още в самото начало г-н Пленкович обяви, че иска да върне партията си към центъра, затова и се отрече от онези крайно десни елементи в Родолюбната коалиция, които тласкаха партията към политическия екстремизъм. Социологическите проучвания показват отново много близък резултат между двете големи партии, което е сериозно постижение за г-н Пленкович за само 2 месеца. Новият лидер на HDZ обаче тепърва има да се доказва като лидер, защото слизането на Томислав Карамарко от сцената не означава, че по-консервативните и националистични среди в партията са си отишли с него. 

Голямото изпитание за евродепутата ще бъде да покаже, че партията му наистина е в състояние да преживее катарзис и да отвори нова страница в историята си. Хърватски анализатори и журналисти предупреждават, че една от скандалните фигури в управлението и на партията, и на страната - министърът на културата Златко Хасанбегович - продължава да се радва на доверие и от новото ръководство на партията. Хасанбегович беше обвиняван, че симпатизира на усташкото минало на страната и прави опити за ревизия на историята. Обвинения, които и той, и новият му шеф Андрей Пленкович отричат. 

След многобройните скандали, включително (на английски език) и за съмнителни източници на финансиране на партията, Андрей Пленкович обяви скромна кампания, която ще се провежда основно през медиите. Отсъствието на реклама на HDZ се усеща по улиците, заляти от присъствието на други политически играчи. Залогът на тези избори е голям за HDZ, защото ако не спечелят, което означава да участват във формирането на следващото правителство, това може да върне партията още по-назад от ситуацията, от която излезе за тези избори. Много е възможно това да означава и край за лидерството на Андрей Пленкович, нищо че той беше единственият кандидат на повторните вътрешнопартийни избори. Той беше единствен, защото в партията се постигна съгласие да не му се пречи. Иначе претенденти за поста има. 

Смяна на местата - Миланович е евроскептик с дясна глава и ляво сърце

Преди официалното начало на кампанията бившият премиер и новоизбран лидер на SDP Зоран Миланович също се прицели в политическия център. След дебата му с Андрей Пленкович обаче ситуацията се промени. Миланович не се отказа от предизборното съставяне на коалиция, като и този път остана верен на традицията тя да носи провокативно име. През изборния цикъл 2011-а година беше създадена ляво-либералната коалиция "Кукуригу" по името на ресторанта, в който беше подписано споразумението, но всъщност е с намигане към публиката. Тазгодишната провокация е насочена към основния опонент - HDZ. Изборът е за Народна коалиция, която официално се обяви за всеядна - четирипартийната коалиция има амбицията да покрива лявата част на политическия спектър, центъра и десния център. 

Дясната част е предоставена на новия им коалиционен партньор, който отпадна от Родолюбната коалиция - Хърватската селска партия, която е дълбоко консервативна. Самият Миланович по време на дебата по HRT определи себе си като човек "с ляво сърце и консервативна глава". Той обясни противоречивото идеологическо съжителство така: "Аз съм социалдемократ, а не консерватор, но съм и хърватин, хърватски социалдемократ. Знам как да се противопоставя добре на хладнокръвните мозъци от Брюксел. Това го мога много добре. Ще видите". Това означава, че Зоран Миланович е претърпял малка трансформация и лек ъпдгрейд. Докато беше умерен социалдемократ, г-н Миланович се позиционира като евроскептик - тоест, като политик, който няма да слуша мълчаливо Брюксел и ще отстоява интересите, които смята за национални. 

Веднъж, в отговор на въпрос на euinside, той заяви, че няма нужда от повече Европа и че Съюзът като такъв му е по мярка. Това беше преди повече две години. Оттогава досега много се промени в ЕС. След дебата му с Пленкович, реториката на Зоран Миланович се радикализира. Освен, че ъпгрейдна профила си на евроскептик, той иззе и идеологическия модел на любимия си враг - Томислав Карамарко - до степен, че вече предизвика гневни съседски реакции след изтичането на запис от срещата му със сдружение на военноветераните, по време на което той пое ангажимент, че европейският път на Сърбия ще бъде блокиран, ако не бъде постигнато двустранно споразумение за решаване на наболелите следвоенни проблеми. От записа става ясно и как обижда сръбския народ, наричайки го "шепа слабаци". Изтеклия запис предизвика гняв и в Босна и Херцеговина, след като Миланович заяви, че там няма с кого да се разговаря и че БиХ не е държава. 

