English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

В Хърватия духа вятър на промяната

Published on , , Загреб, Twitter: @AdelinaMarini
Last change on

Президентските избори в края на 2014-а година в Хърватия предложиха няколко изненади и много храна за анализи и размисъл. Най-голямата изненада е, че всъщност големият победител в първия кръг, който се състоя на 28 декември, е най-младият кандидат в историята на страната 25-годишният Иван Вилибор Синчич. Той успя да опровергае всички прогнози, като получи доверието на 16.42% от гласовете, при това със скромна сума пари. По неговите думи той е похарчил за кампанията в кеш около 25 хиляди куни, което е около 4 000 евро и още около 80 хиляди куни под формата на различни услуги. Тоест, общата сума е 100 000 куни (14 000 евро). Другата изненада е, че кандидатът на дясната опозиция Хърватски демократичен съюз (HDZ), която през последните 2 години отбелязва приплъзване към крайното дясно, Колинда Грабар-Китарович получи почти същия брой гласове, както и сегашния държавен глава Иво Йосипович. За нея гласуваха 37.22%, а за г-н Йосипович 38.46%. За първи път в най-новата история на Хърватия надпреварата е толкова тясно. Нищо зад тези данни обаче не е толкова просто, колкото изглежда. 

Голяма част от гласоподавателите иска страната да се издигне на следващото ниво на демократично развитие. Друга, също толкова голяма част, не желае никаква друга промяна освен към повече консерватизъм и проявява симпатии към крайно дясното. Появи се и трета група, която изненада всички в Хърватия, от хора, които желаят скъсване със статуквото и изцяло нов път. Всичко това обаче се събра в само 47% избирателна активност. Въпреки появата на нови политически звезди, близо 53% от избирателите не са намерили смисъл в гласуването. Дали това се дължи на твърде ограничените правомощия на хърватския президент (доста по-малки от тези на българския държавен глава), на силните снежни бури или просто на липсата на достатъчно привлекателна политическа опция, не е особено ясно на този етап, но затвърждава тенденцията от европейските избори през 2014 и 2013-а година, когато бяха поставени рекорди по ниска избирателна активност.

На Хърватия й е време за промяна, но каква да бъде тя?

2014-а година беше повратна за Хърватия. Тя разби илюзиите, че икономическата криза в страната е нещо временно, което ще отмине веднага щом се пооправи икономическата ситуация в еврозоната, а е системен проблем. Затова и икономическите теми бяха централни в предизборната кампания. 2014-а година разкри също така острата нужда от пряка демокрация и за това заслуга има ... ЕС. По тази причина трима от общо четиримата кандидати в президентската надпревара се застъпваха за втора хърватска република. Кандидатите може да се опишат най-просто като двама твърдо десни, един либерал и един антисистемен. 

Хърватският Бепе Грило или Алексис Ципрас?

Появата на Иван Вилибор Синчич на политическата сцена и огромната подкрепа за него е резултат от дългогодишната рецесия, в която се намира хърватската икономика. Миналата година, шестата поред, МВФ каза за Хърватия, че е в "необичайно дълга рецесия". Изгледите и за 2015-а не са особено обнадеждаващи, въпреки че Европейската комисия очаква в есенната си икономическа прогноза излизане, макар и с малко. Изход се очакваше и през миналата, и през по-миналата година. В Италия Бепе Грило се появи в резултат на трайната неспособност на политическото статукво да произведе необходимата промяна, като в статуквото обаче се включва и ЕС, и еврозоната в частност. Движението на Грило "Пет звезди" е без съмнение евроскептично. В този смисъл Синчич се различава от Грило, но само на пръв поглед, тъй като Хърватия е евроскептична по природа.

Подкрепата за ЕС беше меко казано неубедителна на референдума за присъединяването на страната към Съюза. Нагласите се запазиха почти същите, както и тогава. Засега са малко обвиненията към самия ЕС като такъв, че стои в основата на хърватските икономически неволи, както е в Италия или в Гърция, но и любовта към него не е толкова голяма, колкото е била някога в Италия, Гърция или пък в България. Иван Вилибор Синчич е антисистемен играч. Той се бори срещу всичко и всички, но най-вече за монетарен суверенитет. Това е оста, около която се въртеше платформата [на хърватски език] му, но съвсем не в минало време. Той твърдо заяви след изборния ден, че смята да използва даденото му доверие, за да се яви на парламентарните избори по-късно тази година, тъй като именно парламентът е мястото, където той може да осъществи идеите си. Той отказа да подкрепи кандидатите, които ще се състезават във втория кръг на 11 януари - Колинда Грабар-Китарович и Иво Йосипович. 

