English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

ЕП: Оздравителният механизъм трябва да е договорен преди края на мандата

публикувано на , , Twitter: @euinside
Последна промяна на:

Февруарската пленарна сесия завърши с нов сблъсък между Съвета и Европарламента тази седмица, след като отново не беше постигнато споразумение в триалога по втория стълб на банковия съюз - механизма за оздравяване на закъсали банки (ЕМО). Евродепутатите очакваха сериозно раздвижване по темата, заради което планираха не един, а два дебата в рамките на само една пленарна сесия по проектодоклада на Elisa Ferreira (Социалисти и демократи, Португалия). На първия дебат във вторник Съветът беше представен от гръцкия външен министър Евангелос Венизелос, бивш министър на финансите, чиято страна пое ротационното председателство на Съвета на 1 януари. На втория дебат в четвъртък обаче, нямаше представител на страните-членки, което вбеси евродепутатите, тъй като им попречи да гласуват нов мандат за преговори.

Така с гласуваната от тях резолюция те на практика препотвърдиха стария си мандат, с който парламентът не отстъпва от досега заявяваната си позиция, а именно, че ЕМО трябва да е способен да взима бързи и независими решения, а бъдещият фонд за преструктуриране на фалиращи банки трябва да заработи максимално бързо без да се чака да се напълни със средства от облагане на банковата индустрия след 10 години. Проблемите за решаване в триалога обаче са много и са доста комплексни, като същевременно Европарламентът бърза да си запише това ключово постижение за решаването на кризата в актива преди евроизборите през май. Шефът на институцията, който е и един от най-силните кандидати за позицията председател на ЕК, Мартин Шулц дори определи ЕМО като най-фундаменталния проект на сегашния парламентарен мандат. Той беше помолен от депутатите да пише на Съвета писмо с искане да ускорят работата си по темата, включително и като организират извънредна среща на Екофин.

Параграф ... 114

Един от проблемите в триалога между Съвета, Комисията и ЕП е правната база за създаване на ЕМО и особено на единния фонд за спасяване на фалиращи банки. Германия смята, че член 114 от Лисабонския договор не дава това правно основание и затова министрите на финансите на ЕС постигнаха преди Коледа споразумение за странен хибрид между общностно и междуправителствено споразумение. Евродепутатите обаче са единодушни, че Член 114 е достатъчно ясен. Лидерът на групата на либералите в Европарламента и втория сигурен кандидат за шефския пост на ЕК Ги Верхофстад припомни по време на втория дебат на 6 февруари, че всички правни служби на ЕС са потвърдили, че член 114 дава достатъчно правни основания за създаването на новия механизъм и фонда към него. Текста на този член на български език може да прочетете тук.

Независимият евродепутат от България Димитър Стоянов пък предупреди, че щом най-голямата страна-членка повдига въпроса със законността на механизма, то е редно да се помисли и да се признае, че проблем с правната база има. Необходими са промени в договорите, които да бъдат ратифицирани с референдум, за да може да се мине на следващ етап, убеден беше българският евродепутат, бивш член на българската ксенофобска партия "Атака".

Мнозинството евродепутати бяха категорични, че няма да отстъпят от искането си механизмът да не стъпва на междуправителствено споразумение. От името на докладчика по досието Elisa Ferreira депутатът Antolín SÁNCHEZ PRESEDO (Социалисти и демократи, Испания) предупреди, че колкото по-бавно действа механизмът, толкова по-скъп ще бъде той. Sylvie Goulard (АЛДЕ, Франция) каза, че не е убедена в аргумента, че трябва да има междуправителствено споразумение. То ограничава твърде много правомощията. "Защо ни трябва междуправителствено споразумение? Не виждам нито една убедителна причина", каза и говорителят по икономическите и финансовите въпроси на зелените Sven Giegold (Германия). Той припомни, че в споразумението на Съвета се предвижда именно той да вземе решението за закриване на провалила се банка. "Смятате ли, че Съветът някога ще вземе решение да закрие фалираща банка", попита още Sven Giegold. В навечерието на февруарската пленарна сесия групата на Зелените разпространи карикатура на ЕМО, така както го вижда Съветът.

Еврокомисарят на вътрешния пазар Мишел Барние призова обаче към реализъм и заяви, че ще бъде истинско постижение, ако се постигне дори междуправителствено споразумение. Все пак той подчерта, че позицията на ЕК е по-близка до тази на ЕП, още повече, че правната служба на ЕК е установила, че има правно основание в член 114. Той каза все пак, че има достатъчно идеи, които може да се сложат на масата на преговорите, стига двете страни (Съвета и Парламента) да са готови на това. Една от тях е фондът да заработи по-бързо, например след 7 години, а не да се чака да набира средства в следващите 10 години. Друга идея е да се увеличат вноските на страните-членки на 40% през първата година, 30% през втората, 20% през третата, и 5% през четвъртата и петата. В гласувания текст на 6 февруари евродепутатите настояват фондът да може да набира финансиране и на капиталовите пазари.

