English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Спасителният фонд е оптимизиран, но надеждите са в ЕЦБ и МВФ

Published on , , София

Финансовите министри от еврозоната одобриха новите инструменти на спасителния фонд за еврозоната EFSF. Първата опция предвижда фондът да издава сертификати за частична защита на новоиздадените държавни облигации в еврозоната. Сертификатът ще гарантира 20-30 процента от стойността на облигациите и след първоначалната продажба ще може да се търгува отделно. Целта му е да намали цената на финансирането, набирано от страните-членки и да служи като превантивно средство срещу по-сериозни затруднения.

Втората опция за увеличение капацитета на фонда предвижда създаването на един или повече общи инвестиционни фондове, които да изкупуват държавни облигации, като страните могат да използват средствата и за банкова рекапитализация. Основният проблем при този вариант е намирането на инвеститори, които да участват в общите фондове. Според заместник-директора на EFSF Крис Франкел, много инвеститори от различни географски региони са реагирали положително на предложението и са показали желание да участват. По повод медийните информации за липсата на инвеститорски интерес президентът на еврогрупата Жан-Клод Юнкер коментира, че положението с фонда не е толкова черно, колкото го описват медиите.

EFSF ще бъде готов да използва новите инструменти от началото на следващата година. С колко точно те ще увеличат финансовия му капацитет ще зависи от конкретното използване и комбиниране на двете възможности. В момента капацитетът на фонда е 440 милиарда евро. Той трябва да осигури финансиране по заемите на Ирландия и Португалия в размер общо на 43,7 милиарда евро. От фонда се очаква да финансира втората спасителна програма на Гърция, както и рекапитализацията на банки в страни без спасителни програми.

Ясен знак откъде се очаква помощта за решаването на кризата, обаче, дойде от изказването на Жан-Клод Юнкер, че финансовите министри са се договорили „бързо да проучим [възможностите за] увеличение на ресурсите на МВФ чрез двустранни заеми след мандата от срещата на върха на Г20, така че МВФ да може адекватно да отговаря на новата огнева мощ на EFSF и да сътрудничи по-тясно”.

„Европейците най-много искат увеличение на ресурсите на МВФ, но в най-добрия сручай ще получат само хладна подкрепа от другите големи сили, докато самите те не са готови да ангажират ресурси директно или чрез ЕЦБ”, коментира директорът на икономическия мозъчен тръст Re-Define Сони Капур. Това, обаче е на път да се случи, след като някои финансови министри дадоха ясен знак, че очакват в крайна сметка решителна намеса на ЕЦБ, въпреки германската съпротива.

В речта си в Берлин на 28 ноември полският външен министър Радослав Шикорски заяви в прав текст, че ЕЦБ трябва да се намеси бързо (с германската благословия, за която Шикорски апелира) при условие, че Европейският съвет приеме предложенията на ЕК за засилена бюджетна дисциплина в еврозоната. Подобно изказване направи и полският финансов министър Яцек Ростовски след заседанието на Съвета на европейските финансови министри. Той подчерта, че е много важно лидерите да подкрепят предложенията, защото трябва да се гарантира, че когато страните получават подкрепа, не възниква опасност от морален риск и резултатът от тази подкрепа ще бъде ангажимент за бюджетна дисциплина. Но Полша настоява, след като тези предложения бъдат приети да последват „изключително силни действия” за стабилизиране на пазарите по решителен начин, обясни Ростовски, без да уточни какви точно действия очаква от ЕЦБ.

The Financial Times цитира белгийския финансов министър Дидие Рейндерс, според когото има различни варианти, но във всеки от тях ЕЦБ трябва да предприеме „по-силни действия”. Решението за това обаче трябва да бъде взето от ЕЦБ, подчертава Рейндерс. В подобен стил се изказа и Жан-Клод Юнкер: „Всеки знае какво трябва да се направи, за да се гарантира финансова стабилност”. Той обаче отказва да коментира от името на ЕЦБ, предвид чувствителността на институцията към намесата в независимостта й.

Политическият натиск само ще провокира ЕЦБ да брани повече независимостта си, пише и Катинка Бариш от Центъра за европейска реформа. В анализ, писан на базата на неофициални разговори с правителствени представители в Берлин тя казва, че макар според германците намесата на ЕЦБ да е неправилна и дори незаконна, тя е неизбежна. Това, което политиците трябва да направят, е да оставят ЕЦБ да си свърши работата тихомълком, защото „колкото повече политически призиви има за намеса на ЕЦБ, толкова по-трудно ще бъде за ЕЦБ да направи това, което трябва да направи”.

На фона на залаганията ще оцелее ли еврото до Нова година, темата за рекапитализацията на банките остана в сянка. Въпреки призивите ЕС да излезе с паневропейски мерки, на заседанието си на 30 ноември финансовите министри потвърдиха, че рекапитализацията ще се извършва чрез национални схеми. Те трябва да покрият изискванията на ЕК за държавна помощ, които ще бъдат обявени на 1 декември и ще бъдат задължителни от 1 януари догодина, обясни полският финансов министър Яцек Ростовски.

Отказът на финансовите министри „да приемат надежден механизъм за подкрепа на слабите банки в затруднените страни е сериозен пропуск”, смята Сони Капур. „Колко полезни могат да бъдат банковите гаранции на страни, които сами по себе си са изключени от пазарите”, пита риторично анализаторът, който е и един от 30-те членове на банковата „група на заинтересованите страни” в Европейския банков орган.

В последните дни шест централни банки - Федералният резерв на САЩ, ЕЦБ и централните банки на Великобритания, Швейцария, Канада и Япония предприеха масивни съвместни действия за осигуряване на достатъчно долари на разположение на банките, на по-ниска цена. „Целта на тези действия е да се облекчи напрежението на финансовите пазари и така да се смекчи ефекта на това напрежение върху кредитирането на домакинствата и бизнеса, за да се стимулира икономическата активност”, се казва в изявление на банките.

The New York Times коментира, че регулаторите са все по-загрижени от затрудненията на компаниите да си осигуряват финансиране по нормалните канали заради дълговата криза. Междувременно световните медии съобщават, че големите компании панически разработват планове за действие в случай на разпадане на еврозоната. За нуждата България също да разработи алтернативни сценарии призова евродепутатът Ивайло Калфин (Социалисти и демократи) на кръглата маса за икономическото управление на ЕС, организирана от euinside.

На този фон, тече обратното броене до Европейския съвет на 8 и 9 декември. Дотогава ще разберем как Франция и Германия виждат бъдещето на ЕК като цяло и на еврозоната в частност, какви промени в европейските договори се предвиждат и как ще реагират на това европейските институции и страните извън еврозоната. Окончателната визия за новата архитектура на еврото обаче едва ли ще е готова преди юни догодина. Дотогава има много време, което очевидно някой трябва да откупи за политиците. Все повече е ясно, че Европейската централна банка е на ход.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required