English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

В България няма политически консенсус за реформи

Published on , , Twitter: @AdelinaMarini
Last change on

Докладът от юли [на английски език] 2012 трябваше да е обобщителния за целия период на действие на Механизма за сътрудничество и проверка (МСП), с който България стана член на ЕС на 1 януари 2007 г. Получи се така обаче, че най-обобщителният доклад е този [на английски език] от 22 януари 2014 година, тъй като дава най-пълна картина на работата на българските власти по механизма. Защото, да, основната част от работата се очакваше да се върши от българските власти, а ЕК само да следи напредъка по шестте цели. Основните изводи в дългоочаквания документ са съмнения в независимостта на съдебната система и всички новосъздадени органи, съмнения в разделението на властите, съмнения в почтеността на предприеманите мерки. И ако говорителят на ЕК многократно подчерта, че докладът не е политическа оценка за нито едно правителство, от него ясно си личи, че е.

Отчетният период покрива 18 месеца или в българския случай - цели три правителства, което ясно е показало политическото влияние при ключови назначения: "[...] период, по време на който България имаше три различни правителства и беше източник повече на притеснения, отколкото на уверение, когато назначения се проваляха заради проблеми с почтеността, бягството от правосъдие на осъдени лидери на организираната престъпност и поредица от разкрития за политическа намеса в съдебната система". И ако една от най-ясно видимите критики е липса на прозрачност в решенията на управляващите в България, то от доклада ясно се вижда, че за ЕК политическото задкулисие е доста прозрачно и неговите намерения не са останали скрити.

Докладът съдържа наистина всичко от последните 18 месеца, които белязаха падението на българската държава и държавност и създадоха усещането за завръщане на тоталитаризма и авторитаризма. А основният му извод е, че през разглеждания период и въпреки различните правителства, не е бил изграден консенсус сред политическия елит за необходимите реформи. Това е може би най-ясното послание, доближаващо се максимално до оценка на работата на въпросните правителства, защото на практика се казва, че нито едно от правителствата, които са управлявали в последните 18 месеца не си е поставило за цел нито да изпълнява целите по МСП, нито да осъществява каквито и да било реформи.

Значителна политическа намеса в съдебната система

Наличието на независима от политическо влияние съдебна система е ключово за изграждането на солидна държавност и демокрация с дълъг срок на годност. И точно тук България се проваля вече седем години по ред в прекъсването на покваряващата връзка между политиката и съдебната система. Висшият съдебен съвет (ВСС) беше надеждата на ЕК, че ще влезе в ролята на двигател на реформата в съдебната система. Изборът на членове на Съвета от парламентарната квота от есента на 2012 година обаче, независимо от опитите да бъде по-прозрачен, подсказа "значително партийно политическо влияние". Изборът на съдебната квота също не е било условие за доверие в тази институция. Основният извод в доклада по отношение на ВСС е, че институцията не е успяла да издигне почтеността в свой основен приоритет. "Резултатът е, че ВСС днес не се разглежда като автономен и независим орган, който да може ефективно да защитава съдебната независимост от изпълнителната власт или парламента".

Този извод на ЕК обаче си има корени и те са много ясно описани в доклада от юли 2012 година: "Конституцията дава на съдебната система значителна управленска автономия. Тя обаче предоставя и силна роля на политическите институции - половината от избираемите членове на ВСС и всички съдебни инспектори се избират от парламента - което беше източник на критики от Венецианската комисия на Съвета на Европа. Избраните съдии могат да имат решаващо влияние върху решенията на съда, но се назначават от местните политически сили. [...] Общото впечатление е за провал по отношение разделението на властите, което има преки последици за общественото доверие в съдебната система". 18 месеца по-късно в доклада на ЕК вече се виждат тези преки последици. Те си личат особено ясно в техническата част [на английски език] на документа. А впрочем, конституционните промени бяха първата цел от общо шест по МСП. Седем години по-късно става ясно, че цел номер едно е изпълнена грешно.

И още един стресиращ извод в доклада: "Бремето за отстояване на независимостта на съдебната система или за контрол дали политически чувствителните дела се гледат обективно, често пада върху гражданското общество", което означава, че самата система не е способна да се справя сама със себе си. ВСС винаги е бил централна институция с високи очаквания от страна на ЕК за провеждане на реформата на съдебната система. В този смисъл е важно да се отбележи, че докладът съдържа и едно директно послание към министъра на правосъдието г-жа Зинаида Златанова, която многократно заяви през миналата година, че реформата трябва да се осъществява от самите магистрати. ЕК й отговаря, че "Точно както и ВСС, другият ключов партньор в задаването на тона за реформа на съдебната система е Министерството на правосъдието".

