English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Хърватският консерватизъм води окопна война за оцеляване

Published on , , Загреб, Twitter: @AdelinaMarini
Last change on

За разлика от полския консерватизъм хърватският води тежка борба за оцеляване и вътре, и вън. Това че хърватската консервативна партия Хърватски демократичен съюз (HDZ), която има силни връзки с Католическата църква и страда от "жестоко родолюбие" (по думите на лидера й Томислав Карамарко) и е член на ЕНП, не спечели мечтаното от нея пълно мнозинство на парламентарните избори през ноември миналата година се оказа сериозна пречка за развитието на унгарско-полски сценарий в най-новата членка на ЕС. HDZ управлява в коалиция (която младшият партньор не иска да нарече коалиция) с поредното политическо явление на небосклона - Мост от независими листи, които също имат десен уклон и близост с Църквата, но идеологически чисто минало, а това ги прави необременени, макар и твърде неопитни. Въпреки недостатъците, Мост се оказват единствените, които на този етап удържат орбанизирането на Хърватия, което би било лошо не само за ЕС, но и за целия регион на бивша Югославия. 

Завръщане в миналото

В Хърватия политическата реалност върви наобратно на европейските модни тенденции. Вместо да губят подкрепа, мейнстрийм партиите я възстановяват, а нововъзникващите партии прегарят бързо и остават в историята. Това показаха както последните социологически проучвания, така и вътрешнопартийните избори, които се състояха тази пролет в двете най-големи политически партии в Хърватия, а също и в няколко по-малки, които участват или са участвали в управляващи коалиции. Избори имаше в Социалдемократическата партия (SDP), която доскоро управляваше в коалиция с леви и либерални партии. Избори имаше и в HDZ. И в двете партии досегашните лидери бяха преизбрани. Социалдемократите имаха повече избор - за лидерския пост се състезаваха бившият премиер Зоран Миланович, който е лидер на партията от 2007-а година, и Златко Комадина.

Членовете обаче предпочетоха Миланович, нищо че под неговото водачество партията изгуби в последните 3 години ключови избори - изборите за Европейския парламент и президентските избори миналата година. Също тогава той изгуби и властта. Преизбирането на Миланович означава, че на левия фронт не се очаква нищо ново. Ще се запази реториката и поведенческия модел. Според мартенското социологическо проучване на Crodemoskop, социалдемократите продължават да са втората най-предпочитана партия с 28.2% подкрепа. 

В HDZ също се проведоха избори, като за първи път те са малко по-демократични, тъй като се проведоха по системата един член=един глас. За сметка на това обаче конкуренция нямаше. Томислав Карамарко спечели втори мандат с обещанието да се отхвърлят идеологическите спорове, на които беше базирана цялата предизборна кампания за парламентарните избори и която отрови и следизборното трудно формиране на правителство. С други думи, човекът, който след избирането му на поста за първи път поведе партията към покрайнините на дясното, започна да гради култ към личността на първия президент на независима Хърватия Франьо Туджман и да позиционира битката с основния си опонент по оста усташи-комунисти, за втория мандат обяви рязка смяна на курса. В момента партията е с най-силна обществена подкрепа - 30.9%. 

Третата по сила партия продължава да е Мост от независими листи с лидер Божо Петров, която участва в коалиционното правителство. Подкрепата за нея постоянно спада от 15.4% преди три месеца до 8.9% през март. Бившата трета политическа сила Орах, която имаше реални шансове на президентските избори, но ги пропиля, вече е на политическото дъно. Това е партия със силно изразен зелен профил. В пика на популярността си тя успя да вкара един евродепутат - Давор Шкърлец. Партията беше ръководена от енигматичната Мирела Холи, известна като черната дама, защото се облича все в черно, но след парламентарните избори тя подаде оставка. Оттогава партията е в състояние на постоянен разпад. Изгуби и единствения си евродепутат, след като г-н Шкърлец в открито писмо обяви, че напуска заради несъгласие с управлението на партията. В момента подкрепата на хърватите за нея е 1.6%. 

