English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Хърватия се бори срещу консервативната революция - ОБНОВЕНА

Published on , , Загреб, Twitter: @AdelinaMarini
Last change on

В Хърватия става нещо голямо. Толкова голямо, че събра по улиците на 11 хърватски града близо 50 хиляди души. Даже още по-голямо, защото се заигра с чувствителен въпрос в страната. Често участниците във войната за отделянето на Хърватия от бивша Югославия питат я политик, я някой, който е с различно мнение "Ти къде беше 91-а". Въпросът обикновено е укорителен и означава "участвал ли с във войната", което означава, че, по презумпция, би ти дало право да имаш мнение. Този въпрос се използва от по-младото поколение като виц или подигравка с по-старото.

От няколко дни въпросът в Хърватия е: "Къде ще бъдеш на 01.06.2016 в 18 часа". Тогава се проведе протест в подкрепа на образователна реформа без намесата на политиката. Реформата е известна като "курикулумна", тъй като целта й е да осъвремени съдържанието на хърватските учебници. Така зададен, въпросът показва ясно, че образователната реформа е новата хърватска национална цел след извоюването на държавната независимост. Прът в колелото на реформата сложиха най-консервативните среди в страната, близки до Католическата църква.

Темата за курикулмната реформа вече повече от седмица е водещата в Хърватия, след като стана ясно, че новият министър на образованието Предраг Шустар от консервативната партия Хърватски демократичен съюз (HDZ) подкрепя реформата само на думи. Протакането на началото й доведе до оставките на работната експертна група, начело с младия доктор на науките Борис Йокич миналата седмица. Друга причина за оставката на групата е силен политически натиск. За цялостна образователна реформа се говори от няколко години в Хърватия, когато беше изготвена нова образователна стратегия от предишното социалдемократическо-либерално правителство. Стратегията беше гласувана от парламента през 2014-а година, а в началото на 2015-а предходният министър на образованието Ведран Морнар създаде работната експертна група със задачата да изготви промяна на курикулума за предучилищното, основното и гимназиалното образование и възпитание, тоест да се премахнат остарелите учебни планове и програми и да се променят методите на обучение. 

С идването на новото правителство, съставено от коалиция, в която старши партньор е Родолюбната коалиция, започнаха и проблемите с реформата. Родолюбната коалиция е съставена от най-голямата политическа партия в страната Хърватски демократичен съюз, която под водачеството на Томислав Карамарко направи остър завой към крайно дясното, и от няколко по-малки партии, някои от които са ултраконсервативни, като ХРАСТ. В Хърватия усилено се говори, че именно ХРАСТ с лидер Ладислав Илчич стои зад опитите да се спъне реформата. Ако си спомняте, euinside нарече Ладислав Илчич "хърватският Доналд Тръмп", заради спорното му изявление срещу мюсюлманите. В случая с курикулумната реформа г-н Илчич настоява в групата да се назначат още членове, които да следят работата на експертите. Това създаде опасения, че новите членове биха могли да служат като цензори. Нещо повече, както обяснява Jutarnji list, в работната група всички членове са назначени след конкурс и евентуално назначение на нови членове без конкурс би създало съмнения за политическа намеса. Освен това, предишният министър на образованието Ведран Морнар също не беше политическа фигура. 

Според Ладислав Илчич обаче, назначенията са политически мотивирани. Затова той настоява за избора на нова група, чиято работа да съвпада с възгледите на сегашното правителство за образованието. Сегашното правителство и по-специално Родолюбната коалиция се бори за "консервативна" революция по подобие на ставащото в Полша, но отпорът срещу това изглежда силен. Експертната работна група смята, че няма достатъчно подкрепа от страна на държавните институции, включително и финансова, след като се оказа, че не са изплатени разходите на членове на групата за пътувания. По принцип работата на групата е доброволна, но разходите им за пътувания е трябвало да бъдат поети от държавата. 

Проблемите с реформата се появиха в пика на тежката политическа криза, в която в момента се намира Хърватия, предизвикана първоначално от невъзможността на коалиционните партньори да работят съвместно. Друг проблем са и многобройните скандали, последният от които е свързан с вицепремиера и лидер на HDZ Томислав Карамарко, обвиняван в тежък конфликт на интереси. В момента правителството на практика изобщо не функционира и така ще бъде, докато не излезе решението на комисията за предотвратяване на конфликт на интереси и докато не мине гласуването на вот на недоверие срещу г-н Карамарко, чийто краен срок за провеждане е 18 юни. 

Заради политизирането на реформата и нейното блокиране над 200 неправителствени организации, синдикати и известни личности организираха масови протести в няколко града в Хърватия и чужбина. По централните площади на тези градове се отзоваха десетки хиляди. Преди протеста над 35 хиляди души бяха подписали петицията в подкрепа на реформата, а във Фейсбук участие в протестите бяха заявили над 15 хиляди души. Появиха се много повече.

