English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Италия открива новия сезон на кризата в еврозоната

Published on , , Twitter: @euinside
Last change on

Предстои много трудно начало за новата ЕК. Не само че ще трябва да работи в среда на нарастващо напрежение по външните граници, особено на изток, но и ще трябва да посрещне евентуално завръщане на кризата в еврозоната с всички последствия от това. В този смисъл ще бъде решаващо кой ще заеме мощния пост на еврокомисаря за икономическите и финансовите въпроси. Претенции към него имат не само определени държави, като Франция например, но и Партията на европейските социалисти, които видяха в данните за икономическото възстановяване на еврозоната и резултатите от евроизборите възможност за радикална промяна на икономическата политика на ЕС. Възможност, която видя и младият, 39-годишен италиански премиер Матео Ренци, след като Демократическата партия, която той превзе с преврат миналата година, спечели убедителна победа на евроизборите. 

Дните на щастие на Матео Ренци (и левите сили) приключиха

Още преди да е изветряло шампанското от победата му обаче, дойде мигът на отрезвяването, когато на 6 август националният статистически институт на Италия обяви, че страната изпада отново в рецесия. Италианският брутен вътрешен продукт отбеляза свиване от 0.2% второ тримесечие поред. Матео Ренци оглави правителството на Италия в края на февруари, което означава, че цялото му управление до момента е съпътствано от свиване на италианската икономика на фона на заявяваната от него мащабна програма за реформи. В нея се предвиждаше БВП да набъбне тази година с 0.8%, което е малко по-оптимистично в сравнение пролетната прогноза на ЕК за икономически ръст от 0.6%. 

Лошата новина за завръщането на рецесията в третата по големина икономика в ЕС ще бъде голямо изпитание както за новата Комисия, така и за Европейския семестър, защото вече нищо не е същото, както беше в началото на кризата през 2009-а година, когато съществуваше, макар и трудно постигано, единодушие за пътя напред. 

Сега вече разделението в Съюза е голямо, което означава, че дебатът в еврозоната и ЕС като цяло ще бъде не дали, а как да бъдат спасявани страни като Италия, които отказват реформи или където съпротивата за реформи е изключително силна. В интервю [на английски] за The Financial Times г-н Ренци заяви категорично, че не Тройката, ЕЦБ или Европейската комисия, а лично той ще решава какви реформи трябва да бъдат предприети. "Аз ще осъществя реформите сам, тъй като Италия не се нуждае от някой друг да й обяснява какво да прави", заявява италианският министър-председател с присъщата си момчешка арогантност. Той твърди, че вече са осъществени много неща със скорост, непозната досега в Италия. "Дори и диктаторите не са успявали да правят нещата толкова бързо", добавя многозначително той. Само по себе си това е странно заявление, което навежда на мисълта, че Ренци, може би не чак толкова, колкото Виктор Орбан, симпатизира на диктатурите. Това е изключително тревожна тенденция, особено когато се забележи в страна-основателка на ЕС. 

Реформите на ЕК

Един от фундаментите на Европейския семестър, който беше създаден с цел по-тясна координация на икономическата политика на страните-членки в ЕС, са конкретните национални препоръки. Европейската комисия ги формулира след обстоен анализ на икономическото състояние на страните и техните средносрочни програми за реформи. В тазгодишния комплект [на английски] са видими усилията на ЕК да даде преднина на новото италианско правителство, което едновременно с това отразява и тенденцията от миналата година на "успокояване" на остерианския устрем (политиката на затягане на коланите). В анализа на ЕК, съпровождащ препоръките за реформи, се откроява един много важен проблем и той е, че италианската програма за реформи не е приета от независим орган, каквото е изискването в "тупак" - пакетът от две законодателни предложения, които допълват Европейския семестър и се отнасят само за еврозоната (създаване на независим фискален съвет, който да наблюдава фискалната политика на правителството). Това е и една от препоръките към италианското правителство, при това съпроводена с конкретен срок - "не по-късно от септември 2014 г." да бъде осигурена пълната независимост и функциониране на фискалния съвет. 

Според ЕК, макроикономическият сценарий, на който се основават бюджетните прогнози в програмата, е "малко по-оптимистичен". Препоръките към италианското правителство са осем, които на практика повтарят миналогодишните, но тонът определено е различен в сравнение с цикъла от 2013-а година. Първата препоръка е за повече усилия за спазване на правилото за намаляване на публичния дълг, който е над 130% от БВП. Намаляването на дълга е и акцент в препоръките, които засягат бюджетната политика на Италия. Трябва да се подобрят значително качеството на публичните разходи на всякакви нива, като същевременно се запязат разходите за образование, иновации, научно-развойна дейност и стратегически инфраструктурни проекти. 