Скандалът "Пеевски"

Докладът отделя достатъчно внимание на скандала около назначаването на Делян Пеевски за шеф на Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС), което предизвика масови протести миналия юни. И текстът съвсем не е просто отчитане на случая, а в него може да се прочетат и усетят доста ясни послания. Казва се изрично, че ключови назначения на публични позиции са решавани по непрозрачен начин (ние го наричаме закулисие) и "с участието на силни икономически и политически заинтересувани групи", което в превод от брюкселски означава "под влиянието на олигархията". И ако българското правителство си позволява да чете доклада като похвала, то трябва да знае, че документът няма да бъде прочетен точно по този начин от Съвета и от Европарламента. Когато за пореден път се повдигне въпроса за готовността на България за членство в зоната за сигурност "Шенген", тогава много парламенти в страните-членки и медии ще прочетат това изречение ето така: олигархията участва в назначенията на ключови държавни постове. И това вече се случи. Британският посланик в София написа в Twitter, че докладът е депресиращ и че България прави малки крачки напред и големи назад.

Освен ДАНС, в доклада е споменат и изборът на съдии в Конституционния съд. Казано е също така, че макар да са оттеглени кандидатурите и в двата случая, "и двата оставиха притеснение за това как работи системата". И това е друг директен шамар за управляващите, които твърдяха, че са си извлекли поуките и са признали назначението на Пеевски за грешка. Те не казаха нищо обаче за това какво ще направят, че казусът "Пеевски" повече да не се повтаря нито в ДАНС, нито в Конституционния съд, нито където и да било другаде по ключовите за държавността постове.

Ситуацията с назначенията в съдебния инспекторат също е отчайваща. "Забавянията създават впечатлението, че най-важният фактор е неспособността да се постигне съгласие за кандидат предварително, докато подобна позиция трябва да бъде заета след открит процес, целящ да се избере най-високо квалифицирания професионалист, който може да демонстрира и прилага пълна обективност". Доскорошният шампион и единствено хваленият в предишни доклади по МСП, инспекторатът, е получил ценни съвети, които показват ясно липсата на осъзнаване на неговата фундаментална същност. От него се очаква не само да набляга на статистиката, а да анализира и качеството на делата. Освен това се казва, че инспекторатът не е включил в своите проверки критерии като почтеността или етичното поведение на магистратите.

Докладът отбелязва и приключването на ерата "Цветанов" в Министерството на вътрешните работи. Именно в тази си част ЕК не пести думи и отчита "значителни реформи с фокус върху основната цел на правоприлагането". Отбелязва се, че "проблемната" практика с даренията е приключена, но се отправят критики за това, че МВР не се е справило по подходящ начин с демонстрациите и с миграционния натиск по границите, което пък е критика към сегашното управление.

Пълен провал в борбата с корупцията

Докладът отчита, че са направени много институционални промени през последните години, но нито една от тях не е довела до видими резултати. На особени критики е подложена антикорупционната агенция БОРКОР, която беше широко рекламирана като главен инструмент за идентифициране и посочване на корупционни рискове. ЕК е установила един основен дефект в борбата с корупцията, който euinside посочи по повод отварянето на глави 23 и 24 от преговорния процес на Черна гора, а именно че борбата с корупцията е разпокъсана. Няма един-единствен орган, който да има властта и автономията да води тази борба. В тази област е и една от най-ясните препоръки в тазгодишния доклад: "Възложете на една-единствена институция задачата да координира борбата с корупцията, да подпомага и координира усилията на различните сектори".

И тъй като министърът на външните работи Кристиян Вигенин от известно време насам подготвя контраудар срещу доклада с тезата, че всички страни-членки имат несъвършенства и затова трябва да има общ механизъм, докладът го опровергава ясно и доказва необходимостта от продължително наблюдение специално върху България. Да не забравяме също така, че България пое ангажимент и обеща на партньорите си в ЕС, но и на своите граждани, че цената на приемането на 1 януари 2007-а ще бъде продължаване на усилията за борба с корупцията, особено по високите етажи и организираната престъпност. Това обещание беше поето от мандатоносителя на сегашното правителство, тогава премиер, а сега лидер на Партията на европейските социалисти. Резултатите 7 години по-късно са, че "България се възприема като една от страните с най-висок корупционен риск сред страните-членки на ЕС. Както е отбелязано в доклада по МСП от 2012 година, нивото на тревога от корупцията в България е значително, където 95% от българските граждани определят корупцията като основен проблем".

В доклада на ЕК се цитира и анализа на българската прокуратура, от който става ясно, че корупционни дела с участието на хора от висшите етажи на властта започват спорадично и обикновено чак след уволнението на съответния министър или правителството. Статистиката показва, че в момента има четири текущи дела срещу бивши министри, едно дело, свързано с незаконно подслушване от служители на МВР. Обявено е разследване на високопоставен служител на МВР за подкуп, но към момента не са му повдигнати обвинения. Само един депутат е обвинен в пране на пари, а делото срещу друг депутат за търговия с влияние неколкократно беше отлагано, пише в отчета на Брюксел. И никакви присъди или бройка, както обичат да казват в Брюксел (track-record). Докладът не пропуска да отбележи и това, че политическите промени в България като цяло водят до простиращи се нашироко промени на административно ниво, което има отрицателен ефект върху борбата срещу корупцията.

