English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Сагата "Перкович" - началото или краят на демонтирането на тоталитарното наследство?

Published on , , Twitter: @AdelinaMarini
Last change on

Едно на нула за ЕС в борбата му за налагане на европейските ценности в най-новата членка Хърватия, но мачът тепърва започва. Първият сблъсък между европейската ценностна система и остатъците от комунистическото минало на Хърватия завърши бързо и благополучно. Миналата година, точно два дена преди официалното присъединяване на страната към Евросъюза, управляващите хвърлиха огромна сянка на съмнение върху към онзи момент безупречния имидж на Хърватия като бялата лястовица на евроинтеграцията. Тогава, чрез светкавична парламентарна процедура, бяха одобрени промени в закона за сътрудничеството в областта на правосъдието с ЕС, които въведоха времево ограничение за изпълнение на европейски заповеди за арест. Промените бяха наречени lex Perkovic, защото обществеността в Хърватия заподозря, че се правят с цел осуетяване на екстрадирането на бившия шеф в югославските и хърватски тайни служби Йосип Перкович в Германия по обвинение в поръчката на убийството на хърватския гражданин Стьепан Джурекович.

Прокараните промени предизвикаха остра реакция от страна на Европейската комисия, а също и на някои страни-членки, особено Германия. След сравнително кратка, но остра престрелка, хърватското правителство отстъпи и през есента внесе контрапоправки, с които отмени спорните текстове. Втората поправка "Перкович" влезе в сила на 1 януари 2014 година. Още в първите минути на новата година полицията арестува Йосип Перкович в дома му и го отведе в следствения арест, за да дочака решението на съда дали да се прецени дали европейската заповед за арест не е в противоречие с хърватското законодателство. Европейската общност чакаше със затаен дъх развръзката след горчивия опит с България, на която Европейската комисия повтаря във всеки свой доклад по специалния Механизъм в областта на правосъдието, че не е нормално подсъдими за сериозни престъпления да успяват да избягат в навечерието на очаквана процедура, нито пък че е нормално да я дочакват нейде из плажовете по света.

Българският сценарий не се изигра в Хърватия. Загребският районен съд реши да уважи европейската заповед за арест. След това Върховният съд отхвърли жалбата на защитата на г-н Перкович и потвърди екстрадицията, а накрая Конституционният съд се произнесе, че няма противоречие с Конституцията. И така, седем месеца след злополучната поправка "Перкович", една ключова глава от хърватското югославско минало беше затворена. Йосип Перкович беше натоварен в петък на обяд на самолет за Мюнхен, където в следствения арест очаква да получи обвинение.

Началото или краят?

Хърватските медии са единодушни обаче, че Перкович е само върха на айсберга, наречен "хърватско тоталитарно минало" и че сега е най-подходящият момент да се проведе много честен разговор за него. "Перкович можеше да замине още на 1 юли миналата година, без сериозното осрамване на страната като (пост)тоталитарен резерват, но все пак е хубаво, че най-сетне се разкри истинската сила на тази структура", написа в коментар за един от най-тиражните всекидневници в Хърватия, Vecernji list, Нино Распудич. Според него, случаят "Перкович" е показал как не е късно за лустрация, "защото ако не започнем бързо с този процес, ще бъде късно за създаването на истинско демократично общество". Нещо повече, Нино Распудич пише, че лустрацията в момента, в дългосрочен план, е най-дълбокият проблем на хърватското общество.

Авторът предупреждава за нещо, което, уви, вече се случи в България - опасността от реставрация на тоталитарния режим. По думите му, вече се забелязват усилени опити за защита на стария режим и за "гримирането" му в добра светлина. Споменава се, че Йосип Броз Тито е строил жп линии и заводи, но не се говори за това, че е ограбил и затрил старата градска класа, както и че безвъзвратно е унищожил селото. Говори се, продължава г-н Распудич, че Тито е върнал някои национални територии, но се премълчава, че е изгубил други или че е прочистил етнически цели народи. Нино Распудич призовава също Хърватия да се възползва от условието, което ЕС поставя на Сърбия в преговорите за присъединяване Белград да отвори архивите на бившите югослужби. "Всичко зависи от нас. Нужно е да проведем качествена публична дискусия за модела на лустрацията, да приемем закон, да утвърдим процедурите, така че да се предотвратят нарушения, и в демократична атмосфера да се направят проверки по ясни процедури, а не лов на вещици, разбира се като се започне с демонтирането на тоталитарното наследство в Хърватия".

