English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Изповедта на Славко Линич

Published on , , Загреб, Twitter: @AdelinaMarini
Last change on

Правителството в Загреб е в задънена улица - по средата на мандата, с постоянно растяща безработица и публичен дълг, без икономически растеж. Доверието в управлението и особено в министър-председателя постоянно спада. Ни най-малко не помага фактът, че и опозицията изглежда не по-малко импотентна. А можеше да бъде съвсем различно, ако коалиционното правителство беше устояло на натиска и беше продължило с реформите, които за известно време направиха министъра на финансите най-харесвания политик в Хърватия. Човекът, който започна да въвежда ред навред. Само че в момента Линич е въвлечен в конфликт вътре в кабинета и отделно е подложен на натиск от Европейската комисия да реже разходи, за да намали бюджетния дефицит и публичния дълг. 

Това че Европейската комисия ще отвори процедура по свръхдефицит и прекомерен дълг срещу Хърватия би трябвало да се е знаело отдавна, най-малкото защото страната участваше доброволно в Европейския семестър и трябваше да е разбрала на какви критерии се налага да отговарят страните-членки, които се намират в процедура по свръхдефицит, а те са 16. Сред тях са и страните с коригиращи програми от еврозоната. Правителството обаче беше прекалено заето с войната си с ЕК за Йосип Перкович, с конфликта с ветераните от войната за независимостта по повод въвеждането на кирилицата в чувствителни зони, а също и с търсенето на начини за събуждане на икономиката. 

Така, прекалено заета с вътрешнополитически проблеми, Хърватия се събуди на 1 януари 2014 година със задачата до 30 април да набележи мерки за намаляване на дефицита. Малко преди края на годината правителството свика неочаквана пресконференция, по време на която един от вицепремиерите представи набор от девет мерки, срещу които обаче не бяха разписани никакви конкретни разходи или очаквани ползи. На 28 януари министрите на финансите на ЕС подкрепиха искането на ЕК да започне процедура по прекомерен дефицит и дълг срещу Загреб. И въпреки че се знаеше още от есента, че този ден предстои и е неизбежен, кабинетът се отнесе твърде пренебрежително към ситуацията. Темата беше обсъдена на спешно свикано заседание на коалиционните партньори, но не влезе в дневния ред на правителството на 29 януари. 

Очакването на обществеността и медиите беше, че правителството ще обсъди темата по време на откритата част на заседанието си на 29 януари и ще отправи ясни послания какво иска да прави. Вместо това обаче, министърът на финансите беше изпратен още преди да е приключило правителственото заседание да представи договорените от коалиционните партньори мерки за намаляване на разходите със 7 млрд. куни (около един милиард евро) и да понесе кръстосания разпит на журналистите. Мерките на Линич включват увеличаване на приходите с 4.7 млрд. куни и намаляване на разходите с 3.6 млрд. куни. Приходите ще се увеличат чрез облагане с данък на печалбите от игрите на щастието, увеличават се концесионните такси, които министърът на финансите обясни, че са изключително ниски, прехвърлят се и вноските за пенсии на привилегированите работници от втория към първия стълб, което ще донесе приход от 1.8 млрд. куни тази година. 

Освен това ще бъдат иззети печалбите на държавните фирми, както и всички непохарчени излишъци от бюджетните организации, от което се очаква още един милиард. С 370 млн. куни ще се намалят разходите за заплати, 1.3 млрд. ще бъдат отрязани от капиталовите разходи, субсидиите, а разходите в здравеопазването ще бъдат намалени с 600 млн. Въвежда се и данък върху доходите от лихви. Догодина се предвижда да се повторят почти всички изброени операции, а от 2016 година се предвижда въвеждането на данък "Сгради", тъй като тогава прехвърлянето от втори пенсионен стълб към първия ще е приключило. Това обаче не е единствената причина за отлагането на данъка за 2016 г. Славко Линич предложи въвеждането му още миналата година като срокът за въвеждането му беше от 1 март 2013 г. Изненадващо обаче младшият коалиционен партньор в кабинета либералите от HNS на първия вицепремиер Весна Пусич се разбунтуваха и категорично отказаха да подкрепят въвеждането на данъка.

От изказването на г-жа Пусич миналата седмица стана ясно, че ни най-малко няма сближаване на позициите в коалицията по този въпрос. На излизане от правителственото заседание тя кратко отговори, че в момента има един действащ коалиционен договор, а през 2016 ще има друг. Това означава, че евентуалното въвеждане на този данък ще остане за следващото правителство. 

Защо чак сега?

