English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Швеция и Германия блокират създаването на европейско ООД

Published on , , София

Швеция и Германия са страните, които за пореден път отложиха приемането на наредбата за създаването на европейско частно дружество с ограничена отговорност. Това стана ясно на последния Съвет по конкурентоспособност в Брюксел, на който беше отхвърлен поредния компромис на председателството (Унгария). За да влезе в сила, проектът на наредбата трябваше да бъде одобрен от всички страни-членки. Представителите на Швеция и Германия обаче възразиха срещу предложените промени по два от трите най-оспорвани до момента елемента на компромисното предложение.

Какво представлява европейското частно дружество

Идеята за създаването на европейско ООД беше лансирана от Европейската комисия през 2008-ма година като част от усилията на изпълнителния орган на ЕС за включване във вътрешния пазар на ЕС на малките и средните предприятия (МСП). Както обясни еврокомисарят на единния пазар Мишел Барние, "твърде дълго вътрешният пазар не беше изграждан за МСП и дори работеше срещу тях. Ние искаме да помирим европейските МСП с единния пазар". Малките и средните предприятия в Европейския съюз на практика са гръбнака на европейската икономика.

По официални данни, малките и средни предприятия създават две от три работните места в частния сектор и допринасят с 58% (14 трилиона евро оборот) към общата добавена стойност, създавана от бизнеса в ЕС. Нещо повече, МСП представляват 95% от всичките над 23 милиона европейски компании. Идеята за създаването на европейско частно дружество е насочена изцяло именно към МСП, тъй като за големите компании не е проблем да работят в няколко държави. Статутът, известен като Société privée européenne (SPE), дава възможност да се работи при едни и същи принципи във всички страни-членки на Европейския съюз.

Това означава, че на малките и средни предприятия няма да се налага да учредяват филиали в различна форма във всяка страна-членка, ако развиват трансгранична дейност. Означава също, че ще могат да учредяват дружество под една и съща форма, без значение дали развиват дейност в собствената или в друга страна-членка. Целта е да се спестят пари и време, които в момента се харчат за правни и административни услуги.

Къде е проблемът?

Защо обаче вече повече от три години не може да бъде постигнат компромис по тази толкова важна крачка към по-нататъшното интегриране на единния пазар на ЕС? Три са точките, по които има разногласия. Първата е къде да бъде седалището на европейското ООД (SPE). Предложението на Комисията позволява SPE да има свой регистриран офис и централна администрация в различни страни-членки. Именно по тази точка е и основното възражение на Германия. Притеснението на Берлин е, че ако седалището и основния офис са на различни места, това може да доведе до успешно избягване на данъци.

В компромисното предложение, отхвърлено и този път, Унгария предлага седалището и централната администрация на SPE да бъдат в Европейския съюз, но съобразно с националното законодателство в страната-домакин. Освен това се предлага и формулировка, която да гарантира, че SPE не се използват за избягване на задълженията им на територията на страната-членка, в която са създадени.

Вторият спорен момент е капиталът, необходим за учредяване на дружеството. Предложението на Комисията е за дялов капитал от 1 евро, което се подкрепя от по-голямата част от делегациите, но отново има възражения от страна на Германия. За да се избегнат злоупотреби, Германия настоява за по-високи изисквания за минимален капитал. В компромисното предложение е заложено отново минималното условие да бъде за 1 евро, като се заложи и таван от максимум 8,000 евро за учредяване на ООД на територията на определени страни.

И третата спорна точка, по която възражения има Швеция, е свързана с участието на служителите. Председателството предлага да се въведе единичен праг от най-малко 500 работници, които постоянно работят в страна-членка, предоставяща по-високо ниво на права на участие на работниците отколкото се предлага в страната-членка, където е регистрирана фирмата. Възражението на Швеция е свързано с опасението, че регулирането на частта за работническото участие не бива да заобикаля националните разпоредби.

Правото на участие на работниците е пряко свързано с вземането на решения от ръководството на фирмата. През 2009-та година, Европейският парламент прие резолюция, с която призовава Комисията да започне консултации със социалните партньори именно в контекста на създаването на европейско частно дружество. Участието на работниците е доста чувствителна тема, тъй като в някои страни участието в управителния съвет на компаниите има дълги традиции, докато в други това никога не е съществувало. Именно това е и причината, поради която се бави вече повече от 30 години създаването на статута Société Еuropéenne (SE).

В отговор на резолюцията на парламента, ЕК посочва, че предложението за създаване на европейското частно дружество се базира на член 308 от Договора за ЕС и от тази гледна точка не се приема за инициатива, свързана със социалната политика. Независимо от това обаче, синдикатите са били консултирани. Предложението на Комисията от 2008-ма отчита различията в националните традиции по отношение на работническото участие, посочва Комисията.

Представителят на Германия изрази готовността на страната му и нейното желание да бъде постигнат компромис, а еврокомисарят Барние заяви, че ще бъде направено всичко необходимо, за да продължи работата по постигането на съгласие до следващия Съвет по конкурентоспособност, който ще се проведе на 27 юни. В началото на публичното обсъждане на компромисния текст, министърът на стратегическите въпроси на Унгария Золтан Чефалви, който председателства Съвета по конкурентоспособност, призова колегите си да подкрепят компромиса.

"Ние сме убедени, че новата европейска юридическа форма има силен потенциал да засили европейската конкурентоспособност, особено по отношение на МСП. Тази форма ще увеличи значително мобилността на МСП и ще намали осезаемо бремето за тях. Нашата икономика се нуждае от МСП, затова ви моля сериозно да обмислите позициите си". Уви, това не стана и този път.

comments
metonaidenov@yahoo.com
7 юни 2011 22:45
"Наредба" нов тип законодателен документ на ЕС ли е? Трябваше по-рано да мислим, ако искахме да използваме славянските еквиваленти на наименованията на европейските документи в преводите им на български език :)
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required
gallery
newsletter


You can unsubscribe here from our newsletter

follow us
Абонирайте се за мен в YouTube
partners Citizen-E
Open Montenegro
One Europe
euinside