English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Хърватия: Нестабилност в името на стабилността

Published on , , Загреб, Twitter: @AdelinaMarini
Last change on

Миналата есен, когато в Хърватия се състояха предсрочни избори, заради кризата в старшия коалиционен партньор Хърватски демократичен съюз (HDZ), и разпадналата се коалиция беше повторена, но с обновено, по-умерено ръководство, изглеждаше сякаш бившата югорепублика, напук на общите тенденции в Централна Европа и ЕС като цяло върви към нормализиране. Бившият член на външната комисия на Европарламента и шеф на делегацията за отношенията с Украйна Андрей Пленкович пое HDZ и правителството с обещание за умереност, върховенство на закона, изоставяне на реториката на разделението (усташи срещу партизани) и за реформи.

Промените в HDZ като при скачени съдове донесоха промени и в другата голяма партия - Социалдемократическата (SDP), където за лидерския пост се пребори младият Давор Бернардич. А новата политическа сила Мост от независими листи (MOST NL) изглеждаше готова да играе конструктивната роля на балансьор и коректив. Това беше посрещнато с облекчение в обществото. Медиите също реагираха положително. Изглеждаше сякаш Хърватия най-сетне ще се откъсне от хватката на миналото и ще се заеме с бъдещето, пред което стоят сериозни проблеми, един от най-важните от които е бързото изтичане на мозъци от страната след падането на ограниченията за хървати в някои страни от ЕС. 

Като брюкселски човек Андрей Пленкович набързо въведе и европейския дневен ред в хърватското общество като започна да се отчита редовно в Сабора (хърватския парламент) след всяко заседание на Европейския съвет, а дебютът му на среща на върха завърши по най-високите брюкселски стандарти - с продължителен брифинг за журналистите. Оставаше му само да консолидира партията си и да се отърве от крайно-дясната струя в нея, която още в самото начало показа, че ще се сниши, само докато се появи по-подходящ момент да се появи отново. Тази струя беше олицетворена от скандалния бивш министър на културата Златко Хасанбегович. 

Из хърватските минни полета

Оптимизмът и надеждата не живяха твърде дълго. Наследените проблеми в партията, която смята себе си за държавотворна, и в страната започнаха да принуждават премиера в името на консолидацията на партията да предприема прибързани действия. Такъв беше случаят с държавната петролна компания Ina. Случаят Ina е дълбоко свързан с HDZ, след като самата партия и бившият й лидер и премиер Иво Санадер бяха осъдени за корупция. Иво Санадер излежаваше присъда по обвинение, че е взел подкуп, за да продаде по-голям дял от компанията на унгарската петролна компания Mol. Заради тези обвинения, Хърватия заведе арбитражно дело, което изгуби през декември.

Това доведе и до първото прибързано решение на премиера Пленкович, което изненада мнозина. Точно на Бъдни вечер той обяви намерението на правителството да откупи унгарския дял и да върне на Хърватия собствеността върху Ina - идея, която няма добра пазарна, а още по-малко фискална аргументация. В процес на тежка фискална корекция пари за подобна покупка няма откъде да бъдат намерени без това да доведе до още по-голямо нарастване на публичния дълг, който тази година се очаква да спадне до 81.9%, или вдигане на данъците. Бързо се видя, че това решение е неосъществимо и пет месеца по-късно вече дори не се обсъжда. Ina обаче остава нерешен проблем, който ще играе ролята на мина за всеки следващ управляващ. Около нея има и тънка нишка геополитически елемент, тъй като апетити към компанията в началото имаше руската компания Роснефт, а през годините унгарската компания заплашваше, че ще продаде дела си в Ina на руснаците. 

В краката на Андрей Пленкович избухна и мината със Словения около Пиранския залив, заложена също много отдавна - още през 2001-ва година, когато тогавашните премиери на Хърватия и Словения, Ивица Рачан и Янез Дърновшек, подписват споразумение за уреждането на граничния спор около Пиранския залив, осигуряващо на Словения достъп до международни води. Споразумението така и не е ратифицирано от Хърватия и се превърна в една от най-сериозните пречки за страната по пътя й към членство в ЕС. След като Словения блокира преговорния процес с Хърватия, с посредничеството на ЕК беше постигнато споразумение спорът да се реши с арбитраж.

