English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Сложно, по-сложно, единен механизъм за банково преструктуриране

публикувано на , , Загреб, Twitter: @AdelinaMarini
Последна промяна на:

Ако си мислите, че Европейския съюз е лесна работа и че не е достатъчно сложен организъм, опитайте тогава с банковия съюз. Или по-точно - с втория му стълб, който е единния механизъм за спасяване на закъсали банки, по който най-сетне министрите на финансите на ЕС успяха да постигнат споразумение [на английски език] съвсем навреме, за да го сложат под елхата на държавните и правителствени лидери на страните-членки, които се събират на 19 и 20 декември за обзор на 2013 година. Няма никакво съмнение, че това е най-сложното законодателство, измисляно досега и при това договорено със завидна бързина. Както каза литовският министър на финансите Римантас Шаджиус, това е прецедент. Споразумението за оздравителния механизъм за банките е най-бързото. Беше прието дори по-бързо от това за надзорния механизъм, по който също беше постигната договореност точно за Коледа.

Еврокомисарят на вътрешния пазар и финансовите услуги Мишел Барние определи споразумението като революционно и като голям ден за банковия съюз. Според него, с новото законодателство, което тепърва предстои да мине още дълъг път, докато бъде окончателно одобрено, се въвежда революционна промяна в европейския финансов сектор. В предварително подготвеното му изявление на английски език се казва още, че с новото законодателство данъкоплатците няма вече да се налага да плащат сметките на банките, които правят грешки или предизвикват кризи. Ако се абстрахираме от емоционалните оценки обаче, обективно погледнато договореното снощи, неочаквано рано при това (преди полунощ), е всъщност временно. Това е и една от причините да е толкова сложно и да се постигна споразумение толкова бързо.

От една страна сделката трябваше да се справи с различната готовност на страните-членки за европейска интеграция, особено онези, които се стремят към разхлабване на съюза, конкретно Великобритания. От друга страна обаче, един истински централизиран банков съюз изисква промени в съществуващите основополагащи договори на Европейския съюз, което на този етап се разглежда като отваряне на кутията на Пандора. Ще отприщи процес на нескончаеми искания за нови промени и ще завлече ЕС в дори още по-продължителна "конституционна" криза от тази, през която съюзът мина през първото десетилетие на 21-ви век, докато договаряше Лисабонския договор, замислен амбициозно като Европейска конституция, но осъмнал значително по-малко амбициозен и интеграционистки, по ирония на съдбата точно преди да настъпи глобалната финансова криза, която извади на показ всички дефекти на европейското строителство.

Така или иначе сега не е моментът за промени в договорите, но Ангела Меркел обяви, че това е неизбежно в първата си реч пред Бундестага след преизбирането й за трети мандат като канцлер на Германия. Нещо, което литовският финансов министър обясни съвсем без заобикалки - директно и ясно. Но, най-напред за новия Франкенщайн, който ще спасява създаващи проблеми банки.

Единна банкова зона

Постигнатото снощи споразумение е от две части. Едното е междуправителствен договор, който трябва да бъде ратифициран от всички страни-членки на еврозоната, за да влезе в сила, а другото е регламент, по който тепърва предстоят преговори в триалог с Европейската комисия и Европейския парламент. Най-просто казано - всичко онова, което не може да се реши със съществуващото европейско законодателство, попада в междуправителствения договор, а останалото е включено в регламента и правната база за него е член 114 от Договора за ЕС. Това е така, защото, както обясни г-н Шаджиус, когато в едно законодателство има грешки, то отива в Европейския съд. Само че в случая с банките, може да се стигне до огромни суми за обезщетение, затова трябваше да се избегнат всички възможни правни грешки, които да доведат до огромни суми компенсации.

Затова в междуправителствения договор попада и най-съществената част от банковия съюз изобщо, а именно общият фонд за преструктуриране, с който ще се финансира спасяването на проблемни банки, за да се избегне това да стане с публични средства, както се получи в Ирландия, ще се направи в Словения, като имаше единични спасителни операции и в Белгия, Холандия, Германия, Великобритания и др. Фондът ще се финансира с банкови такси, които обаче страните-членки получават правото да определят сами. Тези такси ще се събират на национално ниво. Постепенно, в течение на десет години и повече, националните фондове, които в споразумението са наречени "отделения", ще се слеят в един общ фонд. През този десетгодишен период свързаността между националните отделения постепенно ще се увеличава.

Фондът ще се намесва едва след като е приключил процеса на вътрешно преструктуриране (вътрешна рекапитализация) с пари на акционерите. Ако това се окаже недостатъчно, тогава влизат в услуга националните отделения в страните, където се намират банките. С годините до запълването на фонда участието на националните отделения ще намалява. Разбира се, поради това че не всяка страна може да се справи сама с банка, която е от системно значение за целия ЕС, се предвижда в преходния период, докато фондът стане напълно самостоятелно функциониращ, да може националните отделения да си заемат едни от други. Предвижда се също и участие на Европейския механизъм за стабилност (постоянния спасителен фонд на еврозоната), който доскоро беше разглеждан като свещена крава от Германия. Не става ясно точно при какви условия, но се посочва, че ще се работи по досегашните правила. До момента ЕМС е отпускал пари за банковата система само веднъж - на Испания. Фондът ще бъде на разположение само на онези страни, които участват в надзорния механизъм и автоматично до оздравителния механизъм. Това по задължение са всички страни от еврозоната, а неевро страните, могат да преценят кога да се присъединят към банковия съюз.

