euinside

Cause and Effect in European Politics and Law

Русия не дочака България за "Южен поток"

Аделина Марини, October 20, 2009

Един телефонен разговор, една визита и тотална промяна на геоенергийния пейзаж само няколко часа преди посещението на българския министър на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков в Москва. Късно снощи руският президент Дмитрий Медведев е разговарял с турския си колега Абдулах Гюл, по време на който е станало ясно, че Турция вече е дала всички необходими разрешения за провеждането на геоложки проучвания в турските териториални води в Черно море за реализацията на газопровода "Южен поток".

Днес руският държавен глава отиде в Белград, откъдето ще се върне в Москва със споразумение за сръбския участък на газопровода. Според договореното в западната ни съседка, ще бъдат създадени две съвместни компании, в които "Газпром" и "Сербиягаз" ще си поделят, съответно, 51% и 49% собственост. До 30 дни ще бъде създадена и съвместната проектна компания "Южен поток Сербия АГ".

С тези две, не особено резки движения, ако погледнем картата ще разберем, че България беше заобиколена. Дали това е трагедия или щастие, тепърва ще разберем. Факт е обаче, че "Южен поток" се ползва с голяма подкрепа от големи страни-членки на ЕС, тъй като основната му идея е да се избегнат някои трудно управляеми страни, транзитиращи газ, като Украйна. Това обаче не решава малко по-големия проблем с разнообразяването на доставчиците на природен газ за Европа.

И, ако Европа има огромен интерес от добри отношения с Русия, не само защото зависи сериозно от доставките на руски природен газ, то България може да се почувства тотално изолирана в навечерието на зимата, когато финансовите проблеми на Украйна, може да доведат до повторение на януарската газова криза от тази година.

С това развитие на енергийната геополитика през последните дни, на 22 октомври министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков отива в Москва, за да обсъди със заместник министър председателя Сергей Собянин "напредъкът по изясняване на позициите по съвместните енергийни проекти след срещата на министър Трайков с министъра на енергетиката на Русия Сергей Шматко на 18 септември 2009 г. в София", както гласи прес-съобщението от МИЕТ.

За да добием още по-добра представа за настроенията в Русия преди визитата, ще ви цитирам интернет изданието EurActiv, което прави анализ на руския печат по темата. "Русия получи всички необходими разрешения за строителството на "Южен поток" през турските териториални води, пренебрегвайки България като една от транзитните държави за проекта. Това е станало в понеделник в Милано на събитие, на което домакин е бил италианският министър на икономиката Клаудио Скаджола. България е била изключена и от проекта за петролопровод "Бургас-Александруполис", пише още EurActiv като се позовава на руския вестник "Комерсант".

Тази част от анализа си, базираното в Брюксел интернет-издание е озаглавило "Миланската интрига", защото, първоначално, Русия официално е отишла в Милано, за да обсъди евентуалното си участие в проекта за петролопровод "Самсун-Джейхан", чиято цел е да доставя суров петрол от турския черноморски терминал в Самсун до другото турско пристанище на Средиземно море - Джейхан, избягвайки по този начин изключително натоварения Босфор.

Очевидно, Русия, която отначало не е била твърде заинтересувана от проекта, е променила мнението си, изоставяйки плановете си за "Бургас-Александруполис", който щеше да доставя петрол от бургаското пристанише Бургас до гръцкото Александруполис на Егейско море. С този си ход, руският премиер Владимир Путин дава ясен отговор на новия български министър председател Бойко Борисов, който наскоро му заяви, че правителството му "има нужда от време", за да реши на кои големи енергийни проекти с Русия да даде ход.

Изводът от така развилите се събития е доста неприятен за България, защото разкрива липсата на последователност във външната политика, нейното пълно разделяне от икономиката, както и противоречивите политически послания. И, както споменах и по-горе, ЕС определено има нужда от Русия, затова и ще направи всичко възможно да защити интереса си, като същевременно позволи на Русия да гарантира доставките си за жадната за природен газ Европа. В тази ситуация, България беше най-пострадалата държава по време на януарската криза.

И, ако през последните 4 г. България имаше смислена външна политика, но за сметка на това страдаше от тежка липса на прозрачност и желание за дискусии на важни енергийни проекти с обществото, то сега положението е дори още по-отчайващо. С външен министър, който ще чака до последно не особено големите си шансове да стане европейски комисар, с несигурността на новия министър на енергетиката, който освен за икономиката, незнайно защо отговаря и за туризма, правейки по този начин профила на поста си малко несериозен.

Няма как другояче да наречем реалността, освен остро геополитическо късогледство, чийто последици тепърва ще бъдат оценявани от историята и от икономиката. Но, това късогледство ни лишава от изключитено удобната теза, че такава ни е съдбата - да бъдем винаги най-бедната страна-членка на ЕС, от която все по-малко някой дори в самия ЕС ще има нужда.

Голяма част от предисторията на руско-българските енергийни взаимоотношения можете да прочетете на линковете вдясно.