English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Трудната Турция

публикувано на , , Загреб

"Никой не се стреми да включи преговорния процес на Турция с ЕС в книгата за рекордите на Гинес, но са нужни усилия и от двете страни", заяви в отговор на въпрос на турски журналист еврокомисарят на разширяването Щефан Фюле на 10 октомври след като официално представи докладите за напредъка на страните от пакета на разширяването. Въпросът и отговорът много ясно показват сложността на процеса на преговори между двете страни. Както повелява традицията, докладът (обичайно изключително подробен и дълъг) съдържа същото послание, както и предишни години, а реакцията на Турция също беше очаквана - докладът не е балансиран.

При представянето му Щефан Фюле заяви, че Турция е ключова страна за ЕС, заради динамичната си икономика, стратегическото си положение и важната й регионална роля, което е сравнително нова формулировка, целяща да отчете нарастващото влияние на страната в глобален план и предвид събитията в съседството на ЕС и самата Турция. "В наш и на Турция интерес е процесът на преговори за членство да бъде възобновен. Вярваме, че е важно работа да започне по преговорните глави, прекъснати през последните години заради липсата на консенсус между страните-членки", заяви Щефан Фюле като подчерта, че активната подкрепа за положителната програма, която Комисията лансира в началото на годината, остава съществена за европейската перспектива на страната.

Факт е, че Турция приветства програмата, която е част от усилието на наистина креативния еврокомисар на разширяването (чех) Щефан Фюле да вдъхне нова енергия в процеса на разширяване, особено по отношение на трудните страни - Македония, Босна и Херцеговина и Турция. Като се има предвид, че Босна е специфичен случай, това са страните, които имат тежки и изглеждащи нерешими проблеми със съседни страни. Македония вече години наред е в спор с Гърция за името си, което й пречи да започне преговори за членство. Комисията поддържа огъня на реформите в страната с нововъведението "диалог на високо равнище за присъединяване", за който чиновниците в Брюксел заявяват многократно, че не замества същинските преговори. Неговата цел е наистина да поддържа вниманието на властите върху реформите, ориентирани към изискванията на ЕС.

Подобна е ситуацията с Турция, която обаче работи по различна програма, наречена "положителна". До сравнително скоро тя дори нямаше пълнеж, но постепенно започна да се изпълва с конкретни теми, основна от които е енергийното сътрудничество. Дотук с положителното обаче.

Констатациите в доклада са както положителни, така и не особено мотивиращи, най-вече по съществените за ЕС проблеми - отношенията с Кипър и съответно прилагането на споразуменията с ЕС за митническия съюз и уважението към европейското законодателство в лицето на ротационното председателство. В тази половина на годината (от 1 юли до 31 декември) на кормилото на Съвета на ЕС е именно Кипър. Турция не се съобрази с многократните призиви да не замразява отношенията си с председателството, тъй като то е основен орган на ЕС, записан в договорите. В доклада е посочено, че през втората половина на 2012 Турция продължи да бойкотира срещите, председателствани от Кипър. Затова и оценката в доклада по тази точка е, че липсва напредък към нормализирането на отношенията с Република Кипър.

Турция от своя страна обвини Комисията, че не споменава отговорността на кипърските гърци за негативния резултат. "Ние очакваме ЕС да допринесе за решение, а не да бъде част от проблема, който Кипър внесе в сърцевината на съюза в резултат на собствената му грешка. Това ще бъде възможно единствено, ако той промени дискриминационния си и пристрастен подход", се казва в специално изявление [на английски език] на турското външно министерство по повод доклада.

По останалите точки от наблюдението на напредъка на Турция, която е официално кандидатка за членство от 2005 г., но в последните 2 години няма нито една отворена преговорна глава заради блокадата на Кипър и още няколко страни от ЕС, проблемите са много сходни с тези на страните от Западните Балкани, въпреки че мащабът е много различен. Един от най-големите и сериозни проблеми е ограничението на свободата на медиите и многобройните дела срещу писатели и журналисти. В резултат на това автоцензурата е широкоразпространена в страната, смята ЕК.

Във връзка с друга важна част от процеса на европеизиране - демокрацията и върховенството на закона - Комисията отчита положителни стъпки по отношение на работата по новата конституция на страната. Това е тема на постоянни критики в предишни доклади на ЕК, основно заради това, че предлаганите промени в основния закон на Турция не се подлагат на обществено обсъждане с максимално широк кръг участници. Въпреки положителните стъпки обаче, докладът отчита повтаряща се липса на консултации в законодателния процес. Освен това кюрдският въпрос си остава основно предизвикателство за турската демокрация като се отчита увеличаване на терористичните нападения на ПКК.

Известен напредък е постигнат по отношение реформата на съдебната система, след като беше приет третият пакет от съдебната реформа, с който се въвеждат редица подобрения. Сред тях е намаляване ограниченията на медиите да отразяват криминални разследвания, както и премахването на разпоредбите, които позволяват на прокуратурата да забранява публикации. Независимо от това, реформите не успяват да се справят с основни недостатъци, заради които Турция продължава да е обект на осъждания от страна на Европейския съд за правата на човека. Става дума за продължителността на досъдебните задържания, както и огромното количество висящи дела.

