English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Пролетната икономическа прогноза: излизане от остерианството и завръщане към кейнсианството

Published on , , Twitter: @euinside
Last change on

Тази седмица Европейската комисия ревизира надолу прогнозата си за икономическия растеж в ЕС, заради продължаващата нестабилност в глобален план, но и заради нестабилността във вътрешноевропейски аспект. ЕК очаква ефектът върху растежа от ниската цена на петрола и обезценяването на еврото да намалее и основният двигател на икономическото разрастване да остане потреблението. При представянето на прогнозата  [на английски език] еврокомисарят по икономическите въпроси Пиер Московиси (Франция, Социалисти и демократи) похвали паричната политика на Европейската централна банка като заяви, че тя работи и дава резултат. Той също така призова предпазливо за разхлабване на коланите и намигна на кейнсианството. Все пак г-н Московиси обяви, че публичен враг номер едно на инвестициите е огромният публичен дълг, който продължава да дави растежа в няколко страни-членки на еврозоната. 

Очакванията на ЕК са ръстът на брутния вътрешен продукт във валутния клуб да бъде малко по-нисък от зимните предвиждания - 1.6%, а в ЕС до 1.8%. Разгледана по държави обаче пролетната икономическа прогноза представя съвсем друга картина. Макар че очакванията за икономическото представяне на европейската икономика бяха занижени, всъщност прогнозата за близо една трета от Съюза е ревизирана нагоре. Представянето на икономиките на България, Ирландия, Кипър (не изцяло), Унгария, Малта, Полша, Финландия и Швеция (също не изцяло) надминава зимните очаквания на ЕК. През зимата Комисията очакваше българската икономика да нарасне с 1.5% през тази година и с 2.0% догодина, но пролетната прогноза е значително по-висока - 2.0% още през тази година и 2.4% догодина. Независимо от това обаче, ЕК посочва, че на българската икономика й предстои умерен растеж. 

От прогнозата става ясно, че българската икономика е силно зависима от усвояването на еврофондове. Те са и причината за забавянето на растежа в сравнение с миналата година, когато реалният БВП нарасна с 3%. Еврокомисарят Московиси изрази надежда, че отслабването на усвояването на еврофондовете е само временно. Ирландия продължава да е недостижим икономически шампион. През зимата Комисията очакваше, че ирландската икономика ще нарасне с 4.5% през 2016-а и с 3.5% през 2017-а година, но през пролетта завиши очакванията си на 4.9% през тази и 3.7% догодина. Тази динамика на растежа води и до подобряване на фискалната позиция на страната. Въпреки това обаче, ЕК предупреждава, че нивата на публичния и частния дълг продължават да са твърде високи и призовава към предпазливост, заради несигурността отвън. 

Поне засега на несигурността отвътре се очаква да бъде сложен край със сформирането на ново правителство, отново начело с досегашния премиер Енда Кени след тежки преговори два месеца след парламентарните избори в Ирландия. Иначе публичният дълг на Ирландия се очаква тази година да бъде 89.1%, а догодина да спадне до 86.6%. Кипър, която наскоро излезе от спасителната си програма, също е с ревизирана прогноза нагоре. Очакванията за ръста на кипърската икономика са 1.7% тази година и 2.0% догодина. Промяната нагоре се отнася само до тази година, тъй като ЕК очакваше през зимата кипърската икономика да нарасне с 1.5%. За догодина прогнозата от 2.0% си остава непроменена от зимата насам. Кипър е и може би единствената страна-членка на ЕК с най-нисък бюджетен дефицит от -0.4% тази година. За догодина ЕК очаква, че бюджетът ще бъде балансиран. 

Кипър се нареди сред страните със солиден публичен дълг. Тази година той се очаква да достигне 108.9% и да започне да спада догодина до 105.4%. Унгария е друга страна-членка, за която ЕК повиши икономическите си очаквания. От 2.1% през тази и 2.5% догодина икономическият растеж на Унгария се очаква да бъде 2.5% през 2016-а и 2.8% догодина. ЕК е изключително неутрална в прогнозата си за Унгария за разлика от Международния валутен фонд, който предупреди [на английски език], че завишените нива на дълга и финансовите нужди правят икономиката податлива на шокове. За тази година ЕК очаква публичният дълг на Унгария да бъде 74.3%, а догодина - 73%. По-сериозното предупреждение на МВФ обаче е в друга посока - твърде разрастващата се роля на държавата в икономиката и прехвърлянето на рисковете към публичния сектор. 

