euinside

Cause and Effect in European Politics and Law

Предизвикателството (на) Сърбия

Аделина Марини, November 28, 2015

Сърбия е голямо предизвикателство за разширяването на ЕС. Управлявана е от правителство, което е сериозна пречка за процеса на помирение, заради различната оценка на събития от последните 25 години. Това стана за пореден път ясно по време на историческата визита на генералния секретар на НАТО в Белград в края на миналата седмица. Там г-н Йенс Столтенберг се извини на сръбския народ за цивилните жертви по време на бомбардировките на НАТО. На съвместна пресконференция след срещата си със сръбския премиер Александър Вучич г-н Столтенберг заяви, че целта на военната интервенция на Северноатлантическия пакт е била да се спрат "неприемливите действия на правителството на Милошевич". "Намесата на НАТО сложи край на години конфликти на Балканите", добави бившият премиер на Норвегия и предложи съболезнованията си на семействата и от двете страни на конфликта. 

Сръбският министър-председател, макар да отвори нова страница в отношенията между НАТО и Сърбия, заяви, че между двете страни все още има различия относно събитията от миналото. Според него, не само Сърбия, но и нейното ръководство не са били виновни за "това, което стана през 1999-а година". "Това са различни оценки на минали събития", добави г-н Вучич, който беше част от правителството на Слободан Милошевич. Сърбия има разична оценка за миналото и по отношение на други свои съседи, което е предизвикателство за ЕС. Проблематични са и външнополитическите възгледи на Сърбия. Бежанската криза обаче предостави чудесна възможност на сръбския премиер да изкупи греховете си. По време на няколкото конфликта, които стотиците хиляди бежанци и емигранти създадоха, преминавайки по западнобалканския маршрут, Александър Вучич и правителството му изиграха ролята на смирени и конструктивни партньори на ЕС. 

Разбира се, това си има цена и тя е отварянето на първите преговорни глави, което ЕС бави вече повече от година заради това, че Сърбия демонстрира симптоми на авторитаризъм и неразбиране на концепцията на върховенството на закона и плуралистичната демокрация. Един от най-големите противници на отварянето на преговорни глави е Германия, за която две са предварителните условия - постигане на напредък по отношение на върховенството на закона и силна ангажираност с диалога Белград-Прищина. По второто има напредък, макар и променлив, но по първото неуспехите са много. Въпреки това обаче, Александър Вучич се надява, че жестовете му специално към Германия и малкото страни, които обявиха политика на отворени врати за бежанците няма да останат неоценени. По време на посещението на председателя на Европейския съвет Доналд Туск, който беше миналата седмица на обиколка в страните от Западните Балкани, самият той консервативно настроен към бежанците, Александър Вучич отговори на журналистически въпрос с призив да се чете между редовете. 

На въпроса как ще се справя с икономическите емигранти, ако се затворят границите, Александър Вучич заяви в типичния си стил, че е лоялен човек и че Сърбия се намира на европейския път. "И да мисля нещо друго, няма да го кажа публично", каза той. Според него Германия, Швеция и Холандия са в най-тежко положение от всички, защото са поели най-тежкото бреме. "Наша задача е да им помогнем, не да ги спъваме". Той каза обаче, че Сърбия има достатъчно сили и капацитет както да уважава европейските ценности, така и да опази националните си интереси. "Надявам се да сте ме разбрали, макар и между редовете какво искам да кажа". По време на пресконференцията си с Туск сръбският премиер никак не изглеждаше доволен. Той беше необичайно намръщен и сериозен, подбираше бавно думите си, но изглеждаше решителен. 

Сърбия не е като другите

Усилията й по бежанската криза не останаха незабелязани в годишния доклад [на английски език] на ЕК за напредъка на страната към европейско членство. Сърбия обаче е специален случай в разширяването, както и Турция. За разлика от всички останали бивши югодържави, които имат аспирации за европейско бъдеще, Сърбия има различен светоглед. Във всички останали държави - и Косово, и Босна и Херцеговина, Македония, Албания, Черна гора има авторитарни симптоми или проява на едни и същи проблеми в по-голяма или по-малка степен. Но всички те, без никакво изключение, не виждат друга алтернатива освен евроатлантическата перспектива. Сърбия може и без ЕС и неведнъж е демонстрирала, че губи търпение. Тя има за свой съюзник Русия, от която е и силно икономически зависима. В добавка към това са и лошите резултати по изпълнението на критериите за присъединяване, както става ясно от тазгодишния доклад за напредъка, публикуван на 10 ноември.

Докладът констатира, че в Сърбия политическото влияние върху полиция, съдии и прокуратура продължава да е значително. Самата Конституция допуска това, пише в доклада, тъй като парламентът назначава шефа на Върховния съд и всички председатели на съдилища, главния прокурор и всички прокурори. Наблюдава се влошаване вместо подобрение на ситуацията с медийната независимост, както и насилието срещу журналисти. "Цялостната среда не води до пълното упражняване на свобода на изразяването", се казва в доклада, в който и тази година ЕК обръща специално внимание на медиите. Тази година отчитането е променено, като вече към всеки важен за ЕК дял от реформите се отправят конкретни препоръки. По отношение на медийната среда ЕК настоява да се реагира публично при всяко насилие срещу журналисти и блогъри, да завърши процеса на приватизация на медиите, гарантиране на адекватно финансиране на публичните медии. 