Големият въпрос обаче е защо правителството чак сега се заема сериозно да работи за намаляване на дефицита и дълга, след като то постоянно говореше през последните две години, че това трябва да се случи. Премиерът Зоран Миланович многократно заявяваше, че не бива да се харчи повече, отколкото се изкарва и с това говорене се присъедини към групата на остеристите, а министърът на финансите в един момент вдигна ръце и прехвърли всичко върху правителството. На въпрос на този сайт дали коалицията е била наясно още преди членството, че страната е "изпълнила всички критерии" за влизане в процедура по прекомерен дефицит и дълг, г-н Линич направи своеобразна изповед, която продължи повече от осем минути (цялата изповед може да гледате със субтитри на български език в прикачения видеофайл). Видимо нервен, Линич говореше без ред, сякаш наистина се изповядваше за стореното, ненаправеното, очакваното и неслучилото се. 

От обясненията на финансовия министър стана ясно, че правителството е било наясно от самото начало, че има дефицит, но се е опитвало да убеди Европейската комисия, че става дума за извънредно положение. А то се състои в това, че хърватската икономика е в рецесия вече пет години със слаба перспектива за излизане през тази година. Под натиска на Европейската комисия кабинетът трябваше да започне спешно да разпродава корабостроителниците, които работеха с години на загуба, само че в период на рецесия и в ЕС, намирането на подходящ купувач се оказа трудно. Затова бюджетът трябваше да поеме част от дълговете. Продажбата на губещите корабостроителници беше условие на ЕК години наред, но беше изпълнено едва в последния момент, когато застраши самото присъединяване на Хърватия към ЕС.

Линич каза, че правителството се е захванало с дългоотлагано преструктуриране, което струва. "Знаехме, че струва", добави той. В момента правителството се опитва да се отърве и от друго голямо губещо предприятия - товарните железници, за които имаше клиент от Румъния, но той беше арестуван заради подкупи буквално ден преди влизането на Хърватия в процедурата по свръхдефицит. Без да се позовава на този случай, правителството се отказа от сделката. Славко Линич каза, че просто няма интерес към хърватските товарни железници. А това означава, че преструктурирането отново ще падне на държавата. "Преструктурирането носи нови загуби, нови дефицити, но и по-големият проблем - носи нов публичен дълг". На този етап няма интерес и за концесионирането на хърватските автомагистрали, които са едни от най-скъпите в Европа, но не могат да изкарат достатъчно пари, за да се плащат заемите, взети за изграждането им. 

Единственото пространство за маневри на този етап остана престректурирането на държавния сектор. В седмицата, когато се състоя първото заседание на Екофин, правителството проведе среща с шефовете на всички държавни компании, от които поиска жестоки реформи, съкращения, печалбите им. Доколко това ще даде резултат обаче, предстои тепърва да се види. Правителството не е в състояние да посочи убедително какви резултати очаква. От изповедта на Славко Линич стана ясно, че очакванията отварянето на европейския единен пазар за Хърватия да донесе сериозен стимул за хърватските компании, а оттам и нарастване на брутния вътрешен продукт, са се изпарили. Той обвини и частния сектор за това, че не е реформиран. Поднови и обвинението си срещу Европейския съюз, заради това, че бюджетът сега е натоварен и с вноската към общия европейски бюджет, както и с разходи за съфинансиране на проекти. "Европа налага битка за конкуренция", каза Линич като посочи, че вече има забрана и за държавното подпомагане на компании.

Единственото спасение, което Славко Линич вижда, е в увеличаването на икономическия ръст. Това обаче зависи от компаниите дали ще започнат да изнасят към европейския пазар. Зависи също и от конкурентоспособността им и от икономическата атмосфера в ЕС през тази година. 

Преди две години премиерът Зоран Миланович изглеждаше истински реформатор. Речите му бяха вдъхновяващи и излъчваха увереност. Нищо от тази убеденост, красноречие и остроумие не е останало. В интервю за хърватската Nova TV на 29 януари вечерта Миланович не успя да убеди нито журналиста, нито обществеността, че знае какво е необходимо. Той дори не успя да отговори категорично на въпроса дали всички партньори в коалицията стоят зад набелязаните мерки. Преди изглеждаше трудно дори на най-опитния журналист да го приклещи. До онази вечер, когато успя да каже само, че единственото обвинение срещу правителството е, че работи и че всички проблеми произтичат от тази работа. И все пак, предвид характера на г-н Миланович, може да се предположи, че предстои още един тежък сблъсък между Загреб и Брюксел. Този път за разходите. В интервюто за Nova TV той заяви, че кабинетът ще се старае да намали разходната част, но не и да затъне като Гърция.

Загреб трябва да предаде окончателните си планове за намаляване на дефицита до 30 април. След това започват големите преговори. Засега Хърватия може да се надява на отсрочка заради смяната на състава на Европарламента и Комисията тази година. А това може да доведе и до известна смяна на курса на затягане на коланите, който проповядваше ЕК досега. Докато Ангела Меркела е на власт в Берлин обаче, смяната няма да е радикална. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required