Икономиката на Малта също се представя по-добре от очакванията. През зимата се очакваше ръст от 3.9% през тази година, а сега очакванията са за 4.1%. За догодина покачването е от 3.4% на 3.5%. И полската икономика надминава зимните очаквания. Тогава ЕК заложи на 3.5% за тази и следващата година, но във вторник ревизира на, съответно, 3.7% и 3.6%. Финландия излиза от рецесията с по-уверени стъпки от зимните очаквания (0.5% за 2016-а и 0.9% за 2017) - 0.7% през тази и и следващата година. Финландската прогноза е една от малкото, в които ЕК подготвя почвата за националните конкретни препоръки, които ще бъдат представени в края на месеца. Предупреждава се, че фискалната консолидация и слабият растеж на доходите на домакинствата спъват потреблението, но инвестициите се завръщат. Проблемът е обаче, че стареенето на населението се очаква да увеличи разходите за пенсии. 

Финландия е единствената, за която ЕК вижда по-скоро негативен ефект от търсещите убежище. В цялата пролетна прогноза проблемът се споменава за малцина страни-членки, но в повечето случаи се подчертава положителния ефект от тях. Във финландския случай ЕК казва, че разходите за пристигналите през 2015-а година ще се увеличат тази година. В съседна Швеция ситуацията е значително по-добра. Там икономическият растеж се очаква да нарасне тази година вместо с 3.2%, с 3.4%. За догодина прогнозата си остава същата, както и през зимата - 2.9 на сто. Швеция е от страните, за които за ефекта от бежанците се говори в положителна светлина. Посочва се, че безработицата се очаква постепенно да спадне, въпреки високия прилив на търсещи убежище миналата година. Причината е навлизането им на пазара на труда. Шведската безработица се очаква да бъде 6.8% през тази година и 6.3% догодина. 

За Франция и Румъния очакванията се запазват, както и през зимата. Френската икономика ще нарасне с 1.3% тази година и с 1.7% през 2017-а. Оценката на Комисията е, че френската икономика се движи бавно към самостоятелно възстановяване. Румънският случай за ЕК е най-притеснителен. Фискалната експанзия се увеличава, нарастват и финансовите рискове. БВП се очаква да нарасне с 4.2% през тази година и с 3.7% на сто догодина. Проблемът е обаче, че бюджетният дефицит също се очаква да нарасне на -2.8% през тази година и -3.4% догодина. Причината е намаление на данъците и увеличение на разходите. Според ЕК рисковете за румънската икономика са сериозни, заради закона за опрощаване на дългове, приет от парламента на 13 април. ЕК смята, че този закон ще има "значителен отрицателен ефект върху доверието на инвеститорите и кредитната перспектива". Всичко това при несигурна външна среда. 

МВФ също има сериозни притеснения [на английски език] по този закон, но и други законодателни инициативи. В оценката си след края на мисията си в Румъния през март МВФ посочва, че макроикономическата политика е отслабнала значително и поставя в риск трудно спечелените ползи. Бюджетът за тази година "неподходящо" дава стимули, когато потреблението вече е достатъчно високо. Законодателните мерки във финансовия сектор заплашват правата на частна собственост, подкопават доверието на инвеститорите и кредитирането за домакинствата и бизнеса. Мисията на Фонда препоръча през март повече предпазливост със специален акцент върху обичайното развързване на хазната, заради предстоящите парламентарни избори там. 

Във всички останали страни-членки ЕК вижда по-малък потенциал от зимата. Една от страните, в чиято прогноза се изразява притеснение, е Словения. Това е страната, която успя да избегне навлизането в спасителен режим с програма, наложена отвън, но ЕК смята, че все още са налице сериозни рискове за публичните финанси. Несигурността произтича от разходите, свързани с миграцията, но голям проблем представляват също необслужваните кредити. По данни [на английски език] на икономическия отдел на Европарламента от септември миналата година делът на лошите кредити в Словения е бил 15.2%. Това обаче е по-ниско, отколкото в съседна Унгария (16.0%) или Италия (16.9%). Португалия, която мина през спасителен режим, има дял на лошите кредити от 18.5%. Най-висок дял има Кипър (43.5%), следван от Ирландия (20.6%). 

Бюджетният дефицит на Словения се очаква тази година да бъде -2.4%, а догодина -2.1%. Публичният дълг ще бъде 80.2% тази година и 78% догодина. МВФ е доста по-скептичен спрямо Словения. Мартенската мисия на Фонда излезе с няколко тревожни заключения [на английски език]. Първото е, че инвестициите са спънати, заради прекомерната задлъжнялост, особено на малките и средните компании. Бизнес-средата също е доста претоварена, производителността е ниска. МВФ смята, че правителството в Любляна би могло да бъде много по-амбициозно по отношение на реформите. Това би помогнало на страната да расте с много по-бързи темпове, отколкото сега (1.7% през 2016-а, занижено от 1.8% за тази година). За догодина ЕК очаква словенската икономика да нарасне с 2.3%, като МВФ смята, че това може да се ускори, ако продължи приватизацията. 

