English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Волфганг Шойбле: Ултимативният тон на Европарламента е неприемлив

публикувано на , , Twitter: @AdelinaMarini
Последна промяна на:

"Часовникът тиктака", написа на 10 март в Twitter евродепутатката от Холандия (ЕНП) Corien Wortmann-Kool по повод предстоящия нов кръг преговори в триалога между ЕК, ЕП и Съвета по втория стълб на банковия съюз - единния механизъм за банково оздравяване (ЕМО). Проблемът е, че този, който бърза най-много е Европейският парламент, а не Съвета, тъй като евродепутатите искат да приключат това огромно досие преди края на мандата им през април, за да могат да си запишат голяма победа на своя сметка навреме за изборите за Европарламента, които ще се проведат в целия ЕС между 22 и 25 май. Напрежението между Страсбург и 28-те столици се покачва със скоростта на провеждането на срещите в триалога и вече започна да избива в заплахи и ултиматуми, като проблемът на Европарламента е, че Съветът засега успява да изтегли голяма част от суверенитета си при решаването на случаи на фалиращи банки, докато евродепутатите настояват да се запази чувството за общност.

Червените линии на Европарламента

През декември в Брюксел гърмяха тапи от шампанско по повод трудно постигнатото споразумение за създаването на ЕМО, което включва сериозна част междуправителствени договорености, основно засягащи единния фонд за спасяване на проблемни банки, както euinside писа. Това обаче беше посрещнато изключително остро от парламента, който трудно преглътна фискалния пакт преди две години. По поръчка на председателския съвет на ЕП председателят Мартин Шулц изпрати писмо [на английски език] до Европейската комисия, в което призовава Комисията да "изпълни своето задължение и да защити предложението си, като употреби всички инструменти и правомощия, които има на разположение, за да се изправи твърдо срещу решението на Съвета, чиято законност е повече от съмнителна".

Той посочва, че всички правни служби са се съгласили, че Член 114 от Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС) представлява правно основание за предложения регламент за създаването на ЕМО, което означава, че няма правна нужда от създаването на междуправителствено споразумение. "Решението, взето едностранно от един от законодателите, да изключи въпроси от обхвата на предложението на ЕК и по този начин от обхвата на преговорите, извършвани в рамките на обикновена законодателна процедура, напълно противоречи на принципа на искрено сътрудничество, заложен в Член 4(3) на Договора за ЕС (ДЕС). Нещо повече, като нарушава правото на инициатива на ЕК и законодателните правомощия на Парламента като съзаконодател, Съветът създава неприемлив прецедент", написа в писмото си от 20 януари тази година г-н Шулц.

А миналата седмица икономическата комисия на парламента излезе със списък от "червени линии", от които заявява, че няма да отстъпи:

- ЕЦБ да бъде единствения орган, който може да реши дали една банка се проваля или е на път да фалира, като се даде възможност на други да изразят притесненията си;

- Решенията за преобразуване на конкретна банка да бъдат взимани единствено на ниво изпълнителен борд, "за да се избегнат политически игрички" и да се гарантира, че банките ще получат равно отношение, без значение коя е страната им на произход. "Ролята на Съвета в решенията за спасяване на банки трябва да се избягва";

- Нуждата от междуправителствена глава остава съмнителна и все още страните-членки не са предоставили правно основание. Съветът трябва да докаже, че междуправителственото измерение няма да посегне на компетенциите на ЕС. По тази точка си заслужава да се отбележи извода в доклада на правни експерти от университета в Пасау, изготвен по поръчка на парламентарната фракция на зелените в Германия. Изводът е, че изграждането на ЕМО на базата на междуправителствено споразумение ще наруши договорите на ЕС и че ако този формат стане валиден, ЕК и ЕП ще бъдат редовно заобикаляни;

- Разбиването на фонда на национални отделения, дори и временно, не е необходимо, за да се решат въпроси като наследен дълг. Това може да се решава през прегледа на качеството на активите на ЕЦБ. Степента, с която отделенията се сливат в единен фонд (мутуализация) трябва значително да се ускори - 50% мутуализация през първата година, а останалото в следващите две години;

- "Твърда като скала" гаранция за системата за вътрешна рекапитализация (bail-in) трябва да бъде включена в регламента за ЕМО, както е предвидено в Директивата за банково оздравяване и преструктуриране. Това са исканията на парламента, представени със съответния тон през всички възможни канали - прессъобщения, пресконференции, социалните мрежи, триалога.

