English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Еврогрупата и МВФ се приближиха към споразумение по гръцкия дълг

Published on , , Twitter: @euinside
Last change on

На спора между Международния валутен фонд и ЕС по третата спасителна програма на Гърция вече му се вижда краят. Това стана ясно по време на неформалната среща на Еврогрупата в Амстердам миналия петък. Тогава беше намерено компромисно решение, с което МВФ да получи гаранции за изпълнението на гръцката програма. В отговор Фондът демонстрира воля за смекчаване на позицията си по гръцкия дълг. Остава само да се изчистят подробностите, което ще разчисти пътя най-сетне за завършването на първия преглед на изпълнението на програмата, а оттам и за изплащането на договорените траншове. Прегледът трябваше да бъде завършен още миналата есен, но заради неразбирателствата, все още не е готов. Големият спор между базираната във Вашингтон финансова организация и Брюксел се въртеше около устойчивостта на гръцкия дълг, както euinside писа. Според МВФ, преценките на европейците в спасителната програма са твърде оптимистични и без ново подстригване на дълга програмата е неизпълнима. Европейците обаче са на мнение, че оценките им са напълно реалистични. 

Несъгласията между двете страни застрашаваха програмата, по която гръцкото правителство работи усилено и за първи път нямаше да е основния виновник за провала й. А провалът вече се виждаше на хоризонта, тъй като няколко ключови държави в еврозоната, водени от Германия, не искат да подкрепят поредния спасителен заем за Гърция на стойност 86 млрд. евро без участието на Фонда. Петък обаче беляза началото на края на поредната гръцка драма. Ако всички подробности бъдат изчистени в следващите дни, още в четвъртък може да се състои извънредна среща на Еврогрупата, съобщи председателят й Йерун Дайселблум, министър на финансите на Холандия (Социалисти и демократи). 

Сделката

Тъй като все още МВФ не вярва на изчисленията на европейските институции, на 22 април беше договорено да има пакет от допълнителни мерки, които гръцкото правителство ще трябва да приеме, в случай че прогнозите не се изпълнят. Тези мерки са на стойност 2 процентни пункта от гръцкия брутен вътрешен продукт и са в добавка към изискваните от Атина предварителни мерки на стойност 3% от БВП. Това са общо 5% от брутния вътрешен продукт. Защо 2 процентни пункта? Всички тези мерки имат една обща цел и тя е достигането на първичен (без лихвите по заемите) бюджетен излишък до 2018-а година от 3.5% от БВП. МВФ обаче има доста по-ниски прогнози. Очакванията му са, че първичният дефицит през 2018-а не може да бъде повече от 1.5% с мерките, договорени в програмата през август миналата година. Затова Еврогрупата и Гърция в частност са съгласни да се приеме законодателен пакет от извънредни мерки на стойност 2 процентни пункта, колкото е разликата между 1.5% и 3.5%.

Какво точно ще съдържа допълнителният пакет от "извънредни мерки" все още не е ясно. Ясно е обаче какви са условията на МВФ - да бъде създаден специален механизъм, който да се активира автоматично, в случай че се наложи извънредните мерки да бъдат приложени. Този механизъм трябва да бъде достоверен и да бъде законодателно създаден предварително, което се оказва проблем по думите на гръцкия финансов министър Евклид Цакалотос, защото гръцкото законодателство, а г-н Цакалотос цитира и френското, не допуска в закон да се записва условност, че дадени мерки ще бъдат активирани, ако са налице условията за това. Във всички случаи Атина е твърдо решена да сътрудничи за създаването на такъв механизъм, увери министърът. Паралелно с допълнителния пакет от мерки започват и дискусиите за устойчивостта на гръцкия дълг, което беше ключово условие на МВФ. Извънредният механизъм е ключ за споразумението между МВФ и Еврогрупата, тъй като, както обясни г-н Дайселблум, в Еврогрупата няма никаква подкрепа за номинално подстригване на гръцкия дълг, тоест няма промяна от лятото насам, когато беше договорена третата спасителна програма.

Нагласите са за препрофилиране на дълга, което означава да се изместят падежите още по-напред във времето. Друг вариант е да се прегледат отново матуритетите и гратисните периоди. Нищо повече от това. Шефката на МВФ Кристин Лагард даде ясно да се разбере, че Фондът е съгласен на отстъпки като заяви в петък, че гръцкият дълг няма нужда от номинално подстригване, а само от репрофилиране. Тя беше впечатлена от единството и силната подкрепа сред 19-е министри от еврозоната за допълнителните мерки и извънредния механизъм. МВФ не е променил радикално позицията си, че спасителната програма трябва да има "два крака" - мерките и дълговата устойчивост. По второто различията засега остават, въпреки че най-новите данни [на английски език] на Евростат от 21 април са много по-оптимистични. Те показват, че през 2015-а година гръцкият дълг е бил 176.9% от БВП, което е чувствително по-малко от очакванията в зимната икономическа прогноза [на английски език] на ЕК - 179%. В този смисъл ще бъде любопитно какви очаквания ще заложи ЕК в пролетната си прогноза, която ще бъде публикувана на 3 май.

