English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Хърватия на финала на преговорите за членство в ЕС или защо последните крачки винаги са най-трудни?

Published on , , София

Двайсет години след болезнения разпад на бивша Югославия и почти шест години след началото на преговорите с Европейския съюз, Хърватия е на прага да стане 28-та страна-членка на общността. За да приключи преговорите, страната трябва да затвори формално още няколко преговорни глави и да осъществи на практика най-трудните реформи от глава „Правосъдие и основни права“. „Единствените реални проблеми пред Хърватия са проблемите от глава 23, преговорите по всички останали глави са приключили и предстои затварянето им, но други големи проблеми няма“, увери по време на посещението си в Загреб на трети март еврокомисарят по правосъдието, основните права и гражданството Вивиан Рединг.

Дори по отношение на нерешените проблеми, Европейската комисия отбеляза, че е постигнат значителен напредък, каза още Рединг, но докладът на самата Комисия, представен по-рано през седмицата остава все така критичен. В него се отбелязва, че най-трудната преговорна глава може да бъде затворена, едва когато страната реши проблемите в четири основни области: правосъдие, борба срещу корупцията и организираната престъпност, основни права и сътрудничество с трибунала в Хага.

Заключенията от доклада, според еврокомисаря по разширяването Щефан Фюле показват, че като цяло Хърватия и властите в страната са постигнали значителен напредък в областта на правосъдието и основните права, но въпреки това главата засега остава отворена, докато същото не се случи и в останалите две области.

Очаквам след този доклад усилията на Хърватия да бъдат фокусирани върху тези области, така че преговорите по тях да приключат и подглавите да бъдат затворени на време“, отбеляза Фюле след публикуването на доклада. Той допълни, че в доклада не е даден срок за приключването на работата в споменатите сфери и че е по-важно да се работи по-същество, отколкото само да се гонят срокове. „Знам, че хърватското правителство си е поставило цел да приключи преговорите с Евросъюза до края на юни и че унгарското председателство на Съюза подкрепя тази цел като свой основен приоритет. Смятам, че това е доста амбициозна цел, но съм окуражен от това, че за Хърватия наистина е основен приоритет да приключи с оставащата работа по тази цел,“ казва още Фюле.

По думите му, краят на преговорите зависи от това кога страната ще приключи работата по останалите глави и че Комисията подкрепя Хърватия в последната права по пътя й към еврочленство, но единствено от Загреб зависи да продължи със същите темпове. В декларация на Европейския парламент, приета на 16 февруари се посочва, че преговорите с Хърватия за членство в ЕС могат да бъдат приключени през първата половина на 2011 г., ако Загреб продължи с реформите, като според евродепутатите едно от най-големите предизвикателства може да се окаже именно скептицизма на хърватите относно ползите от членството в ЕС.

Финалната права, обаче, май ще се окаже наистина дълга и трудна за хърватските власти, защото освен на Брюксел правителството наистина трябва да покаже и на избирателите, че борбата с корупцията и организираната престъпност наистина е била успешна. Протестите, залели хърватската столица и някои по-големи градове в страната, макар и хаотични, в голямата си част без ясна цел и граничещи с хулиганство, показват, че недоволните от политиката на премиера Ядранка Косор растат, така както расте и броят на евроскептиците в страната. Според последното изследване на "Евробарометър", мнозинството от хърватските граждани смятат, че членството в ЕС няма да донесе ползи на страната.

Поисканите от опозицията избори, обаче, едва ли са решение и на недоволството и срещу растящия евроскептицизъм и то точно в момента, в който страната е изправена на крачка от приемането и в Евросъюза. Примерите от България показват, че всяка смяна на правителството, дори без предсрочен вот, започва със спора за наследството от предишния кабинет и за това кой да си припише повече заслуги – правителството, при което са започнали преговорите, това, при което са приключили или това, което реално се възползва от еврочленството.

Самата Косор обяви след срещата си с Вивиан Рединг, че решенията за разписването на избори не се вземат на улицата, а това е разписано в конституцията на страната. “Все пак смятам, че всеки има право да протестира, ако смята, че има причина за това, а хората начело на държавата трябва да се вслушат в това, което се говори на протестите. Смятам, че трябва да направим всичко възможно да приключим преговорите, нещо, в което сме вложили много усилия. Не - на насилието, да – на протестите, ако има причина за тях,“ каза Косор и допълни:

Когато дойде време за избори, ние ще се отчетем пред гражданите на страната и те ще са единствените, които на изборите ще решат кой през следващите четири години ще взема решения за Хърватия“. В отговор на въпрос на местни журналисти могат ли протестите да попречат на хода на преговорите, еврокомисар Рединг обясни, че Европейският съюз няма да се меси по въпроси, които правителството е напълно способно да реши само. „Като политик мога само да кажа, че демокрацията не е перфектната форма на управление, но тя е най-добрата такава система в света. В демократичните общества хората имат правото да протестират, а политиците имат задължението да слушат какво имат да кажат протестиращите и, ако небходимо, да предприемат необходимите промени, за да отговорят на исканията им.”

Косор засега остава непоколебима, не говори за нови реформи и продължава да настоява, че икономическата стабилност и довеждането на преговорите до край остават приоритети на правителството. Последните данни, обаче, показват, че подкрепата за нейното правителство, е достигнала най-ниското ниво, откакто в страната се провеждат подобен тип изследвания.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required