Макар да не се отказва възможността от бъдещо коалиране с някоя от сегашните политически сили за или след изборите за Сабора в края на годината, той ясно заяви, че няма да се обвърже с никого, който не подкрепя искането му за монетарен суверенитет. В програмата си г-н Синчич е записал, че през 1994-а година Хърватия е изгубила "най-важния си суверенитет", а именно властта над парите си. Това е станало с Маастрихтския договор, с който Хърватия е изгубила най-важния си паричен инструмент - първичната емисия на пари. От въвеждането на хърватската парична единица (куна) досега, парите се създават изключително и само в частните банки, така наречената вторична емисия чрез кредит. Това, според него, "не е нищо друго освен неприятелска окупация". "Това, което не е направено с оръжие, ще се направи с друго - корпорациите и банките ще превземат нашата територия, източниците и стоките и ще лишат народа ни от права и частно имущество", пише в платформата му. Затова той се застъпва за "деприватизация" на парите, което означава да се използват механизмите на държавата и на Хърватската народна банка (ХНБ) да създава пари. 

Странна е връзката, която Синчич прави с Маастрихтския договор, приет през 1992-а година. С него се създават фискалните правила, които поставят началото на общата валута. Договорът важи само за страните-членки на ЕС. Към онзи момент Хърватия не е била член на ЕС. 

Друг важен аспект от програмата на Синчич е създаването на втора република, защото, според него, Хърватия не е станала това, "което искахме". Освен че трябва да се върне паричният суверенитет на държавата, трябва да се проведе и лустрация, така че служителите на бившия двупартиен режим и на комунистическия режим да бъдат премахнати от общественоотговорни позиции. "Трябва да спрем да даваме сила на престъпниците и хората без визия", казва той. За лустрация се застъпва и най-голямата опозиционна партия в Хърватия HDZ, която обаче е част от проблема, тъй като е в основата на независимостта на Хърватия от бивша Югославия и е отговорна за поставянето на основите на младата демокрация. 

Желанието на Иван Синчич за монетарен суверенитет е обяснимо предвид неговия кратък житейски път. Той е активист от сдружението "Жива стена", борещо се срещу отнемането на имущество от банките, заради невъзможност да се върне кредит. Той има амбиция и да се направи ревизия на всички приватизационни договори от ранните дни на независимата хърватска държава, тъй като, според него, с приватизацията е извършен народен грабеж. 

По подобие на други популистки и антисистемни партии в ЕС, Иван Вилибор Синчич изглежда вероятен съюзник на Владимир Путин, тъй като ясно заявява своя антиамериканизъм. От предизборната му платформа става ясно, че САЩ са най-голямата "индустрия на войната" и доминират в НАТО, на която Хърватия е член. Инвестициите на американската държава във военно-промишления комплекс растат всяка година, като тенденцията е започнала в началото на Втората световна война. Процесът кулминира в края на Студената война, пише в платформата. "Ако САЩ не воюват, няма да могат да издържат икономически и ще повлекат със себе си целия свят, който трябва да следва техните вложения и модел на развитие. От описаното е напълно ясно, че САЩ със своята икономика и външна политика са траен генератор на война, нестабилност и хорски неволи в света". И тъй като НАТО е само продължение на "ръката на американския империализъм", Хърватия трябва да се откаже от членството си в организацията, смята Вилибор Синчич. 

По хърватското законодателство всеки кандидат получава държавна субсидия в зависимост от получения брой гласове. Заради доброто си представяне такава субсидия получи и Вилибор Синчич. Той заяви, че ще използва парите, за да се подготви за парламентарните избори. В момента голямата дилема е дали той ще успее да повтори и дори увеличи успеха си от президентските избори или ще потъне в забрава. Това ще зависи изключително много от реакцията на традиционните и някои съвсем нови партии. След края на изборния ден двамата най-силни кандидати - Грабар-Китарович и Йосипович заявиха, че са схванали посланието. Г-жа Грабар-Китарович поздрави Вилибор Синчич по време на следизборната си реч, като заяви, че неговата победа показва ясно нуждата от промяна. Иво Йосипович беше по-сдържан като каза, че резултатът на Синчич е ясен сигнал към политическото статукво. 

