euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Единният енергиен пазар е в програмата на Европейската комисия от доста време насам. Планирано е да бъде завършен до 2014 г., но в момента изглежда сякаш тази цел ще бъде пропусната. В съобщението си, публикувано на 15 ноември 2012 г., ЕК признава, че "ЕС няма да изпълни този срок", но се посочват подобренията, които са постигнати, откакто вътрешният енергиен пазар беше включен като съществена част в политиката по изграждане на единния пазар. Съобщението посочва липсата на ангажираност от страна на държавите-членки да изпълняват ефективно Третия законодателен енергиен пакет и придружаващите го регламенти. С надеждата да върне страните-членки обратно в правия път, ЕК излага амбициозен план за действие от 22 стъпки, като призовава страните-членки да поемат отговорностите си по програмата.

Създаване на единен пазар

В стратегическите си документи - Европа 2020, Енергетика 2020 и Енергийната пътна карта 2050 - ЕК рисува ясна картина на това колко е важен балансът на трите цели - за девъглеродизация на енергийното производство, поддържане на стабилни и сигурни доставки и подобряване на ползите за потребителите от единен енергиен пазар. Стратегията "Енергетика 2020" още през 2010 установи, че напасването на националните енергийни системи върви бавно и така заплашва постигането на дългосрочните цели на ЕС. Това послание беше повтаряно неколкократно оттогава насам. Целта е постигане на напълно интегриран енергиен пазар до 2014 г. Има обаче още много какво да се подобри.

През 2011 г. инициативата за единния енергиен пазар беше включена като съществена част от вътрешния пазар - "гръбнак", както го нарече ЕК. Сигналите за напредък са видими ясно, но все още не са достатъчни, за да се постигне напълно интегриран вътрешен пазар на енергия до 2014 г. Във втория Акт на единния пазар, публикуван в началото на 2012 г., включването на единния енергиен пазар е една от 12-е ключови дейности, насочени към завършването на вътрешния пазар, като се подчертава стратегическата роля на енергийния пазар за завършването на вътрешния пазар. Това е "индустрия, която създава възможности и представлява услуга от съществено значение за останалите сектори на икономиката", казва ЕК в съобщението си, публикувано през април 2012 г.

В общи линии вторият Акт на единния пазар просто повтаря философията на първия Акт на единния пазар от 2011 г. Приемането му демонстрира натиска на ЕК да ускори напредъка към изпълнението на поетите ангажименти. Като се фокусира конкретно върху единния енергиен пазар, ЕК изброява подробно съществуващите предизвикателства и недостатъци, които пречат срокът 2014 да бъде изпълнен. Вместо да разглежда единния енергиен пазар като цел сам за себе си, ЕК по-скоро споделя виждането, че това е инструмент за създаване на работни места и социално подобрение, чрез засилване на конкурентните и иновативни продукти, които се прокарват като реални ползи за потребителите, за малките и средните предприятия. Той осигурява това, "което гражданите на ЕС искат най-много: икономически растеж, заетост, гарантирано покритие на основните им нужди на приемлива и конкурентна цена, и устойчиво използване на ограничените ресурси".

Има още накъде да се подобряват нещата

Съобщението изпраща ясно послание до страните-членки: "Строителните материали са тук, но те трябва да бъдат използвани ефективно, за да може вътрешният пазар на енергия да работи". ЕК установява закъснения в ефективното прилагане на Третия енергиен пакет и смята това за отрицателна сила, която спъва отварянето на пазарите, както и защитата на потребителите. По-добро прилагане на правилата за конкуренция и държавна помощ на ЕС следователно е от съществено значение за увеличаване на натиска върху страните-членки. По принцип достъпът до пазара за нови конкуренти трябва да бъде улеснено, за да може да се позволи разнообразяването на регионално ниво, а също и по отношение на доставчици от трети страни.