Друго силно политическо явление, което за малко не обърка политическите сметки на големите за президентските избори в Хърватия, е Сиризоподобната крайно лява и евроскептична партия Жива стена, ръководена от младия Иван Вилибор Синчич. След президентските избори партията прегоря, но в момента отново се забелязва ръст на подкрепата за нея. В момента тя е на четвърто място с подкрепа от 4%. През февруари подкрепата за нея беше 3.1%. Crodemoskop тълкува това като отнемане на гласове от Мост. Останалите нови партии и предизборни коалиции на бивши политически фигури гравитират около и под единия процент електорална подкрепа. 

Любопитното е, че големият хърватски парадокс се запазва и след вътрешнопартийните избори - Томислав Карамарко продължава да е най-нехаресваният политик в Хърватия, но въпреки това беше преизбран на лидерския пост на най-харесваната партия. Допреди загребския кмет Милан Бандич да се появи с партия, която носи неговото име, г-н Карамарко беше на последно място. Сега е на предпоследно. Той е харесван от само 2.5% от хърватите. Архиопонентът му Зоран Миланович се представя далече по-добре. Той е на трето място с подкрепа от 8%, но все по-малко хора го харесват. През февруари той беше харесван от 10.3%. Най-харесваният политик винаги е президентът. В момента това е Колинда Грабар-Китарович, която се радва на симпатиите на 20.1%, но и нейният образ вече не е толкова бистър. Преди тя беше харесвана от 24.6% (през февруари). 

Голямата звезда е премиерът Тихомир Орешкович, който е надпартийна фигура, играеща ключова роля в текущите политически размирици. Подкрепата за него скочи от 2.2% преди два месеца на 16.5% през март. 

Вътрешнопартийни избори имаше и в либералната партия Хърватската народна партия - либералдемократи (HNS), водена доскоро от бившата първа вицепремиерка и външна министърка Весна Пусич. В момента тя е кандидатка за генерален секретар на ООН. На изборите миналия уикенд тя отстъпи лидерския пост на заместника си Иван Върдоляк, който в предишното правителство беше министър на икономиката. С избора на г-н Върдоляк и с оставката на Мирела Холи хърватската политическа сцена се превърна в изцяло мъжка. 

Мени ли вълкът козината си?

Големият въпрос в Хърватия в момента обаче е в каква посока ще поеме Хърватия, която вече е подложена на силен вътрешен (коалиционен) и външен (западни партньори) натиск. Събитията от последните седмици са повече от тревожни и предизвикаха остри реакции от страна на посланиците на ключови хърватски съюзници. Заради медийните репресии, които започнаха моментално след сформирането на новото правителство, дипломатите на няколко страни-членки на ЕС, водени от Австрия, и САЩ реагираха остро на ставащото в страната по време на специална среща с президентката. След това те споделиха реакциите си и в Туитър. Австрийският посланик Андреас Виденхоф написа след срещата: "Току-що имах много интересна среща с колеги и приятели относно медийната свобода. Това е основен приоритет на нашата външна политика". Туитът му беше цитиран от профилите на посолоствата на САЩ, Великобритания и др. 

Официалният профил на холандското посолство - страната, която в момента държи ротационното председателство на Съвета на ЕС - пък публикува красноречива илюстрация, придружена със следния текст: "Свободата на медиите: съществена за всяка демокрация. Това обсъждахме днес и ще продължим да се борим". Реакциите на посланиците не останаха без последици. Президентката ги разкритикува за намеса във вътрешните работи. "Това ми е много странно, като се има предвид, че посланиците не могат и не трябва да се месят във вътрешните работи на приелите ги страни", каза тя. Дискусията продължи отново в Туитър, където австрийският посланик изрази убеждение, че г-жа Грабар-Китарович споделя ангажимента на дипломатите за медийна свобода по целия свят. "Това е една от основните ни ценности", написа още той. Постът беше споделен от няколко посланици, включително и от американската първа дипломатка Джулиета Валс Нойес. 

