English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Хърватия не е Гърция ... все още

Published on , , Загреб, Twitter: @AdelinaMarini
Last change on

На 1 юли Хърватия отбелязва две години от присъединяването си към ЕС. Едва ли е повод за радост на фона на изненадващото развитие на кризата с Гърция. И не толкова защото хърватите се чудят дали правилно са постъпили като са се присъединили към съюз на ръба на разпада, а защото в продължение на месеци хърватската общественост разсъждава дали са прави, основно, германски медии да твърдят, че Хърватия е втората Гърция в ЕС. Всъщност, не беше необходимо немски медии да започнат да пишат за това. Самите хървати си задават този въпрос от доста време, но сега с огромна интензивност. Ставащото в Гърция е по първите страници на повечето национални и регионални всекидневници и седмичници. По телевизиите това е една от водещите новини. Репортажите и анализите се простират от задълбочено информиране за ситуацията в самата Гърция до отражението й в Хърватия и за хърватската икономика. 

Популистите нямат добра хранителна среда

На пръв поглед на мнозина изглежда, че Хърватия наистина я чака съдбата на Гърция. И аргументи за това има много, при това са съвсем логични, но все пак има и доста разлики. Основна разлика е, че хърватите са реалисти и трудно се поддават на популизъм. Все още не са се и сблъскали сериозно с явлението, тъй като двете най-големи парти - лявоцентристката Социалдемократическа партия (SDP), която управлява в момента в коалиция с либералите и една от пенсионерските партии, и дясната Хърватски демократичен съюз (HDZ), въпреки провалите си, все още се радват на голяма обществена подкрепа. Миналата година на хърватския политически небосклон изгря звездата на хърватската Сириза - движението "Жива стена" за борба срещу изгонването на хора, изпаднали в неспособност да плащат ипотеките си, един от основните лидери на което, Вилибор Синчич, спечели огромна подкрепа на президентските избори през януари - 16.42% от гласовете. 

Най-новите социологически проучвания показват обаче сериозен спад за крайно лявата "Жива стена" и за другата лявоцентристка, но зелена по своята същност партия ОРАХ в полза на SDP. Според проучването на "Кробарометър" от миналата седмица, SDP за първи път поведе пред HDZ. Подкрепата за партията на премиера Зоран Миланович е 30.7%, а за предвожданата от HDZ коалиция на бившия шеф на разузнавателната служба и бивш министър на вътрешните работи Томислав Карамарко 29.9 на сто от анкетираните. Според социологическата агенция, HDZ не са отбелязали спад, а по-скоро SDP са взели от гласовете за другите леви партии, именно "Жива стена" и ОРАХ, които вече имат съответно 7.4% и 5.1%. Двете партии, които миналата година изглеждаше, че са способни сериозно да разбъркат политическите карти в Хърватия, бавно, но стабилно губят подкрепа. 

Всички са остерианци

Друг признак, по който Хърватия се отличава значително от Гърция е, че тук остерианството не е мръсна дума. Премиерът Зоран Миланович е привърженик на строгата фискална политика, въпреки че действията му не доказват това. И все пак, от началото на своя мандат правителството се опитва да се придържа към законите за фискална дисциплина, на някои от които беше инициатор. Премиерът Зоран Миланович е в групата на източноевропейските лидери, които не изпитват особено съчувствие към тегобите на гръцкия народ, особено на неговите политически лидери, защото смятат, че техните граждани са по-бедни от гръцките и имат не по-малко сериозни изпитания пред себе си. Въпреки тези свои възгледи обаче, правителството на г-н Миланович не съумява да свали в границите на нормите на Пакта за стабилност и растеж бюджетния дефицит. Хърватия в момента се намира в процедура по свръхдефицит, който трябва да коригира до 2016-а година, но настоява за отсрочка.

Според пролетната прогноза на ЕК, бюджетният дефицит на Хърватия се очаква тази година да достигне 5.6%, а догодина да се увеличи до 5.7 на сто, ако се запази сегашната фискална политика. Дългът на страната нарасна значително през последните години и особено от миналата година, когато Хърватия въведе европейската методология ESA, която включва и задълженията и на предприятията с държавно участие. За тази година прогнозата за публичния дълг е 90.5% от БВП, а за 2016-а ЕК предвижда хърватският държавен дълг да достигне 93.9% от БВП. Макар да е доста висок, това ниво на публичния дълг е почти същото като във Франция. До миналата година Хърватия беше в продължение на 6 години в рецесия, но излезе тази година. Очакванията на ЕК са икономиката на Хърватия да нарасне с 0.3% през 2015-а, а догодина брутният вътрешен продукт се очаква да набъбне с 1.2%. 