Бързо или качествено?

По време на двете обсъждания в Страсбург обаче, подробностите не бяха от толкова голямо значение, колкото настояването да се постигне споразумение бързо. Докладчикът по механизма в сянка на ЕНП Corien Wortmann-Kool (Холандия) заяви, че преговорите се водят изключително бавно. Тя призова Европарламента и председателя в частност да упражни натиск върху Съвета за по-бързо решаване на проблема. Vicky Ford от групата на консерваторите и реформистите (Великобритания) посочи обаче, че става дума за сериозна и дори коренна промяна. Затова преговорите са толкова трудни. Става дума за огромни средства и трябва много внимателно да се подхожда, още повече че има девет страни, които не са в еврозоната. Ситуацията в момента е много баби - хилаво бебе, посочи тя.

Сънародничката й Sharon Bowles (АЛДЕ), която ръководи икономическата комисия в Европарламента, призова да не се прибързва, защото Съветът наистина спъва изграждането на банковия съюз, но прибързаността е още по-голям враг. Bowles каза, че не е толкова фатално и ако не успеем сега, може да се прехвърли работата на следващия парламент. Бившата еврокомисарка от Полша Danuta Hübner (ЕНП) също каза, че е по-добре ЕМО да е добре уреден, отколкото да стане бързо.

По време на второто обсъждане преди гласуването депутатите бяха силно изнервени от отсъствието на съвета и от липсата на споразумение. Corien Wortmann-Kool отново притисна и заяви, че банковият съюз трябва да е приключен преди изборите за Европарламента. Лидерът на социалистите и демократите в ЕП Ханес Свобода (Австрия) беше ултимативен като заяви, че поведението на Съвета е напълно неприемливо. Ако Съветът гледа сериозно на работата си, трябва да действа бързо и да поправи текста си, за да продължат преговорите. За забавянето е виновен Съветът, не ЕП, добави той, защото те или не искат решение, или са мързеливи. Очевидно страните-членки искат да прокарат националните си интереси и затова настояват за междуправителствено споразумение. Само че банковата система не е национална, а европейска, добави той.

Ги Верхофстад също каза, че поведението на Съвета е неприемливо. В момента имаме трабант, каза той, тоест една дълга и тромава процедура за преструктуриране на проблемни банки. Само че се нуждаем от ферари, ако искаме механизмът да работи, добави той. Обяснението на Daniel Cohn-Bendit за забавянето на Съвета е заради приближаващите избори.

Martin Callanan (Великобритания, Европейски консерватори и реформисти) беше напълно скептичен, че Съветът ще успее да стигне до компромис бързо. Той повтори това, което каза при първия дебат и Vicky Ford, че става дума за сериозно прехвърляне на суверенитет в еврозоната. Това е в интерес на Великобритания и затова групата му ще подкрепи текста, въпреки че има известни притеснения. Те са свързани основно със страните извън еврозоната. Тези, в които има много филиали на банки от зоната на общата валута трябва да участват в пълна степен в решенията за преобразуване, каза британският евродепутат. Той призова и за повече яснота кой ще взима решенията, когато голяма банка в еврозоната фалира. "Не може една голяма страна да определя всичко", каза той, очевидно намеквайки за Германия.

Финландският евродепутат Sampo Terho от другата евроскептична политическа група - Европа на свобода и демокрация - предупреди , че какъвто и да бъде механизмът, той не трябва да се рекламира като спасение срещу бъдещи кризи, защото банките винаги ще вземат своето, а данъкоплатците по един или друг начин ще платят. На финала на обсъжданията еврокомисарят Барние отново призова към реализъм и припомни, че тристранните разговори в сряда вечерта са преминали в конструктивен дух, Съветът остави вратата отворена. Повечето проблеми са чисто технически, каза той и припомни, че решението е важно, защото става дума за сектор, който финансира 75% от европейската икономика.

Мишел Барние се съгласи отново с депутатите, че доста време е загубено като припомни, че предложението на Комисията за втория стълб е вече на шест месеца, а Европарламентът призовава за решение от доста по-отдавна. След края на гласуването, гръцкото председателство разпространи изявление [на английски език], в което посочва, че Съветът е готов на компромиси.

коментари
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.