Италия е една от страните с много високо данъчно бреме, особено върху труда. Затова ЕК препоръчва прехвърляне на бремето към други сфери като потребление, недвижими имоти и околната среда. За данъчната реформа също има краен срок - тя трябва да е започнала до март 2015 г. Подобряване на ефективността на публичната администрация, прозрачност, борба с корупцията, подсилване на устойчивостта на банковата система и мащабна реформа на пазара на труда са другите ключови препоръки към италианското правителство. Националната му програма за реформи определено е амбициозна и предвижда сериозни структурни реформи, концентрирани върху три стратегически сфери: институции, икономика и заетост. С институционалната реформа се предвижда приемане на нов изборен закон, който да осигури добро управление, премахване на провинциите и подобряване на функциите на Сената. 

Тази реформа беше започната още от правителството на Енрико Лета миналата година, след като предсрочните избори през февруари доведоха до пълен блокаж в управлението. Сякаш като противотежест на лошите новини за икономическото представяне на Италия миналата седмица приключи с приемането на първо четене на една от ключовите реформи, засягаща двукамарността на италианския парламент. С нея броят на сенаторите се намалява на една трета - от 315 души на 100, като им се отнемат и надбавките над заплатата. Това се очаква да доведе до спестяването на около 50 милиона евро месечно. Освен това се орязват и правомощията им. Сенатът вече няма да може да гласува доверие на правителството, но ще има надзорни функции над управлението. Ще може да изслушва министри и през него ще минават промените в Конституцията, конституционните закони и законите за национални референдуми. 

Проектът мина през Сената след много трудни дебати, спорове и разправии, но все още е далече от приемане. Предстои му обсъждане в Камарата на депутатите, а след това ще бъде подложен и на всенародно допитване. Дори и да мине, тази реформа е по-малкият проблем на Ренци, тъй като засяга основно политическите сили. Икономическите реформи обаче, като либерализирането на пазара на труда, данъчната реформа, а също и промените в публичната администрация ще имат много по-мащабни последици, тъй като ще се отразят върху избирателите и ще предизвикат съпротивата на чиновниците. Но и залогът е огромен. Италия се влачи по корем от десетилетия с много слаб растеж и ЕК постоянно посочва основния проблем - изключително сложната данъчна система, корупцията, тромавата и зависима от тесни интереси администрация. 

Дали Матео Ренци ще се заеме с тази задача, която със сигурност ще стопи огромната подкрепа за него, е въпрос, който ще занимава Брюксел в следващите месеци. Шефът на Европейската централна банка Марио Драги обаче беше категоричен - Италия не е Германия и причините за ниския брутен вътрешен продукт са различни от тези в други държави, които изпитват временни трудности. На редовната си пресконференция във Франкфурт миналата седмица г-н Драги заяви, че причината за лошото представяне на Италия е липсата на структурни реформи. "Продължавам да повтарям едно и също - реформи на трудовия пазар, на пазара на стоки, конкуренцията, съдебната система и т.н. Това са реформите, които имат и са показали, че имат краткосрочни ползи".  

"Нашият модел е Германия"

В интервюто си за The Financial Times Матео Ренци посочва, че преследва икономическия модел на Германия. Въпреки това обаче той демонстрира силна опозиция срещу икономическите възгледи на германския канцлер Ангела Меркел, което си пролича особено силно по време на определящата за бъдещето юнска среща на върха на 26-27 юни в Брюксел, когато той се пребори за "повече гъвкавост" в подхода към страните, които провеждат структурни реформи. Тази есен той трябва да убеди Брюксел и колегите си в Европейския съвет, че Италия наистина работи по обявените реформи и че няма да се отклонява от начертания път. Ако обаче продължи с бунтовническия тон, това ще окуражи още повече френския президент Франсоа Оланд да настоява за разхлабване на дисциплината. Това на практика ще бъде отмятане от вече поети ангажименти, чиято цел беше успокояване на финансовите пазари и ще отбележи завръщането на кризата в еврозоната.

Мащабът този път обаче ще бъде различен и наистина ще постави под въпрос възможностите на паричния съюз да оцелее под тежестта на огромни и нереформиращи се икономики като Франция и Италия. Със сигурност това ще бъде още една чудесна възможност за британския премиер Дейвид Камерън да търси съюзници за разхлабване на съюза. Досега реформите в Италия бяха спъвани от типичната южняшка политика - чести смени на правителствата или управление на медийни диктатори като Берлускони. Затова и Енрико Лета, а сега и Матео Ренци решиха да се заемат най-напред с политическата реформа. Ако тя мине, тогава пътят за всички останали реформи ще бъде разчистен. Тогава ще се разбере и дали италианският премиер има куража да ги осъществи или всичко е било популизъм. Дали обаче пазарите ще изчакат да видят развръзката във втория сезон на кризата?

comments
Атанас
16 август 2014 11:25
В ЕС положението е страшно и около 2011год. предложих същата схема без златните гаранции - http://www.dw.de/така-ли-ще-излезем-от-кризата/a-16195702 ,и става въпрос за комплекс от мерки защото това е само за държ.дългове

Почнах да изпращам отвореното писмо - http://atanasio.blog.bg/drugi/2014/08/15/otvoreno-pismo-2.1289508
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required