English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Кризата приключи. Да подготвим почвата за следващата

Published on , , Twitter: @euinside
Last change on

Помните ли какво беше първото нещо, което европейските лидери направиха, след като избухна финансовата криза в еврозоната през 2009-а година? Започна обсъждане на нови правила за затягане на фискалната дисциплина, тъй като не много дълго след началото на кризата беше постигнато единодушие, че тя е дългова - тоест, причинена е от прекомерното натрупване на публичен дълг в някои страни-членки на зоната на общата валута. Първо се заговори за пакт "Евро +", после за фискален пакт, междувременно течеше ремонт на вторичното законодателство на ЕС, създаваха се институции и структури. Всичко мина под името "реформа на икономическото управление на ЕС". Всички дружно си обещаха един на друг, че повече няма да правят така - да не спазват правилата. 

Още преди да се завърти икономическият цикъл обаче, започнаха изборните цикли в ключови за кризата икономики (кредитори и кредитополучатели). Избухна идеологическа война между остеристи и харчисти. Докато кризата все още тлееше в някои от най-ощетените страни-членки под формата на висока безработица, високи цени на задлъжняването на международните пазари, неизтекла спасителна програма, банкови проблеми или друго, харчистите бяха принудени да се съобразяват с волята на кредиторите. След като беше обявен краят на кризата обаче и след бума на популистки и евроскептични партии, започна бунт срещу правилата. Още Европейската комисия на Жозе Мануел Барозу (Португалия, ЕНП), тоест скоро след встъпването в сила на новото икономическо управление, започна да разтяга правилата и да дава отстъпки на страни, които са в нарушение на фискалната дисциплина.

А Комисията на Жан-Клод Юнкер (Люксембург, ЕНП) пък обяви в самото начало, че ще бъде политическа и предприе мерки, подкопаващи правилата и надеждността им. Една от първите мерки на ЕК беше тълкуването на гъвкавостта на фискалните правила, която даде възможност да се направят нови отстъпки на държави, излизащи извън фискалните рамки. Тази есен ЕК отиде още по-далече, като на 16 ноември представи нов стратегически документ [на английски език], с който предлага да се сложи край на остерианството и да се премине изцяло

Към "положителна фискална позиция" в еврозоната от 0.5% от БВП и то от 2017

Комисията смята, че е назрял моментът да се обърне гръб на фискалната консолидация, тъй като растежът, макар и скромен, е устойчив; безработицата, макар и висока в някои части на валутния клоб, спада; намалява общият бюджетен дефицит (на цялата еврозона като съвкупност) - на 2.1% от 6.2% преди 6 години - и общият дълг, който вече е около 90% от БВП. В Барлемон смятат също, че в момент на глобална несигурност е по-добре еврозоната да приеме експанзионистична фискална политика, тъй като ще разчита предимно на вътрешното потребление. Сред аргументите в документа е и че за разлика от фискалната политика, паричната политика е била в подкрепа на растежа през последните години. В периода 2011-2013-та година агрегираната фискална позиция (общата) е била свита, тъй като повечето страни-членки навлязоха в режим на фискална консолидация, за да запазят достъпа си до пазарите. 

Това, според ЕК, е спънало растежа. През 2014-2015-та година общата фискална позиция премина в неутрална и леко започна да се разширява през 2016-та година, но се очаква да остане неутрална и през 2017-та година. Според мнозина, финансовите пазари са доста по-издръжливи и не толкова податливи на шокове, след като приеха сравнително добре Бризхода и избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Друг аргумент на ЕК е, че еврозоната така или иначе няма общ финансов министър и съответно не може да провежда единна фискална политика. Единствената рамка, с която си служи, е Пактът за стабилност и растеж (ПСР), който е създаден с цел да предотвратява прекомерни нива на дефицит и правителствен дълг. Проблем е и това, че когато се разглежда като една цялост еврозоната прикрива неравното фискално разпределение между страните-членки. 

ЕК смята, че сега има и нужда, и възможност да се действа на фискалния фронт. Предложението й е за фискална експанзия от 0,5% от БВП в еврозоната като цяло за 2017-а година. Числото е резултат от оценка на ситуацията на ниво икономическа активност, свободен капацитет, безработица и инфлация. Такава експанзия ще намали дела на неизползвания производствен капацитет в еврозоната  и ще подкрепи паричната политика като същевременно избегне прегряване на икономиката. ЕК е на мнение също, че това ще бъде стъпка към изпълнението на целите, заложени в доклада на петимата председатели. 

