English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Фискалният пакт голямата базука ли е?

публикувано на , , София

"Защитна стена - това е условието - по-голяма стена, която да доведе де факто, а може би и де юре до фискален съюз. Проблемът обаче е, че голямата базука трябваше да бъде извадена отдавна, а все още не е. Доверието продължава да е нарушено заради асиметричността на обсъжданията". Това са думи на генералния секретар на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) г-н Анхел Хурия, изречени по време на дискусия за капитализма в рамките на тазгодишния Световен икономически форум в Давос. Изказването на шефа на една от най-влиятелните организации, предоставящи пълноценни икономически анализи, идва в особено съдбовен момент - то беше броени дни преди Европейския съвет днес (30 януари), по време на който лидерите на ЕС се очаква да се договорят по окончателния текст на новия договор за стабилност, координация и управление на еврозоната.

По-известният като фискален пакт документ все още не успява да убеди основни пазарни играчи, като агенциите за кредитен рейтинг например, че ефективно ще предотврати разпространението на дълговата криза и че действително предприема решителни мерки. Това беше и причината почти веднага след коледните празници агенцията за кредитен рейтинг Standard & Poor's да намали оценката си за 9 страни от еврозоната, а след това и именно на една от защитните стени, която ЕС измисли под пазарен натиск - временния спасителен фонд EFSF. Действията на агенцията бяха последвани и от конкурентната Fitch миналата седмица, макар и по отношение на само 5 от страните с обща валута.

Какво е голямата базука?

Британският премиер Дейвид Камерън е автор на словосъчетанието. В началото на октомври той призова Германия и Франция да извадят „голямата базука”, за да решат кризата в еврозоната, което означава всъщност увеличаване на спасителния фонд EFSF, така че фондът да може да налее до 2 трилиона евро в банките и на дълговите пазари. Освен това, британският премиер поиска и задълбочаване на единния пазар и подобряване на управлението на еврозоната, дори и това да изисква промени в договора. "Това е менюто. То не е à la carte [по избор] - трябва да се направи всичко това", каза тогава в интервю за The Financial Times г-н Камерън. Отделен разговор е, че Камерън отказа да подкрепи партньорите си от ЕС като приеме предлаганите през декември промени в договорите, целящи именно това, за което и той говори. Това е и причината да се премине към нов договор, извън европейското законодателство, който обаче да бъде вкаран в законодателството на ЕС максимално бързо, както euinside вече писа.

Колко голяма да бъде базуката?

Един от най-често задаваните въпроси по време на форума в Давос беше колко голяма да бъде защитната стена или базуката. Натискът за това беше огромен от страна на САЩ, Великобритания и нововъзникващите пазари, включително и от Международния валутен фонд, който Европа разглежда като част от стената. Важно е да се отбележи, че американският министър на финансите Тимъти Гайтнър имаше специална сесия в Давос, която на практика протече под формата на интервю и за която се бях обзаложила, че ще съдържа основно упреци към Европа и Китай. Само не бях сигурна в последователността. Оказа се, че Европа изпревари Китай, може би защото Съединените щати разглеждат Европа като една от най-големите пречки пред американския икономически растеж. Преди време дори президентът Барак Обама заяви в прав текст, че проблемите на Европа са насрещен вятър за американската икономика.

Г-н Гайтнър посочи, че очаква американската икономика да отбележи растеж от 2-3%, но под условие. Нещо повече, той изглеждаше леко подразнен от въпросите за прогнозирания от него растеж, тъй като, по думите му, няма икономически оракули.

"Единственият начин Европа да успее е като изгради по-силни защитни стени. Това ще изисква по-голям ангажимент за ресурси. Ако Европа е способна и готова да направи това, тогава вярвам, че и МВФ ще може да играе поддържаща и конструктивна роля. Ако Европа е способна да намери политическа воля да изгради по-ефективна защитна стена, нововъзникващите икономики и МВФ ще я подкрепят, но не и да заменят истинския отговор", беше ясното послание на Тимъти Гайтнър, с което той за пореден път заяви, че МВФ по никакъв начин няма да реши проблемите на еврозоната, ако тя не ги реши сама.

