English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Хърватският прецедент: осъдена е първата политическа партия

Published on , , Загреб, Twitter: @AdelinaMarini
Last change on

Въпреки случая "Перкович", Хърватия все пак може да се окаже бялата лястовица на разширяването. 11 март може да се определи като "хубав ден за хърватската демокрация", след като Загребският районен съд даде нагледен урок по правосъдие в най-широкия смисъл на тази дума. Съдебен състав с председател Ивана Чалич произнесе присъда, която може завинаги да промени политическата култура в Хърватия, без значение дали ще бъде потвърдена от Върховния съд или не. Решението е по най-голямото антикорупционно дело в най-новата история на страната, известно като "Фими медия", заради PR агенцията, с която две правителства начело с бившия премиер Иво Санадер, както и оглавяваната от него партия Хърватски демократичен съюз (HDZ), са работили за източването на милиони евро от държавни компании за финансирането на черната каса на партията.

Освен петимата обвиняеми - Иво Санадер, Младен Баришич (ковчежник на HDZ), Ратко Мачек (бивш говорител на правителството и шеф на предизборния щаб на партията), Бранка Павошевич (главен счетоводител на партията) и Невенка Юрак (директор на "Фими медия") - на съдебната скамейка застана и самата партия HDZ в качеството си на юридическо лице. Г-н Санадер получи 9 години затвор и трябва да върне в хазната над 15 милиона куни (ок. 2 милиона евро) за това, че е създал престъпна група с цел лично и партийно облагодетелстване чрез набирането на незаконни пари и прикриването на приходи. Младен Баришич е осъден на три години затвор като съучастник в престъпна група. Ратко Мачек получи присъда от една година условно, която ще трае четири години, Бранка Павошевич ще лежи година и половина в затвора, а Невенка Юрак - две години. За Иво Санадер тази присъда е втора. Той вече две години излежава десетгодишно наказание по дело за облагодетелстване по време на война.

Може ли партия да е виновна?

Безспорно новината тази седмица не са присъдите на петимата осъдени по делото "Фими медия", а прецедента в хърватската (може би не само) съдебна и политическа практика присъда за корупция да получи политическа партия. Според обвинението [на хърватски език] на USKOK (специализираното бюро за борба с корупцията и организираната престъпност към главния прокурор), партията е виновна за това, че се е облагодетелствала материално на обща стойност най-малко 46.6 милиона куни (ок. 6 милиона евро). Партията е осъдена да върне сумата, с която се е облагодетелствала, изчислена на 24 милиона куни, от които 7 милиона вече са платени още в началото на разследването на USKOK. HDZ е осъдена на базата на членове 3 и 4 от Закона за отговорността на юридическите лица. Там се предвижда наказателното преследване на юридически лица за престъпления, извършени от отговорни лица. Под отговорно лице в закона е дефинирано лице, което ръководи юридическото лице и на което е поверено извършването на основните му функции.

Този закон, впрочем, сам по себе си бележи сериозна промяна в хърватската правна култура. Приет е още през 2003-а година, преди страната да започне преговори за присъединяване към ЕС (2005), следвайки тогавашните правни тенденции в Евросъюза, както пише [на хърватски език] д-р Славен Летица, университетски преподавател и колумнист. С този закон се слага край на вековно битуващата догма, че юридически лица не може да носят наказателна отговорност. Д-р Летица твърди в своя анализ [на хърватски език] за Vecernji list от днес, че тази правна догматика все още не съществува дори в англосаксонското право.

След четенето на присъдата, продължило повече от час, съдия Ивана Чалич отправи изключително силен сигнал към обществото. "Тази присъда е послание, че политическата корупция е зло, че злоупотребата с власт за лично облаготеделстване, материални и всякакви други облаги, е срамно, не се толерира и в крайна сметка не се изплаща. Първообвиняемият [Санадер] със своето поведение показа отношение, което и днес не е изключение в политическия и обществен живот, а именно, че се създава впечатление, че политиците са над закона. В периода [края на 2003-януари 2009] на престъплението юридическото лице HDZ е било на власт, което означава, че заради мнозинство в Сабора [парламента] е приемала закони, управлявала е  държавата, а между всичко останало и нейния репресивен апарат. Когато това и такова юридическо лице нарушава законите, се рушат основите на правовата държава, тъй като всички трябва да се запитат какво послание е това към гражданите, когато властта нарушава законите, а от онези, които са я избрали, тя очаква да ги спазват".

