English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Чернова 4: Европарламентът и страните извън еврозоната спечелиха

публикувано на , , София

Проектът на фискалния пакт на ЕС започва да придобива все по-окончателен вид, ако се съди по четвъртата чернова, която изтече късно снощи в британския всекидневник The Telegraph. Ако предишните три пъти текстът се променяше като се започне от самото му заглавие и се стигне до заглавията на отделните глави, сега заглавието си остава същото - "Договор за стабилност, координация и управление на Икономическия и валутния съюз", като без промяна остават заглавията и на отделните глави. Има обаче някои новости, които заслужават специално внимание и точно това ще се опитаме да направим в следващите редове.

Европейският парламент може да обяви победа

Тримата преговарящи на Страсбург вероятно ще бъдат аплодирани следващия път, когато се срещнат с колегите си в Европейския парламент, тъй като са успели да прокарат голяма част от исканията на институцията в четвъртата чернова. Ако преди се предвиждаше Европарламентът да бъде само информиран от президента на еврозоната, то сега e записано, че шефът на парламента може да бъде канен за изслушване, но председателстващият срещите на върха на еврозоната ще представя и доклад пред Европейския парламент след всяка от срещите. Това е голям напредък в сравнение с предишните чернови, в които ролята на единствената институция с пряко избрани от европейските граждани членове беше постоянно избутвана в периферията.

Много съществена победа за европейските институции е някои важни подробности да не бъдат записвани в самия текст на договора, а след влизането му в сила да бъдат предложени от ЕК като вторично законодателство, което ще ги направи част от европейското право. Става дума, например за предварително обявяване на плановете за дългови емисии, което досега фигурираше като отделен текст в проектодоговора. Комисията ще предложи и програми за икономическо партньорство за страните от еврозоната в процедура по свръхдефицит, координация на основни икономически политики за страните от еврозоната.

Европейският парламент може да се поздрави и за друго постижение - ролята му в общуването между страните-участнички и националните парламенти. Евродепутатите критикуваха третия вариант на пакта, тъй като се предвиждаше националните парламенти да общуват със страните-членки, но без участието на Страсбург. В предишната чернова беше записано: "Представители на парламентите на страните-участнички ще бъдат канени да се срещат редовно, за да обсъждат по-специално провеждането на икономически и бюджетни политики в тясно съдружие с представители на Европейския парламент". В най-новата чернова е казано: "Европейският парламент и националните парламенти на страните-участнички ЗАЕДНО ще определят организацията и провеждането на конференция на председателите на бюджетните комисии в националните парламенти и председателите на съответните комисии в Европейския парламент".

И още едно настояване на институцията е взето предвид в четвъртия текст. Евродепутатите неколкократно поставиха под въпрос нуждата от фискалния пакт при положение, че през есента на 2011 беше одобрена реформата на икономическото управление на ЕС. Още в преамбюла е добавено, че напредъкът по изпълнението на средносрочните цели ще бъде оценяван на базата на цялостна оценка на структурния баланс, включително и на базата на приходите и разходите, съобразно със законодателството на Европейския съюз, особено онази му част, която е свързана със засилването на надзора върху бюджетните позиции и надзора върху координацията на бюджетните политики.

Очевидно обаче не е било прието настояването на Европарламента страните да се ангажират с мерки за по-тясно сближаване и по-голяма конкурентоспособност, включително общ погасителен дългов фонд, европейски проектни облигации, данък върху финансовите транзакции и план за въвеждането на стабилизационни облигации.

За разлика от Европейския парламент, може да се каже, че шефът на Еврогрупата (министрите на финансите на страните от еврозоната) претърпя загуба. Досега се предвиждаше той (в момента това е премиерът на Люксембург Жан-Клод Юнкер) да участва на равна нога в срещите на върха на еврозоната, заедно с председателя на Европейската комисия. В Чернова 4 обаче той е изключен от срещите като се посочва, че той МОЖЕ да бъде поканен да присъства на срещите на еврозоната, когато има нужда от приноса му за подготовката и последващата работа по организацията на срещите на върха на еврозоната. С други думи, Еврогрупата ще помага в организацията на срещите на върха, но шефът й може да бъде канен, а може и да не бъде.

На Европейския съвет на 26 октомври лидерите решиха, че еврозоната има нужда от президент като засега тази функция ще се изпълнява от президента на Европейския съвет Херман Ван Ромпой до избирането на нов. С това ролята на Жан-Клод Юнкер, който председателства срещите на министрите на финансите от еврозоната беше значително орязана, което се смята за резултат от постоянните му конфронтации с германския канцлер Ангела Меркел. Жан-Клод Юнкер е един от ветераните политици в Европейския съюз в момента и имаше доскоро голямо влияние върху взимането на решения.

В същата тази глава, която се отнася до управлението на еврозоната е записано и голямо благоволение за страните-членки извън Икономическия и валутния съюз (ИВС). За тях се предвижда, но при условие, че ратифицират фискалния пакт, да бъдат канени, когато е подходящо да обсъждат конкретни въпроси по изпълнението на Договора да участват в срещи на върха на еврозоната. При това - повече от веднъж годишно. Запазва се и опцията страна извън еврозоната да поиска доброволно да прилага целия или части от договора и преди влизането си във валутния съюз.