2014-а беляза стабилния възход на една нова политическа партия в Хърватия - ORaH (Устойчиво развитие на Хърватия) на бившата министърка на околната среда Мирела Холи. Въпреки че партията й е с ясен зелен профил, силната подкрепа за нея се обяснява именно с желанието на хърватите за нещо ново, на което да се доверят. На евроизборите тя успя да вкара евродепутат. Социологическите проучвания класираха Мирела Холи на второ място по одобрение след сегашния президент Иво Йосипович, а партията й се класира в проучванията в края на годината на второ място, като изпревари социалдемократите на премиера Зоран Миланович. Тя обаче отказа да се включи в президентската надпревара със собствен кандидат и вместо това подкрепи г-н Йосипович. Според някои анализатори, това би могло да се окаже голяма грешка след изгряването на Синчич, който категорично се обявява срещу всички.

Ако Синчич успее да повтори успеха си в края на годината, това ще бъде много лоша новина за хърватската икономика, защото ще означава, че страната ще навлезе в период на политическа нестабилност. Това обаче ще е добра новина за Путин, който ще придобие влияние в още една балканска държава (след Сърбия). Голямата разлика е, че Хърватия е производител на природен газ и петрол, като се опитва отчаяно да избегне апетитите на Газпром да сложи ръка върху проучванията за петрол и газ в Адриатическо море. 

Колинда не е Марин льо Пен, но би могла да бъде

Бившият министър на външните работи в правителството на Иво Санадер Колинда Грабар-Китарович, която след това стана помощник на генералния секретар на НАТО, е кандидатът на HDZ. От четиримата президентски кандидати тя и Милан Куюнджич са единствените чисто партийни кандидатури. Вилибор Синчич е независим, който тепърва ще основава партия на базата на сдружението "Жива стена", докато Иво Йосипович е подкрепен от коалиция от 17 партии, включително и социалдемократите, от които той се дистанцира по време на първия си мандат като държавен глава. Затова и резултатът на Колинда Грабар-Китарович трябва да се разглежда като изцяло резултат за HDZ, вместо като нейно лично постижение. Именно тази особеност предизвика остри дебати в Хърватия относно достоверността на социологическите проучвания, тъй като резултатите от изборите показаха силно разминаване с прогнозите, които даваха на г-н Йосипович преднина от близо 10 процентни пункта и дори победа още в първия кръг. 

Вместо това обаче, двамата завършиха на практика с равен резултат, защото разликата им е малко над 1 процентен пункт. Биографията на Колинда Грабар-Китарович предполага, че тя по-скоро би следвало да е с либерални схващания, вместо да подкрепя национализъм и на моменти краен деснизъм. Според биографията, която е изпратила на един от най-четените вестници в страната Vecernji list, Колинда Грабар-Китарович е била жертва на предразсъдъци и ксенофобия, бидейки представител на рядко малцинство в страната със специфичен диалект. Нещо, което е добре познато като феномен и в България - хората да бъдат подценявани заради диалектни особености. Тя заминава да довърши гимназия в САЩ, където, по собствените й думи, е открила свободата и толерантността. Възмущава се от дълбокия консерватизъм във висшите училища в Хърватия по времето, когато е учила там, но въпреки това се съгласи да бъде кандидатка на HDZ, която под ръководството на бившия вътрешен министър и бивш шеф на контраразузнаването Томислав Карамарко се превърна в националистична, консервативна, със силна привързаност към Църквата и със зараждащ се култ към личността на първия президент на Хърватия Франьо Туджман партия. 

И макар че заявява, че ще бъде президентка на всички хървати, без значение дали са леви или десни, предизборната платформа [на хърватски език] на Колинда Грабар-Китарович разкрива някои тревожни тенденции. Първата е, че тя разчита особено силно на ветераните от войната за независимостта и кани бивши генерали в своя съветнически екип. Това е особено показателен ход в момент, когато в региона напрежението отново започна да се покачва заради завръщането на Воислав Шешель на сръбската политическа сцена и отказа на управляващите в Сърбия публично да се отрекат от него и неговите войнствени и ксенофобски изказвания и провокации. В подкрепа за тази тенденция е решението на предизборния щаб на HDZ Колинда Грабар-Китарович да посрещне 2015-а година в щаба на протестиращите военноветерани в Загреб, които искат оставката на министъра на ветераните заради негово изказване миналата година. 