Проекторегламентът, който ще подлежи на общностно одобрение, се занимава със създаването на единен съвет за преструктуриране, който ще има широки правомощия при разглеждането на случаи с изпаднали в несъстоятелност банки. Това е и по-сложната част от сделката, която вероятно ще претърпи и доста сериозни промени, след като започне триалога с Европейския парламент. Както знаете от досегашните статии на euinside, един най-спорните и ключови въпроси в банковия съюз като цяло беше кой да вземе решението, че една банка се нуждае от преобразуване, оздравяване или фалит. Европейската централна банка (ЕЦБ) в качеството си на надзорник ще оповести, че дадена банка фалира или има вероятност да се провали. Тогава съветът, който може да вземе това решение и самостоятелно, ще приеме оздравителен план, с който ще постави банката в режим на оздравяване.

Съветът е този, който ще определи как точно да протече този процес и с какви средства да стане това. Това е органът, за който всички питаха кой ще взима решението, след като не се приема това да бъде Европейската комисия. Мишел Барние призна, че не е особено щастлив от решението, но за него компромисът се оказа по-съществен. Най-голямото опасение на ЕЦБ, изразено многократно тази седмица, включително от гуверньора Марио Драги и от заместника му Витор Констансио, беше скоростта на взимане на това решение. В проекторегламента е записано, че решението на съвета трябва да влезе в сила до 24 часа, освен ако Съветът на министрите с обикновено мнозинство и по предложение на Комисията не отхвърли това или не поиска промени. Това е така наречената система за обратно гласуване, при която решението започва да действа, но може да бъде отхвърлено при събрано достатъчно мнозинство.

Този толкова мощен съвет ще се състои от изпълнителен директор, четирима членове и представители на националните органи за преобразуване на страните-участнички. Той ще изпълнява своите функции в пленарен или изпълнителен формат. Пленарен означава, че в решенията ще се включат представителите на националните органи, докато изпълнителният предвижда да работи само с четиримата членове и изпълнителния директор. В пленарния формат ще се взимат решенията за суми, които надвишават 20% от капитала във фонда, както и решения за рекапитализация, надвишаващи 10% от парите. При такива случаи решенията ще се взимат чрез сложна система от гласуване - две трети мнозинство на членовете на съвета, представляващи обаче половината от вноските. В пленарния формат с просто мнозинство ще може да се възразява срещу решения, взети от изпълнителния формат, упълномощаващи фонда да взима заеми. Интересното е, че пленарният формат ще може да спира решения за мутуализация (общи финансови мерки), когато става дума за спасяване на група от институции в комбинация от страни-членки на механизма и страни извън него.

На първо четене постигнатото споразумение създава впечатлението, че прекалено много остава в ръцете на националните власти, което може да подкопае доверието в единния оздравителен механизъм. Прави се опит да се избегне това впечатление със записаната гаранция, че се забраняват решения, които предполагат използването на извънредна публична помощ без предварително одобрение по съответните национални бюджетни процедури. Това означава обаче, че ако е налице съответното мнозинство в парламента, то такава помощ с пари на данъкоплатците ще бъде одобрена във всички случаи. Това беше най-голямото притеснение на евродепутатите в икономическата комисия, а също и на някои министри на финансите, като шведския Андерс Борг.

Предвижда се новият механизъм да влезе в сила на 1 януари 2015 година, а функциите за вътрешна рекапитализация и за оздравяване да започнат да се прилагат от 1 януари 2016 година. Това също е голям компромис като се има предвид, че някои страни настояваха тези две функции да започнат да действат от 2018 г., като например Полша и Гърция, докато Дания искаше те да се прилагат още от самото начало. Във всички случаи обаче тези разпоредби няма да може да влязат в сила, докато междуправителственият договор не бъде ратифициран от страните, които участват в надзорния и оздравителния механизъм, представляващи 80 на сто от вноските в оздравителния фонд.

Франкенщайн с ограничен мандат

Както стана дума в началото, тази сложна структура е временна. Колко временна обаче зависи от това кога точно ще се вземе решението да се отварят договорите за ревизия. Според Римантас Шаджиус, финансовият министър на литовското председателство, ако има такива промени не е изключено да се получат някои "интересни" формации, при които няма да участват всички 28 страни-членки, а само някои от тях. Това е доста широко отворено за интерпретации изявление. Така изглеждащ банковият съюз на практика ще представлява една доста интегрирана и силна еврозона, която все повече се отделя от неевространите. С евентуални промени в договорите се предвижда тази интеграция да се задълбочи още повече, както е споменато подробно и в пътната карта на четиримата президенти и особено в черновата на Жозе Мануел Барозу. Най-важният въпрос обаче е при какви условия ще се осъществява тази интеграция.

От досегашните виждания на Германия става ясно, че няма да се толерират повече страни, които не се съобразяват с останалите по отношение на преливането на рискове и съответно на пари на данъкоплатците. Така че, може да се прогнозира, че договорите ще бъдат отворени тогава, когато има готовност в ЕС да се тръгне към много задълбочена интеграция без никакви компромиси за качеството, за да се избегнат кризи като сегашната, която остави ЕС и еврозоната в частност в продължение на години в рецесия и с огромна безработица. Нещо повече, тази криза постави под въпрос един от фундаментите на европейската интеграция - единната валута. И всъщност Ангела Меркел каза точно това пред Бундестага на 18 декември, че с отварянето на договорите трябва да се елиминират всички грешки и пропуски от последните 20 години.

Това означава, че България трябва спешно да започне да разсъждава, ако може на глас, дали не е една от тези грешки. Това ще даде на страната по-добра ориентация какво може да очаква при евентуално отваряне на договорите, за да може да се подготви подобаващо за това. В противен случай не е нереалистично да се предположи, че България може да остане извън тази по-"интересна" формация, по думите на Римантас Шаджиус. Защото той го каза в прав текст - това е само началото. Банковият съюз ще подлежи на промени.

коментари
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.