English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

"Марс не е добър експортен пазар" - изводът от Давос

Published on , , София

Вероятно няма да е много далеч от истината, ако кажем, че основният сблъсък на Световния икономически форум в швейцарския курортен град Давос тази година не беше между банкерите и опитите за затягане на контрола върху тях, колкото между развитите и развиващите се държави. Банковият надзор и реформата на регулаторните механизми се оказаха само част от този сблъсък. И това много ясно пролича по време на панела "Глобални икономически перспективи", модериран от известния икономист и колумнист на вестник "Файненшъл таймс" Мартин Улф. В дискусията участваха следните много интересни хора: управителният директор на МВФ Доминик Щрос-Кан, председателят на Управителния съвет на Дойче банк Йозеф Акерман, френският финансов министър Катрин Лагард, бившият американски финансов министър, а сега съветник на президента Барак Обама Лорънс Съмърс, заместник гуверньорът на Китайската народна банка Жу Мин, икономическият експерт в правителството на Индия Монтек Ахлувалия и Йошито Сенгоку, министър на планирането на Япония.

Бившият френски министър на финансите, а сега шеф на МВФ Доминик Щрос-Кан, както неколкократно досега, отново предупреди, че възстановяването все още е крехко, но спомена друг проблем, който ще се превърне в най-големия през следващите 5 до 7 години - фискалната устойчивост. На второ място, според него, проблем ще бъде реформирането на финансовия сектор, ако не бъде намерен координиран подход. "Опасявам се обаче, че може да забравим един от ключовите уроци от кризата, а именно координацията. Реформата във финансовия сектор също трябва да бъде координирана. Съществува голям риск, ако се предприемат действия страна по страна, в опит да се решат индивидуални проблеми", обясни Щрос-Кан.

В подкрепа на това се изказа и Йозеф Акерман, изпълнителен директор на Дойче Банк. Той добави, че финансовите пазари отново са нервни, тъй като са се появили нови рискове. "Нека не забравяме и че имаме сериозна промяна в геополитическата структура, а именно нагаждане към китайския растеж, към китайския капацитет, което означава много за други части на света. Според мен, ние трябва да се справим с това, а в преходния период от геополитическа ситуация, при която имаме доминираща свръх сила към многополюсен свят, ще бъдем свидетели на много несигурност, на много неустойчивост". Г-н Акерман направи и няколко много смели предложения в областта на регулацията:
- пълна хармонизация на глобално ниво по всички аспекти, по които има конкуренция - от капиталови изисквания до изисквания за ликвидност;
- изравняване на правилата, защото в момента поради множество вътрешни причини някои държави имат различни правила по отношение на ипотечния пазар, например;
- третият слой е и най-сложен, според Йозеф Акерман - някои страни започват да налагат нови данъци или да променят бизнес-модела, а това трябва да се избегне.

Японският министър на планирането Йошито Сенгоку беше още по-категоричен като обясни, че е крайно време самият капитализъм да се реформира, защото от 90-те години насам, откакто се разви глобализацията, се редуват балонни кризи, което доведе до балонна цикличност. Затова, според него, е необходимо създаването на глобален център за регулиране или пък да се въведе международна такса за солидарност върху спекулативните транзакции на валути и други подобни. С приходите от тези такси може да се подпомагат бедните развиващи се държави или да се финансират промените в климата. Според г-н Сенгоку, капитализмът трябва да храни и развива икономиката, да служи на реалната икономика, а не да работи за краткосрочните печалби, на които е крайно време да се сложи край. Трябва да се мисли дългосрочно и затова Япония ще продължи да се фокусира върху технологичното си развитие, каза още Йошито Сенгоку.

Модераторът Мартин Улф от своя страна отбеляза, че това изявление на японския министър е било почти идентично с речта на френския президент Никола Саркози.

Скептичен по отношение на глобалната регулация, макар и да не я отхвърли беше индийският експерт Монтек Ахлувалия, който е работил дълги години и като стратег в МВФ. Той обясни скептицизма си с опасението, че въвеждането на регулаторна реформа може да намали финансовите потоци към развиващите се държави. "Но, аз все пак се надявам, че ще има финансова реформа, която ще има предвид, че рационалното разпределение на капитала ще означава повече към нововъзникващите пазари, а не увеличаване на ипотеките в индустриализираните държави. Притеснение обаче буди дали всъщност регулаторната реформа няма да е дегизировка на финансов протекционизъм", добави Монтек Ахлувалия.

