English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Караджич беше осъден на 40 г. затвор, но помирението е още много далече

Published on , , Загреб, Twitter: @euinside
Last change on

Най-сетне! 21 години от края на войната в Босна и Херцеговина един от най-големите виновници за нея - бившият лидер на босненските сърби Радован Караджич - беше осъден от трибунала за военните престъпления в бивша Югославия на общо 40 години затвор. Присъдата [на английски език] е първоинстанционна и ще бъде обжалвана. Тя е е за геноцид, престъпления срещу човечеството и нарушения на законите или обичаите на войната. Караджич е осъден за ролята си като президент на Република Сръбска в Босна и Херцеговина и главнокомандващ на сръбските сили по време на конфликта в страната между 1992-а и 1995-а година. Обвиненията за геноцид бяха две - за 7 общини в БиХ и за Сребреница. За първото беше оправдан, но беше осъден за второто.  

Съдът, председателстван от южнокорейския съдия О-Гон Квон, нямаше никакво съмнение във вината на Радован Караджич и в неговата индивидуална отговорност като лидер, който е могъл, дори и да не е планирал всички престъпления, да ги предотврати. Той е бил начело на разработването на идеология и политика за създаването на етнически хомогенна босненска сръбска държава. Отговорен е за пропагандата, която е подтиквала към насилие, омраза и е създавала атмосфера на безнаказаност за престъпленията, извършени срещу несръбското население, обяви председателят на съдебния състав. След превземането на Сребреница от армията на Република Сръбска през юли 1995-а година, заповядано от г-н Караджич, близо 30 хиляди босненски мюсюлмански жени, деца и възрастни мъже са били насилствено прогонени от анклава. Съдът е убеден, че Караджич е имал намерението и е планирал прогонването на цялото мюсюлманско население от Сребреница завинаги. 

Съдът намира Караджич за отговорен и за убийството на хиляди босненски мюсюлмански мъже, момчета и младежи след превземането на Сребреница. Виновен е и за обсадата на Сараево, където са били обстрелвани цивилни граждани и цели с намерението да се всее страх и ужас. Караджич е в ареста на Трибунала от 21 юли 2008-а година. Делото срещу него започна на 26 октомври 2009-а и продължи 498 дена, през които бяха изслушани 586 свидетели и бяха приети общо 11 500 страници доказателства. 

Закъсняла и малка присъда

Първоначалните реакции на радост, че най-сетне е въздадена правда и че един от най-големите виновници за войната е осъден, бързо отстъпиха място на разочарованието. Защо присъдата не е доживотна, нищо че 70-годишният Караджич едва ли ще дочака края й? Според някои от жертвите му има голяма опасност той да бъде освободен много по-рано по здравословни причини или заради добро поведение. Други казваха, че са били осъдени от него доживот да бъдат без близките и роднините си. Хиляди жени, изгубили съпрузи, бащи, братя, синове са осъдени на доживотна самота, а Караджич е осъден на само 40 години, възмущаваха се майките от Сребреница. 

Трети пък критикуваха съда за това, че се е забавил твърде много донасянето на правда. Закъсняла присъда, казваха, в добавка към вече солидното досие от критики срещу работата на Трибунала. От друга страна обаче присъдата дойде в много важен момент за района и за Европа като цяло, за да напомни докъде водят национализмът, ксенофобията, верската нетърпимост, словото на омраза и пропагандата. Все неща, които изглеждат в разцвет в района на бивша Югославия две десетилетия след края на една ужасна война. Те са във възход и в други части на Европа, която доскоро се хвалеше, че е успяла със създаването на Европейския съюз да погребе тези унищожителни чувства завинаги, за което и получи Нобеловата награда за мир през 2012-а година. 

Според други реакции обаче, никога не е късно за възмездието. Министерството на външните работи на Словения написа в Туитър, че няма времево ограничение за преследването, разследването и делата за военни престъпления, тъй като те са основни за помирението. Хърватският министър на външните работи Миро Ковач е на друго мнение. Той смята, че присъдата едва ли осигурява морално удовлетворение на потомците на жертвите. "Радован Караджич наистина е осъден, но все още не е победен неговият дух и наследството на неговите престъпни и геноцидни политики. Чак когато се постигне това, може да се стигне до помирение между хората в Босна и Херцеговина и отвъд нея", гласи официалното изявление на хърватското външно министерство. 

ЕС цивилизационно губи Сърбия

Четенето на присъдата срещу Караджич, която тепърва ще се обжалва, съвпадна с отбелязването на 17-ата годишнина от бомбардировките на НАТО над Сърбия, заради действията на режима на Слободан Милошевич в Косово. Някогашният министър на информацията в правителството на г-н Милошевич, а сега премиер на Сърбия - Александър Вучич - отправи ясна заплаха по повод присъдата по време на държавната церемония по отбелязването на годишнината. "Предупреждавам онези, които мислят да използват днешната присъда срещу някогашния президент на Република Сръбска за политически или каквито и да е други нападки срещу Република Сръбска, че Сърбия не може и няма да позволи това, съобразно с Дейтънското споразумение", каза той и добави: "Не заплашваме никого, но и няма да позволим на никого да мачка сърбите, само защото са сърби". По-късно той добави, че той ще спазва Дейтънското мирно споразумение и целостта на Босна и Херцеговина, но и целостта на Република Сръбска. Не стана ясно дали има реална заплаха за целостта им. 

