English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Симеон Дянков на летния Давос в Китай: как се прави бизнес в гранични пазари

Published on , , София

Как се прави бизнес в граничните пазари? Що е то граничен пазар и България такъв ли е? Логична ли е прогресията "граничен пазар-ноновъзникващ пазар- развиваща се държава"? Това са само част от въпросите, които си задавах, докато слушах едночасовия панел "Да се прави бизнес на следващата граница", който се проведе в рамките на летния Давос (Световния икономически форум) в Китай.

Първото, което ме впечатли беше, че за първи път представител на българското правителство е участник в Световния икономически форум. Дали защото Симеон Дянков преди да стане министър на финансите у нас е работил в Световната банка и се смята за автор на индекса Doing Business, но за участието му във форума в китайския град Тянджън разбрахме от Twitter, където следим икономическия форум Давос, а не от Министерството на финансите.

Второто нещо, което ме накара да се замисля, беше темата на панела с участието на г-н Дянков и то не частта, на която той е автор (правенето на бизнес), а граничните пазари и включването на България в тази група. Никой досега не си е правил труда да се заеме с определението на това що за пазар е българският. Или, ако го е правил, то това никога не е участвало в дискусия в публичното пространство. Вече отдавна са ясни категориите "развиващи се държави", "нововъзникващи пазари", но за "граничен пазар" все още има спорове в трактовката.

Както стана ясно от панела, за граничен пазар може да се смятат онези държави, които имат институционално развитие, но пазарът все още е в ранен етап на развитие. Такъв тип държави генерират сериозен икономически растеж, но са нестабилни. Също така, те са с институционално развитие, но не са достигнали етапа на нововъзникващите пазари. Формулировката на г-н Дянков обаче беше особено интересна.

"Една от основните разлики между нововъзникващите пазари и граничните е нивото на институционално развитие. Според мен обаче, ако две страни имат горе-долу еднакви институции, но едната има много по-голям пазар, тя може да бъде възприемана като нововъзникващ пазар, защото може да привлече повече инвеститори. Така че аз мисля, че успехът на държави като Бразилия, Индия, Китай, Русия (БРИК-страните) е не толкова, че те са придобили по-добри институции, а просто защото са по-големи и инвеститорите искат да са там".

По-нататък вицепремиерът обясни, че предимствата на страни като България, които не могат да увеличат размера на пазара си, е, че имайки голям пазар за съсед, те могат да служат като входна точка към него. Според Дянков, предимството на България, която е сред най-малките страни-членки на ЕС, е, че тя поддържа добри връзки с бившите социалистически страни, както и със страни като Индия и Китай. И освен това е входна точка за пазара на Европейския съюз. Основното обаче, по думите му, което привлича инвеститори са ниските данъци. Второто условие, което чуждестранните инвеститори очакват, е добрата инфраструктура (пътища, електрическа и телекомуникационна, ВиК).

Един от интересните въпроси, които зададе модераторът на дискусията Тарун Кхана, преподавател в бизнес училището в Харвард, беше как в обществата на граничните пазари се изгражда подкрепа за институционалното развитие. Учудващото беше, че в Тянджън вицепремиерът Дянков беше много словоохотлив, разговорчив и активен. На този въпрос той се включи веднага като отговори, че всъщност обществата в граничните пазари, включително и България, очакват да чуят какво иска инвеститорът и са склонни неговите желания да бъдат удовлетворени, защото той би създал нови работни места.

"Аз открих, в качеството си на икономист, превърнал се в политик наскоро, че хората, обществото, много се интересува от създаването на работни места. Така че, когато имаме голям инвеститор, който може да създаде 2,000 работни места в малка страна като България, обикновено му се казва "моля, кажете ни какво търсите". Те обикновено казват, че искат по-добри пътища, за да не си разбиват автомобилите, докато превозват стоките си, а хората са въодушевени от възможността да бъдат създадени нови работни места".

И още нещо много важно, което г-н Дянков спомена. "Докато работех в Световната банка винаги съм си мислел, че инвеститорите са много загрижени за качеството на съдебната система. Те наистина са, но повечето чуждестранни инвеститори така си пишат договорите, че да не бъдат уязвими нито в Лондон, нито в Хонг Конг, Ню Йорк или Париж. Така че, това е важно решение, но на първо място са другите, които ви изброих: ниски данъци, инфраструктура и вход за пазара на ЕС".

По време на дискусията за граничните пазари участниците* споделиха различни проблеми, които са срещнали там - корупция, липсата на съдействие от страна на правителството, задължителното условие за наличието на местен партньор. Според Дянков обаче, правителствата наистина преди всичко се вълнуват от заетостта, но също и от изграждането на капацитет, който по-късно може да подпомогне не само компанията, но и цялата промишленост и дори правителството. Но има и проблеми. "Дори и най-големите международни инвеститори забравят понякога да разговарят с различните нива на правителството. Правителствата искат да слушат, те наистина искат да разберат какви точно са проблемите. Но е важно инвеститорът каква история ще разкаже - правилната или вярната".