В програмата на кандидатката се споменава съвсем ясно и Франьо Туджман като основа на хърватската държавност и се казва още: "Хърватските ветерани бяха, са и ще бъдат основа на съвременната и суверенна хърватска държава и система на национална сигурност". Едва ли може да има по-лош тайминг за подобна доктрина и то след период, в който Хърватия беше сочена за пример на успешна евроинтеграция в смисъл на трансформативната сила на ЕС. 

Втората тенденция е свързана с Босна и Херцеговина, която получи мощен европейски тласък в края на годината, благодарение именно на Хърватия. Страната години наред отбелязваше застой в евроинтеграционния си процес, което беше посрещано хладно и с критики от страна на ЕС. Съюзът действаше така, сякаш няма нищо общо със създаването на Дейтънска Босна и Херцеговина. Инициативата на хърватската дипломация под ръководството на първия вицепремиер и министър на външните работи Весна Пусич (либерал) Босна и Херцеговина да получи специално внимание от ЕС позиционира Хърватия като конструктивен и активен играч в европейската външна политика в региона. От предизборната програма на Колинда Грабар-Китарович обаче става ясно, че тази политика ще се промени значително, ако тя бъде избрана.

За нея най-важен приоритет е "защитата на хърватския народ в Босна и Херцеговина. Виждам Босна и Херцеговина като държава с три равноправни конституционни народи: бошняци, сърби и хървати, както и останалите малцинства". Г-жа Грабар-Китарович смята, че са необходими конституционни промени в БиХ, които да осигурят равноправност на трите народа. Това означава на практика предоговаряне на сегашното устройство на страната, което се състои от два ентитета - република Сръбска и федерацията Босна и Херцеговина, която преди се наричаше Мюсюлмано-хърватска федерация. HDZ отдавна се застъпва за това хърватите да си имат собствен ентитет. Партията поддържа тесни връзки със сродната си партия в БиХ, чийто кандидат спечели парламентарните избори през есента. 

Отношенията на Хърватия със Сърбия ще бъдат голямо предизвикателство и за ЕС включително през тази година и затова е от огромно значение какви послания ще идват от официален Загреб. До момента има два случая на реакции. Президентът Иво Йосипович отказваше дълго време да се срещне с тогава новоизбрания президент на Сърбия Томислав Николич заради изказването му, че Вуковар е сръбски град. Въпреки това обаче през 2013-а и началото на 2014-а година започна сериозно затопляне на отношенията между Загреб и Белград. Това приключи с руската инвазия в Украйна и анексирането на Крим, което доведе до радикализиране на реториката в Белград. За капак Международният трибунал за бивша Югославия в Хага пусна временно, по здравословни причини, обвиняемия за военни престъпления бивш сръбски лидер Воислав Шешель.

Отказът на сръбските власти открито да осъдят изявленията и действията му принуди хърватския премиер Зоран Миланович да откаже участие в голямата и превръщаща се в традиционна среща на върха на страните от Югоизточна Европа с Китай в Белград. Вместо него на срещата отиде вицепремиерът Весна Пусич. Отношенията със Сърбия са изключително деликатни, особено в сегашния геополитически момент и затова всяка дума тежи повече от обичайното. В този смисъл по време на предизборната кампания в отговор на журналистически въпрос за какви отношения със Сърбия ще работи Колинда Грабар-Китарович направи озадачаващо изказване. Според нея, за добрите сърбо-хърватски отношения трябва да се погрижи сръското малцинство в Хърватия (sic). 

Предизборният щаб на HDZ концентрира кампанията на Колинда Грабар-Китарович основно върху икономическите проблеми на страната по начин, който показваше, че партията се готви за парламентарните избори и то за победа. В програмата на кандидатката е записано, че тя възнамерява да свиква извънредни заседания на правителството на тема "катастрофалното икономическо състояние", за бедността, за националната сигурност и други. Говори се също и за създаване на нулева толерантност към корупцията, независимост на съдебната власт и отвореност и прозрачност на институциите. Точно това е слабото място на Колинда Грабар-Китарович, което се използва умело от опонента й Иво Йосипович и по всичко изглежда, че той ще базира кампанията си за втория кръг именно на това. 