Първите реакции на предложението са смесени. Шефът на Европейската централна банка Марио Драги, който от години ежемесечно повтаря нуждата паричната политика на банката да бъде подкрепена и от политика на други нива, по време на редовното си изслушване в икономическата комисия на Европейския парламент тази седмица подкрепи идеята на Комисията, но предупреди, че фискалните политики трябва да са съобразени с фискалните правила на Съюза. "Концепцията за фискална позиция на еврозоната, ако бъде изтъклувана правилно, може да има полезен принос към нашите дискусии. Само че, тя не е правно-обвързваща принуда за страните-членки, които продължават да са обвързани от Пакта за стабилност и растеж". 

Ден след диалога с Марио Драги пред евродепутатите от икономическата комисия застана шефът на Еврогрупата Йерун Дайселблум (Холандия, Социалисти и демократи), който отправи остри критики срещу предложението на ЕК. Той също призна, че общите данни за еврозоната маскират големи различия между страните-членки, а в някои от тях все още е необходим убедителен напредък за опазване на устойчивостта на публичните им финанси и засилването на капацитета им за абсорбиране на шокове. "Затова е съществено договорените фискални правила да се подкрепят и прилагат постоянно. Пактът е котвата на стабилността за еврозоната", каза г-н Дайселблум. В името на общата правдоподобност е важно еврозоната да бъде последователна. Той обърна внимание и на нещо друго. В конкретните национални препоръки, които Комисията издава всяка пролет в рамките на европейския семестър, се поставят конкретни фискални изисквания, базирани на ПСР. 

Това означава, че договорените конкретни препоръки тази година трябва да залегнат в бюджетите за 2017-та. С искането си бюджетната експанзия да започне още от 2017-та година ЕК на практика се отказва от препоръките си, беше тълкуването на холандския финансов министър. Той напомни също така, че основната задача на Комисията е да гарантира, че страните-членки спазват правилата. Според него, еврозоната все още не е достатъчно стабилна, за да се предприемат подобни мерки. Има страни, които могат да си позволят да отпуснат коланите, но все още доста държави нямат фискално пространство за това. По повод някои популистки реакции в икономическата комисия Йерун Дайселблум заяви, че е "онзи строг калвинист от Холандия", но напомни и че е католик. "Знам от опит колко важно беше в миналото да се запази надеждността на Пакта, а изкушението да загърбим тези правила и регламенти в добри времена, а след това да установим, когато лошите икономически времена ударят, че е трябвало да се отнесем по-сериозно. Това е урокът от миналото", напомни той. 

Започна битката с антифактолозите

Все по-често на европейската политическа сцена може да се видят словесни сблъсъци между постфактолозите и подплатените с факти (мейнстрийм) политици. Диалогът с Йерун Дайселблум на 29 ноември не направи изключение. Повод за сблъсъка стана изказването на германския евродепутат Йоахим Старбати от групата на Европейските консерватори и реформисти, който обвини еврото за всички проблеми в еврозоната. Нещо, което можеше често да се чуе през последните години в пленарната зала на Европейския парламент и в други европейски форуми, но не винаги получаваше отговор. Сега, след като се видя какъв ефект може да имат неподплатените с факти думи, европейските политици се захванаха сериозно с оборването на митовете. Ето какво отговори шефът на Еврогрупата:

"Има тенденция не само в Европа, но и в световен план за фактологични политики и ако не ви харесват фактите, просто ги пренебрегвате и твърдите обратното. Факт е, че четвърта поредна година в еврозоната има растеж и той се подобрява. Факт е, че много страни показват много силен растеж, но все още има значителни различия. Факт е, че средният растеж е 1.6%, но той е вероятно твърде нисък. И е факт, че дефицитите ще паднат до под 2% средно за еврозоната. Не е вярно, че имаме най-ниският растеж в света. Знам, че искате да кажете това, защото в следващото изречение искате да кажете, че това се дължи на еврото. Но не мисля, че е правилен анализа да се хвърли вината за всички различни проблеми на страните-членки върху еврото. Правилният анализ е, че имаме проблеми с конкурентоспособността в много от нашите страни, че бяхме ударени от голяма криза във финансовия сектор, от която все още се измъкваме - процесът на преизграждане и преотваряне на банките ни за бизнеса продължава. Мисля, че всички тези фактори се движат в правилната посока. Ако искате да обвините еврото, заповядайте, но ще трябва да осъзнаете, че паричната стабилност, икономическата стабилност преди еврото не беше перфектна в Европа, но изглежда, че паметта ни е много кратка. Нека се придържаме към фактите", бяха думите на Йерун Дайселблум. 

Тази битка изглежда с предизвестен край - победа за фактолозите. Проблемът е, че губи време за наистина важните дебати в ЕС и еврозоната в частност.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required