ЕК посочва обаче, че прилагането е недостатъчно, що се отнася до "наличното ценово разнообразие, което си остава неизползвана възможност" от потребителите. Както го формулира ЕК, "гражданите и малките бизнеси трябва да могат и да се почувстват стимулирани да играят активна роля на пазара". Разнообразяването на услугите и ефективното развитие на иновативни продукти с добавена стойност не може да стане без потребителско търсене. Това, от своя страна, изисква ефективна потребителска защита и информация, която се предоставя на потребителите.

Въпреки че според съобщението има видимо увеличение на наличните инструменти за сравнение на цените, повече прозрачност и конкурентни цени на енергийния пазар, резултатите [на английски език] от поведението на потребителите посочват, че сравнението на цените и възможността за промяна са основно предизвикателство за потребителите. Изчислено е, че 62% от гражданите на ЕС биха преминали към по-евтина тарифа, с което биха спестили общо 13 млрд. евро. От друга страна, да се даде възможност на потребителите да използват напълно енергийния пазар на дребно отвъд националните граници изисква съществуването на паневропейски разпределителни мрежи. През октомври 2011 г. ЕК публикува предложение за насоки за създаването на трансевропейска енергийна инфраструктура, но оттогава досега не е постигнат голям напредък. Предложението се отнася до ефективната интеграция на националните мрежи с целите за премахване на бариерите пред доставката на енергия отвъд националните граници.

Друг въпрос, очертан от ЕК, е необходимостта от гъвкави енергийни доставки, които позволяват на потребителите по-добре да контролират разходите си и поощряват пестене в пиковите часове. Отделно от регулаторните бариери за динамични ценови модели, голямо предизвикателство са също капацитетните механизми. На енергийните производители традиционно им се плаща само за произведената енергия. Наскоро обаче, правителствата започнаха да поощряват енергийните производители да създават капацитет за излишъци, за да се гарантират доставките. Недостатък на този механизъм е негъвкавото генериране на минимално количество енергия, което може да затвори националните енергийни пазари и да доведе до по-малко използване на възобновяеми източници. ЕК поощрява правителствата да обмислят модели, които включват трансграничните доставки като алтернативни резервни източници, вместо тези негъвкави капацитетни механизми.

Ефективната презгранична алтернатива за гарантиране на сигурността на доставките обаче има смисъл единствено, ако е налице добре функционираща паневропейска разпределителна мрежа. Използването на националните мрежи, обяснява ЕК, може да попречи на предлагането на продукти с добавена стойност на потребителите като например динамични ценообразуващи структури. Като допълнение към прилагането и активността на потребителите, създаването на единен енергиен пазар е изправено и пред предизвикателството преход към безвъглероден енергиен пазар. Това ще изисква, както посочва Комисията, цялостна промяна на националните схеми за поощрение и на таксите за възобновяеми източници, както и на държавната намеса в производството на енергия и доставките. Това е пряко обвързано с ефективното прилагане на правилата за държавна помощ на ЕС. Както беше споменато по-горе, съвестното прилагане на правилата за конкуренция и държавна помощ е ключово в плана за действие на ЕК. То изисква обаче нов подход към изключенията, базирани на защита на околната среда с цел да се произведат ефективни резултати.

От друга страна, сложните такси върху презграничните доставки на енергия са препятствие пред ефективното сравнение на цените от страна на потребителите. Прозрачността в националните схеми може да донесе директни ползи за потребителите и да насочи намесата на държавата през ефективни регламенти за държавна помощ на европейско равнище. Изобщо изглежда, че ЕК се концентрира върху създаването на ефетивни ползи за потребителите чрез гъвкавост и прозрачност на енергийния пазар за крайните потребители, без липса на сигурност на доставкити или поставяне под въпрос на прехода към нисковъглеродно енергийно производство. Съобщението води до извода, че съдбата на единния енергиен пазар е в ръцете на страните-членки и техния ангажимент към целите на ЕС. Пълното прилагане на Третия енергиен пакет и придружаващите го регламенти е основата, върху която да се изгради конкурентна презгранична система от гъвкава и безвъглеродна енергия без разходи за сигурността на доставките.