Дългът е най-големият проблем за Фонда, както обясни за пореден път г-жа Лагард. Тя заяви, че най-новите данни на Евростат са много по-положителни "от това, което мислехме, което всички институции мислеха и дори властите в Гърция смятаха, така че ние ги приветстваме". Тя обаче подчерта, че продължава да се съмнява в тях. "Ако са точни, те ще имат въздействие върху цялата наша рамка от изчисления". И обясни защо се съмнява, тъй като вече неведнъж се е случвало Евростат да ревизира собствените си данни. Тя посочи като пример 2013-а година, когато през април е било обявено очакване за растеж от 1.5%, но после тези очаквания са ревизирани надолу два пъти, за да се стигне до 0.5%, което има сериозни последици върху очакванията за изпълнението на програмата. Затова Фондът внимателно ще проучи новите данни и ще прецени доколко са достоверни, каза тя. Това обаче няма да засегне допълнителните мерки, добави Йерун Дайселблум, а само въпроса кога ще се наложи те да бъдат активирани. 

Кристин Лагард настоя, че дълговата устойчивост на Гърция все още е под въпрос, но обясни, че ако изобщо се стигне до нова дългова операция, тя не е предварително условие за включването на МВФ в спасителната програма. Кога ще се осъществи операцията зависи от изпълнението на мерките и от достоверността на прогнозите. Шефът на Еврогрупата избърза да подчертае обаче, че ако изобщо се стигне до облекчение на гръцкия дълг, това може да стане след 8 или дори 15 години. Всичко ще зависи от новия анализ на устойчивостта на гръцкия дълг. Чак след това ще се обсъждат мерките за овладяването му. Лагард продължи да настоява, че постигането на първичен бюджетен излишък през 2018-а година ще бъде трудно.

Нещо повече, тя посочи, че дори и тази цел да бъде постигната, тя не е панацея. "Да се поддържа първичен излишък от 3.5% с години, както се планира в прогнозите, за нас е напълно неустойчиво икономически. Постигано е в миналото, но не е нещо, което можем да използваме като параметър за дългова устойчивост", обясни тя. Гръцкият министър на финансите обаче смята, че "икономиката на МВФ" не се потвърждава от най-новите данни на Евростат или защото те използват по-малки очаквания за приходи, или защото базовата им оценка е по-ниска. 

Гръцката програма

Иначе преговорите с Атина са възобновени и европейските институции отчитат напредък. Значително са намалели отворените въпроси, включително и най-тежките като пенсионната и данъчната реформа, създаването на приватизационен фонд. Много сериозен проблем остава стратегията за справяне с необслужваните кредити, които по данни [на английски език] на Европейския парламент са с втората най-висока стойност в целия ЕС - 43.5% - след Кипър, където тази стойност е 50%. Следващата поред държава в ЕС по необслужвани кредити е Ирландия. Там обаче ситуацията е двойно по-добра от гръцката - 20.6%. С най-нисък процент необслужвани кредити е Швеция - 1.0%. В България този процент е 12.7, а в Хърватия - 13.6. 

Според френския член на изпълнителния съвет на ЕЦБ Беноа Кьоре, Гърция отбелязва значителен напредък в намирането на решение на проблема с лошите кредити, което е от огромно значение за централната банка. Той вижда възможности в "решителното отваряне" на кредитния пазар, което за ЕЦБ е важна крачка за подсилването на банките и за възстановяването на капацитета им да кредитират гръцката икономика. За ЕК е важно каквото и да бъде договорено, то да няма висока социална цена. Икономическият еврокомисар Пиер Московиси (Франция, Социалисти и демократи) вижда три необходими условия за успеха на цялата програма. Това са реформите да продължат, договарянето на извънредните мерки, които ще служат като застраховка за МВФ и останалите кредитори, а също и за инвеститорите, и решаване на въпроса с дълга.

Последното е много важно за цялата еврозона, тъй като европейският механизъм за стабилност (ЕМС), иначе казано постоянният спасителен фонд на еврозоната, в момента е най-големият кредитор на Гърция. А това са всъщност правителствата на страните-членки. Именно затова, темата носи висок политически заряд, който в днешната безпрецедентно напрегната ситуация в целия ЕС заради бежанската криза, референдума във Великобритания и ръста на евроскептичните сили може да бъде избегнат при наличието на воля от всички страни. Точно това, за разлика от предишните гръцки драми, е налице у всички. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required