English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Големият пазарлък приключи, време е за действие

публикувано на , , София

Международният валутен фонд е сменил курса и притиска Гърция да преструктурира дълга си, защото се съмнява че прилаганите сега мерки са достатъчни, съобщи германското списание Der Spiegel като се позова на свои източници. Гръцкият дълг възлиза на около 150% от БВП и мнозина анализатори отдавна предупреждават, че преструктурирането му е единственото спасение за страната. Според списанието, вариантите са да се приложи т.нар. haircut (подстригване), да се удължи матуритета или да се намали лихвата по заемите, но при всички случаи кредиторите ще понесат загуби.

Официално МВФ отрича да води подобна политика в Гърция. Но има сигнали, че дори и в ЕС не са далеч от тази идея, макар да не се коментира в прав текст. Но целта е първо съюзът да е готов с рамката за банково преструктуриране, за да се осигури възможност за „подреден фалит” на фалиращи банки. Имаше и предложение временният спасителен фонд (EFSF) да получи правото да изкупува дълговете на периферните икономики на вторичния пазар, но то не беше прието. Наскоро лидерите на еврозоната решиха да намалят лихвата по гръцкия заем към ЕС и МВФ с 1 процент, което обаче се смята за крайно недостатъчно. А предвид намерението на ЕЦБ да вдигне основната лихва в близките дни, плащането на лихвите по заемите на Гърция ще стане изключително трудно. Същото важи и за останалите затруднени икономики в периферията на еврозоната.

Португалия в момента е обект на прицел на пазарите, след като доходността по 10-годишните й облигации достигна близо 10 процента. The Financial Times коментира, че това ниво е по-високо от ирландското по времето, когато Дъблин поиска заем от ЕС и МВФ. Лихвите по португалските заеми също вървят нагоре и вече са близо 6%. Очакванията са задлъжнялостта, която в момента е 82,8% от БВП, да достигне 100 процента в следващите години. В същото време, въпреки ограничителните мерки, страната не успя да намали бюджетния си дефицит според предвидената цел и правителството го ревизира на 8,6%.

Въпреки това, премиерът в оставка Жозе Сократиш продължава да твърди, че страната може да се размине със спасяването. Очевидно е, обаче, че инвеститорите не му вярват. Сякаш за да налее масло в огъня, рейтинговата агенция Moody`s намали кредитния рейтинг на дългосрочните правителствени облигации до Baa1, след като само преди месец го свали с две степени до А3.

Към икономическата криза в страната се добави и политическа, след като парламентът отхвърли четвъртия поред пакет от мерки, предложен от правителството на Сократиш, с цел ограничаване на дефицита. В резултат правителството на социалистите подаде оставка. Вече малцина смятат, че Португалия може да издържи без външна помощ до предсрочните избори на 5 юни. Въпреки че е малка икономика, Португалия може да донесе проблеми на еврозоната заради експозициите най-вече на испански банки в страната, но и на други страни от ядрото на еврозоната. Така че вероятно са верни слуховете, че Лисабон е подложен на натиск от партньорите си в еврозоната да не отлага повече и да поиска помощ от спасителния фонд.

Междувременно се засилват страховете за Ирландия, след като се оказа, че местните банки се нуждаят от още 24 милиарда евро. Така общата цена за спасяването на банковия сектор в страната ще достигне 70 милиарда евро. А общата сума на спасителния заем от ЕС и МВФ е 85 милиарда евро. По изчисления на финансовото министерство в Дъблин, ирландският дълг ще достигне 111% през 2013 година. На този фон, новото правителство на страната се опитва да договори намаляване на лихвата по спасителния заем, но на този етап среща съпротивата на някои страни от еврозоната, най-вече Франция и Германия, които настояват Дъблин да обмисли увеличение на корпоративния данък. Премиерът Енда Кени вече неколкократно заяви, че не е готов дори да обсъжда темата, след като предишното правителство записа изрично в 4-годишната бюджетна стратегия, че корпоративният данък от 12,5% няма да се увеличава при никакви обстоятелства.

Натискът на пазарите върху трите страни се увеличава и вследствие на липсата на решение на последния Европейски съвет за увеличаването на ефективния капацитет на временния спасителен фонд EFSF. За сметка на това, договореният постоянен фонд - Европейският механизъм за стабилност (ЕМС), според мнозина не е достатъчен гарант за стабилността на еврозоната. Една от основните критики е, че механизмът е заложник на националните интереси на различни страни-членки, защото се основава на междуправителствен подход.

Неслучайно медиите го нарекоха „Големият пазарлък” (“The Grand Bargaining”). Освен това, фондът няма да има право да изкупува дългове на страни от еврозоната на вторичните пазари, което според влиятелни анализатори беше начин да се намали цената на пазарното кредитиране за затруднените икономики. Механизмът предвижда като условие за отпускане на финансова помощ, ако е необходимо, засегнатата страна да се споразумее с кредиторите си за преструктуриране на дълговете си, така че те да поемат своята част от загубите. А ЕМС ще има статут на предпочитан кредитор, което значи, че заемът към него ще се изплаща с приоритет.

В тази ситуация изглежда, че въпреки всички усилия в последната година, Европейският съюз продължава да действа под натиска на събитията, вместо превантивно. А всички въпроси, свързани с най-лошите сценарии за Гърция, Ирландия и Португалия, вече започват не с дали, а кога. Колкото по-бързо се вземат необходимите решения, толкова повече тежки последици могат да бъдат избегнати.

коментари
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.