 Зоран Миланович разчита за победа и завръщане във властта на две неща - на националистичната реторика и на своя опит като министър-председател. Смята, че козът му е, че хърватската икономика излезе от над 6-годишната рецесия в края на управлението му, благодарение на направеното от неговото правителство. Подчертава постоянно неопитността на опонента си, когото нарича "европейски бюрократ". От предизборната програма [на хърватски език] на Народната коалиция се вижда ясно, че се залага на миналите успехи. Идеите за бъдещето са оскъдни и твърде общи. 

Без идеологически различия двата мастодонта ужасно си приличат

След като лидерите на двете най-големи политически партии в Хърватия публично се отрекоха от централната тема на всички избори - усташи и партизани - на избирателите не им остана голям избор. Платформите им толкова много си приличат, че човек трудно може да отличи едната от другата. И HDZ, и Народната коалиция се ангажират за вдигане на необлагаемия минимален доход. HDZ предлага да го вдигне на 3 750 куни (прибл. 1 000 лв.), а Народната коалиция - на 3 000 куни. HDZ обещава да отвори 180 000 нови работни места, а Народната коалиция предлага 140 000. И двете партии предлагат вдигане на прага за регистрация по ДДС на 300 000 куни от сегашните 230 000. И двете партии са насочили програмите си към младите хора, пенсионерите и военноветераните. 

Обещават подобряване на работата на администрацията, на съдебната система и приватизацията. Различават се по отношение на ЕС. HDZ смятат да се придържат към европейските ангажименти на Хърватия и да спазват фискална дисциплина, което включва да работят за прекратяване на процедурата по прекомерен дефицит и намаляване на публичния дълг. Народната коалиция подчертава, че ще работи за фискална дисциплина, но само ако икономическият растеж позволява това. Казва се директно, че правилата ще се спазват, ако може. Смелостта им идва не само от евроскептичния профил на кандидата за премиер Зоран Миланович, но и от компромисите, които Европейската комисия направи с дългогодишни нарушители на фискалните правила като Испания, Франция и Португалия. 

HDZ се цели във висок икономически ръст от 5% и обещава, че ще свали ДДС от сегашните 25% на 24% през втората година от мандата и на 23% в края на управлението. Народната коалиция планира затваряне на пазара на труда за "евтина работна ръка, която руши цената на труда в Хърватия". Във външнополитически план и двете партии заявяват намерение да подсилят "централноевропейското измерение" на Хърватия, което означава по-засилено сътрудничество със страните от Вишеградската група. HDZ припознава тази група като важно "икономичеко и геополитическо пространство".

Това, което отличава Народната коалиция от HDZ, е поставянето на образователната реформа на много високо място. Това се дължи основно на опит коалицията да извлече максимален дивидент от масовите протести срещу опитите на правителството на Тихомир Орешкович (с участието на HDZ) да политизира мащабната образователна реформа, която включва смяна на целия курикулум. Неслучайно в предизборната си програма Народната коалиция е поставила провокативно заглавие на главата за образованието - "Образование без цензура". 

Освен че програмите на двете партии си приличат, и лидерите им имат много общо. И двамата са започнали кариерите си от Министерството на външните работи, където са били по едно и също време. Двамата изпитват взаимно уважение един към друг (което с напредването на кампанията се изпарява). Това си пролича силно в началото на дебата помежду им, когато Зоран Миланович се изказа много ласкаво за опонента си: "Андрей е един от най-добрите дипломати. Професионален, педантичен, хладнокръвен. Има висока репутация". Пленкович обаче не отвърна с взаимност. Докато течаха вътрешнопартийните драми в HDZ и Пленкович все още не беше избран за лидер, често се говореше, че идеологически той много повече принадлежи на ляво-либералния сектор. 