Борбата с корупцията също не е повод за положителни констатации в доклада на ЕК, където е отбелязан "ограничен напредък" и между другото това е най-често срещаната оценка в документа. Въпреки че се отбелязват "известни" раздвижвания по отношение повдигането на обвинения и прозрачността при финансирането на политическите партии, това все още не е достатъчно, отбелязва ЕК. Недостатък е и широкият обхват на имунитета. Липсва архив от разследвания, повдигнати обвинения и присъди, свързани с корупцията. Прилагането на националната анти-корупционна стратегия изисква по-голям политически ангажимент. Неравномерен напредък се отчита и в борбата с организираната престъпност. Липсва закон за защита на личните данни, което пречи на полицейското сътрудничество на международно ниво и на сключването на адекватно споразумение за партньорство с Европол.

Икономиката на Турция е единственият източник на добри новини в доклада, а също и на нарастващото самочувствие на страната не само спрямо ЕС, но и в глобален план. Турция все по-често призовава в разговорите с нея отношението да бъде като към страна-членка на Г20. Докладът на ЕК отбелязва, че икономиката на страната продължава да расте с бързи темпове, независимо че се забелязва лек спад, свързан със забавянето на вътрешното търсене, придружено от подобряване на търговията и баланса по текущата сметка. Причина за притеснения са сериозните външни дисбаланси и значителния инфлационен натиск, които представляват заплаха за макроикономическата стабилност.

В цифрово изражение през 2011 г. икономиката на Турция е пораснала с 8.5%, което е спад от 9.2% през 2010 г. Този ръст се дължи основно на вътрешното търсене и по-специално идва от частния сектор. Силното икономическо разрастване е придружено и от стабилен ръст на заетостта и съответно спадът на безработицата е от 11% в средата на 2011 до по-малко от 9% година по-късно. Публичният дълг е спаднал до около 39 на сто към средата на 2012 г., което дава основания на Турция често да подмята саркастични забележки по отношение на ЕС и неговите усилия да се справи с дълговата криза в еврозоната и значителната (и растяща) безработица. Добра новина е още една констатация в икономическата част на доклада, която е хубаво да се прочете и в съседна България - реформите и увеличените разходи за образование са генерирали допълнителен положителен ефект върху образователните постижения и представянето на училищата.

Възможен ли е пробив в преговорите между ЕС и Турция за членство?

Този въпрос е продиктуван не просто от очевидно изчерпващото се търпение на турското общество, както личи и от въпроса, с който започнах този текст, на турския колега за това колко още Турция трябва да чака. И двете страни са крайно неотстъпчиви по основния проблем в отношенията им - прилагането на допълнителния протокол от Анкара. Това е протокол към споразумението за асоцииране, с който се разширява митническия съюз към страните, които влязоха в ЕС през 2004 г. Сред тях е Кипър, който беше приет разделен след провалените опити за намиране на решение за обединение. В доклада си ЕК е записала, че "въпреки многократните призиви от страна на Съвета и Комисията, Турция все още не се е съобразила със задължението си да приложи недискриминационно допълнителния протокол към споразумението за асоцииране и не е премахнала препятствията пред свободното движение на стоки, както е записано в декларацията на Европейската общност и нейните членки от 21 септември 2005 и в заключенията на Съвета, включително тези от декември 2006 и декември 2010 г. Няма напредък в нормализацията на отношенията с Република Кипър".

Както стана дума по-горе, Турция не е съгласна с тази констатация и неведнъж е заявявала, че ще изпълни ангажиментите си, когато и Кипър (респективно ЕС) изпълни своите. Като цяло оценката на Турция за доклада на ЕК е, че той е небалансиран, "както и в предишни години, в двата документа [докладът и заключенията към него] фокусът и акцентът са върху отрицателните елементи, вместо върху положителните", смята турската страна. Анкара не е съгласна също така с привличане на вниманието върху подобряването на диалога и сътрудничеството в сферата на правосъдието и вътрешните работи, където се подчертава колко е важно да бъде подписано споразумението за реадмисия, вече парафирано от Турция и ЕС, в контекста на борбата с нелегалната имиграция. "Нашето разбиране е, че този въпрос трябва да върви паралелно с мерките, предприети от ЕС да представи визова либерализация за турските граждани". Турция е единствената страна от процеса на разширяване, за която визовата либерализация не беше въведена.

Това скоро може и да се промени, впрочем, след като няколко страни-членки, начело с Германия и Франция, изпратиха писмо до ЕК с искане визовият режим да бъде върнат за страните от Западните Балкани, както писа EUobserver. Писмото са подписали още Австрия, Белгия, Люксембург и Холандия. Причината е, че голяма част от молбите за убежище са фалшиви или са подадени с фалшиви паспорти. Най-голям процент от тях са на граждани на Босна и Херцеговина и на Сърбия.

Оценката, с която Турция се съгласява е по отношение на продължаващите реформи в сферата на конституционните промени, третия пакет реформи в съдебната система, създаването на омбудсманска служба, а също и оценката, че Турция е ключова за ЕС страна.

Ясно е, че на този етап сближаване на позициите няма да има, докато не бъде сменен подходът. Положителната програма на комисар Фюле е стъпка в правилната посока, но тя е без участието на страните-членки, част от които не са наясно още с въпроса искат ли Турция в ЕС или не, нито пък имат намерение скоро да решат този въпрос на фона на доста по-важните им икономически проблеми. Важно е обаче въпросът какво ще се прави с Турция да продължи да се поставя, тъй като няма никакво съмнение, че той е труден, но избутването му може само да създаде още проблеми, вместо да реши текущите.

коментари
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.