Друга много съществена промяна, свързана с неевро-страните е, че онези, които се ползват с отлагане или изключение все пак ще получат специално внимание. Това е записано в изцяло нов текст, който започва с многоточие, което може да означава, че страните ще бъдат изредени поименно: "Като се отбелязва, че ... са страни по договора, чиято валута е еврото и че като такива ще бъдат обвързани с положенията в този Договор от първия ден на месеца след депозирането на техния инструмент на ратификация, ако Договорът е в сила към тази дата; Като отбелязват също, че останалите страни по договора, които към момента на подписването на този Договор са страни-членки на Европейския съюз с отлагане или изключение от участие в единната валута може да бъдат обвързани, ако отлагането или изключението не са отменени, само от онези положения на Глави ІІІ и IV ["Фискалния пакт" и "Координация на икономическата политика и изравняване"], които те решат, след като обявят при депозиране на инструмента си на ратификация или на по-късна дата, че имат намерение да бъдат обвързани".

Страни с отлагане са всички, които се присъединиха към Европейския съюз през 2004 и 2007-а година и все още не са членки на еврозоната. Страни с изключение са, например Великобритания и Дания, които са обявили изрично, че не желаят да споделят обща валута с партньорите си от ЕС. Този нов текст е изключително важен, защото отразява склонността на договарящите се да направят реверанс и към Великобритания, която твърдо отказа да участва във фискалния пакт, но и към Дания, която демонстрира нежелание, тъй като смята, че съществената част от предлаганите във фискалния пакт мерки отдавна са приложени в националното й законодателство.

Леки промени във фискалния пакт

В Глава ІІІ, която е посветена изцяло на фискалния пакт е изчистено голямото двусмислие, създадено в предходната чернова в чл. 7, където е премахнато доста странното позоваване на "очевидното" мнозинство при процедурата за обратно гласуване. В новата чернова е използвана думата "установено". Във Вариант 3 се казваше, че страните по договора от еврозоната се ангажират да прилагат предложенията и препоръките на Европейската комисия, когато е установено от Комисията, че са в нарушение на критерия за дефицит в рамките на процедурата по свръх дефицит. Това задължение обаче може да бъде отменено с обратно гласуване ако, както пишеше във Вариант 3, е "очевидно", че сред страните от еврозоната има квалифицирано мнозинство с "различно виждане".

Във Вариант 4 текстът е доста по-прецизиран и ясен: "Това задължение няма да се прилага, когато е УСТАНОВЕНО сред страните-участнички, чиято валута е еврото, че квалифицирано мнозинство от тях, изчислено по аналогия със съответните положения в Договорите на ЕС, без да се взима предвид позицията на засегнатата страна-участничка, СЕ ПРОТИВОПОСТАВЯТ НА ПРЕДЛОЖЕНОТО РЕШЕНИЕ ИЛИ ПРЕПОРЪКАТА".

Глоби за неспазващите решенията на Европейския съд

Член 8, който определя ролята на Европейския съд се е разраснал от само 1 текст до цели 3 параграфа, в който много по-подробно е описано при какви условия страна-членка може да бъде дадена на Европейския съд за неспазване на поетите с този пакт ангажименти. ЕК продължава да е с ограничени функции за разлика от Чернова 2, където беше дадена възможност Комисията сама да сезира съда от името на страните-членки. Новост е, че несъобразяването със задължителното решение на съда ще бъде наказвано с парична глоба, която е определено да не надвишава 0.1% от брутния вътрешен продукт. Нещо повече, сумата ще влиза директно в спасителния фонд - Европейския механизъм за стабилност.

Пактът "Евро+" вече не е определящ

В предходната версия на документа беше записано, че страните-участнички ще предприемат нужните действия за координация на икономическите политики и за икономическо изравняване така, както са описани в пакта "Евро+". В Чернова 4 обаче пактът не се споменава, а вместо него е записано: "Страните-участнички ще предприемат необходимите действия и мерки във всички сфери, които имат значение за доброто функциониране на еврозоната в преследване на целта за стимулиране на конкурентоспособността, заетостта, да допринесат допълнително за устойчивостта на публичните финанси и за подсилване на финансовата стабилност".

Все пак "Евро+" не е изцяло изоставен. Отново в преамбюла той не просто е споменат, а текстът за него е прецизиран. В третия вариант се припомняше, че държавните и правителствени ръководители на страните-членки са се договорили на 26 октомври 2011 да подобрят управлението на еврозоната, включително и чрез приемането на пакта "Евро+" на 25 март 2011. В четвъртата версия вече е добавено: "..., който идентифицира въпроси от съществено значение за стимулиране на конкурентоспособността на еврозоната".

Има и още няколко дребни, но значителни промени в четвъртата версия, като например същественото уточнение в чл. 11, където вече не се говори за "работа към обща икономическа политика", а за "по-тясно координирана икономическа политика". В предходния вариант беше посочено, че спазването на фискалния пакт е условие за получаване на финансова помощ от ЕМС, докато сега условието е пактът да бъде ратифициран. Нещо повече, изисква се освен да е ратифициран, да е и вкаран в националното законодателство в определения срок, който е 1 март 2013 г. [трябва да се отбележи, че този срок е запазен и във Вариант 4].

Запазва се и предложеният с предходния вариант брой от 12 ратификации, необходими за влизане в сила на Договора. Остава и 5-годишният срок за включването на разпоредбите на Договора в законодателството на ЕС.

коментари
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.