Впрочем, най-голям интерес, съвсем очаквано, предизвика присъствието на заместник гуверньора на Китайската народна банка Жу Мин. Той е и един от малкото китайски висши представители, които могат да се похвалят със завидно чувство за хумор. Той беше представен от модератора като човека, който е втори в йерархията на банка, управляваща 2.5 трилиона долара резерв. На обвиненията, че Китай пази такъв валутен резерв, Жу обясни, че Китай е забогатял само за 1 поколение, докато на Великобритания е отнело 150 години, за да премине от ниски до средни доходи, а на САЩ - 60-80 години, което е 3-4 поколения.

В своето изказване Жу наблегна на усилията на Китай да засили вътрешното потребление като същевременно промени и глобалния баланс. Той даде за пример факта, че потреблението в САЩ е на стойност около 10 трилиона долара, докато в Китай, който е с няколко пъти по-голямо население то е под 2 трилиона, а в Индия е малко под 3 трилиона. Според г-н Жу тези дисбаланси изискват международно сътрудничество. Мартин Улф посъветва Жу да раздадат резерва, като на всеки китайски гражданин ще се падат по малко над 1,000 долара, с които те биха могли да стимулират вътрешното търсене. Това беше и първият път, когато суховато изглеждащият банкер от висшия мениджмънт на Китайската народна банка прояви чувство за хумор, питайки г-н Улф дали не желае да стане китаец.

Друга критика срещу Китай, особено по време на кризата е, че Китайската народна банка поддържаше изкуствено стабилен курс на юана. На въпрос от публиката защо обезценяването на обменния курс не е част от желанието на Китай за ребалансиране в света, Жу Мин отново прояви чувство за хумор като възкликна: "Най-сетне въпросът беше повдигнат!" После обясни: "Китай е развиваща се и голяма страна, така че стабилността е много важно. Става дума за 1.3 млрд. души - хората имат нужда от работа. Стабилния обменен курс, особено когато има криза, е добро за Китай, но също и за света. Когато други обезцениха валутите си с 30%, ние се въздържахме. Когато други оценяват - ние пак се въздържаме. Това е част от стимулиращия пакет".

От публиката беше зададен и още един много интересен въпрос на журналист от "Файненшъл таймс": "Защо да ви вярваме днес, след като и преди 4 години, на същото място вашият шеф отново говори за ребалансиране, за стимулиране на вътрешното търсене?" На това г-н Жу отговори, че ребалансирането, както и увеличаването на вътрешното търсене е дълъг процес, който не може да стане за 1 нощ. Той допълни, че вероятно още 4-5 години китайските лидери ще обясняват същото.

Дискусията завърши със заключението на Мартин Улф, че разговорите за ребалансирането вероятно ще бъде много много дълги и много много сложни. "Но, поне страните казват правилните неща, защото явно всички осъзнаваме, че Марс не е добър експортен пазар" - реплика, достойна за завършек не само на този панел, но и на целия тазгодишен Световен икономически форум в Давос. Иначе казано, ще трябва наистина да се направят реформи, тъй като увеличаването на пазарите не може да продължава вечно, а на Марс все още няма кой да купува.

comments
Филип
2 февруари 2010 09:46
Китай е доста интересен случай. Там се комбинира силен авторитарен режим с пазарна икономика. Оказва се явно, че моделът за нео-либерално развитие е по-ефективен не при демокрация, а при авторитаризъм. Т.е. Милтън Фридман е грешал в тезата си, че свободните пазари и свободните хора вървят рък за ръка. Задава се странна симбиоза между корпоративна нео-либерална глобализация и полицейска държава...

Лошото обаче е, че Запада не гледа безучастно. Доста западни корпорации активно участват в изграждането на полицейската държава в Китай и обръщат поглед към опцията да я "внесат" в Запада.

Вижте този материал на Наоми Клайн:
Всевиждащото око на Китай
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required