Той даде и пример с европейски инвеститор наскоро, който искал да влезе на българския пазар и казал "вие ни предлагате това, но съседните страни ни предлагат друго". Дянков обясни, че често инвеститорите си мислят, че финансовите министри не си говорят помежду си и няма да бъдат хванати в опит да изтръгнат по-изгодни условия и затова призова всички потенциални инвеститори да казват истината, защото в противен случай губят доверие. На въпрос от публиката за това, че корупцията в граничните пазари често е ендемична и започва от правителството надолу, Симеон Дянков повтори отново, че е най-добре инвеститорите да споделят проблемите си на правителството и да обяснят публично какви инвестиционни намерения имат. "Ако имате демокрация, избори, доста трудно е да се искат подкупи. Така че, вие трябва да подхождате публично и да бъдете искрени в това, което предлагате. Това работи", заключи министърът.

Вицепремиерът се включи и във въпросите за изискванията за местен партньор като обясни, че вече в много страни от Европа това изискване е забранено, но понякога е необходимо, ако в държавата няма голям консултант, който да обясни на инвеститора какво може и какво не. Затова е и по-добре да се ползва местен партньор, който познава законодателството и може да помогне при избягването на проблемите.

На фона на цялата дискусия можем да откроим като фундаментален първия въпрос от публиката за това какъв е приносът на граничните икономики за глобалния растеж. Г-н Дянков се включи и тук като даде следния пример: "Разбрах, отново по време на 15-те ми месеца в българската политика, че някои инвеститори идват в България от подобни на българския пазар. Те носят технологии, които работят дори когато спира токът. За щастие в България това вече не се случва, но е проблем в някои страни. Наскоро имахме такъв инвеститор, който се занимава с болнична техника и дойде с много добра иновация именно от нововъзникващ азиатски пазар. Тази технология създава цялостна защита при продължително спиране на тока. Това е прост пример, но е тип иновация, която работи в не толкова добре развита инфрасктруктура".

От едночасовия панел може да се направи изводът, че граничните пазари са всъщност сателитни на големите. Те не попадат в категорията развиващи се, тъй като притежават много от качествата на вече развити държави, но имат проблеми с размера на пазара, а също и с някои специфични практики. Често инвеститорите се сблъскват с условия, на които не са свикнали и това ги отказва - корупция, липса на прозрачност, предпочитание, базирано на различни от конкурентните принципи.

Що се отнася да участието на вицепремиера Симеон Дянков в този панел, можем да направим извода, че той беше там в качеството си на двама души - икономическият експерт, работил в Световната банка и министърът на финансите на граничен пазар. Фактът, че от Министерството на финансите няма да получим прес-съобщение за участието на г-н Дянков в този изключително важен форум говори също, че явно ролята на икономическия експерт, работил за Световната банка е надделяла.

Започналият днес в Тянджън четвърти летен световен икономически форум беше открит официално от премиера на Китай Вън Дзябао, който е родом от града. Откриването се състоя в зала, която беше побрала 5,500 души. В речта си г-н Вън не за първи път спомена в контекста на борбата с климатичните промени, че индустриализираните държави са имали 200 години, за да създадат своята промишленост, докато Китай прави това от само няколко десетилетия. Независимо от това обаче, той препотвърди ангажимента на страната си да допринесе за намаляването на въглеродния диоксид, но подчерта за пореден път, че приносът на Китай трябва да бъде пропорционален.

Г-н Вън представи и впечатляващите данни за развитието на китайската икономика в момент, когато много от развитите държави по света се борят все още с последиците от финансовата и икономическа криза. Благодарение на финансовите стимули, които китайското правителство отпусна през 2008 г., китайската икономика е отбелязала ръст от 9% за 2009 и над 11 на сто за първото полугодие на 2010 г. По думите му, процесът на модернизация на икономиката не е бил сериозно засегнат от кризата. Основен фактор в тези добри икономически данни е било вътрешното потребление. На фона на тези добри данни, китайското правителство отчита изключително ниски числа за бюджетния дефицит и държавния дълг, съответно - 3% и 20% от БВП.

Китайският премиер не спомена обаче един от основните проблеми, които тези данни създават на останалите глобални играчи, а именно поддържането на фиксиран курс на юана (китайската национална валута) спрямо долара. Този проблем ще бъде повдигнат за пореден път на срещата на Г20 в Сеул през ноември.

Основните приоритети на Китай остават осигуряването на нови работни места, тъй като безработицата се увеличи драстично с кризата; опазването на околната среда и ресурсите. Именно ресурсите и консумацията на енергия провокираха въпроса към Вън Дзябао на основателя и председател на Световния икономически форум Клаус Шваб. Той цитира наскоро оповестените данни на Международната агенция по енергията, според които Китай е надминал САЩ и вече е най-големият потребител на енергия в света.

Отговорът на китайския министър-председател беше очакван - консумацията, разгледана на глава от населението, продължава да е по-ниска от тази в САЩ. Освен това, настоящият етап на развитие на китайската икономика все още изисква сериозно потребление на енергия, но правителството в Пекин си е поставило за цел да обърне сериозно внимание на енергийната ефективност и борбата с климатичните промени.

Световният икономически форум е мястото, което събира заедно представители на правителствата и бизнеса за намирането на решения на основните проблеми пред инвестициите и икономическия растеж.

*Участниците в панела Doing Business at the Next Frontier: Елизабет Бюз, изпълнителен директор на групата Виза Интернешънъл; Симеон Дянков; Дон Лам изпълнителен директор и съосновател на ВинаКапитал, един от водещите фондови мениджъри във Виетнам; Джей Ерик Фъруолд, президент и изпълнителен директор на Nalco; Жу Хонджи, вицепрезиент на Експорт-Импорт отдела на Бенк ъв Чайна; Тарун Кхана, професор в бизнес училището на Харвард.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required