English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Марио Драги, Абеномикс и Ирландия бяха звездите на Давос 2014

Published on , , Twitter: @euinside
Last change on

Европейското икономическо възстановяване е факт, само че то е крехко, защото има опасност от отказ от реформите. Структурните реформи са ключа и бяха двете най-често употребявани думи в контекста на излизането на Европа от кризата по време на Световния икономически форум в Давос тази година. Изобщо бъдещето на ЕС зависи от това дали ще направи структурните реформи. Ирландия, в този смисъл, е добрият пример. Затова беше и една от звездите на тазгодишния форум. Само че едно от най-големите притеснения е дали реформите ще продължат. "Трябва да запазим темпото на реформите, за да се преборим с неприемливите нива на безработица", каза шефът на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу в Давос, след като поздрави ирландския премиер Енда Кени.

"Вярваме, че информираното обществено мнение ще продължи да упражнява натиск да не спират реформите", добави той и предупреди: "Не можем да се върнем към обичайните ни практики". Барозу беше подкрепен и от генералния секретар на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) Анхел Хурия, който каза, че най-голямото му притеснение е дали реформите ще продължат. Единственото решение е "реформи, реформи, реформи", каза той. Шведският премиер Фредрик Райнфелд се включи към реформаторската група като посочи, че никога не бива да се позволява завръщане към "обичайните практики", защото винаги има нови пазарни условия и нова бизнес-логика. Проблемът с реформите обаче може да бъде и културен, както стана ясно от изказването на Жозе Мануел Барозу, който в края на своя втори мандат като шеф на ЕК си позволява все повече откровеност по най-чувствителните европейски въпроси.

Попитан за обратния завой, който Франсоа Оланд начерта наскоро в годишната си среща с медиите, г-н Барозу обясни, че проблемът във Франция е културен. Французите се страхуват от глобализацията, а това няма как да се преодолее с правителствени мерки. Необходима е културна промяна. И не само това. Нужно е да се премахнат "абсурдните граници", които все още съществуват. В Европа все още нямаме единен пазар, добави той като отговори на шефа на Теленор, който обясни след наскорошното купуване на мобилен оператор в България, че е по-лесно да се започне бизнес в Миянмар, отколкото в Европа, където трябва да се върви страна по страна.

В Европа убихме дракона, но сега остава да завладеем принцесата

Думите са на шефа на Siemens Джо Кезер. Въпросът обаче е коя е принцесата. Повечето европейски представители в Давос бяха единодушни, че това са структурните реформи, но се усещаше натиск от инвеститори и представители на бизнеса за нещо повече от това. Слона в залата беше забелязан и посочен с пръст от лорд Джей Адер Търнър, старши изследовател в британския аналитичен център Институт за ново икономическо мислене. За да може еврозоната наистина да работи, трябва да се отиде към наистина дълбоко ниво на федерализация, което ще изисква договор изцяло и само за еврозоната. От думите на заместник-председателя на ЕК и еврокомисар по икономическите и паричните въпроси на ЕС и еврозоната Оли Рен, а също и на вездесъщия германски министър на финансите Волфганг Шойбле, стана ясно, че и те са забелязали слона.

Само че, както обясни г-н Шойбле, най-напред трябва да се решат проблемите с фискалната дисциплина и структурните реформи. А за след това са необходими промени в договорите, които да осигурят "малко по-обща фискална политика". "На фона на сегашната европейска структура, със съществуващата правна база, с националните фискални политики, ако искаш да се откажеш изцяло от структурните реформи, от всякакви настоящи структурни политики в Европа, трябва да обединиш дълга", каза германският финансов министър. Всякакво обединяване на дълга ще доведе до прекратяване на структурните реформи и до края на успеха, на който се радваме в момента. Не може да се разчита само на парична политика, натърти той неколкократно по време на всичките си участия в Давос.

Сегашните учредителни договори на ЕС на практика пречат да се реши кардинално въпроса. Волфганг Шойбле обясни наличието на следния парадокс: имаме една парична политика, но 18 фискални, колкото са членките на еврозоната. Това трябва да се промени, само че всички знаем колко трудно се променят договорите в ЕС, така че засега сме обречени да си останем с наличния договор. Банковият съюз обаче ще облекчи значително ситуацията и независимо от това, че изглежда много сложен, той ще проработи, убеден беше германският министър на финансите, въпреки всички аргументи, с които беше провокиран. Един такъв аргумент беше предоставен от шефката на Международния валутен фонд Кристин Лагард, която заяви, че ако банковият съюз се направи много добре, ако прегледът на качеството на активите и стрес-тестовете се проведат добре, както предлага Марио Драги, това ще бъде достатъчно за обединяване на дълга.

Приключихме ли с финансовия национализъм?

Волфганг Шойбле обаче беше непреклонен и смята, че сегашните усилия ще дадат резултат. Донякъде с това се съгласи и Оли Рен, който обясни, че голямата разлика между тестирането на банките в ЕС през 2010 година, когато не бяха забелязани проблемите на испанската банкова система, а също и на кипърската, е бил, че тогава е имало финансов национализъм. Координацията в ЕС е била слаба, което е дало възможност на националните надзорници да прикриват неприятните новини. Оптимизмът на ключовите европейски стратези обаче не се споделя от анализаторите. Лорд Търнър прогнозира, че в следващите десет години в еврозоната ще продължи да има рискове, докато се изгради оздравителният фонд, но беше опроверган от шефа на Еврогрупата Йерун Дайселблум, който посочи, че най-големият урок от процеса на изграждане на банковия съюз е, че политическата спешност трябва да се запази.

