English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Борбата с корупцията на локално ниво в Хърватия е най-голямото предизвикателство

Published on , , Загреб, Twitter: @AdelinaMarini
Last change on

94% от хърватите смятат, че корупцията е широко разпространена в страната им. Това е доста над средното за ЕС (76%). Повече от половината от анкетираните в проучването на Евробарометър от 2013 година смятат, че корупцията засяга живота им ежедневно. Средното за ЕС е 26%. 89 на сто са заявили, че подкупът и връзкарството често са най-лесния начин за получаване на определени услуги в Хърватия. Средното за ЕС е 73 на сто. Същевременно много малко хървати заявяват, че им е бил искан или от тях се е очаквало да предложат подкуп през последните 12 месеца. С тези резултати Хърватия се нарежда в една група с Чешката република, Литва, България, Румъния и Гърция на страните с високо възприятие за корупция в първия по рода си доклад [на английски език] на Европейската комисия за нивото на корупция в страните-членки, представен в началото на февруари. 

Хърватия се намира в доста интересна позиция на страна, която е на път да се присъедини към по-горната група, справящи се средно добре с борбата с корупцията, но продължава да е сред страните, в които корупцията е мащабен проблем. В същото време е и сред малкото страни, чиито добри практики за борба с корупцията са цитирани в доклада. България например изцяло отсъства от списъка страни, чиито добри практики се препоръчват. Въпреки това обаче, данните на Евробарометър са стряскащи. 81% (при средно ниво за ЕС 73%) от анкетираните хърватски бизнеси смятат, че фаворизирането и корупцията спират конкуренцията в страната. 

В доклада на ЕК се казва още, че организираната престъпност представлява сериозно предизвикателство за Хърватия и че корупцията служи като улеснител в този контекст. Цитирт се случаи на минаващи границата доставки без проверка или пари от престъпления се изпират като се реинвестират в недвижимо имущество. Цитира се изследване, което оценява размера на сивата икономика в Хърватия на 29.5% от брутния вътрешен продукт на страната. Проблемът допълнително се усложнява от географското положение на Хърватия, разположена върху "балканската ос" за трафик на хора и контрабанда. В този смисъл Хърватия е по-скоро транзитна страна, отколкото страна на произход. Друг нелицеприятен факт в доклада е, че въпреки наличието на подходящо законодателство, механизмите за проверка на богатството и активите на длъжностни лица, както и механизмите за санкциониране, все още не са се показали ефективни. Проблем е и постоянната смяна на средния ешелон на администрацията при всяко ново правителството, което създава климат на нестабилност и допринася за публичните нагласи, че в държавната администрация се влиза с връзки или заради партийни заслуги. 

Въпреки лошите резултати обаче, в доклада на ЕК са цитирани няколко добри примера от Хърватия. Единият от тях е специализираното Бюро за борба с корупцията и организираната престъпност към офиса на главния прокурор (USKOK). ЕК отчита работата му под ръководството на Динко Цвитан като много добра. Бюрото има дълъг списък с извършени проактивно разследвания и успешни съдебни производства, включително и срещу високопоставени избрани и назначени служители. Най-високопоставеният от които е бившият хърватски премиер Иво Санадер, който в момента излежава десетгодишна присъда за злоупотреба с публични средства. Това е първият случай на осъден толкова високопоставен политик на Балканите. Санадер е и първият бивш премиер, осъден за корупция. Загребският районен съд го осъди на 9 години затвор и връщането на 24 милиона куни (над 3 милиона евро) за източването на над 10 милиона евро от хърватски фирми по най-голямото корупционно дело в страната "Фими медия". Освен него, за корупция е осъдена и първата политическа партия - Хърватският демократичен съюз (HDZ). 

Докладът цитира и още един добър пример от Хърватия - електронната база данни за обществените поръчки. Тя работи от точно година благодарение на неправителствена организация, разработила уебсайта по проект, финансиран с пари от ЕС. В базата се събира инормация, свързана със следването на процедурите за обществени поръчки и компаниите, участващи в тези процедури. Сайтът съдържа и информация за активи и интереси на длъжностни лица в съответствие с правилата за личните данни. Има възможност да се правят кръстосани проверки. Данните са достъпни напълно безплатно за обществеността.  Хърватия, заедно с Португалия и Словения е посочена в доклада като страната с добри практики в обществените поръчки. 

Как Хърватия възприема доклада и как оценява себе си?

През 2011 година социологическо проучване на Офиса за наркотици и престъпност към ООН показа, че хърватските граждани поставят корупцията на трето място по важност в страната им. Според Драган Зелич, изпълнителен директор на неправителствената организация GONG обаче, борбата с корупцията не изглежда да е приоритет за правителството на Зоран Миланович. Това че борбата с корупцията е важен приоритет за обществото говори и фактът, че броени дни след представянето на доклада на ЕК, в Загреб се състоя много интересна дискусия, посветена на доклада, организирана от представителството на Комисията в хърватската столица, в която взеха участие ключови фигури като Динко Цвитан, шефът на USKOK, който преди дни беше избран за главен прокурор. Освен него участие взеха още Драган Зелич, чиято неправителствена организация е много активна в балансирането на публичния интерес и шефката на Transparency International за Хърватия Даворка Будимир. Модератор на дискусията беше депутатът Йосип Крегар. 