Според Ладислав Илчич и други членове на управляващата коалиция, протестът е политически мотивиран и в своята същност е антиправителствен. В опит да се намери изход от поредния скандал в това правителство с ключова роля се намеси президентката Колинда Грабар-Китарович, която беше избрана на поста именно от листата на HDZ. Във вторник тя публикува отворено писмо, в което даде силна подкрепа на експертната група с ръководител доктор Йокич и се зарече, че ще направи всичко по силите си да се деполитизира реформата. 

В своето писмо тя заяви, че се обръща към всички не само в качеството си на държавна глава, но и на майка. "Образованието трябва да се съобразява с нуждите на пазара на труда, но и непрекъснато да си дава сметка за новите технологии и новите знания", пише тя в началото на писмото си. Хърватия е трета след Гърция и Испания по ниво на младежката безработица, като една от причините, посочвани от икономическите анализатори и Европейската комисия е липсата на връзка между образованието и нуждите на бизнеса. "Колкото и да е важно за някого да се научи всичко за частите на тялото и хранителните навици на членестоногите или колко килограма ориз изяждат годишно жителите на отделни азиатски страни, или за това кой роман от 19-и век е важен за националната книжовност, много по-важно е да се придобият знания, без които не може да се успее в 21-и век", се казва още в писмото на г-жа Грабар-Китарович. 

Нейната формула за образованието в наши дни и за бъдещето е наука, технологии, инженерство и математика, чиято абревиатура на английски е STEM. Това не означава, предупреди тя, че не трябва да се учи нищо друго, но "безспорен факт е, че онези държави, които са поставили акцент върху STEM, са се облагодетелствали значително за своето цялостно развитие, базирано на иновациите". Президентката даде за пример Южна Корея. Колинда Грабар-Китарович отправи и съвсем недвусмислено послание към онези, които се опитват да идеологизират образованието: "Хърватия има много компетенции и знания, но трябва да се научим да се отречем от бремето на носталгията и някои отдавна остарели традиции. Търсенето на решения в старите рецепти и старите успехи ни води по грешен път и ни връща назад. Не ни води напред", казва държавната глава в писмото си.

Освен него г-жа Грабар-Китарович организира среща между министър Шустар и г-н Йокич, която завърши със споразумение работата на експертната група да продължи. Това е първата значителна намеса на президентката в работата на правителството или по-скоро в неработата на правителството. Подкрепа за реформата вече е обявена от сдружението на хърватските работодатели, от икономическата камара, от хърватската занаятчийска камара и от множество интелектуалци. Реформата се подкрепя и в задълбочения анализ [на английски език] на Европейската комисия по Европейския семестър от тази година. В него се казва, че Хърватия се представя под възможностите си по отношение на достъпа до образование и на качеството на образованието. Налице са огромни регионални различия по отношение на наличието и качеството на ранното детско образование и грижи. Хърватия има най-ниската степен на участие в образованието на децата между 4 и 6 годинки в ЕС - 71.4%. Според изследване на PISA, една трета от 15-годишните ученици нямат математически умения, което показва слабости в образованието. 

Придобиването на цифрови умения се бави, заради закъснения с цифровизирането на обучението и неадекватната инфомационно-телекомуникационна инфраструктура в училищата. В същото време обаче в доклада се казва, че Хърватия е предприела "амбициозни крачки" за подобряване на качеството на образованието. И докато достъпът до образование си остава проблем, качеството на ранното детско образование се подобрява с въвеждането на нов национален курикулум през учебната 2015/2016-а година. В доклада е спомената и цялостната курикулумна реформа, за която стана дума по-горе. Ако довечера по площадите из цяла Хърватия и в чужбина се съберат много хора, това ще е сигурен знак, че хърватското общество желае бъдеще в 21-и век и че обръща гръб на консерватизма. Последното ще е още един сигнал към част от управляващите, че са на грешен път, като поставят партийните си интереси над националните. 

На 1 юни 2016-а година в 18 часа аз бях на площад Бан Йелачич!

Мнозина хървати написаха след протеста в социалните мрежи, че са били на площада на 1 юни 2016-а година и с присъствието си са заявили ясно, че искат образование, освободено от старите идеологии на 20-и век. Образование, което да подготви децата им за 21-и век, където, както казаха някои от говорителите на протеста, значение ще имат работните места, свързани с цифровите технологии. Централният площад в Загреб се пукаше по шевовете в сряда вечерта. Около 6 часа от всички околни улици се стичаха хиляди хора от всякакви възрасти. Имаше много родители с деца, някои от тях новородени, други с увреждания. Пълно беше и с военни инвалиди, с ученици и студенти, известни хърватски личности. Те категорично отхвърлиха намесата на Католическата църква, на политиците, застъпваха се в своите плакати за критично мислене, за образование, което дава оценки на личното мнение, а не на чуждото. "Не искаме контрол на мислите", гласяха някои от плакатите, цитирайки текстове от прочутата песен на Пинк Флойд "Още една тухла в стената". 