В този смисъл беше провокиращо изказването на холандския финансов министър, че се надява стрес-тестовете на банките тази година да покажат проблеми, защото това ще означава, че са проведени добре. Йерун Дайселблум успокои, че всичко вече е под контрол. Дори и да не е пълен бъдещият общ европейски фонд за банково оздравяване, има кой да плати за рекапитализация на закъсали банки. Той някак неочаквано спомена, че в краен случай това може да бъде Европейския механизъм за стабилност (постоянният спасителен фонд на еврозоната), на което се противопоставя Германия. Европейското решение не е толкова сложно, колкото се описва в американските медии, додаде Оли Рен, който посочи обаче, че САЩ са се върнали към устойчив икономически растеж, защото са ремонтирали финансовата си система по-рано от Европа.

Не това обаче е проблемът с икономическия растеж на Европа. Според шефа на инвестиционната компания Blackrock Лари Финк, има няколко проблема пред европейския икономически растеж. За илюстрация той прогнозира, че американската икономика ще нарасне с повече от 3 на сто тази година. Причините са две и са ключови. Първата е, че на американския пазар може да се включи всеки, а втората е енергийната независимост. Тема, по която ЕС разговаря миналата година и ще посвети и тазгодишната среща на лидерите на страните-членки на това. Третият проблем е прекалено високата цена на еврото спрямо долара. 1.36 евро за долар не е устойчиво. Европа се нуждае от по-слаба валута, за да разшири потенциалния си икономически растеж. Освен това, каза още той, нужна е по-агресивна политика от страна на централната банка.

Парадоксът на общата парична политика

Другата звезда на Давос 2014 беше именно шефа на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги. Той беше поздравяван и мнението му се търсеше заради успешната му политика да разшири тълкуването на мандата на банката с няколкото парични операции, донесли му световна слава. Той обаче също се включи към хора на реформистите като посочи, че повечето програмни страни в еврозоната са направили изключителни структурни реформи, но не всички. Не само това, но и много страни, които не са в програма, също се нуждаят от структурни реформи. В намека могат да се разпознаят страни като Франция, но не и Германия, защото, по думите на Марио Драги Германия е осъществила своите реформи преди 10 години (по времето на Герхард Шрьодер). Единствено паричната политика не е решение, каза той, с което си заслужи шегата, че очевидно сънува на немски език.

В подкрепа на това той заяви, че в момента Европа е само в началото на възстановяването, тъй като то е твърде слабо и най-вече - неравномерно. Фискалната консолидация трябва да продължи, но с по-малко данъци, по-малко бюджетни разходи и повече инвестиции в инфраструктура. Освен това, каза той, има нещо сбъркано в страните с много висока младежка безработица (Гърция и Испания). Това означава, че трудовото им законодателство по някакъв начин дискриминира младите, предположи г-н Драги. По отношение на високата безработица много интересно мнение даде Лари Финк, който посочи, че има един аспект, който много малко се обсъжда, а именно, че новите технологии изцяло променят пазара на труда и на практика унищожават работни места. Необходимо е правителствата да се адаптират в своите политики по заетостта.

В Давос цареше пълно единодушие, че икономическото възстановяване на Стария континент е изправено пред рискове. И Кристин Лагард ги назова съвсем директно. Това са недовършването на реформите на финансовите пазари, небалансираният растеж и риска от дефлация. С последния Марио Драги не беше никак съгласен, но увери, че ЕЦБ ще направи всичко необходимо, за да го избегне.

Европа се нуждае от Абеномикс

Третата звезда на тазгодишния Давос беше така наречения Абеномикс или японското икономическо новаторство, въведено от премиера Шинзо Абе, който за първи път от десетилетия насам успя да извади Япония от дефлацията и да накара японската икономика да расте. Гуверньорът на японската централна банка Харухико Курода обясни, че дефлацията е създала много негативен манталитет в Япония, принудил корпорациите да не инвестират във фиксирани активи, технологии или човешки капитал. Те не са увеличавали заплатите. Сега обаче, с въведените от правителството реформи, ситуацията е значително променена и Япония ще достигне инфлация от 2%. Ние обаче сме само на половината на пътя, добави той. Предстои още път и трябва да внимаваме за рисковете. Можем да бъдем предпазливо оптимистични, заключи той, но за ... глобалната икономическа култура.

А дали тя се е променила в Европа, е все още рано да се каже. Шампионът на Давос Енда Кени също каза, че Ирландия е на половината път. Само че как ще продължи другата половина зависи от това какво ще направи ЕС като цяло. Оли Рен недвусмислено посочи в Давос от КОГО зависи промяната в ЕС - от Германия, а Волфганг Шойбле недвусмислено посочи от КАКВО зависи промяната - от структурните реформи, които ще предприемат страните, които се нуждаят от тях за увеличаване на конкурентоспособността си. Само че за целта те трябва да имат ясна цел и план, каза Кени. Също така им трябват кураж и убеждение да продължат напред. Дали това ще стане, нямаше отговор в Давос. Но макар ЕС вече да не е на смъртно легло, все още светът се чуди дали той ще оздравее напълно и най-вече кога.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required