За пореден път се критикува неясната медийна собственост, нерегулираното финансиране, откритото и прикрито политическо и икономическо влияние върху медиите. Най-честата практика за упражняване на редакционен натиск е чрез парите за реклама, смята ЕК. Продължава да е проблем и това, че медии се финансират от държавни източници на всякакви нива. По отношение на борбата с корупцията и организираната престъпност ЕК препоръчва на Сърбия да засили разследванията с помощта на разузнавателни средства и да гарантира, че те ще завършат с присъди. Същевременно обаче ЕК предупреждава, че в Сърбия има опасност от злоупотреба с подслушвания на комуникациите. Според Комисията, трябва да се създаде платформа за обмен на разузнавателна информация между правоприлагащите органи и да се приеме нов закон за организация на полицията, така че да се гарантира независимостта на вътрешния контрол. 

Проблем, който се наблюдава в целия регион, включително и в страни-членки на ЕС, е честата смяна на законодателството. Сърбия освен това все още не е изпълнила препоръките на Бюрото за демократични институции и човешки права към ОССЕ, на която Сърбия тази година е председател, по отношение на финансирането на предизборната кампания и изборния процес. Някои местни избори и други местни събития са били белязани от насилие и твърдения за сплашване и нередности, които все още не са разследвани. Отговорните трябва да бъдат изправени пред правосъдието, смята ЕК. 

Смяна на тона по отношение на Хърватия

Тази година двустранните отношения между страните от региона са разгледани много по-подробно, отколкото преди. Нещо повече, докладът се опитва за първи път да бъде обективен и балансиран, когато става дума за проблеми между членки на ЕС и нечленки. В този смисъл впечатление прави разборът на отношенията между Сърбия и Хърватия, които през тази година се обтягаха много сериозно на няколко пъти. Като положителни крачки са отбелязани връщането на културни ценности на Хърватия и прехвърлянето на хърватски гражданин, осъден за военни престъпления в Сърбия, да отслужи присъдата си в Хърватия. Това обаче изглеждат дребни жестове на фона на други действия, които създават усещане, че помирението е едно от най-големите предизвикателства за региона.

Докладът се опитва да не взема страна и само изброява фактите, като започва с предсрочното освобождаване на Воислав Шешель от военния трибунал в Хага. Посочва се, че последвалите му политически изяви са предизвикали остри реакции в Загреб. Следващата голяма разделителна линия между двете страни е различната оценка за историческите събития от последните 20 години. Става дума за датата 5 август, която за Хърватия е огромен национален празник, отбелязан тази година за първи път от много време насам с военен парад. На 5 август 1995-а година приключва успешно операция "Буря", с която Хърватия възстановява териториалната си цялост. На 20-ата годишнина от операцията Сърбия обяви 5 август за ден на траур. Докладът се въздържа от оценки. Казва само, че Сърбия е обявила този ден за траурен и че за Хърватия този ден бележи операция "Буря". Отчита се също, че Сърбия е протестирала срещу проявите на реч на омраза и демонстрацията на фашистки символи по време на хърватските чествания. Става дума за честванията в навечерието на 5 август в Книн. 

По-нататък докладът споменава решението на властите във Вуковар да премахнат двуезичните табели, което е предизвикало остри реакции в Белград. Отчита се, че напрежението, провокирано от временните ограничения на границата между двете страни през септември са били преодоляни, но не се споменава, че става дума за бежанската криза. По отношение на двустранните отношения ЕК се въздържа от конкретни препоръки. 

Сериозни предизвикателства пред икономиката

ЕК се чувства много повече в свои води в частта, която засяга икономическите реформи. За първи път тази година докладите за напредъка включват много разширена икономическа част с конкретни препоръки, което отразява вече напълно участието на страните-кандидатки в Европейския семестър. От Сърбия се очаква да продължи с фискалната консолидация, с преструктурирането и приватизацията на държавните предприятия, като се препоръчва с приоритет да бъдат най-големите компании, да въведе по-добро корпоративно управление, да подобри управлението на публичните финанси, да реши проблема с необслужваните кредити в банковия сектор, да подобри бизнес-средата, да предприеме реформа на пазара на труда и да стимулира частните инвестиции. 

На ожесточени критики в доклада е подложена публичната администрация, която според ЕК все още се назначава на политически принцип. Макар че на хартия законът за администрацията да осигурява назначения на база заслуги, някои разпоредби оставят широко пространство за обратното. Близо 60% от високопоставените чиновници все още се назначават по изключение. Системата на възнагражденията също не е справедлива. Липсва отчетност, много агенции се отчитат директно на премиера или на парламента, но не и на отговорния министър. Надзорът върху публичните агенции е труден, смята ЕК. 

Според есенната икономическа прогноза на ЕК, която включва и страните-кандидатки, сръбската икономика излиза от рецесията, но рисковете за растежа идват вече не само от несигурната крачка на реформата на държавните предприятия и публичната администрация, но и от лошата външна обстановка. С тази уговорка ЕК прогнозира, че сръбската икономика ще нарасне с 0.7% тази година, с 1.4% догодина и с 2.5% през 2017-а. Безработицата обаче остава висока - 17.7% през 2015-а и 2016-а и 16.6% през 2017-а година. 

Докладът за Сърбия не е никак обнадеждаващ. Стъпките в правилната посока са твърде малко и твърде малки. Козметичните промени, които ЕК внесе в начина на отчитане на напредъка, а именно чрез конкретни препоръки и назоваване на най-тежките проблеми по имена, едва ли ще допринесат за забележителна промяна на съдържанието, което и тази година не се различава особено от миналогодишните доклади. Евентуално започване на преговорите би могло да се окаже стимулиращо за по-сериозен напредък, но това би имало по-скоро краткосрочен ефект, тъй като промените, които Сърбия трябва да направи са много дълбоки и изискват време. Независимо от това, Сърбия трябва да бъде "наградена" за усилието си поне да показва привързаност към европейските ценности със започване на преговорите. А когато те започнат, вече може да се мисли за промени в методологията, така че да се избегне умората.