English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Борбата за оцеляване на Карамарко удължава политическата криза в Хърватия

Published on , , Загреб, Twitter: @AdelinaMarini
Last change on

Въпрос на дни е правителството на Хърватия да падне. На пресконференция, която се очакваше с дни, първият вицепремиер и лидер на мандатоносителя - Хърватския демократичен съюз (HDZ) -  Томислав Карамарко обяви, че наранената му от скандалите в последните седмици партия ще поиска вот на недоверие на надпартийния премиер Тихомир Орешкович в парламента, където вече чака искане от опозиционната Социалдемократическа партия (SDP) за вот не недоверие срещу самия Карамарко. Този ход ще струва на Хърватия, а и на HDZ още най-малко дни, а по-вероятно седмици на несигурност и нестабилност. А това означава, че дългоочакваните реформи в страната и тази година няма да започнат. 

Един неконсумиран реформаторски брак

Политическата криза в Хърватия беше до голяма степен предизвестена от изборния резултат през ноември, когато двата най-големи политически опонента - социалдемократите на Зоран Миланович и патриотите на Томислав Карамарко завършиха с почти изравнен изборен резултат. Родолюбната коалиция, водена от HDZ, излезе като "относителен победител" на изборите, което означава, че нямаше достатъчно ръце в парламента, за да сформира самостоятелно правителство. Причината за изравнения изборен резултат беше вклиняването между двата археврага в хърватската политика на реформаторската коалиция от независими листи "Мост" като алтернатива и ясно изразената воля на една немалка група от хърватските избиратели за скъсване със статуквото и коренна промяна. 

Още в самото начало преговорите по съставяне на коалиционно правителство бяха белязани от опитите на двата политически мастодонта да претопят (а дори и купят) мостови членове, за да си разчистят пътя до властта и възстановяване на политическия баланс, който владее Хърватия от независимостта й насам. "Мост" обаче се оказаха по-костеливи от очакваното и не се поддадоха. Те успяха да наложат волята си над патриотите и по тяхно искане за премиер беше инсталиран напълно непознатия на политическата сцена премиер Тихомир Орешкович, израснал в хърватската диаспора в Канада, лошо говорещ хърватски език, но с добро досие на мениджър в големи международни компании. Неговото назначаване беше цената за подкрепата на "Мост" за правителство с участието на HDZ. 

Въпреки лошото владеене на хърватски език, нагласите в Хърватия преди половин година бяха, че ако това наистина бъде реформаторско управление, то всякакви езикови недостатъци ще бъдат простени. Уви, проблемите започнаха още в първата седмица на управлението на "Мост" и HDZ. Първият скандал избухна около назначаването на Мийо Църноя за министър на военноветераните, заради това, че не е регистриран на адреса, на който живее, а там има имот, за който е получил субсидиран заем, похарчен за друго. Г-н Църноя разбуни хърватското общество и с идеята си да създаде списък с предателите по време на войната по отделянето на Хърватия от бивша Югославия. Министърът беше бързо отстранен, но с всяко следващо предложение на HDZ за назначение на този важен за патриотите пост следваха нови и нови скандали. 

Вторият голям скандал, който обаче не завърши с оставка, беше на министъра на културата Златко Хасанбегович, който вече месеци предизвиква критики както в самата Хърватия, така и извън нея в опит за възраждане на усташеството и в миналото му на привърженик на Хърватската независима държава (HND), която по време на Втората световна война е била съюзник на фашисткия режим. Въпреки острите международни реакции срещу неговото назначение, HDZ не само не се отказа от него, но дори и го прие в най-висшите си ръководни органи по време на вътрешнопартийните избори през май. 

Последваха още и все по-сериозни скандали, свързани с масови уволнения на началниците в хърватската национална телевизия и радио, смени в Съвета за електронни медии, орязване на финансирането за нетърговски медии и неправителствени организации, обезглавяване на ключови структури. Огромен беше скандалът и политическото напрежение около поисканата смяна на шефа на разузнавателната агенция SOA. Натискът за кадруване в останалите силови структури в страната също беше огромен и донякъде успешен, в полза на HDZ. През цялото това време премиерът Орешкович и финансовият му министър Здравко Марич (HDZ) се опитваха да изплуват над скандалите и да прокарат националната програма за реформи, но без успех. Коалиционните партньори скачаха от скандал в скандал. 

