euinside

Cause and Effect in European Politics and Law

Данъчен терор или равенство пред закона?

Аделина Марини, August 21, 2013

Затваряне на заведения за 7 куни (1 евро) излишък в касата. Проверки на туристически обекти в пика на туристическия сезон. Полупразни пазари за плодове и зеленчуци. Правителствена инвазия в медиите. Общо взето така може да се опишат последните седмици в Хърватия. Битката за запълване на растящата дупка в бюджета доби наистина огромни размери и нагорещи допълнително и без друго нажежената политически, а и метеорологично, атмосфера в Загреб. От самото начало на своя мандат министърът на финансите Славко Линич води истинска война за увеличаване на приходите в хазната, които досега бележат значителен успех, въпреки че краят й изглежда далече. И тази година се очаква бюджетът да осъмне с дупка, по-голяма от предвиденото, а както призна самият Линич наскоро, приближава моментът, когато рязането на разходи няма да е възможно.

Миналата година министерството му направи стена на срама като публикува списък с големите длъжници, на които беше даден срок да се издължат или да предоговорят сроковете за изплащане на задълженията им към държавата. Това имаше значителен ефект върху хазната, но не спря необходимостта от актуализация на бюджета за 2012 г. Беше приет и закон за размразяване на ликвидността, който също допринесе за покачването на политическата температура в Хърватия, след като един търговски съдия го внесе в Конституционния съд за мнение.

Сега наред е изсветляването на кеша. От първи август влезе в сила законът за фискализацията, чрез който държавата следи кешовия оборот на търговците. Въвеждането на касови апарати с интернет-връзка към данъчната администрация започна още в началото на годината, но на 31 юли изтече крайният срок за въвеждането на всички търговски места, включително и пазарите. Още от първи юли започнаха масови инспекции из цялата страна и особено по хърватското крайбрежие точно в пика на сезона. Стигна се дотам, че заведение в Задар беше затворено за открити от данъчните 120 куни излишък в касата, а наскоро беше затворено и заведение за 7 куни излишък.

Същевременно Jutarnji list съобщи наскоро, че хотелиер на остров Хвар, въпреки кризата и спада на оборотите, след въвеждането на касов апарат месечните му обороти за първите шест месеца на годината са се увеличили с 2729 процента в сравнение със същия период на миналата година. Заради тези случаи много медии обявиха, че държавата провежда данъчна репресия и се надигна възмущение срещу прекалената строгост на прилагането на правилата. Нещо повече, постави се под въпрос дали е било уместно затварянето на заведения и изобщо агресивните данъчни проверки по морето точно в епицентъра на туристическия сезон. От Бански двори обаче казват, че това е правилният път, тъй като е важно да се въведе ред.

Министър Линич се закани в поредица от интервюта (иначе рядкост за него), че няма да има милост и за куна дори. Не е срамно, че се затварят заведения, срамно е, че има хора, които мамят. "Срамота е за хърватския туризъм, защото това са хора, които крадат, пълнят си джобовете, но аз им казвам, че освен, че сте срам за хърватския туризъм, бъдете сигурни, че ще ви проверим имотите и ще стигнем до вашите пари", закани се министърът в интервю за Нова телевизия в началото на август малко преди да излезе в годишен отпуск.

Според шефката на приходната агенция Нада Чавлович Смилянец, за първото полугодие на годината в сектора на хотелиерството и търговията оборотът се е увеличил със 7 милиарда куни (ок. 1 млрд. евро) в сравнение със същия период на миналата година. Очакваното увеличение на приходите от ДДС (25% генерално, 10% за туризма) за тази година е за милиард и половина куни, въпреки че първоначалните прогнози бяха за 500 млн. куни. Всичко това на фона на видимо по-слабия туристически сезон заради влизането на Хърватия в ЕС и въвеждането на визи за традиционни големи туристически потоци от Русия и Украйна. Хазната е набъбнала и с още пет милиона куни от глоби. Г-жа Смилянец обяви, че това е само началото и че онези, които укриват, ще плащат по-високи данъци. А за 20,000 куни се отива и в затвора.