Крегар е депутат от управляващата Социалдемократическа партия (SDP) и е шеф на комисията по правосъдие в Сабора. По думите му корупцията е резултат от лошо управление и липса на доверие. Според него, политическа отговорност не може да се търси само на всеки четири години, тоест само на избори. Той каза и нещо изключително важно - че Хърватия има добри закони, но не и дълбоко вкоренени ценности. Динко Цвитан беше много доволен от доклада, но посочи, че най-големият проблем в борбата с корупцията, особено на високо ниво, е събирането на доказателства. Нещо повече, USKOK често е подложен на силен медиен натиск за бързи присъди, но всъщност често делата са по двеста хиляди страници, които трябва подробно да бъдат изчетени и анализирани. Най-голямото предизвикателство, според него, в борбата с корупцията е на местно ниво. Това е така, защото медиите на локално ниво са много слаби, отговори му Драган Зелич, според когото Хърватия е млада демокрация, намираща се все още в процес на изграждане на институции. 

Динко Цвитан добави, че другото много трудно ниво в борбата с корупцията са обществените поръчки. Много често, каза той, неспечелилите очакват да спечелят на следващия конкурс, поради което не са склонни да "надуят свирката" за нередности. Докато не проговорят свидетелите, случаите на корупция няма да бъдат разкривани. По повод свирачите (хората, които разкриват информация, станала им известна по време на работата им - whistleblowers) по време на дискусията се разрази сериозна драма. Пред аудиторията се изправи Весна Баленович, основателка и председателка на сдружението "Свирач". Личната й история е достойна за холивудски филм и предизвика реакции по целия емоционален спектър - от охулване до възхвалата. Тя изрази разочарование за това, че не е поканена като участник в дискусията и че все още се бори с последиците от решението си да "надуе свирката", в резултат на което е изгубила работата си. Разказа и истории от личния си живот, които звучаха повече като жестока конспирация.

В момента в хърватското публично пространство тече обсъждане на първия хърватски закон за защита на свирачите, който получи и подкрепата на президента Иво Йосипович. "Свирачите, гражданите, които имат смелостта и моралната сила да разкриват нередности и корупция, заслужават специално отношение и защита. За съжаление практиката показва, че много от тях са подложени на натиск, съмнения, липсват адекватни законови механизми за защита", каза президентът Йосипович по време на дискусия по темата в края на февруари. 

Едно от слабите места в хърватското законодателство, според доклада на ЕК, е закона за противодействие на конфликта на интереси. Основната критика е срещу това, че той предвижда ограничени санкции. В доклада се посочва, че е имало доста промени и обжалвания по този закон, както и по отношение на правомощията на Комисия за конфликт на интереси, смятана за слаба в това отношение. Драган Зелич също критикува работата на комисията като посочи, че конфликтът на интереси по дефиниция не е корупция, но създава условия за корупция. Даворка Будимир също споделя виждането на ЕК, че комисията за конфликт на интереси е ограничена в работата си. Тя повдигна въпроса и за дефиницията на "длъжностно лице" - проблем, който подробно е описан в доклада. 

Нещо повече, ЕК посочва, че липсата на хармонизирана дефиниция на длъжностно лице на общоевропейско ниво е "фундаментално предизвикателство" в борбата с корупцията. През 2012 година ЕК предложи директива за защита при измама и престъпления спрямо финансовите интереси на ЕС, която съдържа дефиниция, включваща и хората, които заемат законодателна служба. Преговорите в Съвета и Европарламента обаче, според ЕК, са демонстрирали липса на подкрепа за предложената дефиниция, чиято цел е да се криминализира корупцията, извършвана от длъжностни лица на изборна длъжност. И г-жа Будимир, и г-н Зелич говориха за необходимостта публични онлайн регистри, които, ако съществуваха, щяха да предотвратяват избухването на корупционни скандали. Най-важното обаче е политическите партии да си създадат механизми за очистване и да не допускат по върховете си хора, които не разбират елементарни морални норми. 

Хърватия - между добрите и лошите

Има няколко извода от доклада за Хърватия и дискусията, провокирана от него. Най-важният е, че очевидно на Хърватия не й харесва мястото, на което се намира по отношение на корупцията. Друг много важен извод е, че Хърватия е чувствително по-добре в сравнение с България и Румъния, например, тъй като подготовката й за членство в ЕС беше доста по-сериозна именно заради опита с тези две страни. Както е записано в доклада на ЕК, антикорупционният отчет е базиран на опита, натрупан с Механизма за сътрудничество и проверка (МСП), с който Румъния и България се присъединиха полуподготвени на 1 януари 2007 г. Изрично се посочва, че когато приключи МСП, докладът на ЕК за корупцията ще продължи да следи напредъка на двете страни в сферата на корупцията.

А що се отнася до Хърватия, показателно за това кой път ще избере страната ще бъде изборът на наследник на Динко Цвитан на директорския пост на USKOK. Фактът, че той беше избран за главен прокурор на практика доказва твърденията на премиера Зоран Миланович, че иска да наложи върховенство на закона в Хърватия, тъй като г-н Цвитан има безупречна биография, а от дискусията в Къщата на Европа в Загреб в началото на февруари остави впечатление у мен като човек, който проявява нетърпимост към престъпването на закона и, което е много важно, към липсата на морал в политиката. Именно главният прокурор е този, който назначава шефа на USKOK, така че може да се очаква, че той ще намери наследник, който да продължи работата му на безмилостен противник на корупцията и организираната престъпност. Както каза Йосип Крегар в началото на дискусията обаче, ЕК оценява резултати, а не намерения. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required