В подобен дух беше изказването и на британския премиер Дейвид Камерън в Давос, който отдели значително време да се похвали с икономическите и управленски успехи на правителството си, както и използва случая да рекламира страната си за туристи и инвеститори, което е част от масирана медийна кампания на Великобритания по повод диамантената годишнина на кралица Елизабет ІІ (монархът, престоял най-дълго време на престола) и летните олимпийски игри - кампания, чиято цел е не само да рекламира двете събития, но и да привлече повече инвестиции в британската икономика, която отбеляза неприятен спад в последното тримесечие на 2011. Камерън отново призова за увеличаване капитала на спасителния фонд, за рекапитализация на европейските банки и прекратяване на несигурността около Гърция.

Германия като голямата базука

Когато се говори за голямото решение или за голямото спасение, и в Давос всички гледаха към Германия. Затова беше изключително показателно, че форумът беше открит именно от канцлера Ангела Меркел, която отдели голяма част от времето си, за да обясни що е то солидарност и къде точно има почва - у онези, които вярват във фискалната дисциплина, у онези, които могат да произвеждат и у онези, които не смятат, че Европа може да оцелее, ако остане просто туристическа дестинация. Силното й и категорично послание беше защитено подобаващо и от министъра й на финансите, г-н Волфганг Шойбле, който участва в забележителен дебат. Първо, повече от символично е, че този дебат протече в следния формат: министрите на финансите и икономиката на Германия, Франция и Испания, и еврокомисаря по паричните въпроси Оли Рен, който от есента на миналата година вече е с по-висок ранг - заместник-председател на Комисията.

Г-н Шойбле даде ясно да се разбере, че причината за кризата е липса на фискална дисциплина и на конкурентоспособност в много страни. Той подчерта, че е важно доверието да бъде възстановено, което, по думите му, вече се наблюдава в Италия и Испания. Фискалният пакт е онази по-добра структура на еврозоната, която ще помогне за това, а в допълнение ще се положат усилия и за засилване на конкурентоспособността, което ще бъде една от двете водещи теми на съвета днес. Оли Рен го допълни като обясни, че суверенната криза всъщност е криза на доверието и новият фискален пакт е необходим. Той отправи директен призив към "американските и британските ни приятели" за създаването на по-силни защитни стени чрез увеличаване на ресурсите на МВФ.

Оли Рен прибегна и до своята доста специфична риторика, когато иска да отправи ясни послания: "Сега не е времето за Касандрите", каза той в отговор на многобройните опити за прогнозиране на изхода от кризата, дали еврозоната ще се разпадне, дали Гърция ще фалира, какво ще стане с еврото и т.н., "а за допълнително изграждане на доверие, затова предстоящите дни са толкова важни. Трябва да освободим кейнсианските животински духове за растеж, инвестиции и заетост. Който не вярва в духа на животните не вярва в пазарната икономика", отбеляза многозначително еврокомисарят.

Според него, защитната стена, новият постоянен Европейски механизъм за стабилност (ЕМС) е достатъчно силна, тъй като ще има капиталова база от няколко стотин милиарда евро. Но, подчерта германският министър на финансите на свой ред, ако реалните проблеми не бъдат решени, всякакви защитни стени може да се правят без реален ефект.

Впрочем, на тази сесия в Давос ясно проличаха и основните различия между Франция и Германия относно "големината на базуката". Както стана ясно от изказването на Шойбле, Германия смята, че не е нужно да се увеличава прекалено капитала на спасителния фонд, сегашната му оперативна база е достатъчна, ако се прилагат реформите, а не само да се поемат обещания. Изказването му беше особено категорично по отношение на Гърция в този смисъл. Според френския министър на икономиката Франсоа Бароан обаче, който преди да се изкаже все пак напомни, че "тук не сме на преговорна сесия в Еврогрупата", колкото по-висока е защитната стена толкова по-малко ще бъде използвана. Той призна, че именно защитните стени са един от въпросите, по който все още няма съгласие и се очаква той да бъде обсъден от лидерите днес в Брюксел.

