English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Само на Балканите - кражба на реформи

Published on , , Загреб, Twitter: @euinside
Last change on

Сигурно няма да повярвате, но на Балканите липсата на върховенство на закона и толерирането на корупцията си има и някои забавни аспекти. Такъв е случаят с кражбата на най-оспорваната реформа в Хърватия от ... Черна гора. Не, това не е шега и не е продукт на местния сатиричен сайт от типа на "НЕ!Новините". Става дума за преписването дума по дума, при това с черногорските езикови особености на предложението за цялостна реформа на съдържанието на учебниците за училищно образование, по което в момента се водят ожесточени спорове в хърватското публично пространство и дори е застрашено оцеляването на правителството. За да разберете мащаба на иронията в единия случай и трагедията в другия, трябва да върнем лентата малко назад. 

Кой [нормален] на Балканите протестира за образователна реформа?

Хърватите. Миналата година, когато на власт дойде правителството на тогава силно консервативната партия Хърватски демократичен съюз (HDZ), над 50 хиляди хървати излязоха на протест в няколко града в страната срещу опитите изключително прогресивната и смела образователна реформа, известна като "курикулумна реформа", да бъде изхвърлена в кофата. Реформата беше изготвена от експертна работна група от 500 души под ръководството на младия доктор на науките Борис Йокич. Групата беше създадена от тогавашното ляволиберално коалиционно правителство на Зоран Миланович. Идеята за цялостна образователна реформа е заложена в стратегия, която хърватският парламент гласува през 2014-та година. 

С идването на власт на HDZ, тогава под ръководството на Томислав Карамарко - проводник на ултраконсервативна и националистична политика - започнаха и опитите в експертната група да бъдат вкарани идеологически обременени членове. Резкият завой на Карамарковия HDZ към крайно дясното, съпътствано от брутални смени в ръководството на националната телевизия и радио, на Съвета за електронни медии и други дейности, присъединяващи Хърватия към нелибералната група на Полша и Унгария, доведе до значителни сътресения на политическата сцена и в крайна сметка правителството падна. 

Карамарко беше заменен от бившия евродепутат Андрей Пленкович, който обеща да върне партията в десния център на политическия спектър. Той обеща и много реформи, благодарение на което спечели предсрочните избори миналия септември. Уви, една година по-късно реформи няма, а при първото голямо предизвикателство - финансовите проблеми на най-големия концерн не само в Хърватия, но и в района на бивша Югославия "Агрокор" - правителствената коалиция се разклати. Нови предсрочни избори бяха избегнати, след като либералната Хърватска народна партия (HNS) се съгласи да участва в управлението, но при условие, че бъде проведена реформата, започната от Борис Йокич. 

Андрей Пленкович се съгласи за ужас на самите либерали, чиято партия се разцепи на две, но и на по-консервативното крило в HDZ, които настояха образованието да остане в техния портфейл. Това стана, след като на 1 юни беше отбелязана годишнина от миналогодишните протести и на площада в центъра на Загреб отново се събраха няколко десетки хиляди, които потвърдиха искането си за реформа на образованието.

На поста министър на образованието беше назначена надпартийната Блаженка Дивяк. Опитите й да проведе реформата са в момента най-голямата политическа драма в Хърватия, след като образователен сайт разкри, че са правени задкулисни опити планът за реформа да бъде подменен от назначената от предишното правителство шефка на експертната група. Според хърватски медии, напрежението в кабинета вече е достигнало точката на кипене и сега основният въпрос е дали г-н Пленкович ще уволни образователната министърка или ще я остави да работи, което обаче означава да се справя с вътрешнопартийно напрежение. 

Натискът върху премиера е огромен от страна на медии и гражданското общество. В същото време е видимо нежеланието му да каже категорично кого ще подкрепи в този по своята същност идеологически конфликт. Той беше категоричен обаче в нежеланието си да види нови протести. За мнозина, поне на Балканите, вероятно образованието не е най-важната тема, въпреки че всъщност в хърватския контекст тя е жизненоважна. Най-напред в идеологически смисъл тя е важна, защото ако бъде проведена, това ще откъсне страната от спонсорирания от Църквата консерватизъм, който често се преплита и с национализъм. В икономически смисъл е не по-малко важна, тъй като Хърватия в момента страда от сериозно изтичане на мозъци. Не случайно организаторите на образователния протест тази година проведоха шествие до централната гара в Загреб, за да символизират напускането на младите хървати. 

Именно защото залогът за образователната реформа е твърде голям за премиера Пленкович, всичко около нея тъне в непрозрачност. Нещо повече, по почина на Доналд Тръмп, министър-председателят заплаши да се заеме с отговорните за изтичането на вътрешна информация за промените в плана за реформа, вместо със самата реформа. 

Кой ще получи реформата?

Черногорците. Във вторник хърватският всекидневник Jutarnji list разкри, че черногорският институт за образование е откраднал 1 към 1 съдържанието на някои части от курикулумната реформа на Борис Йокич. Плагиатството е било разкрито съвсем случайно от хърватската основна учителка Лиляна Ханжек, която е работила по писането на реформата. Министерството на образованието на Черна гора отказа на този етап да коментира случая, но пред Cafe del Montenegro институтът за образование призна, че хърватският документ е бил заимстван, но по технически причини е пропуснато да се спомене каква хърватска литература е ползвана. 

Случаят стана повод за перифразирне на добре известните вицове за черногорския мързел: "Черногорците лежат, докато чакат хърватите да им изготвят реформата", шегуват се хървати из социалните мрежи, а и в медиите. На авторите на курикулумната реформа обаче не им е смешно. Първоначално бившият лидер на експертната група Борис Йокич реагира с насмешка като каза, че поне черногорците ще се възползват от реформата, но сега вече смята, че Черна гора трябва да плати обезщетение. 

Черна гора редовно ползва хърватския опит, особено по отношение на присъединяването към ЕС. Преди няколко години Хърватия създаде специализиран център, чрез който осигуряваше експерти и текстове на закони и разпоредби за всички кандидатки в региона, тъй като езиците са много близки. Плагиатстването на цялостна образователна реформа е нещо съвсем ново. От една страна то показва, че дори и на най-високо държавно ниво в Черна гора няма разбиране за концепцията "авторско право", каквито проблеми може да се видят и в други неразвити държави, включително и членки на ЕС. От друга страна обаче, цялата ситуация може да има положителен ефект и в двете държави. 

Интересът на Черна гора към реформата на Борис Йокич може да даде най-сетне нужната застраховка на Андрей Пленкович срещу вътрешнопартийните критики. За консерваторите в партията му ще бъде все по-трудно да обяснят на избирателите си, а и на данъкоплатците като цяло защо са против провеждането на толкова ценна реформа, която извади по площадите 50 хиляди души и стана обект на кражба от официален орган на съседна държава. Ще бъде наистина срамота за HDZ да отхвърлят документ, който се смята за много качествен и добър от други държави. В крайна сметка току се окаже, че Черна гора с плагиатстването си ще направи услуга на Хърватия, за което ще трябва да й се даде награда, вместо да й се иска обезщетение. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required