През 2015-та година обаче хърватските медии разкриха, че словенският член на арбитражния съд е обменял информация за хода на делото със словенското външно министерство. Правителството на Зоран Миланович с пълната подкрепа на всички политически сили в Сабора и на медиите реши да оттегли Хърватия от арбитражния съд. Гласуваните през декември промени, договорени с участието на премиера Пленкович, в европейското и шенгенското законодателство за засилване на контрола по външните граници на ЕС в отговор на нарасналите рискове от тероризъм доведоха до нов повод за напрежение между двете страни. Словения засили граничния контрол, което доведе до образуването на километрични опашки по хърватско-словенските гранични пунктове. В пиковите моменти пътуващите чакаха с часове да преминат границата. Проблемът отново беше решен с намесата на ЕК, с посредничеството на която беше договорено споразумение по време на извънредния Европейски съвет на 29 април. 

Твърде голям, за да оцелее

Черешката на тортата обаче беше пропадането на най-големия хърватски концерн Агрокор, който има дъщерни фирми из целия район на бивша Югославия и дава работа на над 60 000 души. Тъмни облаци на хоризонта се появиха през януари, когато агенциите за кредитен рейтинг понижиха кредитния рейтинг на Агрокор, заради изразени съмнения от някои от големите му кредитори в способностите на концерна да плаща дълговете си. Не е лесно човек да се ориентира в сложната история около концерна, но има няколко неща, които са безспорно ясни: Агрокор е наследство от винаги трудния преход от комунистическа икономика към пазарна; държавата съзнателно или несъзнателно, или и двете си е затваряла очите за неестественото разрастване на Агрокор до концерн от системно за икономиката значение; в цялата история има солиден геополитически елемент; и неприятна доза политиканстване. 

Бомбата в Агрокор е заложена с модела на приватизация. Компанията през годините започва да поглъща ключови фирми с монополно положение, по този начин превръщайки държавния монопол в частен под мълчаливото съгласие на държавата. Концернът е собственик на най-големия производител на хранителни масла в Сърбия Dijamant a.d., на една от най-големите месопреработвателни компании в Хърватия PIK, на най-големия производител на сол Solana Pag d.d., най-голямата земеделска компания и винопроизводител Belje, най-голямата компания в Сърбия за сладолед и замразени храни Frikom, най-големия производител в Хърватия на минерални, изворни води и напитки Jamnica, най-големия хърватски производител на сладолед и замразени храни Ledo d.d., на най-продаваната вода в Босна и Херцеговина Sarajevski kiseljak d.d., на най-големия производител на хранителни масла в Хърватия Zvijezda d.d.

Концернът е собственик и на най-голямата верига супермаркети в Хърватия и региона Konzum d.d. Последното голямо разрастване на концерна става с покупката на словенския държавен търговски мастодонт Меркатор през 2014-та година. Анализатори смятат, че с това придобиване Агрокор на практика преяжда. Покупката става година след присъединяването на Хърватия, когато пазарът й се влива в единния европейски пазар и конкурентният натиск сериозно се увеличава. Това винаги е предизвикателство за компании с монополно положение и изобщо за държави, които не са успели да завършат прехода към пълноценна пазарна икономика. Според проучване [на английски език] на икономическата дирекция на Европейската комисия от миналата година, Хърватия има голям и разнообразен портфейл държавни компании или фирми с държавно участие. 

Правителството е мажоритарен собственик в 85 компании и притежава миноритарни дялове от над 25% в други 50 компании. Оставащите над 600 компании са определени като намиращи се под държавен контрол, тъй като са под контрола на регионални или общински власти. Според това изследване публичният корпоративен сектор има сериозен дял в хърватската икономика. Агрокор е частна компания, но се определя като имаща системно значение, тоест наема много работници, има доминантно положение на пазара, много компании са свързани с нея и през годините се е ползвала с привилегии. Общият й дял в брутния вътрешен продукт на страната е около 4% с тенденции към спад. Това означава, че неконтролиран фалит на компанията може да доведе до сътресения на хърватската икономика и региона като цяло. 