Съдия Чалич заяви, че съдебният състав категорично е отхвърлил твърденията на защитата, че не може за посочените престъпления да се обвинява цяла партия, а отговорност трябва да носят само отделни хора. Мотивът:

"Това е послание и към всички юридически лица, политически партии, съответно тяхната членска маса за това каква е отговорността  на политическите партии, както и че всички ще си платят за отговорността, включително и онези, които нямат пряка връзка с извършителите на конкретното престъпление. В конкретния случай, както наследниците плащат дълговете на своите предшественици, така отговорността на партиите като юридически лица произтича от физическите лица, които носят отговорност. Гражданите, които са обезправени, обеднели, обездушени, които са изгубили доверие в институциите, защото алчността на така наречените елити е довела до беди онези, които са ги избрали. Тази присъда може да бъде и обезщетение, тъй като осъдените ще върнат това, с което са се облагодетелствали", заяви Ивана Чалич.

Лидерът на HDZ Томислав Карамарко свика спешна пресконференция още преди да е завършило четенето на присъдата, по време на която направи съвсем кратко изявление и отказа да отговаря на въпроси. Той отхвърли поемането на колективна отговорност и заяви, че партията ще обжалва. Според него не може стотиците хиляди членове на партията да носят отговорност за злодеянията на малцина от елита. Съдът обаче е на друго мнение: "Виновните за това не са само тези петимата. Отговорни са и всички онези, които са знаели за това, както и онези, които по някакъв начин са съучаствали. Онези, които са навеждали глава, които са отвръщали глава, онези, които са си затваряли очите и онези, които са мълчали за това. Всички те мълчаливо са подкрепяли такъв начин на функциониране на системата и по този начин са осъществявали нейната издръжливост". Въпросът е дали Върховният съд ще приеме тези мотиви и ще потвърди присъдата. Тя идва в изключително тежък момент за HDZ точно два месеца преди ключовите във вътрешнополитически план избори за Европарламента. Все още не е ясно какви последици ще има съдебното решение върху нагласите на избирателите, но на 11 март можеше да се чуят доста разочаровани мнения, че всъщност присъдата не само към партията, но и към останалите обвиняеми, е била прекалено мека спрямо извършените от тях престъпления.

Имаше мнения, че партията дори е трябвало да бъде забранена. Това би било огромен удар за политическата формация, която беше символ на независимостта на Хърватия, ръководена някога от покойния президент Франьо Туджман през периода на войната за независимост. До ден-днешен основната идеология на партията се свежда до истинския туджманизъм. HDZ е най-дълго управлявалата партия в независима Хърватия до момента - от януари 2003 до 23 януари 2011 година. През този период Иво Санадер като лидер на партията управлява два мандата, но подава оставка, след като наследничката му на лидерския пост в партията Ядранка Косор го предава на USKOK по вече добре известните обвинения.

Независимо какъв ще е изходът от делото "Фими медия", първоинстанционната присъда бележи нов период в най-новата хърватска история - период на възвръщане на доверието на гражданите към съдебната и политическата система. А това стана възможно благодарение на независимостта на съдебната система. За нея може да се съди по това, че делото "Фими медия" започна още по времето на управлението на HDZ и продължи по време на сегашното управление на коалиция "Кукурику" с участието на социалдемократите на Зоран Миланович и либералите на Весна Пусич. И въпреки че има хора, които не са съгласни с присъдите и ги смятат за малки, като цяло в хърватското публично пространство витае усещане за възмездие заради това, че и HDZ, и Иво Санадер ще трябва да връщат пари на данъкоплатците.

Няколко извода от хърватската сага за България

Много важно за българския контекст е да се отбележи, че всичко това става месеци след като Хърватия се присъедини към Европейския съюз на 1 юли 2013 година БЕЗ мониторинг върху съдебната система и борбата с корупцията, което показва, че е възможно изграждането на институции и правова държава да се осъществи в преговорния процес. На фона на ужасяващия доклад на Европейската комисия по специалния механизъм за наблюдение на българските усилия за борба с корупцията и организираната престъпност, постиженията на Хърватия са истински урок по правосъдие без чужда намеса. Още повече, че според първия по рода си доклад за корупцията във всички страни-членки на ЕС, който Комисията представи в началото на февруари, Хърватия е поставена в една група с България и Румъния. Много е възможно с делото "Фими медия" Хърватия да се изстреля в доста по-приятната група на страните, които се борят ефективно с корупцията.

