euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Един от недостатъците на процеса на присъединяване към ЕС е, че той подготвя за фундаментите, при това невинаги успешно, но не подготвя за самото членство. Така всички страни-членки от голямата вълна (основно Източна Европа) се присъединиха напълно неподготвени за европейската сцена. Те тепърва трябваше да разберат, че са равноправни участнички в политическия процес, да се запознаят с това, което е в момента в дневния ред на съюза, да го анализират и да обмислят каква позиция да заемат. Може би единствената членка от "новата" група, която осъзна мястото си в ЕС, е Полша. Най-новата членка - Хърватия - не прави изключение от общото правило. Половин година преди присъединяването си към ЕС на 1 юли миналата година в Хърватия изобщо не се говореше за Европейския семестър, а още по-малко за един ключов елемент от него, който пряко засяга страната - процедурата по свръхдефицит.

Независимо, че Хърватия от подписването на договора си за присъединяване през декември 2011 година до самото членство присъстваше на всички нива на европейската политика в качеството си на наблюдател, в Загреб се оказа трудно да се намерят политици и дори анализатори, които да могат да обяснят какво би означавал Европейският семестър за страната след присъединяването. Затова и правителството изглеждаше сякаш не знае какво да прави, за да намали бюджетния дефицит и публичния дълг, въпреки че това бяха сред основните приоритети на кабинета на Зоран Миланович от самото начало на мандата му. Но не и в контекста на ЕС. 

Точно както в много от другите "нови" членки, в Хърватия също ЕС се свежда основно до усвояването на еврофондовете. Вероятно това е причината, поради която премиерът Зоран Миланович не беше подготвен да отговори на въпроса на euinside за обсъжданите в момента в старата част на ЕС промени в договорите с цел засилване на интеграцията в еврозоната и евентуално предоговаряне на свободата на движение на работна сила, както този сайт писа многократно. Пред студенти, преподаватели и дипломати в лондонската икономическа школа London School of Economics (LSE) Зоран Миланович отговори след кратък миг на размисъл, че не е благосклонно настроен към фундаментални или дори каквито и да било промени. Защо? Защото страната току-що е приключила преговорите си и вече се е съгласила с някаква рамка. Нещо повече, Хърватия проведе референдум за членството си в ЕС, което означава, че при сериозни промени в договорите, ще трябва да се проведе ново допитване. Сякаш разсъждавайки на глас, г-н Миланович продължи като заяви, че има достатъчно Европа, но все пак са възможни някои корекции.

Той припомни, че дори още преди 15 години се е знаело, че паричен съюз е невъзможен без някакъв вид фискална дисциплина, но същевременно отговори искрено, че не знае дали би било добре за страната му да се присъедини към еврозоната, независимо че е поела ангажимент за това в договора си за присъединяване. Хърватският премиер започна своята лекция в LSE с въпрос, чийто отговор беше очевидно, че все още търси - ЕС цел ли е или средство? Разказа, че ЕС е основният фактор за много от ключовите реформи, извършени в страната, които обаче все още продължават. Хърватия е почти изцяло погълната от собствените си проблеми и от консервативната революция, както я описа Зоран Миланович, която тече в страната през последните месеци. Става дума за вълната от искания за референдум след успеха на противниците на гейбраковете на всенародното допитване миналата година, ползващи се с подкрепата на опозиционния Хърватски демократичен съюз (HDZ). 

От кратката лекция на Миланович в Лондон стана ясно още, че Хърватия продължава да се бори с наследството си от войната и бивша Югославия, че тепърва се сблъсква с последиците от своите решения. Например това, че инвестира собствени пари (гигантски заеми всъщност) в строителството на вероятно една от най-хубавите мрежи от магистрали поне в тази част на Европа. Сега обаче приходите от толтакси не са достатъчни, за да покрият задълженията. Или, както премиерът го описа цветущо, ние сме страна от 4 милиона и половина, а са ни необходими 80 милиона, за да изплатим магистралите. В същото време, държавните гаранции по заемите се възприемат от Брюксел като държавна помощ, което поставя хърватското правителство в труден лабиринт да намери правилния изход. А това, всъщност, е поредното доказателство, че в преговорния процес нещо много сериозно липсва. И това изглежда се осъзнава и в Брюксел, където миналата година еврокомисарят на разширяването обяви значителна смяна на подхода с решението да се въведе Европейския семестър в процеса на разширяване. 

Каква е новата членка на ЕС?

Зоран Миланович говори в Лондон изцяло без да се позовава на предварително подготвен текст, което не внесе особено много яснота сред аудиторията в LSE каква е новата членка на ЕС и какви позиции застъпва на еврониво. Министър-председателят беше доста по-конкретен пред Сабора (хърватския парламент) в края на януари в отчета [на хърватски език] си за участието му в срещите на върха на ЕС през 2013 година. Впрочем доста добра инициатива да се отчита участието и взиманите решения от името на хърватските граждани. Зоран Миланович призна, че в хърватския политически и публичен живот все още не е пуснало корени съзнанието, че Хърватия е равноправна страна-членка. Правят се опити гражданите да бъдат уплашени от санкции, които постоянно идват от Брюксел заради "тази или онази измислена причина". Всичко обаче е заради незнание. "Хърватия не влезе в Съюза, за да мълчи и да слуша", добави Миланович.