Кърваво червените линии на Съвета

Ако парламентът е единен в своята позиция и виждане по темата, то ситуацията в Съвета е изключително сложна. Там текат няколко паралелни процеса, които правят взимането на решение изключително бавно и трудно. От една страна е Еврогрупата, която има най-голяма нужда от ЕМО, защото обединява страните, споделящи общата валута. В нея също има разделение на мненията по детайлите на регламента. От друга страна са страните, извън еврозоната, които нямат намерение засега да участват в банковия съюз. Преговорите в Съвета вървят в два паралелни процеса. Единият е в пълния формат на Екофин (Съвета на министрите на финансите на всички членки на ЕС) по ЕМО, а другият върви в междуправителствената конференция, ръководена от шефа на Еврогрупата, холандския финансов министър Йерун Дайселблум, която обсъжда параметрите на подготвяното междуправителствено споразумение.

В понеделник следобед, докато Corien Wortmann-Kool нагнетяваше напрежението в Twitter министрите на финансите от еврозоната се събраха, за да постигнат споразумение помежду си. Проблемите, които разделяха министрите бяха няколко. Най-напред са мерките за осигуряване на достатъчно пари в единния фонд за оздравяване (ЕФО), като на пресконференция след края на срещата г-н Дайселблум заяви, че е налице готовност да се уважи искането на Парламента за свиване на периода за мутуализация. Вторият проблем е процеса на взимане на решение за отпускане на заеми между отделните национални отделения на ЕФО, по който министрите са постигнали договорка онези страни, които имат най-големи притеснения, да могат да отхвърлят решенията на борда. С други думи, ако бъде взето решение от фонда, страните-членки ще могат да го отхвърлят по време на преходния период, но само при определени ограничен брой условия. Нещо, което ще бъде изключително фрустриращо и неприемливо за ЕП.

Третият проблем, който министрите обсъждаха в понеделник вечерта, беше правилата за вътрешна рекапитализация (спасяване на банка със собствени средства). Постигнато е съгласие цената за провалите на банките да бъде платена от финансовата индустрия. Тук страните-членки са постигнали още една договореност, която едва ли ще бъде приета от евродепутатите, защото предвижда принципите за вътрешна капитализация да може да бъдат променяни, ако всички са съгласни на това. Четвъртият проблем е споделянето на бремето в случаите, когато трябва да се преобразува банка, която има много дъщерни дружества. Според Йерун Дайселблум, постигнат е балансиран компромис за "предотвратяване на асиметрични последици при разпределението на цената за преобразуването". По думите му, този въпрос "изглежда решен". Той добави, че финализирането на междуправителственото споразумение зависи от споразумението с парламента по ЕМО.

На следващия ден (11 март) министрите на финансите на всички страни-членки на ЕС се събраха на публична сесия, по време на която бяха изразени червените линии. Направи впечатление, че се изказаха министрите на най-големите страни-членки, основно от еврозоната. Единственият от по-нова Европа, който взе отношение по темата, беше министърът на бюджета на Румъния Ливиу Войнеа. Един от първите, които взеха думата, беше германският министър Волфганг Шойбле, който беше изключително критичен към Европарламента. Той заяви, че е бил силно фрустриран от писмото на Мартин Шулц и добави, че това писмо "не е много мъдър ход". Г-н Шойбле добави, че не приема ултимативния тон от Страсбург. Искаме да разполагаме със силен борд и затова той трябва да има право да започне преструктуриране по своя собствена инициатива. "Не разбираме защо ЕП смята, че бордът не трябва да има право да започне преструктуриране в допълнение към ЕЦБ", каза германският министър.

На фона на всички опити за постигане на компромис и заявяване на уважение към позицията на евродепутатите, министър Шойбле постави и още един ключов въпрос - защо изобщо трябва да се мърда от договорения с много усилия общ подход [пълният текст на английски език] през декември. Той дори призова да се изкопира модела, приложен с фискалния пакт - постига се междуправителствено споразумение с ангажимент до пет години то да бъде вплетено в европейското законодателство. След изказването на германския министър на финансите, смятан за канцлера в сянка в Германия, последва сериозно отмятане от досега говорени, поне публично, неща. Министър Дайсеблум, след като пак натърти, че много държи на позицията на Европарламента, обяви, че е напълно безмислено да се поставя акцент върху скоростта на мутуализация във фонда. Това някак противоречеше на обявената от него ден по-рано нагласа за отстъпка на Съвета към това искане на ЕП. "Аз не вярвам, че този елемент помага на основния проблем, че през първите години във фонда има много малко пари", каза той. Реалният проблем е в първите години на фонда и затова трябва отново да се разгледа въпроса с кредитните линии.