Добре че е Сърбия

Поради липсата на сериозен идеологически разкол, той трябваше да бъде изобретен. За съжаление това отново се оказа Сърбия и то в момент на засилено геополитическо напрежение в този район. Опитът на Хърватия да блокира отварянето на глава 23 от преговорите със Сърбия доведе до значително покачване на напрежението между Белград и Загреб. Редовната размяна на все по-ескалиращи реплики и обиди през границата се превърна в основна тема на предизборната кампания, като и двете партии обещават, че няма да се откажат от критериите, с които Загреб блокира отварянето на глава 23 - добро отношение към малцинствата, премахване на универсалната юрисдикция от сръбския закон за преследване на военни престъпления и решаване на проблема с изчезналите по време на войната. 

Реториката на Зоран Миланович и Народната коалиция обаче е доста по-екстремна и непремерена. HDZ под ръководството на Андрей Пленкович засега говори по темата умерено и предпазливо с изтъкване на заслугите на хърватските евродепутати от десницата за включването на многобройни искания в докладите за напредъка на Сърбия. По време на дебата по HRT в средата на август Зоран Миланович направи любопитна провокация към опонента си като го попита как ще реагира, ако към семейството на ЕНП се включи и партията на сръбския премиер Александър Вучич - Сръбската прогресивна партия (SNS). В отговор Андрей Пленкович се изненада, че г-н Миланович не споменава Ангела Меркел, Никола Саркози, Жан-Клод Юнкер или Доналд Туск, които също са от семейството на ЕНП. Добави, че много добре знае кои са корените на партията на Вучич. "Знаем много добре за кого става дума", завърши. 

А какво става с Мост?

Докато Зоран Миланович и новата му коалиция бързо превключиха и промениха стратегията си, мостовците изглеждат изгубили идентичността си. Те се появиха като алтернатива на вече до болка втръсналите HDZ и SDP, които не предлагат нищо ново, освен идеологическо разделение и се редуват една с друга. Мост успяха да оберат протестния вот и да привлекат онези хървати, които в последните години вече не намират смисъл в разходката до урните. С появата на един видимо нов, реформиран и умерен HDZ Мост не успяват да намерят своята кауза. Те твърдят, че може HDZ да имат нов лидер, но партията като цяло си е същата и настояват двете партии радикално да се променят. Кампанията е вече по средата, а Мост все още нямат ясна кауза и насоченост. Принудени са да стоят в кръгова отбрана, обяснявайки какво не искат, вместо да заявят какво искат. 

Дезориентацията им се вижда и в социологическите проучвания, които показват, че интересът към тях спада. Независимо от това обаче, тяхната роля се очаква отново да бъде ключова, тъй като е много вероятно двата мастодонта пак да завършат в мъртва схватка и да се наложи следизборно договаряне, както стана миналата година. Предвид несигурността на Мост и липсата на ясна идентичност, това може да създаде продължителна несигурност и вероятност от нови избори няколко месеца по-късно. Предишните преговори за формиране на правителство отнеха няколко месеца. 

Изборите на 11 септември ще са проверка за това колко голям е политическият център и дали в него се намират всички онези, които не гласуват. Това ще е и проверка колко хляб има в националистичната реторика, която не донесе на HDZ голям успех. Дали преминаването й в ляво ще донесе повече дивиденти предстои да видим. Тези избори ще покажат също дали по-малкото разходи за кампания водят до по-лоши резултати или това няма значение. Ако умереността на Андрей Пленкович надделее, много е възможно това да предизвика сътресения в SDP и воля за реформа и там по подобие на катарзиса в HDZ. Резултатите от преференциалното гласуване от своя страна ще покажат и какви са вътрешните нагласи в HDZ. 

В този смисъл ЕНП ще направи добра услуга на HDZ, а и на себе си (след като имиджът й беше сериозно зацапан от Орбан и други национални партии), ако подкрепи по-видимо партньорите си от HDZ. Победата на евродепутата Пленкович на изборите в Хърватия може да се окаже добър аргумент в борбата срещу популизма и екстремизма в Европа. В известен смисъл е разочароващо, но и очаквано, че нито една важна европейска тема не се повдига в Хърватия по време на кампанията - нито Бризходът, нито бъдещето на Европа, нито миграционната криза. Не се обсъжда нито бъдещото членство в Шенген (още по-малко промените в Шенген), нито се говори за приемане на еврото. Кампанията продължава да е изцяло национална с горчив регионален привкус. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required