Другата проблемна страна за ЕК е Португалия, от която се очакваше да е успешен пример на добре завършена спасителна програма, но политическата несигурност в страната подкопава и без друго не толкова убедителните успехи, колкото са в Ирландия например. ЕК вижда слабо възстановяване и много сериозни рискове. Съмнява се и в осъществимостта на споразумението за фискална консолидация през 2016-а и 2017-а. Проекциите за растежа на БВП за тази и догодина са 1.5% и 1.7%. Дългът обаче е доста голям - тази година се очаква да бъде 126%, а догодина - 124.5%. Същеременно бюджетният дефицит се прогнозира да бъде -2.7% през тази година и -2.3% догодина. 

Франция, Испания и Гърция ще бъдат единствените страни-членки, чийто бюджетен дефицит ще надскочи 3-процентовата бариера. Френският бюджетен дефицит се очаква да бъде -3.4%, испанският -3.9% и гръцкият -3.1%. Последното е нещо повече от прогноза. На тази стойност настояват европейските институции, а гръцкото правителство се опитва да получи отстъпки. Решение на този проблем ще се търси на извънредната среща на Еврогрупата в Деня на Европа (9 май). Комисар Московиси очерта пет основни урока в пролетната икономическа прогноза. Първият е, че европейският растеж ще остане умерен през тази и следващата година. Вторият е, че икономическото развитие продължава, въпреки недобрите външни обстоятелства. Третият е, че европейският растеж се дължи основно на домашното потребление, а четвъртият - че безработицата спада, макар и не с желаните темпове. Последният урок е, че публичният дефицит и дълга спадат. 

Френският еврокомисар специално натърти на мартенските мерки на ЕЦБ, които, по неговите думи, са довели до подобрен достъп до заеми и до намаляване на цената на финансирането за бизнеса и домакинствата. Като цяло е положителен ефектът от бежанците, особено в Германия и Австрия. За последната ЕК смята, че продължаващият приток на бежанци подкрепя частното и публично потребление, както и предлагането на работна ръка. Това е скрито послание към Австрия, която направи 180-градусов завой в политиката си спрямо бежанците. 

Страните, чиито икономики ще растат с темпове над 3% през тази година са Ирландия (4.9%), Люксембург (3.3%), Малта (4.1%), Полша (3.7%), Румъния (4.2%), Словакия (3.2%), Швеция (3.4%). С растеж под 1% ще бъдат Гърция (-0.3%) и Финландия (0.7%). Всички останали се движат в диапазона от 1.1% до 2.9%. Пиер Московиси препоръча малко по-експанзионистична фискална политика, но призова да се обръща повече внимание на качеството на публичните инвестиции. Европейската комисия залага много инвестиционният план на Юнкер да допринесе значително за икономическия растеж в ЕС. На журналистически въпрос той отговори, че винаги се е чувствал кейнсианец, но не точно това е необходимо в момента.

Нужни са повече публични разходи, но ситуацията не е същата като през 30-те години на миналия век. "Мисля обаче, че кейнсианството си остава с много голямо значение, когато мислим за икономиката", каза той като побърза да добави, че за пореден път се съгласява изцяло с шефа на ЕЦБ Марио Драги, според когото ключът е в структурните реформи. Страните с най-висок публичен дълг през тази година ще бъдат Гърция (182.2%), Италия (132.7%) и Португалия (126%). С най-нисък дълг продължава да е Естония (9.6%), следвана от Люксембург (22.5%) и България (28.1%). Гръцкият случай заслужава внимание, тъй като през зимата се очакваше, че дългът ще бъде 185% от БВП през тази година. Въпросът е обаче дали МВФ ще се довери на проекциите на ЕК.

Как точно ще се постигне балансът между кейнсианството и предпазливата политика си остава все толкова трудна задача, колкото и преди, още повече че в прогнозата личат и някои противоречия, като например за Хърватия. За нея ясно се казва, че бюджетният дефицит е бил снижен значително и вече е под контрол благодарение на орязване на публичните инвестиции. "Крачката на възстановяването се забави в последното тримесечие на 2015-а година, след като положителното въздействие на рекордния туристически сезон избледня и публичните инвестиции се свиха повече от очакваното", пише в прогнозата за Хърватия. Другият пример е Италия, която е в процес на дълбоки икономически и политически реформи, но с огромен дълг. Рим настоява за повече гъвкавост в прилагането на фискалните правила. Пиер Московиси каза, че се търси решение на този проблем, но в рамките на правилата. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required