Една от групите на прицел на закона за фискализацията са прекупвачите. Въвеждането на касови апарати на тържищата предизвика много остри реакции и дори сбивания. На пазара в Задар преди месец и половина имаше ожесточени сблъсъци между търговци, които са си купили касови апарати и вече ги ползват, и онези, които са против. Наложи се полиция в продължение на дни да охранява желаещите да са в чисти отношения с държавата, според която от това ще пострадат единствено прекупвачите, които искат на гърба на производителите да трупат необявени пари. От 1 август досега една от туристическите забележителности на Загреб, но всъщност реално функциониращ пазар - Долац - е полупразен. Търговци обявяваха в края на юли, че ще излязат в отпуск, но намекваха и че може да не се връщат. Според г-жа Смилянец обаче, не е и нужно да се връщат, защото това са прекупвачи. Време е да се въведе ред, каза още тя. Според нея в крайна сметка на пазарите ще останат производителите.

Министър-председателят Зоран Миланович също беше категоричен, че хората трябва да се научат на ред. Според него затварянето на заведения има чисто педагогически цели, тъй като изпраща сигнал, че не може да се мами държавата, а също и честните данъкоплатци. Хърватия не е дивия Запад, добави той, току-що завърнал се от лятната си ваканция.

Реакциите са предимно одобрителни, въпреки немалкото гласове против "репресията". Защо чак сега, след като доскоро всички работеха по един начин, а сега по друг, се чуват въпроси. На тях шефката на приходната агенция отговаря като заявява, че за това са отговорни ръководни кадри, които вече са сменени. Ще има и още промени, каза още тя и подчерта, че е важно да се въведе ред. Бизнес-списанието Lider обаче разказва много случаи на истински данъчен терор, който повдига не само морални, но и чисто конституционни въпроси. Така например списанието разказва за случай, когато инспектор си поръчва кафе и сервитьорът иска да му издаде касова бележка, но "гостът" отказва и заявява, че няма нужда. "По-добре си запази парите за себе си, не е нужно да ги даваш на Линич", са били думите на инспектора.

Това, смята списанието, е подбуда към престъпно деяние, което е противоконституционно. Има и десетки случаи, при които акциите са изключително показни, в присъствието на туристи. Имаше наскоро такъв случай, при който туристи бяха изгонени от хотел, заради неплатени данъци от собственика. Туристите, повечето от които чужденци, резервирали отдавна, остават на улицата. Най-чести са епизодите, при които инспекторите си поръчват нещо и толкова бързо си тръгват, че не изчакват издаването на касова бележка. Малко по-късно се връщат директно с постановленията за глоби. Изданието съобщава, че за периода от 1 юли до 29 юли са извършени 2514 проверки, при които са открити 559 нередности. За същия период са издадени 90 забрани за извършване на дейност.

Въпреки всичко това Хърватия вероятно е уникален случай. Министърът на финансите е вторият най-популярен човек в държавата след президента Иво Йосипович. Премиерът Миланович, чийто рейтинг постоянно спада, изглеждаше малко ревнив в понеделник вечерта в едночасовото си интервю за националната телевизия HRT. Той припомни, че да се въвежда ред и да се работи са негови думи. Основно мото на кабинета му. Само че ред, не терор, уточни той.

Мануела Ташлер, заместник-главен редактор на Lider пише, че целта на фискализацията е една-единствена - да се въведе ред във финансите и разплащанията. "Знаем, че неликвидността в страната е на ниво от около 40 милиарда куни. Знаем, че укриването на данъци е любимо национално занимание. Знаем, че сивата икономика е между 20 и 30% от БВП. Знаем, че неплащането е ключов проблем в тази страна. Но когато най-сетне започна крачка по крачка да се решава този проблем, се търси защита от Конституционния съд, в Страсбург, на улицата, по пазарите и навсякъде, където се появи телевизионна камера. Мили хора, а как си представяме, че може да се реши проблема с неликвидността? Как си представяме, че може да се реши проблема със сивата икономика? Как искаме да стане така, че фактурата, която нашата фирма издава, да бъде платена в уговорения срок? С вълшебна пръчица?", пита Мануела Ташлер.