Безработицата в Хърватия също е проблем. Тя е сред най-високите в ЕС - 17.0%, като по дял на младежката безработица Хърватия се нарежда след Гърция и Испания. Хърватия се включи за първи път в Европейския семестър едва през миналата година, тъй като семестърът покрива страните-кандидатки едва от тази година. Първите национални конкретни препоръки и икономическият анализ, който ги съпровождаше, показваха много ясна картина какво не е наред с хърватската икономика - прекомерна регулация, затворен пазар на труда, високо данъчно бреме както върху труда, така и върху бизнеса, и потреблението. ДДС в Хърватия е 25%, като изключение има за туризма, хляба и млякото. 

Докладът за 2015-а година показва [на английски език], че Хърватия работи за изпълнение на препоръките, но много бавно. Предприета беше реформа на пазара на труда, но ЕК казва, че ефектът от нея тепърва трябва да се види. Предприети са и реформи за справяне с ДДС-измамите и ниската данъчната събираемост. Хърватският пример по отношение на данъчната събираемост е много подходящ за Гърция, която страда от хронично ниска събираемост. Правителството въведе за първи път касови бележки - така наречената фискализация - в средата на своя мандат. Това стана в пика на туристическия сезон. Трябва да се отбележи, че в Хърватия, също като Гърция, туризмът заема значителна част от брутния вътрешен продукт и е важен източник на приходи. Тогавашният финансов министър Славко Линич въведе закона с изключителна строгост, като се затваряха заведения по морето в пика на сезона за само няколко евро разминаване между това, което показва касовият апарат и касовата наличност. 

В резултат само 2 години по-късно в Хърватия е рядкост да не се издава касова бележка, а законът позволява, ако не получите бележка, да не си платите сметката. Това показва, че при наличие на политическа воля, е възможно да се направи много. Извън това обаче, Хърватия има системен проблем с корекцията на заплатите. Според ЕК, системата за определяне на заплатите не е гъвкава и не е адаптирана спрямо макроикономическата среда. Огромните разлики между заплатите в частния и публичния сектор са изключителна слабост, смята ЕК. Колективното договаряне е непрозрачно и трябва да се промени. Бизнес-средата в страната също страда от сериозни институционални проблеми, включително регулаторна нестабилност, слаб законодателен контрол на качеството, дискриминаторни практики и множество парафискални такси. Липсва прозрачност и предвидимост в работата с администрацията. ЕК е на мнение също, че новата стратегия за борба с корупцията еървата страна в региона, в която бивш премиер беше осъден за корупция, както и множе без фокус и липсват достатъчно подробности. За разлика от Гърция обаче, Хърватия е пство високопоставени чиновници, а дори и цяла политическа партия

Анализът на Международния валутен фонд е доста по-снизходителен към Хърватия, отколкото този на ЕК. В доклада [на английски език] след приключването на мисията на фонда от 2 юли хърватските власти са всъщност похвалени за проведените от тях структурни реформи. И макар че Фондът е съгласен с много от заключенията на ЕК, експертите му смятат, че макроикономическите и финансовите рискове изглеждат овладяни, тъй като правителството покрива над 80% от финансовите си нужди от вътрени източници, особено банки. Рисковете за отлив на капитал и нестабилност на валутата са овладяни от благоразумна регулация. 

Хърватия все още е далече от гръцкия сценарий

Като цяло, всички значими политически сили се застъпват за строга фискална дисциплина с изключение на "Жива стена". В момента най-обсъжданата тема в хърватското публично пространство е икономическата програма на HDZ, която ще бъде официално представена веднага след назначаването на дата за парламентарните избори. В медиите вече изтекоха някои подробности. От тях става ясно, че коалицията е твърдо решена да проведе реформите, които досега няколко правителства наред отлагаха. Много от тях са болезнени. Сред тях е и една миналогодишна препоръка на ЕК, която е отпаднала от тазгодишния Европейски семестър - в администрацията назначенията да се правят на база заслуги, а не на партиен принцип. В Хърватия това все още е голям проблем. Всички шефове на държавни предприятия или фирми с държавно участие се назначават на партиен принцип. 