Уроците, които може да се извлекат за България са, че, първо, в Хърватия имотите и сметките се блокират до приключването на съдебните дела и изчерпването на процедурите и това не се решава от парламентарна комисия, а от USKOK. Обвиняемите чакат в ареста съдебния развой, а не някъде по света, където после да бъдат издирвани за сметка на европейските и български данъкоплатци с Интерпол или Европол. Не на последно място, съдът слага ръка и върху сметките на най-близките роднини на обвиняемите, за да се предотврати избягването на отговорност чрез прехвърлянето на изкарани по незаконен начин пари в сметки на близки и роднини. В случая със Санадер са блокирани сметките на съпругата му и двете му дъщери. Съдът е направил преценка каква част от всички пари и имущество на семейство Санадер е придобито по незаконен начин и ги е отделил от онези, които са придобити напълно законно.

Вторият много важен урок е, че съдът отправи ясно послание към политическата класа, че никой не е недосегаем и че е изцяло на страната на обществото, както и че знае цената на политическата отговорност. Съдът отправи специално послание и към гражданите, на които обясни, че корупцията е зло, като така се поставят основите на създаването на нетърпимост не само към политическата корупция, но и към така наречената "дребна" корупция. Накрая, но не по значение, е поуката, че без медии борбата с корупцията на практика е невъзможна, както стана ясно по време на специалната дискусия за корупцията, организирана от представителството на ЕК в Загреб веднага след публикуването на антикорупционния доклад. Медиите са тези, които възпитават нетърпимост към политическата корупция и държат политиците отговорни за всяко тяхно решение.

В този смисъл особено показателен е коментарът [на хърватски език] на Предраг Луцич във вестник Novi list (регионален ляволиберален всекидневник, който излиза в Риека). По повод краткото изявление на Томислав Карамарко Луцич написа, че най-важното нещо, което се е случило по време на въпросната "пресконференция" е сблъсъкът между две Хърватии: "едната, която желае почтено да си свърши работата, макар да не е сигурна дали за това ще получи и без друго неприлично ниската си заплата, и онази, другата, която е сигурна, че във всички случаи ще получи своята неприлично висока заплата, независимо, че никога не се появява на работното си място в Сабора и не отговори на нито един въпрос на пресконференцията, което би трябвало да бъде съществен дял от нейната прескъпо платена работа".

И още едно послание на съдия Чалич, което е напълно валидно и за България. Тя каза, че по време на делото, продължило две години, е станало ясно как се е извършвало кадруването в държавните фирми и дружества по времето на HDZ. Критерият е бил послушание, а не способности и онези, които не са били способни на това са били сменяни. "Със своите постъпки партията е рушила доверието във властта, създавайки представата, че политиката е изгодно занимание, а политическата корупция е по-скоро правило, отколкото изключение", каза съдия Чалич.

Със съдебното си решение от 11 март 2014 година Загребският районен съд постави Хърватия в изцяло нова светлина по ръба на мрачните Балкани. Освен че е първата страна от региона, в която бивш премиер излежава реална присъда в затвора, Хърватия ще е и първата, в която от политическа партия е поискана отговорност за корупция, злоупотреба със служебно положение, подриване устоите на правовата държава. Все проблеми, от които България много страда, но не намира сили в себе си да реши. Хърватия е и сред не многото страни, които са посочени с "добри практики" в антикорупционния доклад на ЕК - тоест страни, чийто опит е препоръчителен.

Приемането още през 2003-а година на закон за наказателната отговорност на юридическите лица показва, че Хърватия е склонна да въвежда най-новите тенденции в правото с оглед на адаптиране на правото към местните реалности. Благодарение на този закон, за първи път политическа партия ще понесе своята отговорност. Ако продължи в същия дух, Хърватия я чака хубаво бъдеще и дори излизане от рецесията, а ЕК може да си запише голяма победа в присъединителните си усилия.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required