English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Китай е последното място, откъдето ЕС трябва да иска пари

Published on , , София

В навечерието на срещата на върха на Европейския съвет и на еврозоната в неделя на 23 октомври, когато се очакваше лидерите на съюза да предприемат "решителни мерки" за прекратяване на дълговата криза в еврозоната, в петък на 21-ви октомври се получи странно съобщение. То гласеше: "Срещата на върха ЕС-Китай е отложена заради предстоящите срещи на Европейския съвет и на държавните и правителствените ръководители на еврозоната. Срещата на върха ЕС-Китай е пренасрочена за по-късна дата. Китайските власти бяха информирани по дипломатическите канали. Президентът Ван Ромпой е провел телефонен разговор с китайския премиер Вън Дзябао и, в съгласие с председателя Барозу, е потвърдил готовността за намирането на нова дата скоро".

Срещата с Китай беше планирана за 25 октомври, тоест точно ден преди в крайна сметка решаващата среща на върха на еврозоната на 26-ти октомври. А всъщност, слухове за отлагане на неделните решения за сряда, 26 октомври, започнаха да се появяват още на 23-ти. Странното в горецитираното съобщение е това, че от една страна се казва, че срещата е пренасочена за по-късна дата, без тя да бъде посочена, а по-надолу се посочва, че има готовност за намирането на нова дата.

Срещите с Китай се провеждат всяка година през есента и са изключително важни, тъй като Китай е един от големите търговски партньори на Европейския съюз, а самият съюз е най-големият търговски партньор. Така например, за 2010 година ЕС е изнесъл стоки за 113 млрд. евро, което е ръст от 38% в сравнение с 2009-а г., а Китай е внесъл на европейския пазар стоки за 282 млрд. евро, което е ръст от 31% спрямо предходната година. Инвестициите на ЕС в Китай за 2010-а са били в размер на 4,9 млрд. евро, докато китайските в Европа са по-малко от милиард - 0,9 млрд. Една от основните цели на Европейския съюз е да сключи с Китай споразумение за свободна търговия. Първото такова споразумение съюзът сключи с Южна Корея. То влезе в сила на 1 юли тази година.

Срещата с Китай щеше да се проведе в изключително напрегната за двете страни обстановка, при това в навечерието на друга много важна среща - тази на Г20, която ще се проведе в Кан на 3 и 4 ноември.

Дълговата криза и Китай

Буквално на следващия ден след съвета на 26-ти през нощта се появиха съобщения, че френският президент Никола Саркози е провел телефонни разговори с китайските лидери, за да сондира евентуално тяхно участие в мерките за спасяване на еврозоната. Както euinside писа, лидерите на еврозоната договориха две възможности за увеличаване ефективността на спасителния фонд EFSF, така че капацитетът му да се увеличи до 1 трилион евро. Едната възможност за подсилване на ресурсите на фонда е предоставянето на частните инвеститори на застраховка на новите дългови емисии на страни от еврозоната, като по този начин ще се намали цената на финансирането, а съответните страни заплащат такса. Същевременно, ще бъде създаден паралелен фонд, т.нар. средство със специална цел, където ще се комбинират "ресурси от частни и публични финансови институции и инвеститори".

Подробности по двете схеми тепърва предстои да бъдат договорени, като крайният срок, който лидерите поставиха в сряда е ноември. На 3 и 4 ноември е срещата на върха на Г20, но дотогава е малко вероятно да има някакви нови данни. На 7 ноември ще е първата среща на министрите на финансите от Еврогрупата след съмита и това изглежда първата възможност за договаряне на част от подробностите.

Освен Никола Саркози, разговори в Китай проведе и шефът на спасителния фонд Клаус Реглинг, който в момента е на обиколка из страните от региона. Той беше още в Австралия и Япония в опит да намери средства за финансиране на EFSF.

По всичко личи обаче, че действията на френския президент не са синхронизирани на европейско ниво. "Кралската двойка" на еврозоната, както медиите нарекоха Меркел и Саркози, наистина се държи като семейство, в което германският канцлер Ангела Меркел се държи като майката - винаги обира негативите, тъй като отговаря за дисциплината и строгото възпитание на децата, одобрява колко и за какво да бъдат харчени общите пари и в каква насока да се развива фамилията. Френският президент Никола Саркози точно се вписва в ролята на "таткото", който стои зад майката и дори, когато е против той все пак мърморейки се съгласява.

Очевидно това се получава и в ситуацията с търсенето на пари от Китай. В интервю за днешния The Financial Times германският министър на финансите Волфганг Шойбле категорично отрича да се водят преговори за търсене на помощ от страните от Г20. "Няма да получите безплатни подаръци на пазара. Трябва да предложите сериозни инвестиционни възможности", казва г-н Шойбле като категорично отрича Европа да е в състояние да предложи политически отстъпки, за да привлече инвеститори.

Европейското издание на китайския всекидневник China Daily потвърди, че президентът Ху Дзинтао е разговарял с френския си колега Никола Саркози по телефона по глобални въпроси и за предстоящата среща на върха на Г20 в Кан. Франция в момента председателства Групата. Г-н Ху е изразил надежда пред Саркози, че мерките, които Европа е предприела ще "помогнат на Европа да стабилизира финансовите пазари, да преодолее трудностите и да продължи напред с икономическото възстановяване и развитие". The New York Times цитира заместник министъра на финансите на Китай, според когото страната му ще изчака подробностите за работата на спасителния фонд преди да реши дали и как да участва.

China Daily цитира анализатори, според които Китай трябва да разшири подкрепата си за усилията на ЕС за справяне с текущата финансова криза, тъй като това заплашва търсенето за китайския износ. Същевременно обаче, цитираните анализатори смятат, че Китай трябва да бъде предпазлив относно рисковете от инвестиции в европейски суверенни облигации.

Други експерти пък смятат, че приносът на Китай към спасителния фонд трябва да бъде в замяна на увеличаване на представителната квота в Международния валутен фонд и с признание за това, че страната има пазарна икономика. Освен това, Европа трябва да отвори пазарите си по-широко, за да улесни по-директни инвестиции от Китай. До момента обаче, Европа отказва да направи това, докато Пекин не откликне по същия начин.

Така че, всички са в очакване на подробностите, за които президентът Саркози заяви в неделя, че именно те са важните, защото "дяволът се крие в детайлите". Много е важно обаче, когато подхожда към Китай, Европа да знае къде точно се намира дяволът.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required