Според най-новия доклад [на хърватски език] на Хърватската народна банка (HNB) за финансовата стабилност, ситуацията в Агрокор е увеличила рисковете за икономиката, въпреки ръста на икономиката и добрите макроикономически показатели. В пролетната си прогноза [на английски език] Европейската комисия също посочва Агрокор като източник на рискове за икономиката. "Индустриалното производство се влоши, особено в сегмента на потребителските стоки. Това вероятно е свързано с проблемите на групата за хранителна преработка и търговия на дребно Агрокор - най-големият работодател в Хърватия - който имаше жестоки трудности за (ре)финансиране на дълговете си по-рано тази година", пише в прогнозата за Хърватия. 

Действията на правителството по кризата в Агрокор бяха бързи, хладнокръвни и решителни. За рекордно кратък срок беше приет закон за преструктурирането на системни компании, срещу който имаше критики, че е противоконституционен, но благодарение на него се избегна неконтролиреуем фалит с непрогнозируем ефект за цялата икономика, която преди две години излезе от над 6-годишна рецесия. Това щеше да е огромен удар за икономиката и особено за нивото на безработицата, което и без друго е високо в Хърватия - тази година се очаква да бъде 11.6%. 

Бързото овладяване на ситуацията беше продиктувано и от нуждата да се избегне и един геополитически момент - отново ролята на Русия. Свързаната с Кремъл Сбербанка е най-големият кредитор на Агрокор. Хърватски медии писаха, че кризата в концерна всъщност е била провокирана от Русия, заради позицията на премиера Андрей Пленкович по конфликта в Украйна. Няколко публикации в хърватски медии посочваха, че падането на Агрокор е започнало в мига, когато руският посланик в Загреб Анвар Азимов е обявил компанията за неспособна да плаща дълговете си. Това е довело и до понижаването на кредитния й рейтинг.

Сбербанка в самото начало, след като концернът изпадна в неликвидност, заяви желание кредиторите да поемат управлението. Евентуално придобиване чрез задълженията щеше да осигури на Русия значително присъствие на хърватския и регионален пазар. Новоприетият закон обаче изисква компанията да бъде управлявана от назначен от правителството комисар, чиято роля е да я преструктурира. Със закона се определя и редът, по който да се изплащат задълженията. 

Гамбитът на Пленкович

Всичко щеше да приключи успешно, ако не беше финансовият министър. Младият и способен Здравко Марич, който е министър на финансите още в първото правителство на HDZ и MOST NL, водено от Тихомир Орешкович, беше доскоро една от най-позитивните фигури. Със своята експертиза той успя да доведе хърватските финанси до стабилизиране и излизане от процедурата по прекомерен дефицит, обявено днес (22 май). Проблемите му започнаха с това, че е бивш високопоставен служител на Агрокор и опозицията, включително и коалиционните партньори от MOST NL видяха в това конфликт на интереси. Обвиняваха го, че е знаел за състоянието на концерна, но не е предприел нужните мерки. 

Създалата се ситуация беше чудесна възможност за опозицията да натрупа точки на фона на спадащия рейтинг на социалдемократите под ръководството на Давор Бернардич. Социалдемократите и либералите поискаха оттеглянето на министъра от правителството. Към тях се присъедини и младшият партньор MOST NL. 

Денят Х за управляващите беше 26 април, когато премиерът и почти цялото правителство участваха в официален обяд, организиран от Хърватското сдружение на работодателите (HUP), където бяха похвалени мерките на правителството за овладяване на кризата в Агрокор. За разлика от предишни срещи с управляващите този път работодателите се въздържаха от критики. Една от причините е, че мнозина от членовете са доставчици на концерна и се надяват да получат вземанията си. Премиерът започна с думите, че е най-важно да се осигури политическа стабилност. Той обясни, че извънредната ситуация е изисквала извънредни мерки и обеща правителството да се заеме с останалите жизненоважни за Хърватия реформи, особено в сферата на образованието. 

На следващия ден се очакваше правителството да обяви решението си по отношение на бъдещето на Здравко Марич. Противно на всякакви очаквания, вместо да го жертва в името на политическата стабилност, Андрей Пленкович реши да го брани с цената на сериозна политическа нестабилност. В допълнение към това министър-председателят най-хладнокръвно уволни министрите на коалиционния си партньор, което провокира остри реакции и обвинения в авторитарни практики. Дебатите по искането за оставката на г-н Марич продължиха почти цяло денонощие и донесоха значителни загуби на управляващите. MOST NL изгуби председателското място в Сабора, а управляващите са в патова ситуация, тъй като все още не е ясно дали имат достатъчно мнозинство в парламента, за да продължат управлението. 

