English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

България има икономика от "селски тип"

Published on , , София

Миналата седмица вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков участва в летния Давос в китайския град Тянжън. Въпреки известната доза конспиративност от страна на финансовото министерство, благодарение на новите технологии можахме да видим и чуем какво каза Дянков като участник в панела "Правенето на бизнес на следващата граница". Той на моменти видимо се раздвояваше между ролите на финансов министър и икономически експерт, но лансира интересна теза - за предимствата на така наречените гранични пазари.

Без да го казва изрично, от обясненията и примерите му стана ясно, че и България може да се определи като граничен пазар, в смисъл на пазар, потенциално интересен за инвеститорите. Друга причина да сме „на границата” е, че като бивша социалистическа страна поддържаме добри връзки с най-емблематичните нововъзникващи пазари като Индия, Китай и Русия и, същемвременно, сме входна точка за пазара на Европейския съюз. Според Дянков, най-притегателни за инвеститорите обаче са ниските данъци и добрата инфраструктура (пътища, електрическа и телекомуникационна, ВиК).

Последното още повече ни провокира да се питаме какво предлага страната ни на потенциалните инвеститори в качеството си на „граничен пазар”. Затова решихме да попитаме водещи либерални икономисти дали споделят тезата на вицепремиера (и икономиста) Дянков и какво би донесло на България попадането в групата на граничните пазари. Старши икономистът от институт "Отворено общество" Георги Ангелов коментира лаконично, че инвестиционните банки много си падат по даването на подобни имена на страните, за да звучат добре на инвеститорите.

"Например, терминът "страни от третия свят", който звучи лошо, беше заменен от развиващи се страни - "emerging markets". Горе-долу по същия начин идва и "гранични" страни (страни "на предела"), които най-често включват малки страни, страни с малки пазари. Под пазари се има предвид най-вече фондови пазари, т.е. фондовата борса", коментира икономистът за euinside. Г-н Ангелов добави, че в Европейския съюз като гранични се определят България, Естония, Румъния, Словакия и Словения.

От обяснението на управляващия съдружник в Industry Watch Георги Стоев също се разбира, че става дума по-скоро за игра на думи, за терминологичо жонглиране. Според него, на глобално ниво интересното е разграничението между такива пазари, в които аутсорсингът вече е придобил традиции и големи измерения, като Индия, Китай, Бразилия и част от Източна Европа (например Полша или Румъния), защото са големи и сме свикнали да ги наричаме нововъзникващи. "Доколкото схващам думата "граничен" идва да приближи към нововъзникващите онези пазари, които са толкова малки и безнадеждни за самостоятелно развитие, но все пак да ги приобщи към тази вълна на бързо развитие".

Каква икономика е България?

В крайна сметка, смята Георги Стоев, няма никакво значение как точно ще бъде определяна България като пазар, защото тя си остава малка и е привлекателна за ритейлъри, които идват в страната, отварят магазини и се надяват да изкарат пари. Но като индустриална привлекателност България не е интересна, казва още той. Георги Стоев се приближава до мнението на Дянков, изказано на форума в Тянжън, че всъщност инвеститорите се интересуват повече от данъчната среда, от ресурсите, които могат да оползотворят - земята, трудът, достъпът до енергийни ресурси и др.

Защото болезнената истина е, както отбеляза и Георги Стоев, че ако у нас изобщо има заводи, то не е защото българите искат да ги има. "Примерно не е както в случая с хубавите италиански обувки, които са хубави, защото италианците обичат хубави обувки или италианския сладолед. Колко по-вкусен е от всеки друг сладолед, независимо дали си в Америка, Дания или в София. Винаги е по-вкусен и това е просто продукт на местното търсене и изискване на по-качествени продукти".

Икономистът припомни едно свое твърдение отпреди 5 години - такова понятие като българска икономика просто няма. Теза, потвърдена наскоро и от премиера Бойко Борисов в телевизионно интервю. Рецептата това да се промени, според Георги Стоев не е в разработването на поредната правителствена стратегия, а в "облекчаването на хората на индивидуално ниво да взимат решения за себе си".

Където опираме до фундаменталния проблем на българското общество - отказът от взимане на решение. Проблемът не е, както често се казва, че нямаме избор. Проблемът е, че няма воля за самостоятелно решение от страна на гражданите, а доколкото такава се появи, тя бива бързо задушена от държавата. Липсва и информация за информиран избор.

България е много далече от Лондон, Сингапур, Франкфурт. "Просто София е селото на света", коментира икономистът. "Според мен е традиция българските политици да са пасивни, повече реагиращи, отколкото такива, които дават тон на дебата и на темпото, което се случва по света". Българските политици рядко посещават големите икономически форуми по света, където биха могли да се информират за световните икономически тенденции, за желанията на инвеститорите, за търсенето и предлагането. По същия начин и българският бизнес не присъства по големите изложения, за да се ориентира къде се намира.

Напук на метафората за света като „глобално село”, в което информацията, технологиите и бизнесът се разпространяват без ограничения, България продължава да е село в традиционния, патриархален смисъл на думата - място, ограничено от света, изостанало в развитието си и обречено да остане такова поради твърдия отказ на жителите му да променят възгледите и манталитета си.

В този смисъл, определението за граничен пазар в български контекст звучи по-скоро като „пазар на границите на възможното”.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required