Ниският праг на толерантност към неморалните прояви започваше постепенно да се вдига, докато се стигна до най-големия скандал в Хърватия от времето на бившия премиер и лидер на HDZ Иво Санадер. Сегашният лидер на партията беше обвинен в конфликт на интереси и дори злоупотреба с положение, след като хърватски медии разкриха, че неговата съпруга е имала сключен договор за ПР-услуги с известен лобист на унгарската петролна компания Mol, която притежава контролния пакет от акциите на хърватската компания Ina. Йосип Петрович е не само лобист на Mol, но и личен приятел на г-н Карамарко. С договора си за ПР-услуги г-жа Карамарко, тогава все още Шарич, прави своята кариера в ПР-бизнеса. Името й се оказа замесено и в други спорни сделки, в които беше споменавано името и на руски инвеститори, подкрепяни от Кремъл. 

По всичко изглеждаше, че Карамарко няма да преживее този скандал, но той все още стои на краката си, макар и с цената на разцепление в партията му. Не, Томислав Карамарко няма да се оттегли от постовете си. Вместо това той официално обяви разтрогването на краткия, по-малко от шестмесечен политически брак между HDZ и реформаторите от "Мост на независими листи". HDZ ще внесе искане за вот на недоверие в парламента, което най-вероятно ще бъде подкрепено от социалдемократите, чийто лидер Зоран Миланович също иска падането на правителството и предсрочни избори през юли. 

Към списъка със скандалите трябва да включим и този около образователната реформа, който успя да изкара по улиците на редица хърватски градове над 50 хиляди души. Този протест беше най-ясния знак, че хърватското общество не иска това, което HDZ предлага, а именно консервативна революция по примера на Полша. 

Спасяването на редник Карамарко

Според хърватски медии и анализатори, това е най-тежката политическа криза в страната от войната насам. В основата й стои HDZ, които под лозунга "Ново време, нова сила" показаха, че не са преживели катарзис след случая "Санадер" и другите многобройни скандали в правителството му, чието решаване доведе до успешното присъединяване на Хърватия към ЕС на 1 юли 2013-а година. Партията и лидерът й твърдят обаче, че виновни за кризата са "Мост", които са неопитни политически и са действали по-скоро като опозиция в правителството, вместо като коалиционен партньор. "Мост" от своя страна твърдят, че HDZ са спирачка за реформите им и че са твърде ангажирани с кадруване, вместо с реформите. 

Липсата на хармония в политическия брак между "Мост" и HDZ доведе и до криза в парламента, където в продължение на три седмици не можеше да се събере кворум, за да се гласуват важни закони. Сред липсващите депутати бяха доста от групата на Родолюбната коалиция и HDZ в частност, което принуди лидерът Карамарко, чията поява в парламента в предишния мандат се превръщаше в новина (толкова беше рядко), да заплаши депутатите си, че ще следват наказания за неявявания в пленарната зала. Проблемите между коалиционните партньори ескалираха дотолкова, че премиерът Орешкович беше принуден да поиска оставките на двамата си вицепремиери - лидерите на Мост (Божо Петров) и на HDZ (Томислав Карамарко). 

В последните дни кризата премина изцяло в полето на HDZ, където миналата седмица се състоя извънредно заседание на ръководните органи на партията и според хърватски медии, там са били разменени тежки думи. Дясната ръка на Карамарко Милиян Бъркич го е призовал да се оттегли от правителството в името на оставането на партията във властта, но той отказа. Сега и Бъркич ще изпадне в политическа немилост, както и няколко други видни хадезеовци като евродепутатите Андрей Пленкович, който имаше амбиции да се кандидатира за председателския пост в HDZ тази пролет, но не беше поощрен, и Давор Иво Щир, който с подробно есе поиска миналата година сериозна промяна в редиците и политиката на партията. 