Милан Ивкошич, също във Vecernji list пише, че до голяма степен е жалко, че Перкович е екстрадиран в Германия, защото съденето му там няма да бъде съдене на комунистическото зло в Хърватия. Това ще бъде единичен процес, който ще хвърли съвсем малко светлина върху престъпленията, извършени непосредствено след Втората световна война и през целия период на комунизма. Няма да бъдат разкрити съучастниците и мащабите, няма да бъдат докоснати нито едно от имената на това минало, нито стотиците още неоткрити масови гробове. Процесът срещу Перкович в Германия може да бъде поне символично начало на края на всемогъществото на УДБА (югославските тайни служби), която "продължава да живее и в демократична Хърватия днес".

Докато течаха процедурите по разглеждането на европейската заповед за арест за Перкович от началото на годината, в хърватското общество течеше интензивна дискусия за това какво се крие зад опитите на управляващите да спасят Перкович дори с цената на опетняването на Хърватия в ЕС. Говореше се за това, че има достатъчно случаи в Съюза за отхвърлени заповеди за арест. В парламента се водеха дебати и разправии между опозицията и управляващите, прехвърчаха взаимни обвинения. Управляващите дори инициираха промени в Конституцията, с които да се премахне давността за тежки престъпления, включително и политически убийства. На този етап обаче няма достатъчно подкрепа в парламента за отваряне на Конституцията, а някои анализатори смятат, че това е дори опасно. Медиите като цяло са единодушни, че Перкович е само началото.

Според колумнистката на бизнес-седмичника Lider Вишня Старешина, задачата на хърватското правосъдие в този казус е била да докаже своята европейска достоверност и бъдеще. Само че ако Перкович е екстрадиран, то в Хърватия остава (засега) неговият шеф Здравко Мустач, а той е човекът, който знае много за това как е организирано убийството на Стьепан Джурекович, кой го е организирал и извършил. Той знае как е функционирал моделът на ликвидация на държавните врагове, как се е адаптирала службата към новите условия на многопартийност. Всичко това, пише г-жа Старешина, ще помогне да се разберат събитията от последните 20 години, което ще послужи за изграждането на здрави и демократични обществени отношения и в следващите 20 години.

Дражен Цигленечки също е на мнение, че Мустач е по-важният. Той пише в Novi list, че случаят "Перкович" е само димна завеса, за да се спаси някогашният шеф Здравко Мустач, който изглежда е решил да се отърве от Перкович.

Хърватия има шанс да започне на чисто

Йосип Перкович е еквивалентът на мистичния в България генерал Любен Гоцев, смятан за създател на сегашна България на основата на политически защитавана организирана престъпност, олигархия и бедност. Освен че продължава да е най-бедната страна-членка на ЕС седем години след присъединяването си, България е управлявана от правителство, смятано за подставено от олигархията, ползващо се с изключително ниска подкрепа, срещу което вече седем месеца се провеждат протести. Заради провала на страната да се подготви подобаващо за членство в ЕС, България влезе със специален механизъм. Последният доклад на ЕК за напредъка по изпълнението на целите в механизма говори достатъчно за това докъде води липсата на лустрация и очистване от мрачното минало.

Хърватия има шанс да избегне повторение на българския сценарий, защото медиите са все още свободни да критикуват управлението. Страната само ще спечели, ако се вслуша в съветите на медиите и започне болезнена, но животоспасяваща дискусия за своето минало. До момента силите на промяната надделяват. Съдът изглежда се справи добре като не се поддаде на изкушението да угоди на политическата конюнктура. Медиите са единни. Политическата класа обаче все още не е способна да обясни ясно защо защитава Перкович. Управляващите твърдяха, че Перкович може и трябва да бъде съден в Хърватия. Опозицията обаче, докато критикува управляващите, не може да отговори на въпроса защо досега той не е съден. Хърватия е член на ЕС. Въпрос на вътрешно решение е с кого иска да се сравнява тя - със съпротивата на лошите или с примера на добрите, а добрите, както някои колумнисти пишат, са Полша и балтийските държави.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required