По абсолютно същия начин стои и въпросът с борбата срещу организираната престъпност, като прави впечатление, че в доклада на няколко пъти се прави много силна връзка между корупцията и организираната престъпност. Много дела от голям обществен интерес са прекъснати, липсват присъди по сериозни дела за убийства след дълги години разследване. Специално се отбелязва, за пореден път, факта, че високопоставени фигури от подземния свят успяват да избегнат правосъдието в навечерието на окончателната присъда срещу тях. Най-голямото притеснение, според ЕК обаче е, че "никой няма желание да поеме отговорност за това и че не се предприемат никакви мерки да се гарантира, че това няма да се повтаря, което е още по-силно отражение на трудностите в системата за решаване на проблемите". По-ясно послание от това, че политическата класа работи в полза на организираната престъпност, едва ли можеше да се очаква.

Има и един още по-звучен шамар в текста на доклада. И той е, че българските власти се зариват в подробностите и изпускат голямата картина. Той е посочен в частта, която споменава работата по новия НК. Освен че критикува начина, по който е съставен проекта, основно без широка публична дискусия и без участието на неправителствения сектор, докладът отбелязва, че е важно НК да има цялостна визия и да обясни как точно ще подобри борбата срещу корупцията и организираната престъпност и как ще осигури гладката връзка между управлението на съдебната система и правоприлагащата система. ЕК дори препоръчва промени в НПК. Шамарът отеква и на още едно място в текста, където се цитират независими експерти, според които организираната престъпност в България вече инвестира в легалната икономика. "Стратегиите, които се концентрират повече върху традиционните престъпни дейности и върху множество изолирани случаи на дребно или средно ниво, рискуват да пропуснат голямата картина. Корупцията способства организираната престъпност и е също толкова важна, колкото и ефективния отговор на организираната престъпност", пише в документа.

Протестите получават официална подкрепа

Макар да не говори конкретно за протестите, Комисията посочва в доклада си, че в България има гласове, които искат реформа и които са изнервени от бавните промени. Тези гласове "заслужават поощрение", пише в текста и се призовава българските власти да работят с тях.

Доста време бях силно критична за това, че ЕК увеличи периода на отчитането от 6 месеца на една година, а в конкретния случай на цели 18 месеца, тъй като смятах, че това "жали" определени правителства. Сега вече се съгласявам с казаното от Марк Грей, че по-дългият период на отчитане дава по-добра представа за цялостната картина. Още повече, че  при по-краткото отчитане е имало стремеж към краткосрочност от страна на българските власти, което в превод означава отмятане на работа само, за да се заслужи похвала в доклада, която да послужи за смазване на вътрешнополитическите опоненти.

Като цяло документът за първи път от съществуването на механизма е изключително остър, точен и вече определено се е отказал от предоставянето на моркови. Единственото, което ми липсва в него е независимостта на медиите. ЕК направи прецедент с Румъния като включи проблема с медийната среда в северната ни съседка в доклада от януари миналата година. Пред журналисти говорителят Марк Грей отбеляза, че за една година се отчита лек спад на натиска върху медиите, но бдителността трябва да се запази. Очевидно е, че колкото и да са слаби резултатите в тази насока, те все пак са налице. Затова недоумение буди защо Комисията спестява критиките си спрямо България при положение, че ресорният еврокомисар Нели Крус сама стана свидетел на огромния проблем с медийната среда в страната по време на срещата й с издатели, независими журналисти и блогъри през есента на 2012 година в София.

Медийният монопол и изкривяването на фактите не дават възможност на гражданите да вземат информирано и обективно решение за това кой е виновен за това, че страната им не е мръднала дори крачка напред, откакто е член на ЕС, както и за това, че има пряка връзка между нивото на корупция и организирана престъпност, и нивото на бедност сред повечето граждани. В самия доклад се посочва, че това има "ясни последици за желанието на бизнеса да инвестира в Бълагрия". Медиите са естествения коректив на властта. Но когато те са поставени в услуга на управлението, тогава говорим за тоталитаризъм. Точно това ЕК или не е отчела, или е решила да си спести, защото би изглеждало грозно, докато критикува Украйна, да има в своите собствени редици страна, чието управление има сериозен тоталитарен апетит. Затова, може би е крайно време Европарламентът, след изборите разбира се, да покани българския министър-председател на изслушване както за визията му за бъдещето на ЕС, така и за визията му за реформа на България.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required