Хърватия, продължи той, се пребори по време на дълготрайния и тежък преговорен процес за равноправност, отговорност и взаимно доверие, без които няма нищо - "нито демократично общество, нито съвременна икономика, а доверието най-напред се основава на рационалността и личните възможности и интереси". Уви, Миланович не спомена нито веднъж казуса "Перкович", който вкара Брюксел в изключително неловка ситуация и доведе до сериозна загуба на доверие между Брюксел и Загреб. 

По отношение на една от най-обсъжданите теми и миналата година в Европейския съвет - дълговата криза в еврозоната, Зоран Миланович, често позициониращ се като остерист, заяви, че тази тема обикновено се свежда до намирането на баланс между два противоречиви процеса - консолидация на публичните финанси и съкращаване на бюджетни разходи от една страна, и провеждането на мерки за възстановяване и растеж от друга. Страните, които са успели да намерят този баланс се броят на пръсти, каза той. Успелите са основно страни, които са провели реформи и консолидация във времена на чувствителен растеж на брутния вътрешен продукт, финансова стабилност и евтини пари. Когато в Хърватия бяха добри времената обаче, обясни той пред хърватските депутати, не са се провеждали реформи и резултатите са видни. 

В този смисъл беше изключително интересно виждането на хърватския министър-председател за успешна страна в ЕС. По време на лекцията си в Лондон той заяви, че единствената страна-членка, която е успяла да спечели от членството си в Общността е Ирландия. Всички останали са проявили сериозни проблеми и плащат висока цена, най-вече Гърция. Тук е важно да се припомни мнението на германския министър на финансите Волфганг Шойбле, според когото най-успешните страни в ЕС в момента са онези, които осъществиха под принуда структурните реформи. И в тази категория, отново, попада Ирландия. Дали Хърватия ще бъде такъв успешен пример все още не е ясно. В Сабора премиерът заяви, че провеждането на реформи е политическо решение. 

Ще се присъедини ли Хърватия към банковия съюз?

Това е въпрос, на който Загреб все още няма отговор, но и видимо не текат обсъждания. Пред хърватския парламент премиерът отчете, че това е била една от водещите теми на срещите на Европейския съвет, но на този етап Хърватия не е готова с отговор. Тепърва ще бъдат разглеждани всички възможности, като се изхожда изцяло от хърватските интереси и най-вече фактите. А те са, че Хърватия е с изключително висока експозиция към еврото, а около 90% от банковия сектор са собственост на страни от еврозоната. Кога обаче ще има отговор на този въпрос, както и на въпроса за членство в еврозоната, не стана ясно нито в отчета на премиера пред националните депутати, нито пред аудиторията в LSE. Това, което е ясно обаче и премиерът го артикулира неколкократно в Лондон, е, че хърватското общество ще остарее преди да забогатее.

В Лондон той каза и още нещо много важно и то е, че ЕС и НАТО имат грях на Балканите. Той специално спомена Босна и Херцеговина, която наскоро опъна нервите на всички в региона със социалните бунтове в цялата страна. Според Зоран Миланович, международната общност и ЕС в частност загубват интерес в мига, в който ситуацията се успокои. В момента цялото внимание е насочено към Украйна, каза той, което е съвсем нормално. Само че продължава да има нерешени проблеми.

Хърватия е нов чудесен урок за европейската интеграция. С нея ЕК приложи наученото от приемането на България и Румъния неподготвени по фундаментите на ЕС - демокрация, върховенство на закона, медиен плурализъм, независима, но отчетна съдебна система, борба с корупцията и организираната престъпност. Покрай опитите да се поправят тези грешки обаче, ЕК изцяло пропусна икономическите реформи. И това е урок, който трябва много внимателно да се приложи към следващите кандидатки. Защото ако Хърватия, паралелно с преговорите, обсъждаше позициите си за фискалния пакт, банковия съюз, членството си в еврозоната и Шенген, тогава едва ли Зоран Миланович щеше да каже "стига толкова Европа". Той добре знае, че трябва да осъществи болезнени реформи, но че това може да му струва премиерския пост. Знание, което можем да наречем "дилемата на Юнкер". 

В заключение можем да обобщим, че най-новата членка на ЕС е със самочувствие, реформираща се, макар и неубедително, държи на националния си интерес, но все още не го е формулирала конкретно. Не знае дали е добре за нея да приеме еврото, нито дали банковият съюз е нещо добро за нея. Знае обаче, че ЕС е по-скоро средство, отколкото цел, но не е сигурна, нито пък обсъжда как точно да използва това средство. Ако отвори малко повече процеса на взимане на решения за позициите си в ЕС, Хърватия би могла сериозно да увеличи интереса към ЕС и по този начин да отговори на много от въпросите от дневния му ред.