Проблемът е, че HDZ е първата партия, осъдена за корупция (на първа инстанция), което създаде сериозни финансови проблеми на партията за евроизборите, тъй като бяха блокирани партийните сметки. Освен това партията пострада жестоко от това, че първият премиер в региона, осъден за корупция, злоупотреба с власт, военно профитерство, е именно бившият им лидер Иво Санадер. Заедно с него бяха осъдени министри и други длъжностни лица от партията. Платформата на Грабар-Китарович е огромна и много подробна. Прави впечатление, че в нея сериозно място заемат чисто европейски политики, сякаш за да балансира иначе твърде националистичните приоритети. В първото си интервю след края на изборния ден на 28 декември кандидатката на HDZ беше попитана дали няма да бъде пионка на HDZ. Тя категорично отрече и заяви, че няма да бъде кукла на конци.

HDZ е партия-парадокс. От една страна тя се подкрепя от всички онези, които са се борили за независимостта на Хърватия както от Югославия, така и от комунистическата диктатура. Това е причината тази партия да продължава, въпреки огромните корупционни скандали, да е изключително влиятелна. Заради икономическата криза, партията дори успя да изпревари управляващата коалиция и вече води със солидна преднина. Въпреки това обаче, лидерът й Томислав Карамарко продължава да е най-нехаресваният политик в страната. Дори премиерът Зоран Миланович като лидер на правителство, което се провали в много от очакваните реформи и с възстановяването на икономиката, е по-харесван от г-н Карамарко. Парадокс с чисто исторически корени. 

Иво Йосипович - прогресивният либерал

Настоящият държавен глава на Хърватия е всичко онова, което европейските лидери си мечтаят за целия ЕС - вярващ в ЕС и неговите ценности либерал с прогресивни виждания за бъдещето на страната си като част от ЕС. Не е случайно, че той беше в последните години най-популярният политик в страната и то с огромна преднина пред всички останали. Освен, че композира класическа музика, Иво Йосипович има изключително развит нюх към болежките на обществото. 2014-а година му предложи изключителен шанс, от който той се възползва максимално. През лятото сдружението "В името на семейството", за което се говори, че се спонсорира от Католическата църква в Хърватия и е с крайнодесни и консервативни възгледи, започна процедура по събиране на подписи за провеждането на референдум, чрез който да се въведат промени в изборното законодателство, така че и на парламентарните избори, както на изборите за ЕП, да се въведе преференциалното гласуване.

Това не беше единственото искане на сдружението, но именно за него се хвана президентът Йосипович. Той подкрепи идеята и по този начин принуди двете най-големи партии в парламента да започнат промени в изборния закон за въвеждане на преференциалното гласуване. Държавният глава обаче не спря дотук. Той превърна конституционните промени в основа на предизборната си кампания [на хърватски език]. Застъпва се за нова конституция, с която да се положат основите на втора република. Това включва ново териториално устройство, което да гарантира регионализация и децентрализация; по-горно ниво на демокрация със силно застъпена пряка демокрация; по-силна отговорност на държавните служители; по-широка и гарантирана в конституцията защита на правата на човека. Йосипович иска също така в Конституцията да бъде застъпена и вътрешнопартийната демокрация, което е много сериозно предизвикателство за големите политически партии.

Още преди да представи официално предизборната си платформа Иво Йосипович проведе собствено социологическо проучване [на хърватски език], което показва огромна подкрепа за идеите му. Една от тях е президентът да получи право на вето, което се подкрепя от 86.9% от анкетираните. Голяма част от тях подкрепят една идея, която може да се възприеме и за доста популистка - с десет хиляди подписа гражданите да имат възможност да поставят определени теми в дневния ред на парламента. С голяма подкрепа се ползва и идеята му осъдени окончателно депутати или други високопоставени държавни служители да им се прекратява мандата и да напускат поста си. 

Трудно е да се говори без супрелативи за предизборната програма на Иво Йосипович. Изключително балансирана и добре аргументирана. Всичко се върти около нуждата от политическа промяна като отправна точка за икономическо възстановяване. "Без дълбоки политически промени, особено либерализация на изборните закони и нови основи на партийното организиране, не е възможно да се проведат икономически реформи", е тезата на 57-годишния бивш университетски преподавател по право. "В политическия капитализъм, който се настани в Хърватия няма реална възможност за влизането на нови политически сили и нови хора в политиката, както и реална възможност за конкуренция на политически идеи, които са предварителни условия за обществени и икономически реформи", пише още в програмата му. 