По повод присъдата Вучич свика извънредно заседание на правителството. Президентът на Република Сръбска в Босна и Херцеговина Милорад Додик я обяви за несправедлива. За мнозина в Република Сръбска Радован Караджич е герой. В дните преди изричането на присъдата беше открита официална паметна плоча в негова чест. По същия повод сръбският таблоид Informer, смятан за близък до премиера Вучич, излезе с провокативна реклама днес - в уикенд-изданието се предлага безплатен плакат на Радован Караджич, придружен от надпис "Сърбия помни". Като "бонус" изданието ще публикува и стихове на Гаврило Принцип - босненският сърбин, който на Видовден 1914-а година убива австоунгарския престолонаследник Франц Фердинанд в Сараево. Убийство, което поставя началото на Първата световна война. 

Слободан Милошевич не можа да дочака процесът срещу него да завърши, тъй като почина в ареста на Трибунала. Неговото наследство обаче продължава да е живо в Сърбия и Република Сръбска. Липсата на осъждане на престъпленията, извършени от режима на Милошевич, продължават да са пречка за помирението в района на бивша Югославия и често са причина за създаването на напрежение. 

Тази седмица първият вицепремиер и министър на външните работи на Сърбия Ивица Дачич заяви, че ако по време на бомбардировките на НАТО начело на Русия е бил президентът Владимир Путин, те е нямало да се състоят. Той показа и значителна промяна в досегашната реторика към ЕС като заяви, че Сърбия иска да бъде членка на ЕС,  но не и ако цената е да се въведат санкции срещу Русия. "Къде го има това?! Това никога няма да се случи", каза той. Тази позиция се различава много от възгледите на премиера Вучич, според когото Сърбия ще въведе санкции срещу Русия вероятно до 2018-а. Президентът Николич пък редовно предупреждава, че Сърбия няма да стане членка на ЕС, ако цената за това е признаване на Косово. Вучич е лидер на Сръбската прогресивна партия (SNS), от чиято листа беше избран президентът Томислав Николич. Дачич е лидер на социалистите. И тримата обаче са били близки с друг обвиняем от трибунала в Хага - Воислав Шешель. 

Присъдата на Шешель ще бъде произнесена на 31 март, като трибуналът за първи път допусна това да стане в негово отсъствие, тъй като сръбските власти отказат да го върнат в Хага. Те отказват да предадат още трима обвиняеми, което беше повод за остра полемика между Белград и Хага. Премиерът Вучич често дава за пример Германия и Франция, чието помирение след Втората световна война положи основите на Европейския съюз. Сегашната реторика в Сърбия, Република Сръбска, но също и в Хърватия показват, че на територията на бивша Югославия този пример на помирение вече повече от 20 години не може да се реализира, независимо от усилията на международната общност.  Същевременно обаче, Александър Вучич признава, че ЕС е изгубил своята магнетична привлекателност. 

Миналата година генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг (Норвегия) посети Сърбия за първи път след бомбардировките и се извини на сръбския народ за цивилните жертви. Вчера, в деня на годишнината, това направи [на английски език] и американският вицепрезидент Джо Байдън, който се обади по телефона на сръбския премиер Вучич специално за това. Столтенберг каза в Белград миналата есен, че целта на бомбардировките е била да спрат "неприемливите действия на правителството на Милошевич". В отговор сръбският премиер заяви, че нито Сърбия, нито нейното тогавашно ръководство са били виновни за станалото през 1999-а година. 

Голямо изпитание за международната общност ще бъде именно обявяването на присъдата на Воислав Шешель и как сръбските власти ще реагират на това. В момента Сърбия е в предизборна кампания за предсрочните избори на 24 април, но е малко вероятно Вучич да изгуби, което означава, че реториката и политиката ще се запазят. Хърватия вече обяви, че блокира отварянето на глава 23 "Правосъдие и основни права" в преговорите на ЕС със Сърбия, именно заради Воислав Шешель. Това предизвика остри реакции в Сърбия с основна теза Загреб първо да се справи с изблиците на фашизъм в самата Хърватия, където в последната година зачестиха случаите на нацистки изстъпления, голяма част от които останаха неосъдени на най-високо политическо ниво.

Всичко това показва, че присъдите и изобщо работата на международния трибунал за бивша Югославия вместо да донесат правда и помирение, по-скоро ще задълбочат разделението и е възможно дори да върнат страните в района в изходна позиция. На целия този фон липсата на каквато и да е реакция от страна на ЕС е оглушителна. И то в същата седмица, когато беше ударена столицата на ЕС - Брюксел. Европейската тишина е още по-страшна на фона на това, че Сърбия е ключова страна в процеса на разширяване на Съюза, където останаха най-проблемните страни. Там е и Босна и Херцеговина, чието бъдеще зависи силно от поведението на Сърбия, но също и на Хърватия. В интервю за регионалния клон на CNN - телевизия N1 - бившият премиер и министър на външните работи на БиХ Златко Лагумджия заяви, че днешната ситуация в БиХ е ненормална и не може да продължава повече така. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required