Организаторите отправиха четири искания към управляващите:

- Да се гарантира свободата на експертите да довършат работата си по реформата без натиск, намеса или цензура;

- Парламентът да гласува резолюция в подкрепа на реформата и експертния екип;

- Образованието да се издигне на ниво стратегически национален интерес;

- Да се осигурят пари и автономия за провеждане на реформата.

Според тях, това е първата "наша" реформа, тоест реформа на учителите и професионалните среди. Докато се чакаше началото на протеста, през деня представителката на най-консервативните среди в Хърватия - лидерката на сдружението "В името на семейството", което се превърна в политическа партия за парламентарните избори миналата година, но не успя да прескочи изборния праг, предложи забранителен списък с книги, които не трябва да се преподават в училище, защото ще създадат у децата "порнографска зависимост". Сред авторите за забраняване, освен многото хърватски писатели, е и японският автор Харуки Мураками. Желька Маркич беше инициаторка на референдума, с който в Конституцията се записа изрично, че бракът е само между мъж и жена. 

Тя омаловажи протеста като заяви, че на централния площад в Загреб са се явили "само" 25 хиляди души, което означавало, че всички останали хървати подкрепят по-консервативния подход. Неправителствените организации, обединени за протеста под мотото "Хърватия може по-добре", смятат, че реформата, върху която работят няма да е най-добрата, но са убедени, че тя ще бъде първата крачка към спирането на изтичането на млади хървати в търсене на по-добър живот и към модернизирането на хърватското образование. На площада в центъра на хърватската столица в сряда вечерта беше пълно с потенциални емигранти. Точно тези, които лидерът на консервативната партия Хърватски демократичен съюз (HDZ) Томислав Карамарко твърдеше преди изборите, че не иска да напускат. Това беше една от най-популярните му тези в предизборната кампания миналата есен. Някои от плакатите на протеста твърдяха обаче, че лошото образование ражда добри гласоподаватели или пък че необразованите стават членове на HDZ. 

Организаторите много се стараеха да се пазят от опитите протестът им да бъде яхнат от политически лидери. В този смисъл имаше инцидент в Риека, където член на младежкото крило на Социалдемократическата партия е бил помолен да напусне протеста. В един етап от протеста в Загреб се искаше оставката на министъра на образованието Предраг Шустар, но като цяло исканията на протестиращите бяха сведени само до това политиката да стои вън от образованието. В този смисъл десетките хиляди хървати имат пълната подкрепа на президентката Колинда-Грабар Китарович. 

Протестът на 1 юни 2016-а година не е първия път, когато хърватите се обединяват зад кауза, която изглежда необичайна. Преди началото на митинга много се говореше, че надеждите са той да повтори успеха на протеста в подкрепа на ... едно радио. Става дума за Радио 101, което тръгва през 1984-а година като независима радиостанция. Известно е било със съвременната западна музика за онова време и с водещите си новини. В началото на 90-те години на миналия век радиото пада жертва на своята критичност към тогавашното управление на HDZ под ръководството на покойния президент Франьо Туджман. Заради критиките си към властта, управляващите отнемат лиценза му. Това отприщва масови протести. Според някои източници, над 100 хиляди са излезли на централния площад "Бан Йелачич" в Загреб. 

Протестът прераства в борба за демокрация и независима журналистика. Събитията се развиват през 1996-а година - 9 години преди Хърватия да започне преговори за членство в ЕС (2005 г.). Благодарение на протестите радиото оцелява. То е "живо" и до днес е в хърватския ефир. Много от хората на площада се сещаха как са били на същото място и преди 20 години. По ирония на съдбата на власт отново е HDZ и изглежда уроците не са научени, защото първите стъпки на новото правителство, начело с надпартийния премиер Тихомир Орешкович бяха в посока медийни репресии, както euinside писа. Под натиска на HDZ започна и обезглавяването на ключови държавни институции. В момента се решава съдбата и на главния прокурор Динко Цвитан, чийто мандат започна миналата година.

Протестът в сряда вечерта беше ясно послание, че хърватите смятат за родолюбие борбата за независимо от идеологии образование, а не фалшивите жестове на политици, представящи се за родолюбци, но замесени в предполагаем конфликт на интереси. Дано да успеят, защото това ще бъде силно послание и към ЕС, където сянката на миналото все повече се разширява и обхваща все повече нови и стари членки. Преди присъединяването на Хърватия през 2013-а година имаше надежди, че тя ще бъде бялата лястовица на разширяването, която ще докаже, че преходът е възможен. Това е вторият тест за и за ЕС, и за Хърватия. Някои от плакатите казваха снощи, че "на този изпит няма да ни скъсат". 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required