Най-слабото място на Иво Йосипович е и точно това, което се използва от опонентите му - защо чак сега, след като е имал пет години за промени. Неговият отговор е, че през това време е трупал опит. Към това трябва да се добави и радикалната промяна в глобалните обстоятелства, които се отразяват пряко и на Хърватия. Иво Йосипович е предпазлив, умерен и внимателен. Той рядко допуска грешки. Една от тях обаче беше уволнението на съветника му Деян Йович заради статия, който той публикува в специализирано научно списание относно демократичността на първия референдум в Хърватия (за независимостта). Това предизвика остра реакция от страна на националистичните и крайно десни кръгове, включително и у HDZ. Статията беше публикувана през лятото, точно преди началото на новия политически сезон. Иво Йосипович рискуваше, ако остави Йович, това да се превърне в централна тема в предизборната кампания.

И макар че реакцията му е разбираема, тя издава сериозен проблем със свободата на изразяване, която първа пада жертва на политическите интереси. Уволнението на Йович е петно в иначе безупречната репутация на Иво Йосипович като прогресивен либерал, особено когато конкуренти са му консервативните и крайно десни сили, които превръщат Франьо Туджман в идол и така не позволяват обективен анализ на най-новата история на Хърватия, на чиито основи ще се гради и бъдещето й. 

Външнополитическите възгледи на Иво Йосипович се припокриват в голяма степен с тези на сегашното коалиционно правителство. Новото и различното е, че Иво Йосипович смята, че Хърватия трябва да подкрепи и Македония, за да може тя да направи решителна стъпка напред към ЕС. Това е изненадващо като се има предвид, че Македония остава изолирана в процеса на разширяване заради нерешения спор с името, а хърватската дипломация като цяло е пасивна по отношение на бившата югорепублика. Що се отнася до Сърбия, Иво Йосипович избягва да говори за преките отношения с Хърватия, но за сметка на това се фокусира върху отношенията между Сърбия и Косово като предпоставка за напредък. 

Няма нужда от ново HDZ

Другата голяма изненада на президентските избори е провала на Милан Куюнджич, издигнат от коалиция от партии. Гастроентерологът се опита да отнеме гласове от HDZ с изключително консервативно-националистична програма [на хърватски език]. Разликата обаче е, че в неговата програма също основен приоритет е създаването на втора република, както при Иво Йосипович и Иван Вилибор Синчич. В новата конституция на Хърватия лекарят-политик предлага да се запише, че основите на хърватската държава са във войната за независимостта. Той предлага също страната да има и свой лозунг, освен герб и химн. Той също иска коренна промяна на изборната система, в която освен преференциалност, да се въведе и солидна доза мажоритарност, намаляване на изборния праг (5%) и условия за пряка демокрация. 

Куюнджич, както и Синчич, иска лустрация. Той обаче е на мнение, че нерешените двустранни проблеми с Черна гора и Сърбия трябва да станат предварително условие за членството на тези две страни в ЕС, което е изцяло против схващанията на Съюза в момента. Някои анализатори смятат, че HDZ и Колинда Грабар-Китарович са постигнали максимума като резултат и едва ли ще получат много повече с гласовете за Милан Куюнджич, тъй като това не би било достатъчно да бъде победен Йосипович. Доколко това е така, предстои да видим, тъй като залогът е много голям - дали Хърватия да продължи да се консервира, връща в миналото и радикализира или да продължи да се либерализира и демократизира.

Всичко ще зависи от икономиката, разбира се, но това, което примерът на Орбан показва е, че понякога икономическият растеж има прекалено висока политическа и обществена цена - орязване на свободи и права. Затова Хърватия е изправена пред избор - още демокрация или мек авторитаризъм. Това е залог и за ЕС, защото всяка промяна в баланса между европейски либерализъм и подкрепян от Русия национализъм и авторитаризъм е промяна в стабилността на ЕС. На фона на очаквана победа на Алексис Ципрас в Гърция, победата за популистки и националистични сили в Хърватия би била голям удар за европейския проект. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required