euinside

Cause and Effect in European Politics and Law

Косово и ЕС - двете цели на Сърбия

Евелина Топалова, September 24, 2011

Сърбия има две паралелни цели в момента - да постигне взаимноприемливо решение за Косово с твърди гаранции за сръбската общност там и да ускори присъединяването си към Европейския съюз. Това каза сръбският президент Борис Тадич в реч пред Общото събрание на ООН в Ню Йорк в петък (23 септември). Според него и двете цели са осъществими и би било несериозно да се мисли, че страната ще жертва едната в името на другата.

По-нататъшната интеграция на Сърбия в ЕС, освен от изпълняването на необходимите реформи, зависи и от "нормализирането" на отношенията с Косово (никъде експлицитно не е поставено като условие признаване на независимостта на Прищина). Стъпки в тази насока бяха направени със започналия по-рано тази година диалог по технически въпроси, които засягат ежедневния живот на хората в Косово. С посредничеството на блока беше постигнат пробив по щекотливия въпрос за косовските митнически печати. Неговото решение на ниво преговорни екипи обаче нажежи допълнително обстановката в населената предимно със сърби северната част на Косово.

И вълкът сит, и агнето цяло

Възможно ли е да се постигне решение за Косово, което да е приемливо за всички страни? Ако се запитаме какво би било приемливо за косовските албанци, които обявиха едностранно независимост от Сърбия през февруари 2008 година, отговорът ще бъде признание на държавата им от страна на Белград и ускоряване на интеграцията в европейските структури, която за момента е блокирана заради отказа на пет страни-членки на ЕС да признаят незамисимостта на Косово. Властите в Прищина отхвърлят възможността за каквато и да било подялба или връщане към предишното статукво. Сърбия от своя страна заявява, че няма да признае независимостта на южната си сръбска област, но ще участва конструктивно в преговорите с Прищина. Как тогава да бъдат доволни всички страни ...

Какво предлага Белград?

Тадич каза, че проблемите трябва да се решават с търпение, изграждане на доверие и по пътя на диалога, като се избегнат едностранни действия, които биха могли да доведат до създаването на ненужни кризи. Той критикува поддръжката, оказвана от част от международната общност за действията на Прищина, която изпрати свои митнически служители по пунктовете на административната граница със Сърбия.

Разговорите и помирението няма да имат успех, ако се очаква само едната страна да прави отстъпки. Успехът няма да е възможен, ако се отправят заплахи и то докато се водят преговори, изтъкна той.

Сръбският президент подчерта, че Сърбия ще продължи да бъде активен партньор в преговорите с Прищина. Той каза, че очаква от мисията на ЕС в Косово и силите на НАТО да останат неутрални по отношение на статута на Косово.

Тадич добави, че всяко решение на косовския въпрос, трябва да включва твърди гаранции за защитата на косовските сърби. Той назова четири ключови проблема - статута на сърбите в Северно Косово (който трябва да отразява реалната ситуация на терена), децентрализацията, статута на паметниците и светините на Сръбската православна църква (СПЦ), както и имуществото на вътрешно разселените лица и на компаниите на сърбите.

По отношение на децентрализацията на Косово, сръбският президент обясни, че на сърбите в анклавите трябва да се гарантират политически, съдебни и икономически стандарти за нормален живот и напредък, а Сърбия ще продължи да оказва необходимата помощ на хората, живеещи там. Що се касае до СПЦ и православните светини Тадич смята, че този въпрос трябва да се реши, като им се даде специален статут - нещо, което Прищина отказва.

Покачването на напрежението в Северно Косово разтревожи и съседните страни, включително България.

Министърът на външните работи Николай Младенов, който също говори пред Общото събрание на ООН каза, че Сърбия и Косово трябва да се възползват от напредъка, постигнат по време на техническите преговори и да продължат в същия конструктивен дух. Той призова всички да се въздържат и предотвратят покачването на напрежението. "Това е жизненоважно за сигурността, просперитета и ... европейската перспектива на региона", посочи Младенов. Той каза още, че присъединяването на всички страни от бивша Югославия към европейското семейство ще гарантира трайна стабилност в региона.