Премиерът Андрей Пленкович обяви, че местата на коалиционния партньор в правителството ще бъдат попълнени след местните избори, чийто първи кръг се състоя в неделя. Резултатите обаче не дават много голяма яснота. На практика всички губят. Нещо повече, кризата доведе и до повторното отваряне на разделението в HDZ. Крайно-дясната струя видя чудесна възможност за себе си в местните избори. Златко Хасанбегович от месеци подкрепяше кандидатурата на хърватската Марин льо Пен - Бруна Есих - за кметица на Загреб. Андрей Пленкович отказваше да вземе сериозни мерки срещу разбунтувалия се Хасанбегович, разчитайки той сам да се оттегли, както и стана. Резултатите на Бруна Есих в първия кръг бяха двойно по-високи от кандидата на HDZ Драго Пъргомет. Тя спечели 10.98% от гласовете, а Пъргомет - 5.60%. 

Бруна Есих влезе в Сабора на парламентарните избори на 11 септември през листата на HDZ като, благодарение на преференцията, спечели 16.77% от гласовете. След представянето й на местните избори Златко Хасанбегович обяви създаването на нова партия. Това би могло да доведе до отлюспването от HDZ и на други с по-националистични възгледи. Въпреки дебакъла в Загреб, HDZ се представи по-добре от предишните местни избори на други места из страната. Големите губещи в първия кръг са SDP, които отиват във втори кръг в Загреб, благодарение на кандидатката на либералите Анка Мрак Тариташ. SDP твърди, че благодарение на тяхната подкрепа г-жа Тариташ е спечелила 24.48%, но резултатите на SDP из страната показват друго. 

MOST NL също понесоха значителни загуби и то в крепостта си в Меткович, където кандидатката им отива във втори кръг. Там ще се състезава с кандидата на HDZ. Мостовци изгубиха и пълното си мнозинство в общинския съвет, където имат 40.65% от гласовете, следвани от HDZ с 38.13%. Тези избори може да се окажат началото на края на партията. Евроскептичната и популистка партия "Жива стена" е напълно незабележима на тези избори.

Тази картина показва, че всички партии трябва много сериозно да анализират състоянието си и причините за резултатите от местните избори. Те показват и вероятност от 50/50 за предсрочни избори. Трябва да се изчака и втория тур, за да може да се прецени по-добре какви са изгледите за нови избори, от които към този момент засега никой няма интерес. HDZ остава най-силната партия, но стабилността й е разтърсена, а и със сигурност няма да успее да спечели достатъчно мнозинство, за да управлява сама. SDP с това ръководство няма сили да се опълчи на водачеството на десницата. Слабостта й дава шанс на досегашния им коалиционен партньор HNS да играят самостоятелно и да си вдигнат цената, след като в годините на управление на SDP преживяха значителен спад в подкрепата (в някои случаи дори до 2%). 

Решаващ ще е Загреб, тъй като партията на кмета Милан Бандич има представители в парламента и ако спечели във втория кръг, би могъл да помогне на Пленкович да се задържи на власт. Несменяемият Милан Бандич, подозиран многократно в корупция, но нито веднъж досега не са събрани достатъчно доказателства, за да бъде обвинен, спечели най-много гласове в неделя - 30.87%. Ако бъде избран след две седмици, това ще бъде шестият му пореден мандат. Евентуална победа на Анка Мрак Тариташ ще влее нова енергия в HNS и ще повиши цената на партията на парламентарната борса. Евентуално падане на правителството и нови избори би означавало нов цикъл на неизвестност пред Хърватия, поредно отлагане на жизненоважни реформи и нов ръст на националистичните настроения, които през последните две години станаха все по-забележими с идването на HDZ на власт.

От всичко това следва и увеличаване на отлива на хървати към по-богатите и уредени страни в ЕС. Най-новият хит на музикалната сцена тези дни в Хърватия е песента на група Detour "Избирам", която описва най-точно положението. "Избирам да ви няма, избирам повече да не се ядосвам. Познай къде отиваме, когато управляват простаци и кумове, взели в плен градове, строящи храмове. И така най-сетне пукнах като пуканка и майната им на всички печалбари, плагиатори, завити в знамето". 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required