Медийните проблеми на Хърватия настъпиха, след като още в първите дни от работата на новото правителство бяха уволнени шефовете на държавната телевизия и радио. След това последва смяна на водещите на няколко основни новинарски емисии в държавната телевизия. Имаше искания за смяната и на шефката на Съвета за електронни медии и тя в крайна сметка подаде оставка като за мотив посочи огромния политически натиск. Третата стъпка беше свалянето на сатиричното предаване "Нагласен процес", където управляващите често биваха осмивани. Медийните тегоби продължиха с осъдителната реакция на културния министър Златко Хасанбегович, който вместо да осъди категорично нападението над известния хърватски колумнист на вестник Jutarnji list Анте Томич (негови книги са издавани и в България), той посочи, че журналистите трябва да внимават какво пишат. 

А тази седмица големият скандал се върти около сатиричната статия [на хърватски език] на Хървойе Мариянович за популярното интернет-издание Index. Тя е по повод връщането на тленните останки на хърватския светец Леополд (Богдан Иван Мандич) в Загреб от Падуа, което беше предавано на живо по хърватската телевизия и беше голямо събитие в страната. Тялото на светеца е балсамирано и напълно запазено. Текстът на Мариянович е от 13 април и е озаглавен: "Мъртъвци на живо: Католическите некрофилски оргии - най-гледаното шоу на ХРТ". В текста си той призовава повече да няма масова почуда от британците "и тяхната циркова атракция, наречена кралска сватба, нито пък да се смеем на американците, които изпадат в оргазъм, гледайки лъжливите кеч-борби". Авторът пише още, че не бива повече да се правят забележки и за гей-парадите, защото това, което са предавали на живо по телевизията е като сцена от филм за зомбита. 

"Това подсеща за държавата, в която мъртъвците гласуват, създават политика и отказват да се махнат от публичния живот, макар да са мъртви от 15, 50 или повече години. Пълен площад с хора, които с песни и предаване на живо славят пристигането на пътуващия труп на еднорък светец, защото това е всичко, което трябва да знаете за нас и за това колко думата 'нормално' значи малко", завършва коментара си Хървойе Мариянович. Текстът предизвика остри реакции. Беше осъден и от съюза на журналистите. Междувременно обаче в Index са започнали да пристигат смъртни заплахи срещу изданието и автора, а в Туитър официалният профил на HDZ обяви допитване дали статията е сатира. На моя въпрос дали, ако не е, това означава, че авторът ще го последва съдбата на Ян Бьомерман, който ще бъде съден, заради безвкусната си сатира по адрес на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, от профила отговориха, че когато нещо е обидно, е обидно и ако се наложи Мариянович ще бъде съден.

Не стана ясно кой ще вземе решението дали текстът е обиден или не е и какви критерии ще бъдат използвани. За капак министърът на строителството Ловро Кушчевич (HDZ) започна пресконференцията си преди няколко дни с думите: "Слава на Исус и добър ден" и я завърши с: "Благодаря ви много, дал Бог добро!". Думите му бяха посрещнати като заплаха за светския характер на държавата. Той обаче не вижда нищо лошо в това. То е същото като, когато Обама каже "Бог да благослови Америка" или когато британците кажат "Бог да пази кралицата". 

Темата за участието на църквата в политическия живот е широка и особено актуална на фона на дебатите в цяла Европа за това доколко е реална заплахата от ислямизация и на фона на борбата с религиозните символи и същевременно борбата да се покаже, че Европа е християнски континент. В този смисъл Хърватия не прави изключение, бидейки силно католическа страна. Реакциите на журналистически текстове обаче са истинско мерило за здравината и стабилността на демокрацията, тъй като крачката от реакциите към текста на Мариянович и станалото в редакцията на френското сатирично списание Charlie Hebdo преди година не е кой знае колко голяма. Неслучайно силно послание изпрати връчването на награда Пулицър за карикатура на Джак Оман от Sacramento Bee точно по тази тема. euinside писа подробно по темата за сатирата и карикатурите. 