Лидерът на HDZ Томислав Карамарко заяви тази пролет, че Хърватия трябва да мине през "долината на сълзите". Уви, хърватите все по-малко вярват на предизборни програми. Един от масовите всекидневници 24 sata излезе с критичен материал по повод икономическата програма като написа, че в нея няма нищо ново. "Програма на повторенията" е заглавието на текста във вестника, в който пише, че всяко лято телевизиите повтарят филми, сериали и новини, излъчени през годината, за да пълнят ваканционната си програма. Партиите също на всеки четири години притоплят една и съща програма, която обаче не изпълняват. Според изданието, Хърватия с години има да учи от гръцките уроци.

"Какво научихме след Гърция? Знаем, че е гибелно да се дават и взимат пари, които не може да се върнат. Научихме, че мерките на контрол от Брюксел са преслаби. Знаем, че много страни-членки в ЕС не могат да издържат на бюджетната дисциплина. Знаем, че е тежко и скъпо да се провеждат реформи, но е по-скъпо и тежко да не бъдат започвани. Знаем, че големите спортни събития (гърците завиха в черно и олимпийските игри) не са за бедни държави. Знаем, че вплитането на геополитиката в икономиката е смъртоносно. Гърците бяха приети в ЕС, за да не отидат при руснаците. Даваха им пари, за да не изпаднат в диктатура. Всичко това го знаем. Само не знаем къде е изходът и ще бъдем ли малко по-умни", пише в редакционен коментар 24 sata

В момента Гърция или предстоящ гръцки сценарий за Хърватия е водеща тема. В нея се включи и президентката Колинда Грабар-Китарович, която свика икономическия си съвет и призова за промяна на манталитета на институциите и гражданите. Без това няма да има работни места, каза тя. Според бившата министърка на финансите на Хърватия в правителство на HDZ Мартина Далич, проблемът в Хърватия е, че липсва доверие в пазарната икономика. Това недоверие присъства в почти всички партии. Друг проблем, каза тя в интервю за най-новия вестник на хърватския медиен пазар Telegram, е, че на голяма част от домашните икономисти идеите и предложенията са застинали някъде в 60-те години на миналия век и дори по-рано. Реформите в Хърватия само се имитират, не се провеждат и това е друг сериоен проблем, обясни тя. 

И все пак, въпреки многото прилики разликите между Гърция и Хърватия са значителни. Голяма част от тях се дължат на много по-строгия процес на присъединяване на Хърватия. Тя беше първата страна след последното голямо разширяване, което приключи с България и Румъния на 1 януари 2007-а година, за която бяха наложени много по-строги критерии за присъединяване. Едва след членството на Хърватия обаче ЕК най-сетне обърна внимание на жестоките икономически проблеми на страните-кандидатки. Важно е да се отбележи, че Хърватия е относително млада държава в сравнение с всички останали членки на ЕС. Тя е на крехката възраст от малко над 20 години, през които трябваше да изгражда институции, да се възстановява от войната, да води преговори с ЕС. Подобна трансформация за толкова кратко време е предизвикателство за икономиката. 

Най-важната разлика между Гърция и Хърватия обаче е, че хърватите са наясно, че имат проблем и че този проблем е домашен, а не внесен отвън. И макар че голяма част от хърватското общество страда от своеобразен евроскептицизъм, рядко може да се чуе, че ЕС е част от проблемите на Хърватия. И още нещо, Хърватия с Европейския семестър и по-взискателното си присъединяване вече е под строгия надзор на ЕС. В доклада си за 2015-а година по Европейския семестър ЕК отчита, че хърватското правителство изразява несъгласие с някои препоръки и становища на ЕК, но диалогът със Загреб е конструктивен. Нещо, което не може да се каже за правителството на Алексис Ципрас.

Ако HDZ дойде на власт, много е вероятно това качество на диалога с Брюксел да се запази, най-малкото защото неговата партия е член на ЕНП, където силно влияние има германският канцлер Ангела Меркел. А Германия е пример за хърватите. Ако HDZ се откаже от завоя си към крайното дясно с националистична реторика и се фокусира върху икономиката, както стана в първия кръг на президентските избори, много е възможно това да бъде основна тема в предизборната кампания. Тогава хърватите ще бъдат изправени пред по-рационален избор - дали наистина е време да минат през долината на сълзите или да изиграят гръцкия сценарий. Ако изберат второто обаче, трябва да са наясно, че не са част от еврозоната и едва ли ще имат много съюзници. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required