През последните дни усещането от новините беше, че цяла Хърватия е заложник на оцеляването на Томислав Карамарко като лидер на HDZ, преизбран едва наскоро без никаква конкуренция, и като първи вицепремиер. Карамарко твърди, че има зад себе си доверието на избирателите, тъй като HDZ е победителят на парламентарните избори и е най-голямата политическа група в парламента. Това обаче беше така преди огромните скандали, някои от които несъвместими с имиджа на Хърватия на успешно извършила прехода към европейска либерална демокрация и откъснала се от балканския специалитет  на смесване на политически с лични отношения.

Нещо повече, Карамарко изгради защитата си върху тезата, че HDZ под неговото ръководство е победител в последните няколко избора в страната. Той обаче е подведен от тези изборни победи. По време на двата избора за Европейския парламент HDZ успя да победи социалдемократическо-либералната коалиция "Кукурику" (а впоследствие "Хърватия расте") благодарение на преференциалния вот, когато избирателите предпочетоха консерваторката Ружа Томашич, която по онова време беше лидер на Партията за права д-р Анте Старчевич и не е хадезеовка. Преференциалният вот вкара и друг представител на хърватската диаспора в чужбина Давор Иво Щир (роден и израснал в Аржентина), въпреки че беше изпаднал в немилост в партията и беше на последните места в избирателните листи. Той е представител на умереното, реформаторско крило в HDZ, също както и влиятелният му колега в Европарламента Андрей Пленкович, шеф на европарламентарната делегация за отношенията с Украйна и заместник-председател на мощната външна комисия в ЕП. 

Карамарко се хвали и с победата на партията на президентските избори миналата година, заслугата за която е на г-жа Колинда Грабар-Китарович. Тогава надпреварата също беше силно оспорвана. HDZ отбеляза победа и на местните избори в страната. Парламентарните избори на 8 ноември 2015-а година показаха ясно обаче, че когато става дума за цялостна подкрепа за партията избирателите не са толкова сигурни. Томислав Карамарко продължава да е най-нехаресваният политик в Хърватия. Последните социологически проучвания показват, че хърватите в голямото си мнозинство искат нови избори. Подкрепата за HDZ спада осезаемо и ако скоро се състоят предсрочни избори, относителният победител ще е SDP, но резултатът ще е отново несигурен, тъй като очакванията са, че социалдемократите няма да успеят да сформират самостоятелно правителство. "Мост" са най-големият губещ от шестмесечния си брак с HDZ. От тяхната загуба печели най-много сиризоподобната партия "Жива стена", която е силно евроскептична и желае напускане на НАТО. 

Всъщност най-големият губещ от текущата политическа криза е страната, която изгуби доверието на инвеститорите миналата седмица и затова беше отложено издаването на еврооблигации на пазара. Същевременно, данните за икономиката изненадаха със значително по-високия растеж на брутния вътрешен продукт от очакваното - 2.7% за първото тримесечие. Но дори и тази добра новина потъна в тежката политическа криза, чието решение се отлага още в очакване да мине вотът на недоверие. Междувременно се очаква да стане ясно и решението на комисията за установяване на конфликт на интереси по случая на Томислав Карамарко и неговата съпруга. На пресконференцията си днес лидерът на HDZ заяви, че аферата, известна като "Консултантката", е била изобретена с цел да му се навреди. 

Дали Карамарко ще се задържи на краката си и на каква цена ще разберем в следващите седмици, когато предстоят ключови събития на европейската сцена - референдумът за членството на Великобритания в ЕС, бъдещето на ЕС след това, решаването на текущите проблеми с бежанците и сделката с Турция. По всички тези въпроси Хърватия няма позиция и по такава на практика не се работи, заради чакането на решение на политическата криза. Единствената добра новина на европейско ниво е, че Хърватия изрази готовност да вдигне ветото си върху отварянето на глава 23 от преговорите със Сърбия при определени условия. Ако драмата не приключи скоро, Хърватия може и да не разбере дали Съюзът е станал с една членка по-малко, нито какви ще са последиците за нея от това. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required