Заради германската съпротива, на Европейския съвет миналия декември лидерите се договориха да оставят въпроса за евентуална промяна в капитала на Европейския механизъм за стабилност за март 2012. Постоянният спасителен фонд за еврозоната е с капитал от 700 милиарда евро, които според мнозина далеч няма да са достатъчни, ако се наложи спасяване на Италия или Испания. Известен компромис беше постигнат с решението ЕМС да започне да функционира от юли 2012 (една година по-рано), при това - успоредно с временния фонд EFSF. Той има заемен капацитет от 440 милиарда евро, а в момента се стартират новите инструменти, с които да бъде постигнато увеличение на финансовите му възможности. По този начин реално ще ЕС разполага с по-голям ресурс и повече вазможности за действие.

Явно добре подготвен за избухливия нрав на френския президент Никола Саркози и изобщо за напрежението на европейско ниво през последните месеци, новият испански министър на икономиката Луис де Хиндос Хурадо защити позицията на Германия като направи уговорката, че все пак е най-нов в клуба. По думите му, основният елемент за възстановяване на доверието е институционалната рамка, както и степента на готовност на правителствата. "Аз съм най-новият в този клуб, но впечатлението ми е, че има реален консенсус, че това е пътят", каза той и с право, тъй като страната му беше принудена да приложи жестоки мерки за съкращения на разходите, резултатът от който е подобряваща се фискална картина, но чудовищна безработица. Испанският министър посочи още, че защитната стена трябва да е достатъчно голяма и достатъчно гъвкава, за да се избегне използването й.

Вероятно разчитайки на това, че е нов сред колегите си, испанският министър използва умело случая, за да атакува колегите си от Франция и Германия като им припомни, че именно те нарушиха Пакта за стабилност и растеж, което е довело до загуба на легитимност. "Това не бива да се повтаря повече. Това не е въпрос на стена, на пакт, на управление, нужни са повече компромиси и готовност по отношение на фискалната дисциплина", заключи той.

Общностният подход

В края на дебатите шведски евродепутат зададе въпрос относно общностния подход, голямата карта, която Европарламентът играе всеки път, когато се обсъждат реформи в икономическото управление. "Какво правите на финалния етап от преговорите, за да вземете предвид гласа на 500 млн. души, които представлявате и да не подривате общностните институции", попита тя. Модераторът на дискусията се обърна към участниците с въпроса "кой ще отговори", но преди да довърши въпроса си, Волфганг Шойбле поиска да отговори. С внимателно премерване на думите си, той каза: "Бих искал първо да Ви дам мобилния номер на Дейвид Камерън".

Това изречение предизвика бурен смях в залата, но г-н Шойбле обясни в типичния германски сдържан стил, че това не е шега. Той напомни, че всеки, който подпише договора ще взима решения. Европарламентът ще бъде поканен да поеме своята отговорност, гласеше твърде многозначителният отговор на германския министър. Той подчерта, че всичко щеше да е много по-лесно със съществуващите договори, но, съобщи той, министрите на финансите от еврозоната са се договорили на съвета си на 23 януари новият договор да влезе в европейското законодателство вместо до 5 години, както беше предвидено в предишните проекти, до 3 години.

Оли Рен отново сякаш застана зад германската позиция като добави, че общностният подход е напълно възстановен и дори подсилен в новия фискален пакт. Нещо повече, след като бъде договорен в понеделник Комисията ще допълни вече съществуващото вторично законодателство - става дума за пакета от 6 директиви за подсилване на икономическото управление, обясни г-н Рен като подчерта, че договорът е много важен политически ангажимент, който ще бъде прилаган чрез вторичното законодателство, което е и голямата заслуга на Комисията, станала ясна в четвъртата версия на проекта.

Но, всъщност, каква по-силна стена от тази, която беше ясно очертана от канцлера Меркел в Давос: "Европа трябва да бъде политически съюз, в който Европейската комисия прилича повече на правителство, Европейският парламент е по-силен и лидерите на страните-членки са нещо като негова втора камара, а съдът на ЕС е върховен съд, с правомощия да следи изпълнението на публичните бюджети в отделните страни".

коментари
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.