Новият италиански министър на финансите, за когото това участие в Екофин беше дебют, се съгласи с Дайселблум, че твърде силно ударение се поставя върху първоначалното ускорение на мутуализацията. "Този механизъм ще проработи, ако генерира нови очаквания и съответно нов вид поведение на финансовия бранш в Европа. Трябва да пратим сигнали не само за скоростта на мутуализацията, но и за механизма за взимане на решения", каза Пиер Карло Падоан. Великобритания застана на страната на Германия като посочи, че Лондон също е бил доволен от договореното през декември, "защото смятахме, че ролята на Съвета е да се гарантира демократична отговорност и отчетност". Шведският министър на финансите Андерс Борг също призова да не се правят отмятания от постигнатия компромис.

Румънският министър се застъпи за позицията, че водещата роля в ЕМО трябва да е на Съвета и обяви за пореден път, че Букурещ е против използването на каквито и да било публични средства за гаранции в какъвто и да било фонд, бяха думите на Ливиу Войнеа.

Германия срещу Европарламента

Публичното обсъждане приключи сравнително бързо с аргумента, че трябва да бъде направен проект на нов мандат. Часове наред на страницата на Съвета стоеше надпис, че предстои ново публично обсъждане. Привечер за кратко имаше публично включване от срещата на финансовите министри, по време на което гръцкият министър на финансите Йоанис Стурнарас обяви, че гръцкото председателство е получило ревизиран мандат за преговорите в триалога, които започват днес на обяд (12 март). Най-важното от договореното обаче е, че в преговорите участие ще вземе Йерун Дайселблум в качеството му на председателстващ междуправителствената конференция. Това е силен сигнал, че Съветът няма да отстъпи от междуправителствения подход.

Мандатът включва обновени позиции по шесте червени линии на Съвета. Първата е коя институция да бъде окончателния орган на преструктурирането като изборът варира между ЕК, ЕЦБ и специалния борд за преструктуриране. В постигнатия общ подход в преговорите през декември, на който Съветът продължава да държи, е записано, че бордът по предложение на Комисията ще взима решението. Европарламентът също смята, че решението трябва да се вземе от борда, но с голяма тежест на ЕК и "избягване" на Съвета. Според някои страни-членки ЕК ще бъде в конфликт на интереси, ако изпълнява тази роля, заради което пък британският финансов министър Джордж Осбърн призова да се направи специална дефиниция на "конфликт на интереси". Втората тема е кой ще извършва оценката на банките. В декемврийския компромис е заложено това да се прави от ЕЦБ, по което едва ли ще има много спорове.

Ролята на пленарното заседание по всяко решение е третата фронтова линия. Както знаете, управлението на ЕМО е разделено на изпълнителен борд и пленарна сесия. Мненията в Екофин бяха поляризирани на 11 март, тъй като някои страни смятат, че водеща роля трябва да има бордът, докато други настояваха на пленарното заседание. Испанският финансов министър Луис Де Гуиндос каза, че ЕК трябва да има по-тежка дума в борда, докато Съветът да има последната дума в пленарния формат. Четвъртата червена линия е гласуването в пленарното заседание, като много от министрите подкрепиха обикновено мнозинство, но Германия настоява за двойно мнозинство - обикновено при членовете плюс представителност на вноските във фонда. Петата тема е инструмента за отпускане на заеми за оздравителния фонд, а шестата е за самите вноски. Подробности, разбира се, няма.

Как ще протекат преговорите не е ясно, но крайният срок е пленарната сесия на ЕП през април. Ако дотогава няма споразумение, което да може да бъде гласувано от евродепутатите, договарянето на втория стълб на банковия съюз остава за след конституирането на новия парламент. На този етап има нагласи в Съвета, че няма нужда да се бърза, защото засега икономическите показатели в еврозоната са добри, но това не се приема еднозначно от икономическите анализатори и най-вече от инвеститорите, защото на хоризонта се сгъстяват нови облаци, предвещаващи нови проблеми за общата валута - дефлация. Йоанис Стурнарас беше обтекаем по време на снощната пресконференция и отказа да каже какви очаквания има за преговорите в триалога, като каза само, че винаги е оптимист. Донякъде глътка надежда дава това, че той не предвижда нова среща на Екофин. Но, това е само глътка.

коментари
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.