В Хърватия обаче не само отношението към медиите е проблем. Загриженост у мнозина, включително и у дипломати, буди и скандалът около отбелязването на годишнината от зверствата в хърватския фашистки лагер Ясеновац. Темата се изкачи най-високо в дневния ред на обществото още с назначаването на министъра на културата Златко Хасанбегович, обвиняван, че прави опити със своята научна дейност в миналото да релативизира и омаловажи престъпленията на усташката държава. Днешните му думи, че не подкрепя нито един престъпен режим не успя да убеди представителите на еврейската и сръбската общност в страната, които отказаха да присъстват на официалната церемония в петък. HDZ под ръководството на Томислав Карамарко многократно пропусна да осъди ясно все по-честите случаи на явна подкрепа за усташкия режим, усташките възгласи "Готови за родината" по футболни мачове и централните улици на Загреб както от футболни фенове, така и от черноризци. Някои от тези инциденти ставаха в присъствието на висши представители на властта, включително и премиера Орешкович. 

Всички след това се опитаха да осъдят тези прояви, но до момента няма нито един задържан за слово на омразата, а такива вече има твърде много. Това десничарство е твърде опасно в момент, когато и в съседна Сърбия върви мощна кампания за пренаписване на историята и за релативизация на големи престъпления в историята - и най-новата, и по-старата. Засега натискът срещу Хърватия е само на ниво дипломати. Във вторник също имаше специална среща с дипломати в президенството, но без участието на г-жа Грабар-Китарович, която е на посещение в САЩ. В началото на април на посещение в Загреб дойде и Николас Дийн, специален пратеник на Държавния департамент по въпросите на Холокоста. Той имаше среща поотделно с двамата вицепремиери - Томислав Карамарко и Божо Петров, както повелява традицията в тази коалиция. 

Черните точки, които Загреб трупа с голяма скорост, стават все повече и повече. Това, което дразни западните дипломати, включително и САЩ, е едноличното решение на правителството да блокира отварянето на глава 23 в преговорите със Сърбия. Засега обаче няма официална реакция от страна на ЕК, която е заета да се бори с консерватизма на Полша, с изключение на предупреждението, че ЕК следи отблизо медийната ситуация в страната. 

Какво е бъдещето на Хърватия?

В момента управляващата коалиция се тресе от мощни трусове. Амбициите на HDZ не са задоволени и те търсят начин да се отърват от неудобния партньор Мост. Предвид социологическите нагласи, евентуални нови избори биха могли да доведат истински полско-унгарски сценарий в Хърватия, само че това би било значително по-опасно, отколкото в Унгария и Полша, тъй като в хърватския случай ще бъдат засегнати и болезнени балкански нерви, особено ако сегашният премиер на Сърбия Александър Вучич спечели предсрочните избори на 24 април, каквито изгледи има. Това може сериозно да покачи напрежението между двете страни, което неминуемо означава и проблеми за ЕС. Освен ако наистина Томислав Карамарко е искрен в намерението си да сложи край на идеологическите борби. От думите му трудно може да се заключи подобно нещо, защото той също направи опит да осъди усташството, но имаше и едно "обаче" в стил "а вие защо биете негрите". 

Със Зоран Миланович като основен опонент, смяната на курса изглежда малко вероятна. Усташко-комунистическата идентичност е все още твърде силна и пречи на Хърватия да тръгне по пътя на Гърция, Испания, Италия и други страни, където мейнстриймът изгуби идентичност и отстъпи на нови политически сили. Най-новата история на Хърватия също е мощен източник на електорална храна. Появата на Мост миналата година беше бяла лястовица, която показа, че има една прослойка в обществото, която иска реформи и откъсване от миналото. Спадащата подкрепа за тази лястовица обаче показва, че някои избиратели или се връщат към познатото старо, или ще чакат появата на нещо ново, а дотогава хърватите ще продължат да живеят от зрелищата, които предлагат мейнстрийм партиите. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required